Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-135 Година 2018, 20 декември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.
ДИМАНА КИРЯЗОВА - ВЪЛКОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 1805 по описа за 2018г. За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.М.А.,
ЕГН: ********** от с.Б., община
П., ул. “А. К.“ № ** против решение №135/06.11.2018г.,
постановено по гр. дело №579/2018г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е оставена без уважение молБ.
му за прекратяване на мярка
за закрила „настаняване в специализирана институция – Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи без увреждане“ в с.Б.,
община Поморие, постановена по отношение на детето Е. Ф. Г., ЕГН:********** с
решение №72/30.05.2018г. по гр.д. №315/2018г. по описа на РС – Поморие.
Във въззивната жалба Р.А. изразява
недоволство от първоинстанционното решение и настоява за отмяната му. Иска от съда
да постанови решение, с което на основание чл.28 и сл. от ЗЗД да настани детето
Е. Ф. Г., ЕГН: ********** за отглеждане при него. В съдебно заседание А. се
явява лично. Поддържа жалБ. и твърди, че може да се грижи за детето.
Ответната страна – Дирекция „Социално
подпомагане“ – Поморие представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалБ.. Дирекцията не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за
установено следното:
Детето Е. Ф. Г. е родено през 20**г. от майка Ф. Г. Г. и баща – **********.
С решение № 203/19.09.2014г. на Районен съд – Поморие Е. е настанена за
отглеждане в семейството на Е. и Р. А., които са родители на предполагаемия биологичен
баща – Х. Р. А. На **.0*.20**г. Е. А. умира и грижите за детето
се поемат от ****** Р.А.. На 16.04.2018г. А. е осъден на лишаване от свобода за
срок от 3 месеца заради управление на моторно превозно средство след употреба
на алкохол. Поради това А. подава заявление до директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Поморие за настаняване на Е. Г. в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи без увреждания в с.Б. за срок от 3 месеца. С
решение № 72/30.05.2018г. по гр.д. № 315/2018г. Районен съд – Поморие
прекратява настаняването на детето Е. Ф. Г. в семейството на Р.М.А. и го
настанява в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без
увреждания в с.Б., община Поморие, считано от влизане на решението в сила до
навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата, довели до прилагане
на мярката за закрила. На 06.07.2018г. Р.А. е освободен от Затвора –
Бургас.
Тези факти са удостоверени в заповед № ЗД/Д-А-П-017/24.04.2018г., издадена от
директора на Дирекция „СП” – Поморие, в решение № 72/30.05.2018г., постановено
по гр.д. № 315/2018г. от Районен съд – Поморие и в социален доклад № ПР/Д-А-П/65-003/13.09.2018г.,
съставен от директора на Дирекция „СП” – Поморие.
На 07.09.2018г. Р.А. подава молба до
Районен съд – Поморие за отмяна на настаняването на детето Е. в Центъра за
настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждане в с.Б. и за
настаняване в неговия дом поради промяна в обстоятелствата. В молбата А.
твърди, че желае да се грижи за детето и разполага с необходимите жилищни
условия за това. Образувано е гражданско дело, в хода на което е извършен
социален доклад и е изслушано детето. В доклада се посочва, че А. обитава
едноетажна жилищна постройка в с.Б., която е в лошо техническо състояние.
Според констатациите в доклада детето среща сериозни затруднения при
усвояването на учебния материал, може да извършва само най-прости аритметични
действия и не може да чете. Преодоляването на пропуските в образованието е
започнало в Центъра за настаняване от семеен тип в с.Б.. В съдебно заседание
детето Е. казва, че иска да живее при **** си. Обяснява, че не й харесва в дома
и обещава да ходи на училище, ако бъде настанена при **** си. Р.А. обяснява, че
е отгледал Е. от малка, привързан е към нея и е направил ремонт на жилището, в
което ще живеят.
С решение № 135/06.11.2018г. Районен съд
– Поморие оставя без уважение молбата на Р.А. за прекратяване на марката за
закрила „настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи
без увреждане в с.Б., община Поморие” по отношение на детето Е. Ф. Г., ЕГН: **********,
постановена с решение № 72/30.05.2018г. на ПРС по гр.д. № 315/2018г. В мотивите
съдът посочва, че не е налице основанието по чл.29, т.9 от ЗЗД – промяна в
обстоятелствата, свързани с детето, ако това е в негов интерес. За да стигне до
този извод, съдът приема, че молителят действително е мотивиран да приобщи
детето в семейството си, но не показва възможности за трайното му отглеждане.
Въз основа на изложените факти, Бургаският
окръжен съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна, за
която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалБ. е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба
е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решенето е допустимо – произнесено е след
надлежно сезиране и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Решението е правилно. Този извод се
налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.29, т.9 от
Закона за закрила на детето настаняването извън семейството се прекратява при
промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако това е в негов интерес.
Производството по прекратяване на настаняването е уредено в чл.30 от ЗЗД като
съдебна администрация на правоотношения, които са възникнали от постановена
преди това мярка за закрила на дете. В това производство съдът се ръководи изцяло
от интересите на детето. В конкретния случай от представените по делото
доказателства е безспорно установено, че детето Е. Г. е била настанена в
семейството на молителя Р.А. до 30.05.2018г. Безспорно е установено също, че
това настаняване е прекратено, поради наложеното на А. наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца и детето е настанено в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи без увреждане в с.Б., община Поморие. От
приложения по делото социален доклад се установява също, че А. действително е
положил усилия да подобри хигиенно-битовите условия в дома си и да получава доходи,
макар и от временна трудова заетост. От доклада обаче, се установява също, че детето
среща сериозни затруднения при усвояването на учебния материал, не може да чете
и може да извършва само най-прости аритметични действия. Според преценката на
социалния служител това се дължи на социална и педагогическа занемареност. През
учебната 2017г. – 2018г. Е. е записана в V клас на ОУ „Х. Ботев” в с.Б. и е
включена в група за ресурсно подпомагане, но не се концентрира достатъчно и
напуска часовете преждевременно. Противоположно на това е заключението за
образователната среда в център за настаняване. Според мнението на социалния
служител в специализираната институция Е. има забележим напредък. Не е толкова
затворена, склонна е да контактува с другите деца и се изразява по-добре на
български език. Тези факти обосноват извода, че А. няма възможност да осигури
подходящи образователни условия за развитие на детето. Доказателства, че тази
невъзможност може да се преодолее от разширения семеен кръг, не са представени.
Напротив. Данните в доклада сочат, че Е. контактува предимно с **** си.
По делото действително е установено, че
между молителя и детето са изградени отношения на привързаност, но същите не могат
да се квалифицират като обстоятелство по смисъла на чл.29, т.9 от ЗЗД, въз
основа на което да се прекрати мярката настаняване в специализирана институция.
Така е, защото на желанието на молителя и на детето противостоят обективните
факти, отразени в социалния доклад. Според констатациите на социалния служител Е.
е станала по-общителна в центъра за настаняване, израснала е и е обогатила
речника си. Започнала е да преодолява изначалния образователен дефицит.
Изложените данни несъмнено сочат, че е в интерес на детето да остане в
специализираната институция, поради което искането на А. за прекратяване на
настаняването е неоснователно. Като е достигнал до този извод, Районният съд е
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за
отмяна.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен граждански състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 135/06.11.2018г.,
постановено от Районен съд – Поморие по гр.д. № 579/2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: