№ 8555
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110148570 по описа за 2024 година
Произнасяне на съда по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване на
производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.
№262952/15.8.2024г. от ищец Д. Р. Д., ЕГН **********, срещу ответник Г.Г. **** ЕООД,
ЕИК **********, с предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 КТ във вр.чл.225, ал.1, и чл.224, ал.1 КТ, и чл.86 ЗЗД .
Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и отговора/ОИМ/ с вх.
№17125/17.1.2025г. подаден от ответника, чрез упълномощен адвокат, постъпил в срок /след
връчено редовно съобщение на 19.12.2024г./л.94 от делото/, и направените от страните
искания намира, че следва да премине към разглеждане на делото в о.с.з. с насрочване.
Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от страните.
Следва да се приеме за съвместно разглеждане възражението за прихващане направено
с ОИМ за сумата 6350,08 лв., дължимо на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 КТ от
претендираните от ищеца обезщетения по чл.225 ал.1 КТ, вр. с чл.344 ал.1,т.3 КТ в общ
размер на 37584 лв. и обезщетението по чл.224 ал.1 КТ, в размер на 7457,00лв.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се
проведе на 11.4.2025г. от 10,45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се
връчи препис от настоящото определение, ведно с призовката, а на ищеца да се връчи
препис от ОИМ на ответника.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в производството възражението за
прихващане направено с ОИМ за сумата 6350,08 лв., дължимо на работодателя обезщетение
по чл.221, ал.2 КТ от претендираните от ищеца обезщетения по чл.225 ал.1 КТ, вр. с чл.344
ал.1,т.3 КТ в общ размер на 37584 лв. и обезщетението по чл.224 ал.1 КТ, в размер на
7457,00лв.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за
допустими.
1
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото, съгласно който:
ИЩЕЦЪТ предявява обективно кумулативно съединени искове, като иска съдът да
постанови решение, с което:
1/ ДА ПРИЗНАЕ за незаконно уволнението на ищеца извършено със Заповед
№00000105/22.06.2024 г. на работодателя Г.Г. **** ЕООД и отмяна на заповедта, на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ;
2/ ДА БЪДЕ възстановен ищеца на предишната работа в „Г.Г. ****“ ЕООД на
длъжността, заемана преди уволнението - „Шофьор товарен автомобил – международни
превози, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ;
3/ ДА ОСЪДИ ответника да заплати на ищеца следните СУМИ:
3.1/ 37811,10 лева – представляваща сбор от БТВ обезщетение за оставане без работа в
продължение на 6 /шест/ месеца, на основание чл.225, ал.1 КТ, за период 25.6.2024г. до
25.12.2024г. включително, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 15.8.2024г. до окончателното изплащане на дължимото;
3.2/ 7457 лева, от които 3877лв. за 2023 г. неизползван платен годишен отпуск 13 дни,
и 3580лв. за 2024 г. неизползван платен годишен отпуск 12 дни – обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 КТ, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда на 15.8.2024г./ до окончателното изплащане на
дължимото;
3.3/ 28 лева лихва за забава върху сумата от 7457 лева за период 1.8.2024г.-15.8.2024г.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че е работил като шофьор товарен автомобил /международни превози/ при
ответника „Г.Г.“ ЕООД, с адрес: ********** по силата на сключен Трудов договор № 38 от
19.11.2021г.
С оспорената Заповед № 00000105 от 22.06.2024г., издадена от ответното дружество,
трудовото правоотношение/ТПО/ на ищеца е прекратено на основание чл. 190, ал.1, т.2 от
КТ - дисциплинарно уволнение за неявяване на работа. Посочената заповед не е връчена
лично на ищеца, тъй като по това време същият е бил в болница, а е изпратена чрез куриер
/по Еконт/ с товарителница 5300586121355, като е получена от неговата майка на
25.06.2024г. и е уведомила ищеца за това по телефона, по време на престоя му в болницата.
Заповедта се оспорва, като немотивирана, защото съгласно изискванията на чл. 195, ал.1 от
КТ - не е посочено кога е извършено нарушението. Оспорва се, че не е спазена процедура по
чл.193 КТ. Нарушена е и процедурата по връчване на заповедта. Твърди се, че ищеца е бил в
непрекъснат болничен, за което са издадени болнични листове.
Твърди се, че на 24.6.2024г. служител в Г.Г. **** ЕООД - Р.Г.З., получава третия
болничен лист Е20241888734 и преиздаден болничен лист за период 2.5.2024г.-15.5.2024г. с
№20233736243, който в последствие е анулиран, тъй като ЛКК при МЦ „М. ****“ ЕООД
признава болничен лист № Е20233736219, издаден за периода 2.5.2024г.-15.5.2024г. от ЕТ
„Д. Р Г“ — ИППМП. Пратката е отворена, болничните листове не са взети от работодателя и
са върнати към ищеца от посоченото длъжностно лице по Еконт на 25.6.2024г. с
товарителница № 5300585752185, в която е отбелязано, че се връща пратка №
5300585604972.
Посочва, че по време на престоя в болница на ищеца във връзка с претърпяна операция
/от 24.6.2024г. до 26.6.2024г./ работодателят го е уволнил за неявяване на работа.
Оспорва се, че не са спазени изискванията на чл.333, ал.1, т.4 КТ, свързани със
закрилата при уволнение по време на законово установен отпуск.
При уволнението не е изплатено обезщетение по чл.224 КТ и се твърди, че ответник е
2
изпаднал в забава за изплащането.
Поради всичко изложено моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените
по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, в предоставения от него ОИМ, твърди, че всичко изложено в исковата
молба е невярно. Твърди, че ищеца е имал неправомерно поведение, довело до
прекратяването на ТПО.
Признава се иска по чл.224 КТ.
Оспорват се исковете по чл.344, ал.1 КТ като неоснователни. Не се оспорва размера на
обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Прави се възражение за прихващане.
Оспорват се всички факти изложени в ИМ. Твърди се, че Заповедта е мотивирана и
издадена при спазване на чл.193 КТ и на чл.333 КТ, като самия ищец не е направил нужното,
за да представи болничните си, така че да достигнат до знанието на ответника и до знанието
на органите му на управление.
Оспорва се, че с ИМ на Д. Д., ведно с приложенията към нея, ответникът за първи път
разбира за съществуването на болничен лист с № Е20241888734, издаден на 17.6.2024г. за
период 15.6.2024г.-23.6.2024г., и за преиздаден болничен лист с № Е20233736243 от
2.5.2024г. за периода 2.5.2024г. - 15.5.2024г., който бил анулиран. Тези болнични листове не
са предоставени на ответник - нито в цеха в гр.Брезник /работното място на служителя/,
нито на адреса по регистрация на „Г.Г. ****” ЕООД в гр.София, който вече е бил известен на
ищеца и на който е предоставил втория болничен лист Е20241471736, изд. на 16.5.2024г.
Оспорва се при ответника да има служител Р.Г.З., нито в офиса, нито в цеха, както и
служебен телефон завършващ на******208, който Д. е бил посочил за контакт на куриера.
Оспорва се болничен лист с № Е20241888734, издаден от МЦ „М. ****“ ЕООД, като с
оглед оспорването се прави искане на осн. чл.17, ал.1 и ал.2, предл. второ вр. чл.17, ал.1 ГПК
съдът да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на посочения
административен акт, а именно - на болничен лист с № Е20241888734, издаден от МЦ „М.
****“ ЕООД на осигуреното лице Д. Р. Д., изд. на 17.06.2024г. за периода от 15.6.2024г. до
23.6.2024г. и приложен по делото под №9 от писмените доказателства на ищеца с ИМ.
Прави се искане по реда на чл.192 ГПК.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковете, като се потвърди уволнението от
съда като законосъобразно.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.344,
ал.1, т. 1, 2 и 3 КТ във вр.чл.225, ал.1, и чл.224, ал.1 КТ, и чл.86 ЗЗД, а възражението за
прихващане направено с ОИМ е с правно основание чл.221, ал.2 КТ..
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства –
относно наличето на трудово правоотношение между страните, възникнало със сключването
на трудов договор, прекратяването на трудовото правоотношение с оспорената Заповед №
00000105 от 22.06.2024г., издадени няколко болнични на ищеца, връчени само част от тях
редовно на ответника, че не са заплатени обезщетенията посочени в ИМ след прекратяване
на ТПО, размер на парични искове, без тези за лихва за забава.
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – законосъобразно ли е уволнен ищеца, бил ли
своевременно запознат ищеца със Заповед № 00000105 от 22.06.2024г., спазени ли са
разпоредбите на КТ при провеждане на процедурата по уволнението, бил ли е в
действителност в болница ищеца и кога, законосъобразен ли е последния издаден болничен,
дължи ли се лихва за забава, имало ли е незаконосъобразно поведение от страна на ищец
при подаване на болнични листове към ответника.
3
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин - всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите, на
които основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни
за себе си права.
ИЩЕЦЪТ следва да докаже – всичко изложено в ИМ, което е оспорено с ОИМ,
включително правомерното си поведение във връзка с подаването на болнични листове към
ответника.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже - своите положителни твърдения и възражения,
наведени с ОИМ.
КЪМ настоящия момент страните не са ангажирали доказателства за наведените от тях
твърдения и възражения, както следва:
ИЩЕЦА следва да представи доказателства, че след прекратяване на ТПО с ответника
е останал без работа, което се удостоверява с докумнети издадени от Бюро по труда/за
безработица/ или от НАП /справка за липса на сключени договори след 2.9.2019г./.
ОТВЕТНИК – спазена процедура по чл.193 КТ.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените писмени такива от
ищеца с ИМ и от ответника с ОИМ.
ДОПУСКА при режим на довеждане 2-ма свидетели за ответника за установяване на
поведение на ищец и начина по който е предавал болнични листове и на кого и как.
ДА СЕ ИЗПРАТИ по реда на чл.192 ГПК писмото приложено към ОИМ на МЦ „М.
****“ ЕООД на посочен в молбата адрес.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищец направено с ИМ за назначаването на
ССЕ, доколкото размер на искове е признат от ответник с ОИМ.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото открито съдебно заседание/о.с.з./ следва
да уточнят доказателствените си искания и да ангажират доказателствата си, след което
губят тази възможност.
УКАЗВА на ответника, че след подаден отговор по реда на чл.131 ГПК губи
възможността поради преклузия да прави възражения в 1-то по делото о.с.з., които е могъл
да наведе в отговора си.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекратипроизводството.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
4
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може
да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им помогне
при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на
Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС да се изпрати на страните с призовката за о.с.з., а на ищеца да се приложи
и препис от ОИМ!
ДА СЕ ИЗПРАТИ по реда на чл.192 ГПК писмото приложено към ОИМ на МЦ „М.
****“ ЕООД на посочен в молбата адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5