Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София,
11.04.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело №
12784 по описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.А.Л., чрез
назначения му по реда на чл. 47 ГПК представител адв. М.Ц., против решението на
СРС, 53ти състав от 28.07.2015 г. по гр. дело № 27830/2013г., с което е осъден
да плати на „С.А.” ЕООД на
основание чл. 207, ал.1 т.2 КТ сумата
100 лева, ведно със законната лихва от 28.06.2013г. до окончателното изплащане
и са присъдени разноски по делото.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно. Ответникът не бил в трудовоправни
отношения с ищеца към момента на установяване на липсата, не му били възложени
отчетнически функции и липсата от 100
лева не била установена по предвидения в Закона за счетоводството. Представените
от ищеца доказателства, своевременно оспорени,
не установявали наличието на вреда. С тези доводи се иска отмяна на
решението и постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен.
Въззиваемият
„С.А.” ЕООД оспорва жалбата в съдебно заседание , без да сочи конкретни
възражения.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт намира жалбата за неоснователна.
По делото
няма спор по фактите, а те са следните:
За времето
от 20.06.2007г. до 07.09.2010г. ответникът е заемал длъжността „водач на
съчленен автобус” при ищеца по силата на трудов договор. Съгласно т.2.5 от
длъжностната характеристика за заеманата от ответника длъжност, сред трудовите
му функции е продажба на билети за градски транспорт, вътре в превозното
средство, и своевременното им отчитане. Съгласно чл.8 от трудовия договор,
шофьорът е длъжен да се яви в билетна служба от 28 мо до 30 то число на
месеца, където да обяви непродадените
билети, като в противен случай, тяхната стойност се удържа от трудовото му
възнаграждение за месеца.
На
29.07.2010г. ответникът е получил срещу подпис 100 броя билети, с единична цена
от 1 лев.
Към
30.04.2013г. изпълняващият длъжността началник „ФСО” при ищеца е установил
липса в размер на 100 лева от неотчитане на предадените на 29.07.2010г. на Л.
билети. Поканил е ответникът да ги заплати, но поканата не е получена от
адресата й.
При тази
фактическа обстановка, искът е основателен и доказан.
Пълната
имуществена отговорност на работниците и служителите спрямо работодателя се
осъществява по съдебен ред, който е допустим когато вредата е причинена
умишлено, не при или по повод на трудовите задължения или деянието представлява
престъпление. Когато служителят е отчетник, е налице и една специфична хипотеза
за реализуема пряко по съдебен ред пълна имуществена отговорност – по чл.207, ал.1
т.2 КТ за липса. Ответникът има
отчетнически функции, макар и те да не са основните за длъжността му. В качеството му на шофьор на превозно
средство той е задължен да продава билети за градския транспорт и да отчита
средствата, получени в резултат от това т.е. има трудова функция по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и
материални ценности. Следователно може да му бъде търсена отговорност по реда
на чл. 211 вр. с чл.207, ал.1 т.2 КТ. Ирелевантно за пасивната материално
правна легитимация по иска е обстоятелството дали трудовото правоотношение
между страните се е запазило и след причиняване на вредата. В тази връзка
оплакването по жалбата, че когато е открита липсата , трудовият договор на
ответника е бил прекратен, е без връзка
със спора.
Липсата означава вреда с
неустановен произход. Именно заради тази „неустановеност” се презюмира
причиняване на недостига от страна на отчетника и съответно неговата вина за констатирана липса
в повереното му имущество. Специален, нормативно определен ред, по който да
бъде установена от работодателя липсата,
не е предвиден, противно на оплакването по жалбата. Ето защо, съставеният от
счетоводителя на ищеца частен документ е напълно годен да докаже факта, че
работодателят е установил липса в имуществото си. Причинната връзка между нея и
действията и бездействията на отчетника ( в случая неотчитането на получените на
29.07.2010г. 100 броя билети) се презюмира
от закона и не подлежи на доказване от работодателя. Презумпцията е оборима -
ответникът, в качеството си на отчетник,
може да докаже с всички доказателствени средства, че липсата не се дължи на негови
действия или бездействия. Подобно доказване не е проведено в настоящото
производство.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че са налице изискуемите от закона липса
в определен размер, открита към 30.04.2013г. , настъпила при ищеца в размер на
100 лева, в резултат от небрежно поведение
на ответника в качеството му на притежаващ отчетническа функция служител
или искът по чл. 211 вр. с чл.207, ал.1 т.2 КТ е основателен.
Крайните изводи на двете
инстанции съвпадат и при неоснователност на оплакванията в жалбата, първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
На въззиваемия
се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което в минималния размер
по НМРАВ, възлиза на 300 лева.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 53ти състав от 28.07.2015 г. по гр. дело № 27830/2013г„
ОСЪЖДА А.А.Л. ЕГН
**********, представляван от назначения
по реда на чл.47 ГПК адвокат М.Ц.,*** да плати на „С.А.“ ЕАД, гр.******, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 300 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.