№ 1159
гр. Пазарджик, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220100922 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. ИВ. Й.
срещу „Фератум България“ ЕООД, за заплащане на сума в размер на 165 лв. (с
оглед уточнението, направено в съдебно заседание на 27.09.2021 г.),
недължимо платена от ищеца на ответника при начална липса на основание
по договор за потребителски кредит № 878301 от 09.04.2020 г., от която 16.90
лв. възнаградителна лихва и 148.10 лв. възнаграждение за поръчител, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 09.04.2020 г. е сключил с ответника по реда на
ЗПФУР договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който е
получила паричен заем в размер 500 лв. при уговорен фиксиран лихвен
процент от 3.38 % (възнаградителна лихва в размер на 16.90 лв.) и ГПР в
размер на 49.85 %. Общата сума, която ищецът следвало да заплати на
ответника била в размер на 516.90 лв. Ищецът се задължил да върне кредита
за срок от 30 дни. В договора било уговорено, че изпълнението на
задължението на ищеца ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“, в изпълнение
на което на същия ден ищецът се задължил да изплати на „Фератум Банк“
възнаграждение в общ размер на 148.10 лв. Ищецът твърди, че по сключения
договор за кредит е изплатил на ответното дружество „Фератум България“
ЕООД сумата в общ размер на 665 лв.
Поддържа, че при сключване на договора за кредит и договора за
гаранция не е спазена процедурата, уредена в ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като
1
ищецът в качеството си на потребител не е дал валидно съгласие за
сключване на договорите и не му е била предоставена изискуемата
преддоговорна информация и условията, при които може да се откаже от
договорите. Счита, че разменените между доставчиците и потребителя
електронни документи не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ, защото не
са подписани с квалифициран електронен подпис, което опорочава
процедурата за удостоверяване на техния действителен автор.
Сочи, че е нарушено изискването договорите да са написани по ясен и
разбираем начин на шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договорите.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11 и 20 от ЗПК поради липса на
съществени елементи от тяхното съдържание, а именно: не е посочен общият
размер на кредита; не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин;
размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави; не са
посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, в т.ч. липсва
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; липсва клауза
относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6
от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Поддържа, че са нарушени императивните правила на чл. 19, ал. 1 във
връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК, тъй като в договора за кредит
ГПР е посочен само като процент без да е разписана методика на
формирането му, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира размерът му. В договора за потребителски кредит единствено е
посочен фиксиран лихвен процент по заема от 3.38 %, без да става ясно как
тази стойност се съотнася към ГПР. Освен посочената възнаградителна лихва,
в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи
(включително разходите по заплащане на възнаграждението по договора за
възлагане на поръчителство), индивидуализирани по вид и размер и водещи
до различен размер на ГПР от посочения. Ищецът твърди, че е нарушена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като действителният размер на ГПР е
396 %, а не този посочен в договора за потребителски кредит.
На следващо място твърди, че клаузата, с която в договора за кредит е
уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно
определено лице „Фератум Банк“ в полза на „Фератум България“ ЕООД е
2
неравноправна и нищожна съгласно чл. 143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на
страните. Клаузата не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП, не е
формулирана по ясен и недвусмислен начин в съответствие с изискванията на
чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност
с договора за гаранция не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Ищецът твърди, че сумата в размер на 148.10 лв. е част от
общо дължимата сума по кредита и макар в договора за кредит да е посочено,
че същата представлява възнаграждение за поръчителство, предоставено от
„Фератум Банк“, същата е заплатена от ищеца на „Фератум България“ ЕООД,
което не я е прехвърлило впоследствие на „Фератум Банк“ като част от
дължимите суми по самия кредит.
Поддържа, че договорът за кредит е нищожен и поради неравноправния
характер на клаузите му, които не са формулирани по ясен и недвусмислен
начин и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици
от тяхното сключване – чл.143, ал. 2, т.19 от ЗЗП. Нищожността на процесния
договор за кредит води до нищожност и на свързания с него договор за
гаранция.
Ищецът сочи и основания за унищожаемост на договорите по чл. 29, ал.
1 от ЗЗД, чл. 28, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал.1 от ЗЗД като сключени, поради
измама, евентуално поради грешка или поради крайна нужда при явно
неизгодни условия, без да твърди, че същите са унищожени или да иска
тяхното унищожение от съда.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД чрез
пълномощника си оспорва основателността на предявения иск. Намира
исковата молба за нередовна, тъй като ищецът в обстоятелствената й част
претендира, че е надплатил сума, но освен договора за потребителски кредит,
не представя каквито и да било други доказателства в подкрепа на
твърдението си.
Твърди, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит, по което е предоставил на ищеца
заетата сума. Сочи, че процедурата по сключване на договора за кредит е
била изпълнена в съответствие със ЗПФУР и ЗЕДЕУ. Ищецът е
кандидатствал за потребителски кредит в размер на 1 800 лв. за срок от 30
дни през интернет страницата на „Фератум“ на 09.04.2020 г. След извършване
на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя същият е одобрен за
кредит в размер на 500 лв. При кандидатстването ищецът е посочил
телефонен номер и електронна поща, на която му е било изпратено
съобщение, съдържащо параметрите на искания кредит. Ищецът избрал да се
възползва от допълнителна услуга по предоставяне на гаранция от
юридическо лице „Фератум Банк“, каквато ответникът не изисквал. За
3
предоставената услуга кредитополучателят следвало да заплати
възнаграждение на „Фератум Банк“. След като бил одобрен ищецът получил
на електронната си поща договор за потребителски кредит и преддоговорна
информация. Същият изпратил SМS, с което дал съгласие за сключване на
договора за кредит при приложимите общи условия. Твърди, че
потвърждаването със SMS представлява обикновен електронен подпис, а
съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУ правната сила на обикновения електронен
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните. Сочи, че такава уговорка е налице в чл. 8 от договора за
кредит, с което ищецът е дал съгласие неговият идентификационният номер
(телефонен номер) да има силата на саморъчен подпис във
взаимоотношенията с „Фератум България“ ЕООД.
Счита, че клаузите на договора за кредит са написани по ясен и
разбираем начин и са спазени изискванията за формат и размер на шрифта.
Оспорва твърденията на ищеца, че в договора за кредит не е посочен общият
размер на кредита, начина по който да бъде изплатен и в какъв срок, че
ответникът не е предоставил цялата законовонеобходима информация
относно размера на ГПР и начина на неговото формиране, както и че е
нарушена разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, като излага подробни съображения
в тази насока. Твърди, че размерът на възнаградителната лихва е
законосъобразен, не противоречи на добрите нрави и че в него не е включено
възнаграждението за услугите за предоставяне на гаранция от „Фератум
Банк“. Условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
информацията за размера, броя и конкретната дата, на която плащането е
дължимо са посочени изрично в договора за кредит, както и в
преддоговорната информация (част 2, т, 4, 5 и 6). Сочи, че в чл. 2 от договора
за кредит е отразено, че заемателят се задължава да върне заема в срок от 30
дни, считано от датата на превеждане на заемната сума съобразно чл. 3.2. от
Общите условия и е посочена падежната дата, като заемателят се задължил да
върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. Посочва, че
правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит е уредено в
чл. 12 от Общите условия към него. Оспорва твърдението на ищеца, че в деня
на сключване на договора за кредит ищецът се е задължил да заплати на
дружеството-гарант възнаграждение, което впоследствие е платил на
„Фератум България“ ЕООД. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства – договор № 878301 от 09.04.2020 г. за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, преддоговорна
информация и Общи условия, че между тях е сключен договор, по силата на
който ответникът „Фератум България“ ЕООД в качеството на заемодател се е
4
задължил да предостави на ищеца Р. ИВ. Й. в качеството на заемател заем в
размер на 500 лв., а заемателят се е задължил да върне на заемодателя в срок
от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, а именно на
падежна дата 09.05.2020 г. с еднократно плащане сума в размер на 516.90 лв.,
включваща сумата на отпуснатия заем в размер на 500 лв. и лихва в размер на
16.90 лв., при лихвен процент в размер на 3.38 % и ГПР в размер на 49.85 %.
Заемът е обезпечен с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза
на заемодателя, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от
края на работния ден, в който е сключен заемът. Съгласно чл. 7 от договора
ищецът е дал изричното си съгласие кодът за потвърждение, предоставен от
дружеството заемодател, който е електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал.
1 от ЗЕДЕП във взаимоотношенията с дружеството да има силата на негов
собственоръчен подпис.
На 10.04.2020 г. между ищеца Р. ИВ. Й. в качеството на клиент и
третото неучастващо по делото лице „Фератум Банк“, регистрирано в М***, в
качеството на гарант е сключен договор за гаранция (поръчителство), по
силата на който гарантът се е задължил солидарно с клиента да отговоря
спрямо заемодателя по договор за заем № 878301 от 09.04.2020 г. съгласно
разпоредбите на ЗЗД за изпълнение на всички задължения, произтичащи от
договора за заема, сключен между заемодателя и клиента, а клиентът се е
задължил да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер
на 148.10 лв., която да преведе по банковата сметка на гаранта. Съгласно чл.
6.1. от договора за гаранция (поръчителство) клиентът във
взаимоотношенията с гаранта изявленията, направени до него от
идентификационния номер на клиента, подписани с неговия код за
потвърждение, се считат за негови изявления, а съгласно чл. 6.2. от договора
изходящите от идентификационния номер на клиента съобщения със
съдържание, посочено в Общите условия, имат силата на електронни
изявления, удостоверение с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕП.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза при кандидатстването за кредит потребителят попълва
необходимите данни. Във формата е налична секция „Избери гарант“, в която
потребителят има възможност да избере една от две възможности: „Гаранция
от „Фератум Банк“, „Личен Гарант/Поръчител“. При избор на някоя от двете
възможности се зарежда форма с допълнителни данни за избраната такава.
Съгласно предоставено становище от „Фератум България“ ЕООД през 2020 г.
са одобрени кредити с личен гарант на кредитоискатели, различни от ищеца,
както следва: договор за поръчителство с личен гарант № 899052; договор за
поръчителство с личен гарант № 903339; договор за поръчителство с личен
гарант № 941081; договор за поръчителство с личен гарант № 961013;
договор за поръчителство с личен гарант № 885968; договор за поръчителство
с личен гарант № 913697; договор за поръчителство с личен гарант № 919719;
договор за поръчителство с личен гарант № 922789; договор за поръчителство
5
с личен гарант № 944168; договор за поръчителство с личен гарант № 964621;
договор за поръчителство с личен гарант № 891047. От техническото
изследване е установено, че използваният шрифт за основната част на текста
е изписана с шрифт от типа „Таймс Ню Роман“ (Times New Roman) с размер
12 pt. Съгласно предоставените на вещото лице логове от изпратени имейли
на 09.04.2020 г. в 10:31 ч. е изпратен имейл на ******@****.**, съдържащ
данни за получено искане за кредит. На 09.04.2020 г. в 10:42 ч. е изпратен
имейл на ******@****.**, съдържащ одобрение за кандидатстване, както и
СЕФ, договор за потребителски кредит, Общи условия. Съгласно
информационната система на „Фератум България“ ЕООД потребителят е
потвърдил получаването на документите и съгласието си за сключване на
договора на 09.04.2020 г. в 11:02:31 ч. чрез изпращане на SMS от телефонен
номер **********.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-икономическата
експертиза на 01.06.2020 г. ищецът е платил на ответника по договор за заем
№ 878301 от 09.04.2020 г. сума в размер на 665 лв., с която са погасени
следните задължения: главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер
на 16.90 лв. и гаранция в размер на 148.10 лв. Съгласно договора за заем
договорената възнаградителна годишна лихва за ползване на кредита е в
размер на 3.38 % за периода от 09.04.2020 г. до 09.05.2020 г., ГЛП е в размер
на 40.56 %, а ГПР е равен на 49.02 %. Ако стойността на гаранцията в размер
на 148.10 лв. бъде включена в общите разходи по кредита като друга
първоначална такса, то размерът на ГПР би бил равен на 748.60 %. Ако
същата бъде включена в общите разходи по кредит като друга месечна такса,
то размера на ГПР би бил равен на 710.27 %. Сумата от 148.10 лв. е платена
от „Фератум България ЕООД на „Фератум банк“.
По делото е прието писмо от третото неучастващо по делото лице
„ИзиПей“ АД, ведно с приложена към него справка в табличен вид,
съдържаща информация и данни за извършени плащания от Р. ИВ. Й. в полза
на „Фератум България“ ЕООД за периода от 09.04.2020 г. до момента на
извършване на справката.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск за неоснователно обогатяване с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 23 и чл. 22 от
ЗПК за връщане на дадено без основание – поради нищожност на договор за
потребителски кредит, а при условията на евентуалност – иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 34 във връзка с чл. 33, ал.
1 от ЗЗД за връщане на дадено на отпаднало основание – поради
унищожаване на договор, сключен при крайна нужда и явно неизгодни
условия.
Основателността на главния иск предполага заплащане на сочената от
ищеца сума на ответника, което обстоятелство следва да бъде установено при
6
условията на пълно и главно доказване от ищеца. В тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основание
за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за заем.
Сключеният между страните договор № 878301 от 09.04.2020 г. има
правната характеристика на договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност
следва да се съобрази с изискванията на специалните закон – ЗПК и ЗПФУР,
както и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В
разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключване на договор за предоставяне
на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на
доставчика на услугата. За доказване на преддоговорната информация и на
електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ, а
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях. Съгласно чл. 3 от ЗЕДЕУУ електронният документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от
28.08.2014 г.), а съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно
изявление.
Договор за заем № 878301 от 09.04.2020 г. е подписан от ищеца с
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3,
т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета
от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО, тъй като съдържа данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва –
три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна
поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят би следвало да има
достъп. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
7
между страните. Такава уговорка между страните се съдържа в клаузата на
чл. 7 от договора, съгласно която ищецът е дал изричното си съгласие кодът
за потвърждение, предоставен от дружеството заемодател, който е електронен
подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във взаимоотношенията с
дружеството, да има силата на негов собственоръчен подпис. По делото е
установено посредством приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническата експертиза, че на 09.04.2020 г. в 10:42 ч. е изпратен
имейл на ******@****.**, съдържащ одобрение за кандидатстване, СЕФ,
договор за потребителски кредит и Общи условия, а потребителят е
потвърдил получаването на документите и съгласието си за сключване на
договора на 09.04.2020 г. в 11:02:31 ч. чрез изпращане на SMS от телефонен
номер **********. Последното налага да се приеме, че е налице надлежно
изпълнение на специалните изисквания на ЗПФУР за сключване на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК въвеждат особени изисквания за валидност на договора
за потребителски кредит, чието неизпълнение води до неговата
недействителност съгласно императивната разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
Договор за заем № 878301 от 09.04.2020 г. е сключен в писмена форма и
съдържанието му е представено на шрифт „Таймс Ню Роман“ с размер 12 pt,
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, с което е
изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
При сключване на договора не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК, изискващ наличие на погасителен план, с оглед особеността на
конкретния договор за заем, според който заемателят следва да върне заетата
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва с еднократно плащане,
дължимо в 30-дневен срок от усвояване на заема, като стойността на вноската
е посочена в договора за заем в абсолютна стойност. В този смисъл клаузите
на чл. 2 и чл. 3 от договора за заем изпълняват функцията на погасителен
план, съдържащ падежната дата и размера на дължимата вноска.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
ГПР по кредита според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите
разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси
и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
8
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не
е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за
реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. В случая в договора за
заем е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно
са включени в него и как се формира конкретният ГПР от 49.85 %). Не е ясно
също така как посоченият лихвен процент от 3.38 % участва в ГПР. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какво е реалното
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, т. 10 от
ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение
на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК
води до недействителност не само на тази клауза, но и на цялото договорно
правоотношение поради противоречие със закона.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието
по делото, ГЛП по договора за заем е в размер на 49.02 %, но в същия не е
включена сумата от 148.10 лв., представляваща такса за поръчителство по
договора за гаранция (поръчителство), сключен с „Фератум банк“, който
обезпечава договора за заем. С тази допълнителна такса се покриват разходи,
които са свързани с договора за заем и са били предварително известни на
заемодателя, най-малкото защото сключването на договора за гаранция
(поръчителство) е регламентирано в клаузата на чл. 5 от договора за заем, а
също и предвид извършеното плащане на таксата в полза на заемодателя.
Поради това стойността на тази такса е следвало да бъде включена в ГПР по
кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. По този
начин макар формално договорът за паричен заем да съдържа размера на
дължимия ГПР, същият накърнява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като не отразява реалната стойност на ГПР. Съгласно заключението на
съдебно-икономическата експертиза, ако таксата беше включена в размера на
ГПР, каквито са законовите изисквания, стойността на ГПР би бил 748.60 %,
ако се приеме, че таксата представлява друга първоначална такса, или 710.27
%, ако се приеме, че същата представлява друга месечна такса. Така на
практика се стига до заобикаляне на императивното изискване на чл. 19, ал. 4
от ЗПК за максималния размер на ГПР по потребителски кредити, който в
случая надхвърля многократно допустимия петкратен размер на законната
лихва.
9
Посочването в договора за заем на стойност на ГПР и обща дължима
сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски,
представлява невярна информация, която следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.
11, ал. 1, 10 т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната
икономическа тежест на договора. В този смисъл клаузата за размера на ГПР
е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, за което съгласно
чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи и служебно. На основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
клаузата е нищожна, тъй като по делото липсват твърдения и данни да е
индивидуално уговорена. Напротив от начина, по който е представено
съдържанието на договора, може да се предположи, че същият е бил изготвен
предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на потребителя.
Поради това когато е сключвал договора, потребителят не е имал реална
възможност да влияе върху съдържанието му.
Нищожността на договора за заем води до нищожност и на договора за
гаранция (поръчителство). Той има акцесорен характер спрямо договора за
заем и не може да съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване
на задълженията на заемателя по договора за заем. В този смисъл
разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че поръчителство може да
съществува само за действително задължение. В случая липсват задължения,
които да бъдат обезпечени, поради което договорът за гаранция
(поръчителство) е нищожен.
Договорът за гаранция (поръчителство) е нищожен и поради липса на
основание. Основанието е типичната и непосредствената правна цел, която се
преследва със сключване на правната сделка. Договорът за поръчителство
съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД е акцесорен договор, по силата на който едно
лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за
изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието на договора
за поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на кредитора.
Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува
защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга. В случая липсва
най-важният елемент на поръчителството – договор между заемодателя
„Фератум България“ ЕООД и поръчителя „Фератум Банк“. Поради това
сключването на договор за поръчителство от длъжника е лишено от правно
основание, което прави договора нищожен съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
Поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение на
поръчителя е уговорено единствено в интерес на кредитора. То увеличава
неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира
към задълженията му по договора за заем. Налице е следователно явна
нееквивалентност на насрещните престации, тъй като срещу задължението за
заплащането на възнаграждение на поръчителя потребителят не получава
никаква насрещна престация.
10
Тази клауза също така е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като внася значително
неравноправие в правоотношението. Дружеството-поръчител поема
задължение да отговаря за задълженията на заемателя в общ размер на 516.90
лв., срещу което заемателят заплаща възнаграждение в размер на 148.10 лв.,
представляващо 28.65 % от размера на заема. При това отговорността на
поръчителя може изобщо да не бъде реализирана, ако заемателят
добросъвестно изпълни задълженията си по договора за заем, но въпреки това
ще следва да заплати възнаграждение на поръчителя. Освен това
отговорността на поръчителя зависи изцяло от преценката на заемодателя,
което означава, че дори и да не получи изпълнение по договора за заем,
имуществената отговорност на поръчителя може да не бъде ангажирана. По
този начин клаузата на практика прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на заемодателя за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
С оглед изложеното съдът приема, че са основателни наведените от
ищеца твърдения за нищожност на договора за заем и договора за гаранция
(поръчителство). Нищожните договори не произвеждат правно действие в
отношенията между страните. По общото правило на чл. 34 от ЗЗД, когато
договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните
трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
Ищецът е заплатил по договора за заем сума в размер на 665 лв., което
се установява от заключението на съдебно-икономическата експертиза,
прието по делото без възражения от страните. Сумата от 665 лв. съгласно
заключението на вещото лице включва главница в размер на 500 лв.,
договорна (възнаградителна) лихва в размер на 16.90 лв. и такса за
поръчителство в размер на 148.10 лв. Дължимостта на главницата произтича
от изричната законова разпоредба на чл. 23 от ЗПК, поради което
заплащането й е било надлежно и кредиторът не дължи нейното връщане.
Недължимо платена с оглед установената по делото нищожност на договора
за заем и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е разликата над 500 лв. до пълния
размер на плащанията по договора за кредит, а именно сума в размер на 165
лв., включваща 16.90 лв. недължимо платена договорна лихва и 148.10 лв.
недължимо платена такса за поръчителство. Ирелевантно е установеното по
делото обстоятелство, че ответното дружество е заплатило на дружеството-
гарант „Фератум Банк“ платената от ищеца такса за гаранция, тъй като за
наличие на неоснователно обогатяване е достатъчно и необходимо да се
установи липса на правно основание за разместване на блага между правните
субекти, в случая между заемателя и заемодателя. Без значение за
неоснователното обогатяване са облигационните отношения на една от
страните с трети лица.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло като ответникът бъде осъден да
11
заплати на ищеца сумата от 165 лв., заплатена му от ищеца при начална липса
на основание, а именно на основание договор за заем № 878301 от 09.04.2020
г., обявен от съда за недействителен, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, а
на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. – в полза на
пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на
управление: гр. С***, ж.к. „М*** ***“, бул. „А*** М***“ № ***, вх. А, ет.
***, офис ***, представлявано от управителите И*** В*** Д*** и Д*** В***
Н***, да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Р*** А***“
№ ***, ет. *** ап. *** на основание чл. 5*** ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 165
лв., от която 16.90 лв. договорна (възнаградителна) лихва и 148.10 лв. такса за
поръчителство, представляваща заплатена без основание сума по договор за
заем № 878301 от 09.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.03.2021 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на
управление: гр. С***, ж.к. „М*** ***“, бул. „А*** М***“ № ***, вх. А, ет.
***, офис ***, представлявано от управителите И*** В*** Д*** и Д*** В***
Н***, да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Р*** А***“
№ ***, ет. *** ап. *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски за държавна
такса в размер на 50 лв. и депозит за вещо лице в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на
управление: гр. С***, ж.к. „М*** ***“, бул. „А*** М***“ № ***, вх. А, ет.
***, офис ***, представлявано от управителите И*** В*** Д*** и Д*** В***
Н***, да заплати на адвокат Г*** Г***ев Ч***, ЕГН ********** от
Адвокатска колегия – С*** със съдебен адрес: гр. С***, ул. „И*** Д***” №
***, ет. *** ап. *** на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Банкова сметка, по която могат да бъдат преведени присъдените суми:
IBAN BG44FINV***, BIC: FIN*** при банка „Първа инвестиционна
банка“ АД, титуляр: „Хай Скуул Ентъртеймънт“ ООД.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13