РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Враца, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. И.
при участието на секретаря А. Л. П. а
като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №
20211420103173 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 13 от ГПК – основно производство.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. К. И. с ЕГН ********** и адрес *****
срещу Частна производителна кооперация „Милин камък“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление с. Мраморен, община Враца, Стопански двор.
В същата се твърди, че страните са били в трудовоправни отношения съгласно трудов
договор № 3 от 14.04.2020 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, по силата на
който ищецът приел да изпълнява длъжността „сезонен работник в земеделието”, за срок –
до завършване на определена работа, на пълно осемчасово работно време. Ищецът
поддържа, че на 14.04.2020 г. около 10.30 часа в с. М., по време на работа, изразяваща се в
товарене и разтоварване на изкуствен тор на стопански блок, обработван от ответната
кооперация, е претърпял трудова злополука, призната за такава с влязло в сила
разпореждане № 16 от 18.05.2020 г. на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт гр. Враца (ТП на НОИ гр. Враца), издадено на основание чл. 60, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Вследствие на трудовата злополука ищецът
получил следните травми: увредено общо състояние с множество охлузни рани по главата и
шията вдясно париетално; дифузна травма на главния мозък (умерено изразен общомозъчен
едем и течни колекции в пространствата на мозъчните обвивки), без открита вътречерепна
травма; фрактура на три броя черепни кости – дясна зигмутична, темпорална и париетална
кост с импресия на париеталния фрагмент пет милиметра; фрактура на тялото на
1
сфеноидалната кост, наличие на високоплътностни течни колекции (кръв) в областта на
десен максиларен синус и ограничени количества в дясната половина на етмоидален синус;
фрактура на четири броя гръбначни прешлени (L1, L2, L3, L4); фрактура на три броя
гръбначни прешлени (Т10, Т11, Т12), фрактура на три броя ребра двустранно; срастване на
бял дроб в резултат на пункция на течна колекция вследствие на счупени ребра и
проникването им в белия дроб. В периода от 14.04.2020 г. до 27.04.2020 г. ищецът бил
лекуван в „МБАЛ Христо Ботев“ АД гр. Враца, а в периода от 30.06.2020 г. до 21.07.2020 г.
– във Военномедицинска академия гр. София, като във второто лечебно заведение му
направили две операции на гръбначния стълб. След изписването му от Военномедицинска
академия (ВМА) на ищеца се наложило да носи корсет, който да стабилизира и поддържа
гръбначния му стълб в изправено състояние, а това му създавало голямо неудобство.
Ищецът бил в отпуск по болест в периода от 14.04.2020 г. до 01.04.2021 г., като от датата на
трудовата злополука до момента понесъл множество болки и неудобства, както и направил
разходи, свързани с травмата му. Дори към момента на подаване на исковата молба
възможностите на ищеца да извършва тежък физически труд са силно намалени заради
травмите му, като ищецът е със средно образование и трудно би си намерил работа, която да
не изисква тежък физически труд.
Искането към съда (съгласно уточнителна молба с вх. № 6846/05.10.2021 г. на
Врачански районен съд) е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 220 000,00 лева –
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на
трудова злополука, осъществила се на 14.04.2020 г. в с. Мраморен, община Враца, на
стопански блок, обработван от ЧПК „Милин камък“ и сумата 120,00 лева – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за лекарства, контролни
прегледи и изследвания, настъпили вследствие на трудова злополука, осъществила се на
14.04.2020 г. в с. Мраморен, община Враца, на стопански блок, обработван от ЧПК „Милин
камък“, ведно със законнната лихва върху двете главници от датата на увреждането –
14.04.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЧПК „Милин камък“ с. М. е подал писмен
отговор, в който излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявените
искове. Оспорва наведеното с исковата молба твърдение, че процесната злополука е трудова
по смисъла на закона. Прави изрично възражение с правно основание чл. 201, ал. 1 от КТ,
тъй като получените от ищеца на 14.04.2020 г. травматични увреждания са резултат от
инцидент, който се дължи единствено на виновно поведение на ищеца – обстоятелството, че
същият се е возел в кофата на движеща се фадрома непосредствено преди инцидента, в
нарушение на правилата за безопасност, въпреки многократно направените му забележки от
служители на ответника, както и алтернативно възражение с правно основание чл. 201, ал. 2
от КТ да бъде намалена имуществената отговорност на работодателя, тъй като
уврежданията на ищеца се дължат на неговото горепосочено поведение, представляващо
груба небрежност по смисъла на закона. В тази връзка се поддържа, че по досъдебно
производство № 346/2020 г. на РПУ гр. Враца, разпитан в качеството на свидетел, ищецът е
2
описал съвсем различна фактическа обстановка във връзка с настъпването на процесния
инцидент. Отново при условията на алтернативност се прави изрично възражение за
прекомерност на претендираните неимуществени вреди, поради несъответствието им с чл.
52 от ЗЗД и поради обстоятелството, че претърпените от ищеца болки и страдания са със
значително по-малък обем и по-нисък интензитет, отколкото се твърди в исковата молба.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 200
от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на
чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:
Видно от писмените доказателства, приложени към досие № 16/2020 г. на ТП на НОИ
гр. Враца, образувано по декларация за трудова злополука с вх. № 5101-06-6/05.05.2020 г.,
към датата на процесната злополука – 14.04.2020 г. ищецът Д.И. е заемал по трудово
правоотношение в ответната ЧПК „Милин камък“ с. М. длъжността „сезонен работник в
земеделието“, а трудовата злополука е възникнала по повод на и във връзка с изпълняваната
от ищеца в ответната кооперация работа.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която дава
заключение, както и пояснения в съдебно заседание, че при посочената в исковата молба
трудова злополука ищецът е получил описаните в медицинските документи травми и
фрактури, най-сериозната от които е на гръбния отдел на гръбначния стълб –
многофрагментно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, което е наложило операция
във Военно-медицинската академия гр. София, последвана от втора такава в същото лечебно
заведение поради следоперативни усложнения. Изписаните на ищеца лекарства са
стандартни за подобни случаи. Обичайният оздравителен период за травмите на ищеца е
около 8-12 месеца. Към настоящия момент ищецът е трайно намалена работоспособност в
размер на 30 на сто и е налице ограничение на движенията на гръбначния стълб в гръдния
отдел, които не подлежат на възстановяване. Веднага след инцидента ищецът е изпитвал
значителна болка, която постепенно е отшумяла, както и могат да се очакват трайни
последствия – болков синдром при определени обстоятелства (физическо натоварване,
промяна на атмосферните условия).
Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение,
че ищецът е получил плащания от НОИ като обезщетение за процесната трудова злополука
в общ размер от 5 660,35 лева за периода от април 2020 г. до март 2021 г. и тази сума е с
205,50 лева по-висока от сумата, който той би получил като нетно трудово възнаграждение
за същия период (5 454,85 лева).
Съдът възприема заключенията на експертизите по делото като компетентно и
обективно дадени и даващи пълен отговор на поставените въпроси.
Видно от приложен на л. 169 от делото препис-извлечение, ищецът на сутринта преди
настъпването на процесната трудова злополука е бил инструктиран за безопасност
3
(периодичен инструктаж) и е удостоверил това с подписа си.
Представена е и справка от НОИ (л. 168), видно от която в ответната кооперация за
периода от 1994 г. до 2021 г. не е декларирана друга трудова злополука освен процесната
такава.
Присъединено е като доказателство по делото НОХ дело № 678/2021 г. (споразумение
в наказателното производство по чл. 384 от НПК), към което е приложено досъдебно
производство № 346/2020 г. на РПУ гр. Враца. В досъдебното производство (л. 24) се
съдържа протокол за разпит на ищеца по настоящото дело Д.И., в който същият е заявил, че
сутринта на 14.04.2020 г. се е качил в кофата на фадромата, управлявана от служителя на
ЧПК „Милин камък“ с. М. И.. Последният, както и А.-друга служителка на кооперацията,
неколкратно направили забележка на Д. да не се вози в кофата на фадромата, а да изчака
тракторите и да се вози в някой от тях, но Д. отговорил, че няма проблем и се возил в кофата
на фадромата до настъпването на инцидента, за който се претендира обезщетение по
настоящото дело. Поради направените му забележки и собственото му желание да се вози в
кофата на фадромата Д. заявил при разпита си, че няма претенции към фадромиста И. и към
служителката А..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. И.а-майка
на ищеца, Т. Н.-сестра на ищеца, както и И. И. и А. Й. – служители на ответната
кооперация.
П. И.а и Т. Н. дават показания, че ищецът около два месеца и половина е бил напълно
лишен от възможността да се движи и е зависил от физическите грижи на близките си за
всички ежедневни дейности. След изтичането на тези два месеца и половина (този период
съвпада с изписването на Д.И. в къщи след втората му операция във ВМА) започнал по
малко да се движи, но грижите за него били на практика същите, тъй като продължавал да
бъде на легло. Изпитвал силни болки, постоянно пиел обезболяващи, паднал духом и
заявявал на близките си, че иска да се самоубие. След изтичането на шест месеца от датата
на инцидента се възстановил дотолкова, че да може сам да се обслужва в ежедневието, но
възможностите му да работи са силно ограничени. Към момента на приключване на
съдебното дирене ищецът все още изпитва болки, макар и не така силни, както
непосредствено след трудовата злополука. След инцидента характерът на Д. се променил и
той станал избухлив, особено към родителите си. Към настоящия момент Д. изпитва страх
от силни звукове и големи машини, включително автомобили.
Свидетелите И. И. и А. Й. дават показания, че ищецът Д.И. е постъпил на работа в
деня на инцидента и че е бил инструктиран за безопасност преди започване на работа.
Ищецът настоял да се вози в кофата на управляваната от И. И. фадрома и останал там
въпреки отправените му от двамата свидетели забележки. По време на придвижване в
околностите на с. М. двигателя на фадромата угаснал, тя станала неуправляема и паднала в
канавка край пътя, при което ищецът Д.И. получил описаните в медицинските документи
наранявания. Според свидетеля И. към момента ищецът работи, като гледа патици и вдига
чували, тежки по 50 килограма.
4
Следва да се отбележи, че показанията на ищеца Д.И., дадени в досъдебното
производство, въпреки че не могат да се използват като такива в настоящия граждански
процес, представляват извънсъдебно признание на неизгодно за ищеца обстоятелство – че по
собствена воля се е качил в кофата на управляваната от И. И. фадрома и е отказал да слезе
оттам въпреки отправените му забележки, което следва да бъде преценявано с оглед всички
обстоятелства по делото.
Извършвайки горната преценка и съобразявайки заинтересоваността на всички
разпитани свидетели съдът намира, че всички показания на свидетелите са дадени
добросъвестно, обективно и са в съответствие с останалите доказателства по делото, поради
което следва да бъдат възприети. Изключение представляват показанията на свидетеля И.
И., че в момента ищецът работи, като гледа патици и вдига чували, тежки по 50 килограма –
в тази част показанията не почиват на непосредствено възприети от свидетеля обстоятелства
и противоречат на обективно установеното физическо състояние на ищеца, поради което не
се възприемат от съда.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Съдът счита за неоснователно извършеното от ответника оспорване на характера на
процесната злополука като трудова такава по смисъла на закона. Тази злополука е
определена като трудова с влязло в сила разпореждане № 16 от 18.05.2020 г. на
Териториално поделение гр. Враца на Националния осигурителен институт. Разпореждането
по чл. 60, ал. 1 от КСО има двойствено значение: то е не само официален удостоверителен
документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, но и индивидуален административен акт
относно наличието или не на трудова злополука. В този смисъл: решение № 410 по гр. дело
№ 599/2009 г. на Върховния касационен съд, III г.о. Съгласно установената практика на
Върховния касационен съд по приложението на чл. 17, ал. 2 от ГПК , например решение №
226 от 29.03.2010 г. по гр. дело № 4119/2008 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., при
наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт, в който се съдържа
произнасяне по спорните факти, е възможно тяхното преразглеждане пред гражданския съд,
когато са направени доводи и възражения, свързани с валидността на административния акт
и при служебната проверка се установяват пороци, които имат за последица неговата
нищожност. Когато страната, на която актът се противопоставя, е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му, то инцидентното
произнасяне на гражданския съд по законосъобразността му е недопустимо. Тъй като в
случая ответната кооперация е участвала в административното производство и не е
оспорила процесното разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО, гражданският съд не следва да
преразглежда законосъобразността на влезлия в сила административен акт.
Процесната злополука по надлежния ред е определена като трудова и за работодателя е
възникнало задължението да обезщети пострадалия си работник за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди, на основание чл. 200 от КТ. Тази отговорност на
5
работодателя има социално предназначение - пострадалият работник да получи по-пълно
възстановяване на претърпените от него вреди и осигурява засилената закрила на живота и
здравето му. Настъпването на трудовата злополука означава, че работодателят не е
изпълнил задължението си по чл. 275, ал. 1 от КТ – да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да
бъде предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда задължение за обезвреда на
настъпилите вреди, независимо от вината му, като отговорността му е безвиновна.
Отговорността се разпределя между бюджета на Държавното обществено осигуряване и
работодателя. Следователно, работодателят дължи обезвреда на имуществените вреди,
представляващи разликата между действително претърпените имуществени вреди и
полученото обезщетение от общественото осигуряване, както и на претърпените морални
вреди от работника.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза съдът приема за установено, че
при посочената в исковата молба трудова злополука ищецът е получил черепно-мозъчна
травма – счупване на кости на черепната кутия и на лицева кост вдясно, травма на
гръбначния стълб и гръдната клетка – многофрагментно счупване на тялото на 12-ти гръден
прешлен, счупване на шиповидните израстъци на 10-ти гръден, 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти
поясни прешлени, счупване на 11-то и 12-то ребро двустранно и постравматичен излив
вдясно, с оздравителен период 8-12 месеца, като при ищеца е настъпило оздравяване, но не и
пълно възстановяване – същият ще продължава да изпитва болки при определени
обстоятелства (например рязка смяна на метеорологичното време), както и ще продължава
да бъде с трайно намалена работоспособност в размер на 30 на сто. Болките са били много
силни за период от няколко месеца, като са отшумели постепенно. Съдът приема, че в
рамките на обичайния оздравителен период ищецът се е възстановил нормално, при
отчитане на характера на получените травми. Тези изводи се подкрепят и от гласните
доказателства по делото и особено от възприетите от съда след преценка по реда на чл. 172
от ГПК показания на майката и на сестрата на ищеца, сочещи на огромни неудобства в
ежедневието и на нужда от пълна помощ в продължение на около 6 месеца след
получаването на травмата, както и на значителни притеснения, страхове и промяна на
характера на ищеца (страх от силни звукове и големи машини, включително автомобили),
които са налице и към момента на приключване на съдебното дирене.
По иска за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя след
преценка на вида и характера на увреждането, начина на причиняването му, последиците за
здравето, продължителността на оздравителния процес, причинените морални страдания. В
настоящия случай от съдебно-медицинската експертиза и гласните доказателства се
установява, че ищецът е претърпял травми, които са овладени и зараснали в рамките на
около 12 месеца. От правилата на житейския опит и характера на счупванията може да се
заключи, че съществуват остатъчни явления в здравния статус на ищеца вследствие на
получените травми, най-вече болков синдром при рязка промяна в метеорологичните
6
условия, а от гласните доказателства и представеното експертно решение на ТЕЛК съдът
приема за установено, че вследствие на нараняванията ищецът и към момента има
ограничено движение на снагата, трайно намалена работоспособност в размер на 30 на сто,
направили са му две операции за овладяване на счупванията на различни кости и прешлени,
променил се е характера му (станал е нервен и избухлив, особено към родителите си).
Страданията на ищеца са били много силни първоначално и умерени впоследствие по
интензитет, с тенденция към отслабване, като следва да се има предвид, че и към момента на
приключване на съдебното дирене ищецът изпитва болки с по-нисък интензитет в сравнение
с преди. В момента на увреждането, а и след това ищецът е изживял физически и
емоционални терзания, както и неудобства. Тези болки и емоционални смущения са
естествена последица от причинените на ищеца телесни повреди. Всеки човек, претърпял
физическа травма, изразяваща се в контузни рани, счупвания и черепно-мозъчна травма,
изживява негативни емоции, включително и твърдените и доказани от ищеца болки и
страдания. Нещо повече, самото негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства,
имайки предвид характера, степента и продължителността им, дори не е необходимо да бъде
доказвано, защото същото се формира като обективна последица от причинените телесни
повреди, поради което уврежданията и трудностите, които е имал ищецът (невъзможност за
самостоятелно обслужване за доста продължителен период, мисли за самоубийство, страх от
силни шумове и големи машини) са дали негативно отражение на общото му физическо и
душевно състояние. В съответствие с установените конкретно претърпени болки и
страдания от физическо естество, а също и изживения стрес и търпените неудобства от
ищеца, обема и интензитета на търпените от него болки и страдания, общата
продължителност на възстановителния процес – от около 12 месеца, с по – висока
интензивност в първите дни, установеното по делото трайно намаляване на
работоспособността на ищеца, битовите неудобства поради пълно обездвижване, които е
търпял ищецът за срок от около 6 месеца, а така също и предвид възрастта на пострадалия
към датата на събитието (42 г.), настоящият съдебен състав намира, че необходимо и
достатъчно обезщетение за обезвреда на търпените в случая неимуществени вреди, е такова
в размер на 20 000,00 лева. То ще компенсира изцяло действителния обем на болките,
страданията и битовите неудобства, които пострадалият е изпитвал и продължава да
изпитва като последица от процесното ПТП.
По иска за имуществени вреди.
Както от приобщените писмени доказателства (фактури на л. 48-51 от делото), така и
от показанията на свидетелките П. И.а и Т. Н. съдът приема за установено, че ищецът е
претърпял имуществени вреди – разходи за медикаменти, изследвания и лечение в размер на
190,00 лева, поради което ищецът е изцяло доказал претенцията си за имуществени вреди в
размер на 120,00 лева.
По отношение на възраженията с правно основание чл. 201, ал. 1 и 2 от КТ:
В настоящия случай работодателят се е позовал на данни за наличие на проявена от
страна на ищеца умисъл или груба небрежност, с цел изключване на отговорността на
7
работодателя или нейното намаляване. Всички събрани по делото доказателства сочат, че не
е налице умишлено самоувреждане на ищеца, но е налице основание за намаляване на
отговорността съобразно чл. 201, ал. 2 от КТ. В конкретната ситуация ищецът е действал
при небрежност, която притежава предвидения в цитираната разпоредба квалифициращ
признак самонадеяност. Груба небрежност е налице, когато работникът или служителят е
съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната
възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати.
В това се изразява неговата груба небрежност, самонадеяното му поведение, неговата
нереална субективна представа за обективната действителност, т.е. грубата небрежност по
чл. 201, ал. 2 КТ е приравнена на съзнаваната непредпазливост по смисъла на наказателно-
правната теория и законодателство. Съгласно установения механизъм на настъпване на
процесната трудова злополука, ищецът след проведен му инструктаж за безопасност и след
отправени му забележки да не постъпва така се е возел в предназначената само за товари
кофа на движеща се по неравен път фадрома, като това поведение на ищеца не се дължи на
обективни данни и/или причини. При тези данни съдът приема, че ищецът действително е
проявил груба небрежност по смисъла на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, т.е. не е
положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка и е допуснал
сериозни нарушения на правилата за безопасност на труда, станали причина за настъпване
на процесната трудова злополука. Съдът намира, че при така установения механизъм на
злополуката адекватният процент на допринасяне на вредоносния резултат следва да се
определи на 75 % и отговорността на работодателя за дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде намалена с така определения процент.
Неоснователно е възражението на ищеца, че той преди инцидента многократно се е
возил в кофата на фадрома и това е било известно на ответника, поради което кооперацията
е следвало да предотврати инцидента. Никой не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение, а в случая поведението на ищеца преди инцидента е
противоречало не само на технологичните и други правила за безопасност на труда, а е било
в разрез и с присъщото на всеки човек чувство за самосъхранение.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че на ищеца не се дължи
обезщетение, след като в досъдебното производство е заявил, че няма претенции към
никого, тъй като това заявление представлява отказ от предявяване на бъдещ иск по чл. 200
от КТ, който отказ е недействителен и не следва да бъде съобразяван по делото.
Гореизложеното означава, че ищецът има право да получи 25% от определените от
съда обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, т.е. сумата 5 000,00 лева-
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 30,00 лева-обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането, като исковете
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани за разликата до техните пълни
предявени размери.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
8
ищеца направените по настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът е направил разноски в размер на 9 900,00 лева – заплатен адвокатски хонорар,
а ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът приема за основателно.
Размерът на минималния адвокатски хонорар по настоящото дело, изчислен по реда на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 5 930,00
лева, а разглежданите искове не се отличават с по-висока правна или фактическа сложност
от които и да било други искове по чл. 200 от КТ за присъждане на обезщетения за вреди от
трудова злополука, поради което адвокатският хонорар на пълномощника на ищеца следва
да бъда намален по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК на сумата 6 000,00 лева, от която по
съразмерност на ищеца се дължи сумата 1 500,00 лева за разноски.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК също се дължат разноски по
съразмерност, като ответникът е внесъл адвокатски хонорар в размер на 7 116,00 лева. По
вече изложените съображения адвокатският хонорар на пълномощника на ответника следва
да бъда намален по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК на сумата 6 000,00 лева, от която по
съразмерност на ответника се дължи сумата 4 500,00 лева за разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Врачански районен съд
сумата 250,00 лева-държавни такси, съразмерно с уважената част от исковете и сумата
150,00 лева-направени от бюджета на съда разноски за вещи лица, съразмерно с уважената
част от исковете.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД Частна
производителна кооперация „Милин камък“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. М., община В., Стопански двор да заплати на Д. К. И. с ЕГН ********** и
адрес ***** сумата 5 000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука, осъществила се на
14.04.2020 г. в с. М., община В., на стопански блок, обработван от ЧПК „Милин камък“ и
сумата 30,00 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи
за лекарства, контролни прегледи и изследвания, настъпили вследствие на трудова
злополука, осъществила се на 14.04.2020 г. в с. М., община В., на стопански блок,
обработван от ЧПК „Милин камък“, ведно със законнната лихва върху двете главници от
14.04.2020 г. до окончателното изплащане на главниците, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата от уважения размер 5 000,00 лв. до пълния предявен
размер от 220 000,00 лв. като неоснователен и недоказан, както и ОТХВЪРЛЯ иска
имуществени вреди за разликата от уважения размер 30,00 лв. до пълния предявен размер от
120,00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Частна производителна кооперация
„Милин камък“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. М., община В.,
9
Стопански двор да заплати на Д. К. И. с ЕГН ********** и адрес ***** сумата 1 500,00
лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. К. И. с ЕГН ********** и адрес *****
да заплати на Частна производителна кооперация „Милин камък“ с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с. М., община В., Стопански двор сумата 4 500,00 лева,
представляваща направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Частна производителна кооперация
„Милин камък“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. М., община В.,
Стопански двор да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански
районен съд сумата 250,00 лева-държавни такси, съразмерно с уважената част от исковете и
сумата 150,00 лева-направени от бюджета на съда разноски за вещи лица, съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10