№ 2170
гр. С, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110134786 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от “П А” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я
№, представлявано от А А, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 4 бл., вх.1 ап., че последния дължи
на ищеца следните суми: сумата от 1296.95 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за имот, отчитан с
аб. №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 27.03.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 192.84 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
14.09.2016 г. до 15.03.2019 г.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
29.92 лв. главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и 5.78 лв. обезщетение за
забава за периода от 30.03.2016 г. до 15.03.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Н“ ЕАД, като начисляваните месечни суми са
1
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговор, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, е
депозирал такъв, който съдържа доводи по основателността на предявените искове.
Ответникът поддържа становище, че липсват доказателства за наличието на
договорни отношения с посочената в исковата молба фирма за дялово разпределение.
Отделно от това отбелязва, че не е налице негов подпис в представения протокол от ОС на
ЕС, в която се намира процесния имот, като за последния е записано, че радиаторите са
откачени. Според ответника, ищецът не е установил количеството доставена топлинна
енергия в процесния имот, както и че топломерът, монтиран в абонатната станция, е
проверен и технически изправен, през исковия период.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради частичното им
погасяване по давност, а именно за заявения период преди 27.02.2016 г.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 17573/2019 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника и срещу И Б С за по ½ от следните
суми: от сумата от 1296.95 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и по общи фактури №
**********/31.07.2016 г., №/31.07.2017 г. и №/31.07.2018 г., ведно със законна лихва от
27.03.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 192.84 лв. за периода
от 14.09.2016 г. до 15.03.2019 г., сумата от 29.92 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от 27.03.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.78
лв. за периода от 30.03.2016 г. до 15.03.2019 г. Предвид невъзможността длъжникът да бъде
намерен на регистрираните от него адреси в НБДН, както и по месторабота, за му бъде
връчена издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6
вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си срещу него.
Видно от нотариален акт от 15.12.2010 г., съставен от нотариус Д А, рег.№ от РНК,
ответникът е получил като дарение процесния имот на 15.12.2010 г. от майка си Д Д К. На
23.05.2013 г. ищецът е изпрател нарочно писмо до ответника, с което го е поканил да подаде
2
заявление за разкриване на партида за доставка на топлинна енергия в апартамент №,
находящ се в гр.С, ж.к.М 4, бл., вх.1.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 25.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на
което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Н инженеринг“ ООД.
За целта е сключен с последното договор на 04.10.2002 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че от включените в
исковия период отоплителни сезони, едиствено през сезон 2016/2017 г., е извършван реален
отчет на монтираните в имота индивидуални разпределители, като данните са отразени в
издадените изравнителни сметки. За астаналите отоплителни сезони, в имота на ответника
не е осигурен достъп за отчет.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Н
инженеринг“ ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана
към сградната инсталация единствено за битово гореща вода.
Доколкото от страна на абоната е осигурен достъп за отчет само след отоплителен
сезон 2016/2017 г., тогава са снети показанията на двата монтирани в имота водомери.
Разходът на топлоенергия обаче не е определен по тях, а на база, поради констатирано
неизправно функциониране. С оглед на това през целия исков период, фирмата за дялово
разпределение е процедирала по реда на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като
е разпределила топлинна енергия, отдадена за битово-гореща вода по норматив, а именно –
по 140 л. за едно денонощие за 1 ползвател.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1296.95 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 29.92 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
3
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство акт от 15.12.2010 г.,
съставен от нотариус Д А, рег.№ от РНК, на 15.12.2010 г., ответникът Д.К. придобил
прцесния имот чрез дарение.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “П А” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
4
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, приложими доколкото върху прогнозните сметки лихва не се
дължи, а такава се начислява върху изравнителната сметка в края на сезона.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2015 г. –
м.04.2018 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1296.95 лв.
Установеното от експерта, че средствата за търговско измерване, монтирани в имота на
ответника /2 бр. водомери/ са неизправни, както и че за два от включените в исковия период
отчетни периода не е осигурен достъп за реален отчет, дава основание да се приложи
нрмативно заложения разход на битово-гореща вода за имота на ответника, а именно
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Приложението към чл.61, ал.1 от същата.
В същото време ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу
разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
1296.95 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответникът дължи на ищцовото дружество
стойността на доставената в имота му топлинна енергия в размер на 1296.95 лв.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за частично основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
5
изискуемо. Съобразо предвиденото в чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, срокът за заплащане на задълженията е 45-дневен от изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед на това, с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 27.03.2019 г., на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
е прекъсната давността на всички задължения на ответника за исковия период преди
м.януари 2016 г., които са с падеж на плащане 17.03.2016 г. Това налага извода, че за
периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2016 г., вземанията на ищеца са погасени по дваност.
Техния размер възлиза на 224.39 лв. /съобразно отразеното в таблица № 1 от съдебно-
техническата експертиза/.
С оглед на това искът за главница следва да се уважи до размера от 1072.56 лв. и за
периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., а за разликата до пълния предявен размер от
1296.95 лв. и за периода от 01.05.2015 г. до 31.01.2016 г., да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата,следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 27.03.2019 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят
/приложими, доколкото върху прогнозните сметки за отоплителен сезон 2015/2016 г. лихва
не се дължи, а такава се начислява върху изравнителната сметка от 31.07.2016 г./. Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за
забава също се явява доказан за периода 14.09.2016 г. – 15.03.2019 г. в размер на 135.67 лв.
Размерът на лихвата по общата фактура от м.юли 2016 г. съдът опредени съобразно
отразеното в таблицата, поместена на стр.7 от заключението по ССчЕ, като олихвяемата
главница е намалена с посочения по-горе размер на погасената по давност сума /468.19 лв. -
224.39 лв. = 243.80 лв./. Лихвата върху нея от 61.83 лв. пък съдът изчисли с помощта на
специализиран модул, разпечатка от който е приложена по делото. Към последната съдът
добави отразените в графа 4 от таблицата на стр.7 от заключението по ССчЕ лихви по
вземанията по общите фактури за м.юли 2017 г. и м.юли 2018 г.
За разликата до пълния предявен размер от 192.84 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
29.92 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и 5.78 лв. обезщетение за забава за
периода от 30.03.2016 г. до 15.03.2019 г., следва да се отбележи, че от данните по делото се
установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Н инженеринг“ ООД. Ищцовото дружество
не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
6
услуга. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в заповедното
производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила и пълномощникът й е представил списък по чл.80 от ГПК. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200.00 лв.,
определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това е заплатил
държавна такса общо от 201.88 лв., за депозит за експертизи 450.00 лв. и за възнаграждение
на назначения от съда особен представител на ответника 337.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
1188.88 лв., в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата 941.63 лв.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, а и липсват
данни по делото за извършени такива, поради което съдът не се произнася с решението си в
тази насока по отношение на Д.К..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.М 4 бл., вх.1 ап., че дължи на “П А” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, следните суми за доставена топлинна
енергия в имот, отчитан с аб. №: сумата от 1072.56 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 27.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
135.67 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 15.03.2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен от
1296.95 лв. и за периода от 01.05.2015 г. до 31.01.2016 г. и иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 192.84 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “П А” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я №, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на Д. Г. К., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.М 4 бл., вх.1 ап., че последният дължи на ищеца следните
суми за дялово разпределение на имот с аб. №: главница от 29.92 лв. за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и 5.78 лв. обезщетение за забава за периода от 30.03.2016 г. до
15.03.2019 г.
7
ОСЪЖДА Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 4 бл., вх.1 ап., да заплати на
„П А” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №, представлявано от А А,
сума в размер на 941.63 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето
дело и по ч.гр.д.№ 17573/2019 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Н” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 17573/2019 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8