Р Е Ш Е Н И Е
№1259/26.3.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми февруари, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15158 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 56419/ 04.10.2017
год. от Н.И.Н., ЕГН: **********, с адрес *** срещу „Технически университет“ –
гр. В., ЕИК: *, с адрес гр. Варна, ул. „*“ № *,
с искане до съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 347/
28.06.2017 год. на Ректора на Технически университет – гр. В.,
с която на основание чл. 188, т. 2, вр. с чл. 187, т. 10 и т. 3, вр. с ч. 126,
т. 10 и т. 5 КТ и във връзка с раздел VIII от Правилника за вътрешния трудов
ред, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Претендират се и извършените производство
разноски.
В исковата молба се излага, че от 1982
год. страните са в трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността
„*“ в катедра „* *“ при ответника. На 23.05.2017 г. при работодателя е учредена
синдикална организация на КТ ”*”. На
25.05.2017 г. работодателя е уведомен за създаването на секцията, чрез писмо, към което и приложен и на
синдикалната секция и избраното ръководство. Лицата В.
М. и Н. Я.
са избрани за организационни секретари. Твърди се, че до
работодателя е отправено искане за предоставяне
помещение на синдикалната секция, а също и за
допускане на
представители на синдикалната секция в комисиите, които подготвят проектите и
проекциите на вътрешните документи- правилници и разпоредби, които са част от
единната система за качество , с която се управлява университета. Поради липса на отговор, до ръководството на университета са подадени 12-13
последователни напомнителни писма, чрез които работодателят е информиран за желанието на
секцията
да получи необходимите документи, за обсъждане на проект за колективен трудов договор, да се
информират за намеренията на работодателя. Още в първата седмица, след създаване на секцията, от ищцата са поискани писмени и устни обяснения, което продължава и
към настоящия момент. Навеждат се твърдения за репресивно поведение на работодателя спрямо
членовете на секцията, с цел ликвидирането и. Сочи се, че дисциплинарни
наказания са налагани и на другите двама членове на секцията. Твърди, че двамата
други синдикални дейци, на „*“ и
„*“, извършват
синдикалната дейност в кабинетите си, които заемат
като щатни преподаватели. С предходна заповед и е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ – поради предоставяне на чужда организация логото и запазения
знак на университета, което не отговаря на истината Наказанието „предупреждение за уволнение“ е наложено заизвършване на синдикална дейност в кабинета и.
Излага, че считано от 03.07.2017 год. се
помещава в кабинет 511.
Ответникът
– Технически университет“ – гр. Варна депозира писмен отговор, срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на иска. Релевира подробни
съображения за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, като сочи, че издаването на същата няма отношение със синдикалната
дейност на ищцата. Отправя искане за отхвърляне на иска и заплащане на
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
Липсва спор, а и се установява от
представеното на л. 9 допълнително споразумение, обстоятелството, че страните
се намират в трудови правоотношения, по силата на които ищцата заема „*“ в
катедра „* *“ в „Технически университет“ – В..
Със Заповед № 254/ 06.04.2017 год. на
Ректора на ТУ – В. (л. 86), на Н.И.Н. е разрешен платен годишен отпуск за 2016
год., общо 13 дни, за периода от 06.05.2017 год. до 29.05.2017 год.
Съгласно
Удостоверение № 21/ 23.05.2017г., издадено от КТ ”*” доц. Д-р Н.И.Н. е Председател, а Н.
П. Я. и инж. В. А. М. са секретари на СС на КТ”*” при Технически университет –В..
Приобщен към
доказателствения материал по делото е Правилник за организацията и дейността на
синдикална секция на КТ „*“, приет на 08.02.2016 год.
С
Уведомително писмо от 26.05.2017г. Доц. Д-р Н.Н. в качеството й на Председател
на СС КТ”*” е уведомила Ректора на ТУ-Варна, че считано от 25.05.2017г. в
Технически университет –В. е учредена и регистрирана Синдикална
организация КТ”* –* *” със синдикален състав: Председател – Доц. Д-р Н.Н.,
Организационен секретар „Академичен състав” – ст.пр. Н. Я. и Организационен секретар „ Административен
състав” – инж.В. М.. Посочен е адрес за кореспонденция със синдикалната
организация Нов учебен корпус, кабинет *, ел.адрес и телефони.
С писмо от 29.05.2017 год., получено в деловодството на ТУ на 30.05.2017
год. под вх. № 3216, синдикалния съвет на СО КТ „* – * *“ информира Ректора на
университета, че на 29.05.2017 год. пред зала НУК – * в ТУ – Варна е
констатирано, в присъствието на синдикалния съвет на синдикалната организация –
доц. д- р Н.Н., инж. Н. Я. и инж. В. М., че заключващото устройство на кабинет НУК
– * е сменено. Посочено е, че доц. Н. няма достъп до личното си работно място,
а също и че СС няма достъп до офиса, в който следва да извършва дейността си.
Отправено е искане за осигуряване на достъп на синдикалната организация до кабинет
* – НУК, определен за офис на организацията, както и на доц. Н. – достъп до
личното и работно пространство.
С писмо от 02.06.2017 год., получено в деловодството на ТУ на 02.06.2017
год. под вх. № 3271, синдикалния съвет на СО КТ „* – * *“ отправя искане до Ректора
на университета за предоставяне на оборудвано помещение на синдикалната
организация на КТ „* – * *“ в ТУ – Варна.
Приобщена към доказателствения материал по делото е и покана изх. № 3255/
02.06.2017 год. от Ректора на ТУ, адресирана до Н.Н., с искане за депозиране на
писмени обяснения по въпроса, свързан с основанието, на което кабинет № * в НУК
се визира и използва за целите и дейността на синдикалната организация.
Във връзка с отправената покана, от страна на ищцата, е депозирано
заявление вх. № 3284/ 05.06.2017 год., обективиращо изявление за неяснота
относно нарушенията, които се твърди да са извършени.
С писмо до Ректора, входирано под № 3429/ 14.06.2017 год., адресатът е
уведомен за възражението на синдикалната секция относно предприетите срещу ст.
преп. Н. Я. действия по ангажиране на дисциплинарна отговорност.
С писмо изх. № 3506/ 19.06.2017 год. от
Ректора на ТУ – Варна, адресирано до Председателя на КТ „*“, СРС – Варна, е
направено изявление от подателя за прекратяване на дейността на СС при ТУ –
Варна, поради неспазване на изискванията за минимален брой членове. Последното
е настъпило след прекратяване на трудовите правоотношения с инж. В. А. М..
Със Заповед № 346/ 28.06.2017 год., издадена от проф. д- р инж. Р. В. –
Ректор на Технически университет – В., на доц. д- р Н.И.Н., назначена на
длъжност „преподавател“ в катедра „* *“ на ТУ – Варна,е наложена дисциплинарно
наказание „забележка“, на основание чл. 188, т. 1 КТ. В мотивите на заповедта е
отразено, че същата е издадена поради допуснато нарушение от страна на
служителя, изразяващо се в неспазване на определените правила за ползване на
логото на ТУ – Варна от трети лица и организации. Заповедта е връчена на
служителя на 29.08.2017 год.
Със Заповед № 347/ 28.06.2017 год., издадена от проф. д- р инж. Р. В. –
Ректор на Технически университет – Варна, на доц. д- р Н.И.Н., назначена на
длъжност „преподавател“ в катедра „* *“ на ТУ – Варна,е наложена дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл. 188, т. 2 КТ. В
мотивите на заповедта е отразено, че същата е издадена поради допуснато
нарушение от страна на служителя на раздел VІІІ, т. 5 от Правилника за
вътрешния трудов ред на ТУ – Варна, изразяващо се в неспазване на установените
правила за ползване на помещения в университета, чрез допускане, без разрешение
на ректора или негов заместник, ползването на кабинет * от НУК, за целите на
работата на СС „* – * *“. Заповедта е връчена на служителя на 29.08.2017 год.
Приобщен към доказателствения материал
по делото е Правилник за вътрешния трудов ред в Технически университет – Варна
(л. 281 – 288).
За изясняване на спора от фактическа
страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите В. А. М., Н. П. Я., К. А. Д. и Т. П. П..
В показанията си свид. М. излага, че
трудовото му правоотношение на ТУ – Варна е прекратено работодателя, поради
липса на нужната квалификация. Заедно с ищцата и лицето Н. Я., в края на м. май
2017 год., са учредители на синдикална секция на територията на университета,
за което е уведомено и ръководството. Като адрес за кореспонденция,
първоначално, до предоставяне на помещение, е посочен кабинетът на ищцата. Към
момента на учредяване на секцията, доц. Н. не е пребивавала в кабинета, поради
ползване на отпуск. В края на м. май 2017 год., при завръщане на ищцата от
отпуск, констатирали, че кабинетът и е заключен. В тази връзка, до Ректора е
изпратено писмо, с искане за предоставяне на помещение за осъществяване на
синдикална дейност, като отговор не е получен. Свидетелят излага, че за
осъществяваната синдикална дейност, е уволнен, а целта е – ликвидиране на
синдикалната организация. Твърди, че сред преподавателите в университета е
имало такива, депозирали молба за членство, но след предприетите репресивни
действия от ръководството, отправили молба за отказ от членство.
В показанията си свид. Я. излага, че е
сред учредителите на синдикалната организация КТ „*“ на територията на ТУ – В.,
организационен секретар е. Секцията е учредена на 23.05.2017 год. С нарочно
писмо, ръководството на университета е уведомено за създаване на секцията, като
е отправено и искане за предоставяне на оборудвано помещение. Със същото е
посочен и адрес за кореспонденция със синдикалната секция - кабинетът на ищцата.
Кабинетът никога не е ползван за дейността на синдикалната организация, като
същия е бил заключен. След завръщане на ищцата от продължително отсъствие, е
направен опит за неговото отваряне с ключ на ищцата,
но е било невъзможно. Кабинетът е отключен в присъствието на ищцата, свидетелят
Я., другия секретар – В. М., представители на университета. Изготвен е опис на
вещите, а ищцата е преместена в друга стая, на * етаж. Синдикалната организация
никога не е имала помещение за осъществяване на дейността си. Към момента на
учредяване на синдиката, в ТУ – Варна, синдикална дейност се извършва от още
две органицации- * и *. Служителите в университета се страхуват да станат
членове на синдиката, чийто председател е ищцата, поради предприетите от
ръководството репресии. Сочи, че също е дисциплинарно наказан, като преди
учредяване на синдиката не е имал никакви проблеми с ръководството. От момента
на учредяване на секцията – 23.05.2017 год., никой от членовете и не е влизвал
в кабинета на ищцата, намиращ се на четвъртия етаж. Опитът за неговото
отключване е направен след завръщане на ищцата от отпуск. Учредителното
събрание на синдикалната секция е проведено на територията на ТУ.
В показанията си свид. Д. излага, че
познава ищцата от 2010 год., известно и е, че от м. май 2017 год., е
председател на новоучредена синдикална секция на територията на ТУ. Сред
служителите в уневерситета е коментирано, че от известно време Н.Н. е
осъществявала синдикална дейност в нейния преподавателски кабинет - № * в НУК. Поради
оптимизация на ползваните от преподавателите кабинети, със заповед на ректора,
ищцата преместена на кабинет № * в НУК.Осъществено е предаване на кабинет № * –
тогава ищцата е влязла в кабинета си след дълго отсъствие. В края на м. юни
2017 год. ищцата е предала на свидетелката ключовете от кабинет № *.
В показанията си свид. П. излага, че
познава ищцата от 1998 год. Известно и е, че през м. май 2017 год., е
регистрирала синдикална секция на КТ „*“ ,състояща се от общо трима членове.
Сочи, че не и е известно къде точно ищцата осъществява синдикалната дейност.
Сочи, че в периода 14.07.2016 год. – 30.05.2017 год., ищцата е отсъствала,
поради ползване на болничен отпуск. Свидетелката споделя впечатленията си, че
синдикалната секция е регистрирана, не защото ищцата желае да развива
синдикална дейност, а за да получава имунитет срещу действия на ръководството.
Сочи, че със заповед на помощник ректор,
кабинет № * е заключен, сменена е ключалката, поради провеждани в
периода 2016 – 2017 год. строителни дейности по фасадата на сградата, за което
ищцата е уведомена. На 30.05.2017 год. ищцата се е намирала на територията на
ТУ, като кабинет № * е отключен в присъствието на комисия - представители на
университета. На 03.07.2017 год., отново с комисия, Н. е предала ключовете за
кабинета, като е съставен и протокол. Свидетелката сочи, че през м. юни 2017
год. ищцата отново е ползвала болничен.
Така
установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 2 КТ, вр. с чл. 187, т. 3 и т. 10.
В тежест на ищеца е да установи наличие на валидно трудово
правоотношение; издаване на процесната заповед.
В тежест на ответника
е да установи законосъобразността на издадената заповед.
Липсва спор, а и се
установява от представените доказателства, че към датата на
налагане на дисциплинарното наказание, а и към настоящия момент
страните са в трудови правоотношения.
В конкретната
хипотеза, предмет на спора е законосъобразността на заповед, въз основа на
която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение” на Н.И.Н., като основание за нейното издаване е чл. 187, т. 10 и 3 КТ – неизпълнение на трудови задължения, определени с
Правилника за вътрешния трудов ред и неспазване техническите и технологичните
правила.
Процесната
заповед е редовна от формална гледна точка, като същата съдържа всички
нормативно предвидени реквизити - издадена е от компетенен орган, в кръга на
службата му, в предвидената от закона писмена форма, с описание
извършеното от работника нарушение и посочване на
наказанието и законния текст въз основа, на който се налага. Същевременно,
дисциплинарно наказание е наложено в срока по чл. 194 КТ, при спазване на
процецурата на чл. 193 КТ, а именно - преди налагане на наказанието,
работодателят е приел писмените обяснения на работника.
С норма на чл.
126, т. 10 и т. 5 КТ е вменено задължение на служителя да спазва вътрешните
правила, приети в предприятието, а също и техническите и технологични правила, които
задължения са съществен елемент от трудовата дисциплина.
В настоящата хипотеза, по делото не са
ангажирани доказателства, годни да установят, че ищцата е извършила
нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната и отговорност. Този извод се
налага по следните съображения:
Ответникът, до колкото в негова тежест
е да установи настъпване на фактите и обстоятелствата, обусловили налагане на процесното
наказание, не ангажира доказателства в * на твърденията си за ползване от
ищцата на кабинет № * в НУК за целите и работата на СС „* – * *“, без
предварително разрешение. При формиране на извода си в тази насока, съдът
съобрази както съдържанието на писмата, изпратени от председателя на секцията
до ръководството на университета, така и от ангажираните гласни доказателства.
Кабинет № * е посочен като адрес за кореспонденция в едно, единствено писмо от
26.05.2017 год. – дата, към която ищцата все още е в отпуск. Във всички други
писма липсва подобно отразяване. А и сам по себе си, фактът на посочване на
координати за кореспонденция не означава, че именно на това място се
осъществява конкретната дейност. Същевременно, всички разпитани по делото
свидетели са единодушни, че към датата на завръщане на ищцата на работа –
30.05.2017 год., ключалката на кабинет № * е сменена, по заповед по зам. –
ректора. Последното налага извода, че към момента на изпращане на писмото от
26.05.2017 год., ищцата е нямала достъп до тази стая. Нещо повече – с
показанията си свид. М. и Я., които се кредитират от съда като последователни и
вътрешно логични, отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицата,
които ги депозират, категорично заявяват, че кабинет № * никога не ползван за
целите на синдикалната секция. При преценка достоверността на депозираните
показания, съдът също така съобрази изразеното негативно отношение на водените
от ответника свидетели към личността на ищцата, както и че изнесените тях
данни, в частта относно синдикалната дейност на ищцата, се базират единствено
на коментари от трети лица и слухове, но не и на преки и непосредствени
впечатления.
На следващо място - употребеният от
законодателя, в хипотезата на чл. 187, т. 3 КТ „технически и технологични
правила“ следва да се тълкува като указания относно начина, по който
уговорената работа следва да се изпълнява. Съответно – неспазването на същите,
следва да се разглежда като отклонение от предписаните технически средства и/
или методология, посредством които следва да се извърши възложената на
служителя работа. В настоящата хипотеза, от страна на ответника към ищцата е
възложена работа, свързана с преподавателска дейност. Ето защо, разглежданата
хипотеза би била относима единствено спрямо нарушения на разписани от
ръководството методи на преподаване, последователност, средства и др., с които
се осъществява учебния процес. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в т.
5 от раздел VІІІ от Правилника за вътрешния трудов ред на ТУ – Варна, към които
препраща заповедта, не се съдържат подобни указания. В същата е разписано, че
за едно и също нарушение на трудовата дисциплина, може да бъде наложено само
едно дисциплинарно наказание, което правило няма никакво отношение към начина и
методите на преподаване. Посочената разпоредба, не урежда начина на ползване на
материалната база, и в частност на преподавателските кабинети, поради което и
същата е неотносима и към твърденията на работодателя за ползване на кабинет №
* за целите на синдикалната секция.
Фактическият състав на чл. 187, т. 5 и
10 КТ не е осъществен, поради което и се налага извод за незаконосъобразност на
наказанието, наложено с процесната заповед.
Независимо от горното, за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано
и следното: В случая, ищецът се позовава за злоупотреба с право от страна на
работодателя, при налагане на процесното наказание. Такава ще е
налице, при установяване целта на работодателя,
чрез законово допустими средства да постигне един единствен резултат – ликвидиране на синдикалната секция. В тежест на
ищеца е да установи тези обстоятелства, в условията на пълно и главно
доказване.
В настоящата хипотеза, данните по делото налагат извода, че
поведението на работодателя има определено дискриминационен характер спрямо
новоучредената на територията на ТУ – В. синдикална секция на КТ ”*”. В тази насока, съдът съобрази липсата на отговор на всяко от
исканията на председателя на синдикалната организация, налагането
на две дисциплинарни наказания на председателя, двете на една и съща дата, смяната на кабинета й при неясни
обстоятелства, чрез смяна на
ключалката
в дни, в които същата е ползвала отпуск, ангажиране на
дисциплинарна отговорност и на тримата членове на синдикалната секция,
фактът на изпращането на писмо от Ректора на университета
непосредствено след освобождаването на В. М. от длъжност до Регионалния съюз на
КТ ”*”, което съдържа уведомление за
уволнението на единия от членовете на секцията ведно
с изразяване на становище, че дейността на синдикалната секция следва да бъде
прекратена, тъй като не отговаря на минималните изисквания за брой членове
поради това, че В. М. е освободен от длъжността си. Съвкупната преценка на всички тези данни, обуславят извод за негативното
отношение на ръководството на ТУ – В. спрямо
съществуването на синдикалната секция.
С оглед гореизложеното, действията на работодателя по налагане на дисциплинарно наказание, следва
да бъдат окачествени като целенасочени и отправени към
прекратяването дейността на синдикалната секция
на КТ ”*”.
Ето защо, следва да се приемат за установени, твърденията за
ищцата за злоупотреба с право,
в нарушение на чл. 8 КТ и проявено дискриминационно отношение
на принцип членство в синдикална организация.
Предявеният иск, е
основателен и следва да бъде уважен, на основание чл.
357 КТ.
С оглед изхода
на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 550.00 лева, представляваща извършени в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, , на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС сумата от 80.00 лева, представляваща дължима държавна такса.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание - „предупреждение за
уволнение”, наложено на
Н.И.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, със Заповед
№ 347/ 28.06.2017 год., издадена от проф. д- р инж. Р. В. - Ректор
на Технически университет – гр. В., на
основание чл. 188, т. 2, вр. с чл. 187, т. 10 и т. 3, вр. с ч. 126, т. 10 и т.
5 КТ и във връзка с раздел VIII от Правилника за вътрешния трудов ред, на
основание чл. 357 КТ.
ОСЪЖДА „Технически
университет“ – гр. В., ЕИК: *, с адрес гр. Варна, ул. „*“ № * да
заплати
на Н.И.Н., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща
извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Технически
университет“ – гр. В., ЕИК: *, с адрес гр. Варна, ул. „*“ № * да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: