О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
52
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД МОНТАНА, V състав, в
закрито заседание на 03. 02.. 2021 г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 451/2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „Медикофарм-К” ЕООД, гр. Монтана, чрез М.П.С.
против Отказ на ръководителя на Управляващия орган на ОП „Иновации и
конкурентоспособност 2014-2020 г.” и главен директор на главна Дирекция „Европейски
фондове за конкурентоспособност” да изпълни свое решение.
В жалбата се твърди, че административният орган неоснователно
бездейства и отказва да изпълни свое решение, закрепено във влязьл в сила
административен акт. Твърди се също така, че въз основа на влязло в сила
съдебно решение № 759 от 17 01 2019 г. на ВАС, преписката е върната на
административния орган за постановяване на ново решение, при съобразяване с указанията
на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. При връщане
на преписката, проектното предложение е преоценено, АО е одобрил доклада и
„Медикофарм-К” ЕООД е включено в актуализиран списък на предложените за
финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране и
размера на безвъзмездната финансова помощ, която ще бъде предоставена за всяко
от тях. АО е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от ЗУСЕСИФ. В изпълнение на чл. 36, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ, административният орган е длъжен да покани кандидатите да представят в
30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент,
включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите
не са приложени към формуляра за кандидатстване, като административният орган многократно
е приканван да изпълни това свое задължение. След като дружеството е изпълнило
задължението си и в указания срок е входирал изисканите му документи,
административния орган не се произнася по тях в срока по чл. 37 от ЗУСЕСИФ. Поради
неуспешните опити от страна на дружеството, включително и по телефон, да получи
отговор на какъв етап е процедурата, същото изпраща официално запитване по
електронен път, на което получава отговор от служител на УО на ОПИК, че не са
налични средства по програмата и че ще се радват дружеството да участва по
предстоящи процедури. Счита, че действията на административния орган са в
директно противоречие с установения правен ред в ЗУСЕСИФ. На първо място УО на
ОПИК неправомерно отстранява подаденото от дружество „Медикофарм-К" ЕООД
проектно предложение. След като действията му са отменени по съдебен ред, УО на
ОПИК не успява да организира преоценка за период повече от 6 месеца, което се
явява в абсолютно противоречие с всички законови срокове. След като изпьлнява
указанията на сьда и извършва класиране на подаденото проектно предложение,
административния орган спира производството, без да издава административен акт,
предмет на обжалване и без да уведоми заинтересованата страна. Безспорно
действията на административния орган могат да се определят като абсолютен
произвол, който не само, че лишава представляваното от мен дружество от права,
гарантирани му от закона, но и му нанася имуществени щети, изразяващи се в
пропуснати ползи. Решението на ръководителя на управляващия орган да предостави
безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с
бенефициента, съответно в заповед, съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Такова
обаче и към момента липсва. „Медикофарм-К” ЕООД е изпълнил всички свои
задължения по закон, но поради бездействието на управляващия орган, процедурата
по проекта не може да бъде завършена, тъй като административния орган не
пристъпва към подписване на административен договор. Счита, че съществува неоснователно бездействие на администрацията, а
именно бездействие на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност 2014-2020", съгласно чл. 128, ал. 1, т. 4
от АПК. Моли да бъдат предприети действия, които да гарантират, че ще бъде
изпълнена разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ЗУСЕСИФ, тъй като множеството опити
да се подаде сигнал до административния орган, в рамките на който е УО на ОПИК,
не водят до предприемане на корективни действия. Моли съдът да задължи
административния орган да изпълни законовите си задължения и да пристъпи към
издаване на решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, което да
бъде обективирано в административен договор със страна „Медикофарм-К"
ЕООД. Моли и присъждане на разноските в настоящото производство, включително адвокатски
хонорар и държавна такса.
С Определение от 17 11 2020 г. на оспорващия са дадени указания
да уточни дали оспорва бездействие на АО, като в тази връзка конкретизира
същото, т.е. какво действие счита, че следва този орган да извърши и кое правно
основание го задължава, респ. дали оспорва отказ на АО да издаде ИАА – решение
въз основа на проведена от него процедура по ЗУСЕСИФ.
С молба от 19 11 2020 г., въз основа на дадените указания дружеството
посочва, че моли съдът да задължи управляващият орган да изпълни вмененото му
със закон задължение и издаде акт, съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, която АО е определил в
актуализирания списък в размер на 395704 лева.
С протоколно Определение от 14 01 2021 г. на оспорващия са
дадени нови указания да уточни кое „свое решение, закрепено с влязьл в сила
административен акт” има предвид и за което се твьрди, че административният
орган бездейства и не изпьлнява. Дадени са и указания да представи цитираното в
жалбата официално запитване, ведно с отговора по него.
С молба от 18 01 2020 г. оспорващият представя доказателства за
отправеното запитване по електронна поща и отговорьт получен от Началник сектор
„Подбор на проекти”. Уточнява, че под „свое решение” има предвид одобреният
доклад и списъкът на проектните предложения, а задължението, което не се
изпьлнява от административния орган, въпреки представените от него документи, е
това по чл. 37 от ЗУСЕСИФ.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител ст. експерт
Ангел Михайлов – служител с юридическо образование и правоспособност, оспорва
жалбата. В писмено становище /л. 33-34/ твърди, че АО е изпълнил указанията на
сьда, но поради непредвидени обстоятелства и въз основа на Решение № 320/11 0
2020 г. на МС е одобрен Проект за изменение на ОПИК 2014 – 2020 г., като всички
налични средства, вкл. и такива от прекратените планирани за обявяване
процедури по програмата са прехвърлени в процедури за борба с последиците от
пандемията, каквито вече има обявени, респ. предстои обявяване и на нови или
целият свободен бюджет е насочен изключително към нови мерки за борба с ковид
19. При това положение към настоящия момент е обективно невъзможно сключването
на административен договор с двете дружества, за които е извършена преоценка по
изпълнение на влезли в сила съдебни решения, като УО се надява от спестявания
по процедури да бъдат освободени средства и да има възможност да се сключат
договори с тези кандидати.
По делото безспорно е установено, че след влизане в сила на
постановено съдебно решение № 759 от 17 01 2019 г. по адм.д. № 4590/2018 г. на
ВАС, административният орган е оценил проектното предложение и го е включил в
списъка на предложените за финансиране проектни предложения, в който смисъл е
чл. 35, т. 1 от ЗУСЕСИФ.
Видно от доказателствата по делото Ръководителят на УО е изпълнил
и задълженията си вменени в чл. 36, ал. 2 от с.з., като на дата 04 03 2020 г.
по електронен път е изпратило уведомление-покана до дружеството за представяне
на допълнителни документи и подписване на договор за безвъзмездна финансова
помощ /л. 45-50/.
На дата 30 03 2020 г. оспорващото дружество е входирало
изисканите с писмо от 04 03 2020 г. документи /л. 44/ и до момента на подаване
на жалбата, включително и до настоящия момент, няма издадено решение за
предоставяне на одобрената за отпускане безвъзмездна финансова помощ.
С Решения № 256 от 14 април 2020 г. и № 320 от 11 май 2020 г. на
МС е дадено съгласие за преразпределение на приноса от Европейските структурни
и инвестиционни фондове чрез прехвърляне на средства по оперативни програми
2014 – 2020 г. с цел осигуряване на финансова подкрепа на мерки за минимизиране
на отрицателните последици от епидемичното разпространение на ковид 19 и е
одобрен проект за изменение и на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 –
2020 г.”, същият одобрен от Европейската Комисия.
През месец юли 2020 г., управителят на дружеството, по ел.поща, отправя
запитване кои са последващите действия, които ще бъдат предприети по подаденото
от него проектно предложение. На 29 07 2020 г. е получен отговор от служител
при РУО, в който същият е уведомен, че с оглед на създалата се в страната
извънредна ситуация, като резултат от разпространението на пандемията ковид 19
и необходимостта от предприемането на спешни мерки за осигуряване на ликвидност
на възможно най-голям брой български предприятия, УО на ОПИК 2014 - 2020 г. е
пренасочил всички налични средства по програмата към новите мерки за
осигуряване на оборотен капитал. В допълнение, в писмото е посочено, че се
очакват допълнителни средства от ЕС в подкрепа на икономиката, с които се
предвижда да бъдат подкрепени българските предприятия като следваща стъпка в
борбата за преодоляване на настъпилата криза. Очакваното финансиране се предвижда
да се използва за инвестиционни разходи, чрез които предприятията ще имат
възможност да реорганизират дейността си, като по този начин ще отговорят на
новите предизвикателства и ще запазят нивото, което са постигнали в развитието
си преди настъпване на пандемията, както и да се подготвят за преход към цифрова
и зелена икономика, в това число и чрез реализирането на дейност в областта на
енергийната ефективност и кръговата икономика.
С оглед на така установената по делото фактическа обстановка и
извършените от оспорващото дружество уточнения по предмета на спора, настоящият
състав счита, въпреки посоченото в жалбата правно основание на чл. 128, ал. 1,
т. 4 от АПК – неоснователни бездействия, съдьт е този, който подвежда
фактическите обстоятелства под съответното правно основание, че не са налице фактически
бездействия, които пряко да произтичат от закона, такива конкретни не се сочат
и от дружеството, за да бъдат обсъдени от съда.
Обратно на твърдението, че се оспорва бездействие на
административния орган, в жалбата се твърди отказ от издаване на решение за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, респ. сключването на административен договор, в
който смисъл е чл. 37, ал. ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, което е различно като
правно основание от фактическото неоснователно бездействие. Предвид това, съдът
приема, че с жалбата е оспорен мълчалив отказ на ръководителя на Управляващия
орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.” и главен директор на
главна Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” да се произнесе с
решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото от
„Медикофарм – К” ЕООД проектно предложение, включено в списъка по чл. 35, т. 1,
в който смисъл е чл. 37, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, респ. да сключи административен
договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, при условията на чл. 37,
ал. 3 от с.з., в който смисъл са и уточненията по дадените от съда указания.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗУСЕСИФ - В двуседмичен срок от
одобряването на оценителния доклад, съответно от представянето на
доказателствата по чл. 36, ал. 2, ръководителят на управляващия орган взема
решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по всяко проектно
предложение, включено в списъка по чл. 35, т. 1.
Съгласно чл. 37, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕСИФ - Решението на
ръководителя на управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ
се обективира в административен договор с бенефициента, съответно в заповед.
На 13 03 2020 г., обн. в ДВ бр. № 22/2020 г., с Решение на НС на
РБългария, считано от 13 03 2020 г. до 13 04 2020 г. е обявено извънредно
положение върху цялата територия на РБългария. С ново Решение на НС, обн. в ДВ бр. № 33/2020 г., срокьт на обявеното извънредно
положение е удължен до 13 май 2020 г.
Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. - За срока от 13 март 2020 г.
до отмяна на извънредното положение спират да текат: процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по
производствата и делата съгласно приложението.
Съгласно т. 10, раздел III. Административни съдебни производства
на Приложението към чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП,
в сила от 09 04 2020 г. - Производства и дела, по които сроковете не
спират да текат са делата по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК - Непроизнасянето в срок се смята
за мълчалив отказ да се издаде актът.
При така действащата правна уредба, настоящият състав счита, че
подадената, на дата 16 10 2020 г. до Административен съд Монтана, жалба се
явява просрочена, много след изтичане на законоустановения срок за нейното
подаване.
Срокът, в който ръководителят на управляващия орган взема
решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по всяко проектно
предложение, включено в списъка по чл. 35, т. 1, в който смисъл е чл. 37, ал. 1
от ЗУСЕСИФ, е двуседмичен от представяне на доказателствата по чл. 36, ал. 2.
Доказателствата по чл. 36, ал. 2 са представени от дружеството на 30 03 2020
г., а двуседмичният срок, в който административният орган следва да се
произнесе изтича на 13 04 2020 г. Жалба против мълчаливия отказ на
административния орган да издаде правен акт, изтича на 13 05 2020 г., в който
смисъл е чл. 149, ал. 2 от АПК.
Дори да се приеме, че срокът следва да се брои от получения по
ел.поща отговор на 28 07 2020 г. от служител на УО, въз основа на подадено от
дружеството запитване за етапа на подаденото от него проектно предложение,
който отговор дори не представлява официално волеизявление на компетентния
административен орган и е с информативен характер, то и в този случай срокът за
подаване на жалбата е пропуснат, тъй като изтича на дата 11 08 2020 г.,
присъствен ден.
От друга страна съдът счита, че липсва акт, който да подлежи на
оспорване, респ. годен предмет, който да бъде разгледан, което е отделно и
самостоятелно основание за недопустимост на подадената жалба.
Следвайки процедурата по ЗУСЕСИФ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, след като
комисията е извършила техническата и финансовата оценка на подаденото проектно
предложение и е изготвила оценителен доклад, в който е включила това проектно
предложение в списъка, с който същото е предложено за финансиране /чл. 35, т. 1
от ЗУСЕСИФ/ и административният орган е одобрил този доклад, какъвто е
настоящият случай, последният взема решение за предоставяне на исканата
безвъзмездна финансова помощ, което решение се обективира в сключването на
административен договор - чл. 37, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ.
В случая
Решението по чл. 37, ал. 1, респ. сключването на административен договор по ал.
3 от ЗУСЕСИФ е във волята на административния орган и съдът не е в правомощията
си да задължава този орган да издаде каквото и да е решение с конкретно
определено съдържание, а именно да отпусне исканата БФП. Още повече липсва
правен механизъм, с който съдът да задължи административния орган да сключи
административен договор, същият с характер на правна сделка, носеща след себе
си определени задължения, които задължения, предвид настъпилите на територията
на РБългария непредвидими, но обективни обстоятелства и взетите въз основа на
тях решения на МС, цитирани по-горе в мотивите на настоящото решение, не могат
да бъдат изпълнени. Правомощията на съда се свеждат единствено до даването на
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, аргумент от чл.
173 от АПК, не и в указания за издаването на правен акт, който да има определен
правен резултат за неговите адресати.
С оглед на изложеното и при условията на чл. 159, т. 5, т. 1 от АПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „Медикофарм-К”
ЕООД, гр. Монтана, чрез М.П.С., САК против Отказ на ръководителя на
Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.” и
главен директор на главна Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 451/2020 г. по описа на
Административен съд Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, в 7 дневен срок, от съобщаването му на
страните, пред Върховен Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: