Р
Е Ш Е Н И Е
№
22/13.1.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 584 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на С.Г.К., Г.К.П. и Е.К.Г.
против Заповед № 826/25.04.2019г. на кмета на община Пазарджик. С процесната
заповед е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "стопанска
постройка", попадащ в УПИ І-497, в улица с о.т.о.т. 356 -249/публична
общинска собственост/ и в УПИ VІ- 498, квартал 90 по плана на с. Паталеница,
изпълнен от К. П. К. – покойник, без необходимите строителни книжа. Навеждат се
доводи за търпимост на стопанската сграда, тъй като отговаря на строителните
правила и норми, действащи към момента на извършването й. Посочва се, че
регулацията не е приложена и стопанската сграда не навлиза в чужд имот. Иска се
отмяна на заповедта. В съдебно заседание жалбоподателите Г.К.П. и Е.К.Г. се
представляват от адвокат Ц., който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Иска
се присъждане на разноските в производството – държавна такса и разноски за
експертиза.
Административният
орган в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - юрк. В.,
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. В подобно писмено
становище се обосновава законосъобразността на оспорената заповед, като
издадена от компетентен орган при наличие на материалните предпоставки.
Съдът, като
съобрази доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършена на 02.04.2019 г. проверка от служители при Община Пазарджик в имот,
собственост на наследници на К. П. К., в присъствието на наследник С.К., е
установена "стопанска постройка", попадаща в УПИ І-497, в улица с
о.т.о.т. 356 -249/публична общинска собственост/ и в УПИ VІ- 498, квартал 90. Постройката
е описана като масивна едноетажна постройка, изградена от тухлена зидария върху
бетонови основи, покрита със стоманобетонова плоча, на места е с каменна
зидария, а от към улицата е бетонна, която служи и като подпорна стена, тъй
като има денивилация. Сградата е на буква „Г“, с площ от 80 кв.м., от нея в
улицата попадат около 26 кв.м., в УПИ VІ-458 около 8 кв.м. Посочено е, че
сградата е захранена с електричество и се ползва като стопанска сграда и
кокошарник. Строежът е посочен за шеста категория и изпълнен 1978г. Присъства
окомерна скица. Екземпляр от констативният акт е връчен на С.Г. К. на 02.04.2019г. С вх. № 44-2182/09.04.2019г.
са постъпили Възраженията срещу констативния акт от С.К., Г.П. и Е.К., с
твърдения, че няма навлизане в чужд имот, тъй като регулация по § 8 от ЗУТ не е
приложена.
Въз основа
на всичко установено, кметът на община Пазарджик е издал Заповед №
826/25.04.2019г. Видно от мотивната част в имот № 497, за който се отредени УПИ
І-497 и УПИ ІІ-497, кв. 90 по плана на с. Паталеница, собственост на К. П. К.,
е извършен строеж: „масивна едноетажна сграда“, изпълнена на буква Г, от
каменна и тухлена зидария, върху ивични бетонови основи, покрита със
стоманобетонова плоча на площ 80 кв.м. От нея попадат в улица 26 кв.м., а в УПИ
VІ-498 около 8 кв.м. За извършител е посочен К. П. К.. Съставен е констативен
акт, който е връчен на С.К., съпруга на К. К. на 02.04.2019г. Посочено е, че за
строежа има няма одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Въз основа на
посоченото е разпоредено премахване на незаконен строеж.
Заповедта е
съобщена на Е.К.Г. лично, за което тя се е подписала на 02.05.2019г., а на
другите собственици на имота, в който е процесният строеж – Г.П. и С.К., от
страна на ответника е направено писмено изявление, че заповедта не им е
връчвана.
Жалбата на С.Г.К.,
Г.К.П. и Е.К.Г. срещу заповедта е подадена на 16.05.2019г. чрез
административния орган до Административен съд Пазарджик. Съгласно удостоверение
за наследници № 52/14.03.2019г. (л. 32 от делото) К. П. К. е починал на
15.12.2004г. и е оставил наследници С.Г.К. – съпруга, Г.К.П. – син, Е.К.Г. –
дъщеря.
По
преписката е налична кореспонденция, жалби и документи, относно община
Пазарджик, Е.Г., В. З. Ф..
По делото е
уважено направеното от страна на оспорващите доказателствено искане за
назначаване на съдебно-техническа експертиза. Съгласно експертизата строежът, предмет
на процесната заповед, представлява масивна стопанска сграда, с площ 80 кв.м. и
допълващо застрояване. Изградена е в УПИ -497, кв. 90 по плана на с.
Паталеница, на северозападната граница на имота, на уличната регулация.
Постройката е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като за нея няма
издадени строителни книжа и документация. Част от извършеното строителство
попада в съседен имот УПИ VІ-498, кв. 90 и в улица с о.т. 249-356. Според експертизата
действащият кадастрален и регулационен план на с. Паталеница е одобрен със
Заповед № 171/08.07.1976г., като в кадастралната основа процесният имот е
заснет с пл. № 497, за който е отреден парцел ІІ-497 и участва в парцел І-498,
кв. 90. Със Заповед № 91/16.05.1994г. е одобрено регулационно изменение, с
което се променя дворищната регулация на кв. 90, като се обособяват нови улици
по съществуващите на това място такива. От парцел І-498 и ІІ-497, кв. 90 се
обособява нов парцел ІІ-497, като дворищните и улични регулационни линии се
припокриват с имотните граници на имот пл. № 497. Процесният строеж е изпълнен
в УПИ І-497. Със Заповед № 57/10.04.1996г. е одобрено регулационно изменение, с
което се разделя парцел ІІ-497 и се обособяват парцел І-497 и ІІ-497, кв. 90,
като не се променят дворищно регулационните линии със съседните парцели, както
и уличната регулация. За процесния имот на жалбоподателите, към настоящия
момент е действащ одобреният със Заповед № 57/10.04.1996г. подробен устройствен
план. След като влиза в сила регулационното изменение от 1994г., с които
регулационните линии минават по имотни граници, за УПИ І-497, не се предвиждат
придаваеми места и регулационните отношения се считат за уредени. Вещото лице е
направило съпоставяне на действащия регулационен план на с. Паталеница и
геодезическите измервания на неодобрената кадастрална карта и се установява, че
западната и южна граница на имот пл. № 497 са променени и част от процесната
сграда попада в улица с о.т. 249-356 и УПИ VІ-498, кв. 90. Сградата не е
заснета в действащия кадастрален план на с. Паталеница, одобрен 1976г.
Процесната постройка е изградена на границата с имот пл. № 498 и на уличната
регулация. В случая реализираната постройка на допълващо застрояване –
стопанска сграда, част от която попада в улича регулация и съседен имот, не
отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ(чл. 125, ал. 1 от Наредба № 5
за ПНТСУ). Вещото лице пояснява, че подпорната стена е заснета към 1976г. в
улица. С изменението от 1994г. уличната регулация минава по подпорната стена,
по имотни граници.
В
допълнителна задача вещото лице е посочило, че обезсиленият кадастрален и
регулационен план на с. Паталеница е одобрен със Заповед № 4088 от 16.12.1930г.
Имотът на жалбоподателите е заснет с пл. № 511, за който са отредени парцели
І-511 и ІІ-511, кв. 98, при съседи от югоизток имот пл. № 512, за който е
отреден парцел ІІІ-12, от юг парцел V-514. От имот пл. № 511 се придава към
парцел ІІІ-512 площ с размер около 50кв.м. В улица с о.т.№ 99-100 попада част
от имот пл. № 512 в размер на 7 кв.м. Част от имот пл. № 511 попада в улица с
о.т. 98-99 в размер на около 40 кв.м. Към парцел І-511, кв. 98 се придава
общинско място в североизточната част , в обхвата на улица с о.т. 99-100 не
попадат части от имот пл. № 511. Лицето на парцел І-511, от западната страна е
в размер на 17,50м. Лицето на парцел ІІІ-512 е 19,50м. Лицето на УПИ VІ-498 е в
размер на 31, 70 м, а лицето на УПИ І-497, от към улица с о.т.249-358 е в
размер на 14, 80м. След влизане в сила на плана на с. Паталеница от 1976г.
имотната граница между двата парцела І-497 и VІ-498 е променена със Заповед №
91/16.05.1994г., като се променя: от парцел І-498 и ІІ-497 се обособява нов
парцел ІІ-497, като дворищните и улични регулационни линии се припокриват с
имотните граници на имот пл. № 497. Имотната граница между имот пл. № 497 и пл.
№ 498 се обособява като дворищно регулационна линия, а уличната регулационна
линия минава по западната имотна граница, в
конкретния случай по подпорната стена. Одобреният със заповед №
57/10.04.1996г. ПУП е действащ по отношение на процесните имоти. Имотната
граница между имота на ищеците и съдедния 498, по настоящия план, която се
припокрива с регулационната линия, не отговаря на регулационната линия между
парцелите по плана от 1930 г. Регулационната линия по плана от 1930 г., в
лицевата си част е близка до оградата между имотите на място, както е отразена
в неодобрената кадастрална карта.
При
гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка
с чл. 146 и чл.
169 от АПК, съдът
прави следните изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от лица, които имат правен интерес от оспорването.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ орган
– кмет на община Пазарджик, въз основа на констативен акт, съставен от
длъжностни лица на общинска администрация на община Пазарджик. Спазена е
формата на издаване - писмена. Същата съдържа мотиви, изложение на фактите и
обстоятелствата, послужили за издаване на акта. Следователно предвидената по
закон процедура е изпълнена и не е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да представлява основание за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
По делото се
установи, че процесната постройка е "строеж"по смисъла на § 5, т.38 от ДР
на ЗУТ. Според
характеристиките й, тя е от VІ-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6, вр. чл. 147
от ЗУТ.
Процесната сграда
е отразена в мотивите на заповедта със съответните размери и местоположение, е
реално такава в имота на оспорващите.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ предвижда, че
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Липсата на
разрешение за строеж е достатъчен факт за квалифициране на строежа като
незаконен.
Процесният
стреж е реализиран без разрешение за строеж, строителни книжа и отстъпено право
на строеж (чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ) и
представлява незаконно строителство.
След като
процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да
бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР
на ЗУТ.
Според § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ, за да се
установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да
няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и 4) да е бил допустим по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
Процесният
строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ. Видно от данните
по делото времето на изпълнение на строежа през 1978г. с оглед на което той
отговаря на условието на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Видно от заключението на
вещото лице стопанската сграда е на уличната регулация. Част от процесната
постройка попада в улица с о.т. 249-356 и в съседен имот УПИ VІ-498, кв. 90.
Дворищно регулационните граници не са изменяни и за процесния имот те са тези,
одобрени със Заповед № 57/10.04.1996г. При одобряване на действащия кадастрален
план със Заповед № 71/08.07.1976г. процесният имот е с пл. № 497, за който е
отреден парцел ІІ-497 и участва в парцел І-498, кв.90. През 1994г. дворищните
регулационни линии се припокриват с имотните
граници на пл. № 497. В допълнителното заключение се посочва, че
изменението от 1976г. за процесния имот е, че имотната граница между имот пл. №
497 и пл. № 498 се обособява като дворищно регулационна, а уличната
регулационна линия минава по западната имотна граница, в конкретния случай по
подпорната стена. Регулационният статут на имота, не променя извода, че през 1978
г. процесната постройка е изградена на границата с имот пл. № 498 и на уличната
регулация.
Съгласно
съответните правила и норми, разписани в ЗТСУ -
отм., ППЗТСУ -
отм., Наредба № 5/1977, действали към момента на реализиране на постройката,
имаща характер на допълващо застрояване, стопанската постройка е на границата със съседния имот пл. № 498 граница със
съседния УПИ XV-290 и на уличната регулация. Според действащите към 1978г.
норми второстепенните постройки не могат да се
разполагат на уличнорегулационната линия; те трябва да са на разстояние
най-малко 3 м от регулационните линии на съседните парцели или най-малко 1,50 м
от южна, югоизточна или югозападна (до 45 градуса отклонение от южната посока)
регулационна линия към съседите. Могат да се разполагат на регулационната
линия, но следва да са на калканна стена, което в случая се установява, че няма
съседна постройка. Не е спазено и
изискването на чл. 125, ал. 1 от Наредба № 5/1977г.(отм) съгласно която стопанските постройки със селскостопанско,
производствено и обслужващо предназначение се изграждат въз основа на
застроителен и регулационен план, кварталнозастроителен и силуетен план или
кварталнозастроителна разработка в обща група с такива в съседни парцели
съобразно изискванията на Наредба № 6 на МНЗСГ за хигиенните изисквания за
производствените и обслужващите дейности и минималните хигиенно-защитни зони и
на Противопожарните норми. Не са
спазени и изискванията относно местонахождението на този вид сгради, разписани
в чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ.
Следователно, строежът като несъобразен с посочените по-горе
строителни правила, не може да бъде квалифициран като търпим, респективно
подлежи на премахване, тъй като е изграден без необходимите строителни книжа.
Аргументите на жалбоподателите, че имотната граница и
регулационната граница на техния имот и този на съседите от 1930г. не отговаря
на тази от 1996г. и процесната постройка е в частта на имота, който е отреден
на жалбоподателите и не попада в улица, не е основание за приложение на § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ.
От доказателствата по делото се установява, че не са
спазени изискванията на ЗУТ и нормите действали
към 1978г. Не може постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за
търговия и услуги, да се разполагат на уличната регулационна линия.
С оглед на така
установеното, щом строежът е незаконен, подлежи на премахване, което е
разпоредено с процесната заповед и това е и нейната цел – недопускане на
незаконно строителство.
От гореизложеното съдът
обосновава своите изводи за законосъобразност на процесната заповед, като
постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание,
при спазване на администативнопроизводствените правила, правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което подадената
против нея жалба ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния
представител на административния орган искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да
бъде осъден жалбоподателя да заплати на Община Пазарджик сумата от 100 лева на
основание чл.
143, ал.4 от АПК и чл.
78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Г.К., Г.К.П. и Е.К.Г. против Заповед №
826/25.04.2019г. на кмета на община Пазарджик.
ОСЪЖДА С.Г.К.,
Г.К.П. и Е.К.Г.,*** сумата от 100 (сто) лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ:/п/