Р Е Ш Е Н И Е
№ …......../ ,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав
На двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета
година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
Председател: М. Иванова -Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния
съдия Административно дело №628 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.215 от ЗУТ във вр. с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба вх.№3718/10.03.2017г. на В.Ц.Д. *** срещу Заповед №0304/07.02.2017г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл.190 ал.2 и ал.6 от ЗУТ е разрешено на М.Т.М. и М.Д.М. *** – собственици на ПИ 10135.2552.4021
по КК на гр.Варна, ж.к.„Изгрев” прокарване на временен път с ширина 3,50м през
ПИ 10135.2552.862 под формата на триъгълник с площ 17кв.м - собственост на И.З.Ф.
и през ПИ 10135.2552.867 с площ 174кв.м - собственост на В.Ц.Д., съгласно обозначеното
със зелен цвят на скица №436/01.12.2016г.
С жалбата се оспорва Заповедта като неправилна и незаконосъобразна.
Жалбоподателят оспорвал Решението на Общ. съвет-Варна за одобряване на ПУП-ПУР
на ж.к.„Изгрев” и до приключването на делото на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК
следвало да бъде спряно административното производство за временния път. При
определяне на трасето на временния път Комисията не отразила точно подобренията
извършени в имота му, че в него има множество овощни дървета и лози, че е
ограден с ограда. Възраженията му в тази насока не били съобразени и Заповедта
била издадена в нарушение на материалните норми. Твърди, че не са обсъждани
никакви други варианти и не било дадено най-целесъобразното решение за трасе на
временния път. Административният орган следвало да съобрази, че преди делбата и
образуването на ПИ 10135.2552.4021, достъп до стария имот е съществувал, поради
което искането за временен път се явявало неоснователно, незаконосъобразно и
нецелесъобразно. Претендира за отмяна на Заповедта на основание чл.146 т.3 и
т.4 от АПК и за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание се
явява процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Моли за присъждане на разноски само за експертизата.
Ответникът – Кметът на Община Варна се представлява от
юрисконсулт, който депозира становище за неоснователност на жалбата. Излага
доводи за издаване на Заповедта от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при правилно установена фактическа обстановка, при спазване на
процесуалните правила и изискванията в приложимите разпоредби на ЗУТ. В хода по същество моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед събраните доказателства Заповедта
следвало да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и на ответната
страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. и
150лв. за депозит за вещото лице за допълнителната експертиза.
Заинтересованите страни М.Т.М. и М.Д.М. /собственици на имот
4021/ се явяват лично и заявяват, че жалбата е неоснователна и поддържат
становището на ответника. Временният път щял да осигури трасе за достъп и до
имота на жалбоподателя, тъй като и той като тях можел да стигне до имота си
само пеш. Твърдят, че е пустеещо мястото в имота на Д., където е трасето на
временния път, без овошки и др. насаждения. Оградите в трасето на временния път
били на другите съседи, а имота на жалбоподателя не бил ограден с поставена от
него ограда. Молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана,
а Заповедта да бъде потвърдена по съображенията изложени в хода по същество от
представителя на ответника.
Заинтересованите страни П.С.Д. и В. Д. М. / придобили на **.**.20**г.собствеността
върху имот 862 от И.З.Ф./ се представляват от упълномощен адвокат, който заявява,
че доверителите й искат да има временен път, но той да не разруши старата сграда
в имота им, край която е предвидено трасето. Счита, че за законосъобразността и
целесъобразността на Заповедта е необходимо становище от инженер-конструктор,
дали движението по временния път ще доведе до риск от разрушаване на сградите в
имот 862, с които граничи трасето му. В хода по същество моли обжалваната
Заповед да бъде отменена.
Заинтересованите страни Д.Д.Щ.
и В.Т.Щ. /собственици на имот 863/ депозират писмено становище за
неоснователност на жалбата /л.98/. Считат Заповедта за законосъобразна и правилна,
постановена от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона. Твърдят,
че четири дни след огледа на място от Комисията на Община Варна по южната част
на имот 867 и южната част на имот 1048 била изградена оградата, а ограда от
изток и север на ПИ 867 никога не е имало ограда. От западната страна
съществувала оградата, описана подробно
в заключението на вещото лице. През есента на 2016г., дни след огледа на
място от Комисията в имота били забучени около 20бр. овощни дървета – кайсии,
които били извън трасето на временния път. Лози не били садени. От 2000г. до
есента на 2016г. в ПИ 10135.2552.867 не били правени подобрения и той се явявал
пустеещо място - хавра. С оглед на това споделят становището на ответника, че
Заповедта е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата,
твърденията и становищата на страните, приетите доказателства и заключения и
приложими правни норми, Съдът достигна
до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен
контрол индивидуален
административен акт по
смисъла на чл.214 ЗУТ, от процесуално легитимирано лице - адресат на Заповедта,
с която се предвижда през имота му да премине трасето на временния път. Подадена
е при наличие на правен интерес за оспорването, в преклузивния срок по чл.215 ал.4 ЗУТ, предвид съобщаването на Заповедта на Д. на 11.02.2017г. и
депозиране на жалбата срещу нея чрез Община Варна на
24.02.2017г., поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Извършвайки цялостна служебна
проверка на законосъобразността на акта на основание чл.168 ал.1 АПК, съдът
като прецени приетите писмени доказателства и заключението на СТЕ, намира
следното:
Съгласно чл.190 ал.6 от ЗУТ,
при липса на съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти,
временните пътища се прокарват въз основа на заповед на кмета на общината, каквато
е и конкретната хипотеза. Заповед №0304/07.02.2017г. е издадена от материално
компетентен орган, съгласно предоставените със заповед №К-001/06.01.2017г. на
кмета на Община Варна /л.23 от делото/ правомощия по заместването му на 07.02.2017г.
от заместник кмета на Община Варна – П. Х. П..
Заповед №0304/07.02.2017г. е
издадена в изискуемата от чл.59 ал.2 АПК формата. Постановена е в писмена форма
и съдържа подробно изложение на мотивите, на фактите и обстоятелствата, които
са обусловили крайния извод – за необходимостта от издаване на акт за
прокарване на временен път по искането на М. и М., по посоченото в скицата
трасе. В нея са посочени и правните основания за издаването й. В диспозитива й са
посочени собствениците на имота до който се разрешава прокарване на временния
път и на имотите, през които преминава трасето му, размерите с които трасето
попада във всеки от тях и общата площ, която заема от съответния имот, единия
от които е имота на жалбоподателя. С
оглед на изложеното не са налице основания за отмяна по чл.146 т.1 и т.2 от АПК.
От представената от ответника
и приета административна преписка се установява, че административната процедура
е проведена съобразно законновата уредба: Административното производство
започнало по подадена на 06.06.2016г. в район „Приморски“ на Община Варна молба
рег.№ИИБ160001658ПР от М.Т.М. и М.Д.М. - собственици на имот с идентификатор
10135.2552.4021 по КК на гр.Варна с приложени документи за собственост: НА
№**/**.**.20**г. и скица, с твърдение, че имота е урегулиран, а не разполага с
изход към пътна мрежа. Поискано е да бъде издадена заповед за прокарване на
временен път на основание чл.190 ал.6 от ЗУТ, поради липса на друго техническо
решение за осигуряване на достъп до имота, необходим за обичайното му ползване,
а и с оглед извършване в бъдеще на належащи строителни работи.
Молбата с приложенията е
препратена в Дирекция „ИИБ“ на Община Варна, където постъпила на 13.06.2016г. Разгледана
е в Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури по учредяване
на право на превинаване и прокарване на временен път, назначена със Заповед
№2355/04.07.2016г. на Кмета на Община Варна. Констатирано е, че за жк“Изгрев“
има ПУП-ПУР одобрен с Решение на Общински съвет -Варна по който ПИ 10135.2552.4021
има лице на улица с ширина 9м с о.т.1127-1159, минаващ през имоти 862, 867 и
863. На югоизточната граница на имот 862 имало две постройки, а в имот 863
жилищната сграда отстояла на 3м от оградата, което не позволявало навлизане на
трасето в тези имоти. Установено е, че ако трасето на временния път следва
уличната регулация, то трябва да премине само през имот 867, с което щял да се
наруши принципа за съразмерност. От западната страна на ПИ 4021 имало пътека с
приблизителна ширина 1,50м и временния път можел да се прокара като се използва
трасето й и ширината й се разшири до 3,50м с навлизане в ПИ 863 през част от
имота, която се ползвала за вход. Това трасе не следвало уличната регулация, но
било преценено като най-икономичния
вариант и най- лесен за изпълнение на място. С тези мотиви на 19.07.2016г. Комисията
взела решение по т.8-2 да започне процедра по прокарване на временен път с
ширина 3,50м до ПИ 10135.2552.4021 по КК на гр.Варна, жк „Изгрев“ като се
разшири съществуващата на място пътека и се премине през ПИ 10135.2552.863.
Разпоредено е да се уведомят заинтересуваните лица и ако няма възражения да се
изготви заповед на кмета за прокарване на времен път.
За постъпилото искане и
взетото решение от комисията на основание чл.26 ал.1 от АПК е изготвено писмо,
което е връчено на 30.07.2016г. на В.Т.Щ. и Д.Д.Щ. като собственици на имот 863
/стар имот 1774а/, а на заявителите –собственици на имот 4021 - на 02.08.2016г.
Същият ден - 02.08.2016г. в писмено заявление М. и М. посочили, че не са
постигнали съгласие за прокарване на временен път през имот 863 на В. и Д. Щ. и приложили декларации, че не са постигнали
съгласие със собствениците на имотите, през които искат да прокарат временен
път. На 04.08.2016г. постъпило писмено възражение от Д. и В. Щ. срещу решението на Комисията по т.8-2 да
започне процедра по прокарване на временен път с ширина 3,50м до ПИ
10135.2552.4021 по КК на гр.Варна, жк „Изгрев“ като се разшири съществуващата
на място пътека и се премине през ПИ 10135.2552.863. Твърдят, че пътеката е
широка 1,40м, че неправилно е предвидено разширяването й до 3,50м за сметка на
площ от имота им, тъй като имало денивелация и др. Считат, че съгласно наличния ПУП-ПУР на жк „Изгрев“ и изискването
на чл.190 ал.3 от ЗУТ трасето на временния път трябвало да следва по възможност
новите улици по ПУП. Сочат, че трасето на новата улица по ПУП-ПУР преминавало
през ПИ 867, който имот шестнадесет години не се владеел от никой и
представлявал пустееща хавра, за разлика от техния ПИ 863, в който имал
подобрения: водопровод на около 1м от пътеката и водомерна шахта, бетонен и
метален ел. стълб, железобетонна конструкция, петнадесет лози, декоративни и
плодни дървета и храсти. С оглед на това
поискали да бъде извършена проверка на място и взето правилното решение за
трасето на временния път.
На заседание на 17.08.2016г. Комисията
разгледала възражението на Щ. и го
уважила. С Решение по т.9-2 е променено трасето за временен път като допуснала
процедиране прокарване на временен път с ширина 3,50м до ПИ 10135.2552.4021 по
КК на гр.Варна, жк „Изгрев“ като се разшири съществуващия на място път южно от
имот 862 до ширина 3,50м и се премине през ПИ 862 под формата на триъгълник с
площ 17кв.м и през ПИ 867 с площ 174кв.м. Разпоредено е да се уведомят
заинтересуваните лица за решението и ако няма възражения да се изготви заповед
на кмета за прокарване на времен път.
За решението на комисията с
извадка от ПУП-ПУР на жк“Изгрев“ с нанесеното трасе на допуснатия временен път е
изготвено писмо /л.40-41 от преписката/. То е връчено на заявителя М. на 20.09.2016г., на
М. - на 07.10.2016г.; на Щ. като собственици на ПИ 863- на 19.09.2016г.;
на И.З.Ф. - собственик на ПИ 862 до **.**.20**г.е
връчено на 26.09.2016г. До лицата П. С. С. и до Я. М. Д. писмото е върнато
непотърсено. От с.Орешак писмото за жалбоподателя В.Ц.Д.- собственик на ПИ 867,
е върнато в цялост поради непопълнен адрес на получателя. До С. , Д. и Д. е
изготвено обявление, което на 18.10.2016г. е залепено на таблото на общината и
обявено на интернет страницата на Община Варна със срок за възражения до
25.10.2016г. /л.37 от преписката/. Изготвено е ново уведомително писмо от
03.10.2016г. до В.Ц.Д. – собственик на ПИ 867, със скица на трасето и указания
за възможността да депозира възражения в 7-деневен срок и да изрази становище
по преписката, което му е връчено на 20.10.2016г.
С вх.№АУ 077376 ВН-004ВН от
25.10.2016г. постъпило възражение от В.Ц.Д. – собственик на ПИ 867, в което по
повод процедурата за временния път заявил, че възразява срещу ПУП-ПУР на жк
„Изгрев“ и следва при продължаване на процедурата, то да се счита като жалба до
съда с оспорване като нищожен на устройствения план /л.27 от преписката/. Д. оспорил като незаконосъобразно определеното
трасе за временен път през неговия имот. Имот 4021 бил образуван при делба на имот
864 при условие, че лицето на имота отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ и
е регламентиран достъп през съществуващ път разположен по западната му граница.
Неправилно било уважено възражението на Щ.. Следвало да бъде извършен оглед във
връзка с твърдяните подобрения и да се прецени регламентирания достъп от
съществуващ на място път. Поради това счида допускането на процедура по
прокавране на временен път през неговия ПИ 867 до ПИ 4021 за незаконосъобразно
и в нарушение на чл.190 ал.1 от ЗУТ.
На заседание на 25.11.2016г.
Комисията разгледала възражението на Д.. Взето е предвид, че при огледа на
място в ПИ 863 по границата с пътеката били установени много подобрения –
водопровод, водомерна шахта, трайни и декоративни насаждения, които щели да
бъдат унищожени при прокарване на пътя. Взето било предвид изискването на
чл.190 ал.3 от ЗУТ временните пътища да се прокарват по такъв начин, че да не
засяган заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Отчетено
било, че в трасето определено за временен път с Решението по т.9-2 по протокол
№9/2016г. няма насаждения и подобрения, които да се унищожават, че то е
най-лесното за изпълнение на място и най-икономично изгодния вариант за достъп
до ПИ 4021, който следва предвидената улица по ПУП-ПУР. С тези мотиви Комисията
взела решение по т.12-4 да не уважи възражението и да се изготви заповед на
кмета на Община Варна за прокарване на времен път на основание чл.190 ал.1,
ал.2 и ал.6 от ЗУТ.
За решението на комисията е
изготвено уведомително писмо на 30.11.2016г., което е връчено на заявителя М. -
на 03.12.2016г., на Ф. – на 08.12.2016г., на Д. – на 03.12.2016г. В.Д. подал на
15.12.2016г. жалба до Кмета на Община Варна с твърдения за налични подобрения в
имота му- ограда и насаждения, с искане да се преразгледа искането за временен
път и да се спре производството по издаване на заповед за временния път до
приключване на делото по обжалването пред съда от него на ПУП-ПУР.
На 05.01.2017г. жалбата до
кмета е внесена за разглеждане от Комисията, която приела решение по т.1-1 да
не я уважи. Преценено е, че не следва да се спира производството по издаване на
акта за прокарване на временния път до приключване на адм.дело №3113/2016г. по
жалбата на Д. с искане за обявяване нищожност на влезлия в сила ПУП-ПУР, тъй
като съгласно чл.190 ал.3 от ЗУТ временните пътища по възможност трябвало да
следват новите улици по ПУП като се избере най-икономичното трасе. В случая
било определено най-лесно изпълнимото и най-икономичното трасе до ПИ 4021, без
да се засягат заварени сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета,
каквито имало в ПИ 863. В определеното с решение 9-2 трасе за временния път
нмало насаждения и подобрения, които да се унищожават, то било най-лекното за
изпълнение на място и най-икономично изгодното, а и следвало предвидената улица
по ПУР. Взето е решение да се изготви и издаде заповед на кмета за прокарване
на временния път. На 02.02.2017г. е изпратено уведомително писмо до Д. за
решението на комисията да не уважи жалбата му, което получил на 09.02.2017г.
Въз основа на събраните в
преписката доказателства и решенията на комисията, изпълняващият длъжността и
функциите на Кмет на Община Варна – Зам. кмет П. Х.П. намерил, че искането в заявлението за
прокарване на временен път до имот 4021 следва да бъде уважено и на 07.02.2017г.
издал Заповед №0304, с която на основание чл.190 ал.1 ал.2 и ал.6 от ЗУТ разрешил
на М.Т.М. и М.Д.М. – собственици на ПИ 10135.2552.4021 по КК на ж.к.„Изгрев”
гр.Варна прокарване на временен път с ширина 3,50м през ПИ 10135.2552.862
собственост на И.З.Ф. под формата на триъгълник с площ 17кв.м и през ПИ
10135.2552.867 собственост на В.Ц.Д. по западната му граница с площ 174кв.м,
съгласно обозначеното със зелен цвят на скица №436/01.12.2016г. В Заповедта е
наредено размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията
на собствениците за частите на имот 862 и имот 867, попадащи в трасето на
временния път да се определи от комисията по чл.210 от ЗУТ в Община Варна.
Указано е, че оценката подлежи на отделно обжалване , а след влизането й в сила
собствениците на двата имота следва да бъдат обезщетявани за всяка календарна
година , през коят осе ползва временния път. Той се прокарвал със срок - до
реализиране на улица по ПУП-ПУР на жк“Изгрев“. Изрично е посочено, че имотите,
през които се прокарва временния път не се отнемат. Изброени са лицата, на
които да се обяви заповедта и реда и сроковете, в които може да бъде оспорена.
На Д. като собственик на имот 867 Заповедта е връчена на 11.02.2017г. и той я
оспорил в срок с жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.
С оглед гореизложеното не се установява да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изпълнена е разписаната в ЗУТ процедура по издаване на
Заповедта по чл.190 от ЗУТ, заинтересованите лица са уведомени за
производството и за решенията на помощната комисия, като им е дадена възможност
да депозират становища, възражения, документи и книжа. Заповедта е издаден
аслед като са изяснени фактите и обстоятелствата, които са от значение за
определяне по административен ред на трасе за временен път до имот 4021. Поради
това не е налице основание за отмяната й по чл.146 т.3 от АПК.
Във връзка с оплакванията за
нарушение на материалния закон, следва да се съобразят относимите и приложими
за случая правни норми за прокарване на временен път – т.е. материалните
изисквания разписани в чл.190 от ЗУТ. Временния път по чл.190 от ЗУТ за разлика
от правото на преминаване през чужд имот регламентирано в чл.192 и следв. от ЗУТ се характеризира с по-широк обем и съдържание, тъй като за разлика от него
осигурява транспортен достъп до имота, за който се прокарва и възможност да
преминават по него неограничен брой лица. Затова предпоставка за прокарването
на временен път е обслужвания от него имот да има лице по проектирани, но
неоткрити улици по влязъл в сила ПУП – чл.190 ал.1 от ЗУТ. В чл.190 ал.1 от ЗУТ
се предвижда, че когато съгласно ПУП някои УПИ имат лице само по проектирани
нови улици, преди тези улици да бъдат открити, общината може да прокарва
временни пътища, които да осигуряват достъп до тези имоти. Правилно и
законосъобразно в Заповедта е посочено, че за имот 4021 на М. и М. с влязъл в
сила ПУП-ПУР на жк„Изгрев“ е предвидена улица за достъп, която не е прокарана.
Правилно в заповедта като правно основание е посочена и ал.2 на чл.190 от ЗУТ,
съгласно която временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени
места и селищни образувания, за които ще се създават нови ПУП, както и в
неурегулирани още части. Територията в която са имота на заявителите и
съседните имоти, в които е трасето на временния път е част от жк“Изгрев“ на
гр.Варна, която е урбанизирана и урегулирана територия. За нея с Решение №552-6/26,27.07.2012г.
на Общински съвет-Варна е одобрен ПУП-ПУР и съответните схеми, който устройствен
план е влязъл сила и е действащ. Частните имоти, каквито са имот 4021 на
заявителите, имот 867 на жалбоподателя, имот 862 и др. съседни имоти обаче не са
урегулирани още с ПУП-ПРЗ, тъй като ПУР е план за регулация само на улици и на
поземлени имоти за обекти на публичната собственост. Решението за одобряване на
ПУП-ПУР на жк“Изгрев“ в частта на предвидените нови улици по о.т.1128-1127-1126
и о.т.1127-1156-1158-1159 е обнародвано в ДВк бр.70/14.09.2012г., не е оспорено
от собствениците на имоти 4021, 863, 862 и 867 и съгласно чл.132 ал.1 и ал.2 от ЗУТ е влязло в сила с изтичане на 30-дневния срок – т.е. още в средата на
октомври 2012г. Поради това правилно и законосъобразно предвижданията в този
ПУП-ПУР за трасето на новите улици за достъп до ПИ 4021 са съобразени при
определяне трасето на временния път от помощната комисия и при издаване на
Заповедта. В тази връзка обжалването на 25.10.2016г. от Д. на влязлото в сила
Решение за одобряване на ПУП-ПУР в частта за предвидените улици засягащи имота
му 867 е допустимо и е разгледано от Административен съд–Варна само в частта на
оплакванията за нищожност, за които съгласно чл.149 ал.5 от АПК няма срок за
предявяването им. Обжалването на влезалия в сила акт за одобряване на ПУП-ПУР
на кв.Изгрев на гр.Варна не променя обстоятелството, че той е действащият за
територията подробен устройствен план с регулационни предвиждания за съществуващите
и за новите улици за достъп до имотите в обхвата му. Поради това предвижданията
в него за новите улици по о.т.1128-1127-1126 и о.т.1127-1156-1158-1159 за
осигуряване на транспортен достъп до имот 4021 правилно са съобразени в
производството по издаване на заповедта за временния път.
Поради това правилно и
законосъобразно не е спряно производството по издаване на акта по чл.190 от ЗУТ
до приключване на административното дело по жалбата на Д. срещу влязлото в сила
решение за одобряване на ПУП-ПУР в частта на улиците засягащи имота му. Правилно
извадка от графичната част на този одобрен 2012г. ПУП-ПУР с влязлото в сила
предвиждане ПИ 4021 да има лице към новата улица по о.т. 1127-1157-1158-1159,
която попада в западната част на ПИ 867 е използвана за основа на скица
№436/01.12.2016г. В съответствие с изискването в чл.190 ал.3 от ЗУТ – временния
път по възможност да следва новите улици по ПУП, със Заповедта е разрешено
прокарването на временния път до ПИ 4021 с трасе показано в зелен цвят на скица
№436/01.12.2016г., което попада в трасето на новопредвидените улици по о.т.1128-1127-1126
и о.т.1127-1156-1158-1159 и се включва в съществуващата улица – имот 1024
/скица №3 към СТЕ/. Неоснователно и
опровергано от доказателствата е твърдението на жалбоподателя Д., че ПИ 4021 има
достъп до друг път /улица. От писмените доказателства по делото е видно, че още
преди делбата на имот 864, при обособяването през 2010г. от него на ПИ 4020 и
ПИ 4021 и нанасянето им в кадастралната карта и до датата на издаване на
ожалваната заповед, до стария ПИ 864 и образуваните от него ПИ 4021 и ПИ 4021
съществува само пешеходен достъп по пътека, преминаваща край западната им
граница, която е отразена като ПИ 865 в кадастралната карта. Таква е
констатацията и на вещото лице в т.3.1 и т.3.2 в заключението. Експерта
констатира от отразяването на картите, че ПИ 4021 има само пешеходен достъп по
пътека с ширина 1,40м нанесена като ПИ 865 до съществуващата улица нанесена
като ПИ 1024, а на място ПИ 865 представлява пътека с ширина 1,20-1,50м. Поради
това недоказано и оборено от доказателствата е твърдението на жалбоподателя, че
ПИ 4021 има достъп до път/улица, че не е налице основанието в чл.190 ал.1 от ЗУТ за осигуряване на достъп на този имот чрез временен път.
От доказателствата в
преписката и цитираните по-горе решения на помощната комисия се установява, че от
двата възможни варианта за трасе за временен път до ПИ 4021 е избран този от
тях, който следва трасето на предвидените улици по действащият ПУП-ПУР за
територията и не засяга сгради и постройки, а засегнатите дървета и подобрения
са значително-по малко на брой, спрямо попадащите в първоначалното трасе. В тази връзка съдът кредитира констатациите и
заключението на вещото лице в т.4 от заключението и в т.ХІІІ от допълнителното
изложение за попадащите огради,
съоръжения, насаждения и др. подобрения в двете трасета:
Трасето одобрено със Заповедта
е с параметри: дължина - 76,37м; ширина - 3,50м; плош – 265кв.м и засяга 17кв.м
от имот 862 и 174кв.м от имот 867 – на жалбоподателя. Останалата част от 74кв.м
попада в пътека /имот 861 по кадастралната карта/. При огледа през м.март
2018г. вещото лице констатира, че в имот 867 на жалбоподателя има засадени
множество млади предимно около 3 годишни трайни насаждения като ябълки, сливи и
др. В трасето на временния път по заповедта попадали 2бр. ябълки (5-годиши), 1бр.
орех (3-годишен) и 1бр. дюля (12-годишна). Имота бил ограден откъм западната и
южната му страна, като оградата представлява закрепена на бетонни колове телена
мрежа с височина средно около 1,50м.
Трасето на временния път по
първоначалния вариант е с дължина - 51,17м; ширина - 3.50м., площ – 178кв.м и
засяга 105кв.м от имот 863, а останалите
73кв.м попадат в пътека /имот 865 по кадастралната карта/. Това
първоначално трасе засягало: ограда от телена мрежа на бетонни колове на имот
863; бетонен и метален стълб по западната граница на имот 863, ведно с
монтираните върху тях проводници; водомерна шахта; водопровод - входящ и
изходящ от шахтата; метална конструкция на около метър от западната граница на
имот 863, представляваща 8бр метални квадратни профили с височина около 2,20м. Бетонният
и метален стълб с монтираните върху тях проводници, представлявали част от
многообхватна ел. схема за електроснабдяване на имотите в процесната зона и
множество други имоти в голяма територия северно от нея. След справка в
кадастралната карта и оглед на място за съществуващата пътна мрежа в посочената
северна територия, вещото лице уконстатира, че в нея няма удобни трасета, които
да послужат за промяна в схемата на въздушната ел. мрежа на района чрез преместване
на нейните закрепващи метални и дървени стълбове, включително тези ситуирани в
имот 863. Освен това при огледа през март 2018г. вещото лице констатира, че в трасето
по първия вариант на пътя в имот 863 попадат и ще се засегнат: трайни
насаждения - 15бр. десертни лози
/10-годишни/, Збр. бадеми / 12-годишни/, 1 бр. праскова /6-годишна/, 1бр. синя
слива /10-годишна/; декоративни растения: 1 бр. гинкобилоба /8-годишна/, 1бр.
албиция /5-годишна/, 1бр. питомен кестен /5-годишен/, 1бр. магнолия /5- годишна/,
4бр. туи /от 6 до 10 години/, 1бр. индийски люляк /5-годишен/, 1 бр. лъжекипарис
/6-годишен/, 1 бр. камелия /8-годишна/, Збр. конифери /5-годишни/, 1бр. борче /8-годишно/.
Въз основа на тези
установявания вещото лице намира, че варианта определен в Заповедта за трасе на
временен път за автомобилен достъп до имот 4021 преминаващ през имоти 862 и 867
се явява значително по-икономичен, спрямо този по първоначалния вариант през
имот 863 и 865(пътека). След като в одобреният от Комисията вариант на трасето
за временен път до ПИ 4021 през имоти 862 и 867, който е разпореден със
Заповедта попадат значително по-малко трайни насаждения и няма бетонен и
метален стълб с проводници за електроснабдяване на имотите, нито водопровод с
шахта и др., каквито има в другото трасе, в съответствие с изискванията на
чл.190 ал.3 от ЗУТ той е възприет и определен за прокарване в Заповедта. Преценени
в съвкупност доказателствата и експертизата налагат извода, че временният път с
ширина 3,50м с трасе отразено в зелено на скицата къв Заповедта е оптималния
възможен вариант за осигуряване на транспортен достъп до имот 4021. Фактическите
констатации на вещото лице и направените от съда въз основа на доказателствата,
съотнесени към изискванията на чл.190 ЗУТ водят до извода, че е спазен приложимия
материален закон при одобряването на трасето за временен път с оспорената
Заповед. Ангажираните от заявителите декларации и възраженията на собствениците
на имотите, през които преминава трасето на временния път при двата варианта
сочат на липсата на съгласие и невъзможност по договорен път да се прокара
временен път до ПИ 4021. Налице е и предвидената в чл.190 ал.6 от ЗУТ
предпоставка за провеждане на административно производство и издаване на
заповед на кмета на общината за прокарване на временен път до имота на
заявителите.
Заповедта е издадена в съответствие
с приложимите материлни разпоредби и с целта за постигане на която в ЗУТ е
предвидено издаването и – за да се осигури временно път за достъп с транспортно
средство до имот в урбанизирана територия, до който предвидената по регулация
улица не е прокарана, до реализирането й. Не са налице основания за отмяна на
заповедта по чл.146 т.4 и т.5 от АПК, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на спора,
искането за присъждане на разноски от представителя на ответника е своевременно
направено и следва да бъде увважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК
жалбоподателят В.Д. *** сумата от 350лв., представляваща 150лв. депозит за вещо
лице и 200лв. за юрисконсулстко възнаграждение, което е в размера предвиден в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за процесуално
представителство по административни дела за една инстанция.
Предвид отхвърлянето на жалбата
изцяло и обстоятелството, че с Протоколно определение от 27.03.2018г. въз основа на
справките-декларации на вещото лице е определен окончателен размер от 480лв. за
възнаграждение за изготвената експертиза, от които 80лв. не са довнесени от
жалбоподателя в дадения срок, както и до постановяване на настоящия съдебен
акт, на основание чл.143 ал.4 от АПК, В.Д. следва да бъде осъден да заплати
сумата от 80лв., по сметката за вещи лица на Административен съд– Варна, след
което да бъде изплатена на вещото лице инж.Ж.Б.Б..
Воден от изложеното и на основание чл.172 ал.2 предл.последно от АПК , Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№3718/10.03.2017г. на В.Ц.Д. *** с ЕГН ********** на Заповед
№0304/07.02.2017г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл.190 ал.2 и
ал.6 от ЗУТ е разрешено на М.Т.М. и М.Д.М. *** – собственици на ПИ
10135.2552.4021 по КК на гр.Варна, ж.к.„Изгрев” прокарване на временен път с ширина
3,50м през ПИ 10135.2552.862 под формата на триъгълник с площ 17кв.м -
собственост на И.З.Ф. и през ПИ 10135.2552.867 с площ 174кв.м - собственост на В.Ц.Д.,
обозначен със зелен цвят на скица №436/01.12.2016г.
ОСЪЖДА В.Ц.Д.
*** с ЕГН ********** *** сумата от 350/триста и петдесет/лева, представляваща разноски за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Ц.Д. *** с ЕГН **********
да заплати сумата от 80/осемдесет/лева по сметката за вещи лица на
Административен съд–Варна за възнаграждение на вещото лице инж.Ж.Б.Б..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд по реда на глава ХІІ
от АПК.
СЪДИЯ: