№ 6226
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110149447 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу В. К. М. от гр. София, в обстоятелствената част на която
се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане сумата за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 2 083,28 лева (двe хиляди
осемдесет и три лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.05.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 246,40 лева (двеста четиридесет и шест лева и 40
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до
24.04.2024 г., 34,52лева (тридесет и четири лева и 52 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,57 лева
(седем лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.06.2021 г. до 24.04.2024 г. По така подаденото заявление било образувано
гр.дело № 28665/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът подал възражение против издадената заповед единствено в частта
срещу обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главниците
1
за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, поради което са
налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ..., аб.№ 162057, е потребявал топлинна енергия в
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, която не е заплатил, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи
сумата 246,40 лева (двеста четиридесет и шест лева и 40 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г.
върху главница в размер на 2 083,28 лева (двe хиляди осемдесет и три лева и
28 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и че дължи сумата
7,57 лева (седем лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.06.2021 г. до 24.04.2024 г. върху сума в размер на 34,52лева
(тридесет и четири лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2021 г. до
30.04.2023 г.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
2
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Далсия“ ООД,
съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. К. М., чрез адв. . Л. е
депозирала отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни,
по подробно изложени съображения. Не оспорва да е потребител на ТЕ за
процесния недвижим имот, както и не оспорва количеството и качеството на
доставената топлинна енергия, както и дружеството за топлинно счетоводство
да е водило надлежно счетоводство. Формулира възражение за недължимост
на лихвите, тъй като в случая липсва ред за присъждане на лихви върху
прогнозен дял на топлинна енергия, поради което забавата на длъжника е след
покана, каквато не е изпращана от кредитора. Не оспорва обстоятелствата,
които се иска да бъдат установени чрез изслушването на СТЕ и ССЕ.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 28665/2024 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 15.05.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..., аб.№ 162057 срещу В.
К. М. за заплащане на сумата за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 2 083,28 лева (двe хиляди осемдесет и три лева и 28
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 246,40
лева (двеста четиридесет и шест лева и 40 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., 34,52лева
3
(тридесет и четири лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.05.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 7,57 лева (седем лева и 57 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.06.2021 г. до 24.04.2024 г.
Впоследствие след подадено от длъжника възражение по реда на чл. 414
от ГПК единствено в частта за законните лихви върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение са дадени указания за предявяване на
установителен иск в тази част и в срока по чл. 415 от ГПК е предявен иск за
установяване на вземането за сумата 246,40 лева (двеста четиридесет и шест
лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022
г. до 24.04.2024 г. върху главница в размер на 2 083,28 лева (двe хиляди
осемдесет и три лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. и че дължи сумата 7,57 лева (седем лева и 57 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2021 г. до 24.04.2024 г.
върху сума в размер на 34,52лева (тридесет и четири лева и 52 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г.
По отношение на собствеността на процесния недвижим имот не е
налице спор, тъй като ответникът В. К. М. е признала още в заповедното
производство всички задължения за главница за доставена топлинна енергия и
дялово разпределение, поради което съдът намира, че между страните е
налице облигационна връзка по договор при общи условия за доставка на
топлинна енергия.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са неоснователни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай не е
4
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Далсия“ ООД.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Между страните не е налице спор,
че през процесния период собственик на топлоснабдения имот,
представляващ гр. София, ..., аб.№ 162057, е била В. К. М.. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно,
ответникът се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови
нужди в имота като негови съсобственици при равни дялове през процесния
период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
5
Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на „Далсия“ ООД. Видно от формулярите за отчет е, че дяловете за
отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба,
като през исковия период на ответниците е била начислявана топлинна
енергия за 2 броя отоплителни тела без поставени индивидуални уреди за
измерване, 1 щранг-лира в банята, два водомера за топла вода и за сградна
инсталация. Съобразно неоспорените фактури, за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 680.29 лв., а за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. по
прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер
на 1 487.94 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета
изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество
6
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки
в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този
период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално
доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди
за измерване в жилището в края на двата отчетни периода, видно от приетите
по делото талони за отчет (подписани от ответника В. К. М. и неоспорени от
него). При съобразяване на действащата нормативна уредба и на резултатите
от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се
установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 655.47 лв., а за периода
01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. е в размер на 1 427.42 лв. Към посочената сума
следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в общ размер
от 34,52лева (тридесет и четири лева и 52 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена
от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение. По
отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия,
консумирана през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., са приложими
7
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019 г.,
респ. за 2020 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването
на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от
2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на
31.07.2022 г., респ. на 31.07.2023 г. (л. 27-29 от делото), а 45-дневният срок е
изтекъл на 14.06.2022 г., респ. на 14.06.2023 г.
Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Следователно,
искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
8
за потребена топлинна енергия през периода м. 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. По отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ответника за
заплащане на разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител адв. Л. възнаграждение в
размер на 200 лв., за предоставена безплатна правна помощ, както и на адв. .
сума в размер на 10.71 лв., представляващи възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ по заповедно производство по ч.гр.д. № 28665/2024 г.
по описа на СРС, 90 състав, според изхода на заповедното производство и
направеното там признание на задълженията за главница за топлинна енергия
и за главницза за дялово разпределение. В тази насока съдът намира за
основателно възражението на ищеца за прекомерност на претендираните
адвокатски възнаграждения от процесуалните представители от по 800 лв., по
следните съображения. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже
да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че
при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
9
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Горепосочената практика е възприета и доразвита от ВКС, като с
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о.,
Определение № 4089/17.09.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и
други е изяснено, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложеното и като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, цената на исковете и обема на извършените от процесуалния
представител на ответника адв. Л. по исковото производство и адв. . в
заповедното производство процесуални действия, изразяващи се единствено в
изготвяне и депозиране на отговор на искова молба и молби по хода на делото
(без участие в открито съдебно заседание), респ. възражение с частично
признание на претенциите, съдът намира, че следва да се определи като
справедлив и обоснован размер от 200 лева за исковото производство и 100
лв. за заповедното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, . срещу В. К. М.,
ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, . чрез адв. . Л. Л., че В. К. М.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 246,40 лева (двеста
четиридесет и шест лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за
10
период от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г. върху главница в размер на 2 083,28
лева (двe хиляди осемдесет и три лева и 28 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и че дължи сумата 7,57 лева (седем лева и 57
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2021 г. до
24.04.2024 г. върху сума в размер на 34,52лева (тридесет и четири лева и 52
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в
гр. София, ..., аб.№ 162057, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК на 03.06.2024 г. по ч.гр.д. № 28665/2024 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. .
Л. Л. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, . сума в размер на 200 лв.,
представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
В. К. М. в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на адв.
Николай . . ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, . сума в размер на 10.71
лв., представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ по заповедно
производство по ч.гр.д. № 28665/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Далсия“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11