№ 484
гр. Смолян, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско
дело № 20225400500328 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.413, ал.2
ГПК.
С определение № 110/24.08.2022 г. по ч.гр.дело № 112/2022
г. Чепеларският районен съд обезсилва заповед № 64/08.06.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена в полза на К. Г.
И. против длъжника община Чепеларе; и прекратява производството по
ч.гр.дело № 112/2022 г. на същия съд.
Срещу това определение е подадена допустима частна
жалба от К. Г. И. с искане да бъде отменено.
От въззиваемата страна ОБЩИНА ЧЕПЕЛАРЕ, чрез
пълномощника адв.Недялка Стамболова частната жалба се оспорва с отговор
по чл.276, ал.1 ГПК, като се иска потвърждаване на определението.
Съдът установява следното:
Ч.гр.дело № 112/2022 г. е образувано по заявление на К. Г.
И. за издаване на заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично
задължение против община Чепеларе за събиране на негови вземания на обща
стойност от 99 615 лв. Издадена е в полза на К. И. заповед № 64/08.06.2022 г.
по чл.410 ГПК, с която е разпоредено на община Чепеларе да му заплати
1
общо 99 615 лв. главница-възнаграждения по договори за правна помощ и
съдействие, законната лихва върху тази главница от подаване на заявлението
– 06.06.2022 г. до окончателното и изплащане; и 1 992,30 лв. разноски за
платена от заявителя държавна такса.
В рамките на едномесечния срок по чл.414, ал.2 ГПК
длъжникът община Чепеларе подава възражение, че не дължи сумите по
заповедта.
С разпореждане № 246/06.07.2022 г. Чепеларският районен
съд указва на заявителя К. И., че, в едномесечен срок от връчване на препис
от разпореждането, може да предяви иск срещу Община Чепеларе за
установяване на вземането, за което по делото е издадена Заповед с №
64/08.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като
довнесе дължимата държавна такса по сметка на РС - Чепеларе и в същия
срок представи по същото дело доказателства за предявяване на иска.
С разпореждането Чепеларският районен съд също така
предупреждава заявителя, че, ако в посочения едномесечен срок не представи
доказателства по онова дело за това, че е предявил иска, съдът служебно ще
обезсили заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Община Чепеларе.
Разпореждането, заедно с препис от възражението на
длъжника община Чепеларе, е връчено на К. И. на 22.07.2022 г.
От заявителя обаче не е представено доказателство по
заповедното дело, както изрично му е указано от ЧРС, за това, че е предявил
иска.
В частната жалба се поддържа, че искът е предявен в
рамките на определения по разпореждането срок, като по исковата молба е
образувано гр.дело № 163/2022 г. на Чепеларския районен съд. Частният
жалбоподателя се позовава на разрешението, прието по т.2 на ТР № № 6 от
14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК, и счита, че то следва по
аналогия да намери приложение и в настоящия случай.
При служебна проверка от въззивния съд се установява, че
действително гр.дело № 163/2022 г. на Чепеларския районен съд е образувано
по искова молба на К. И. против община Чепеларе за установяване по реда на
2
чл.422, ал.1 ГПК, че съществува вземането му по посочената по-горе заповед
за изпълнение. Искът е предявен в рамките на едномесечния срок по чл.415,
ал.4 ГПК. Исковата молба е постъпила в съда на 19.08.2022 г., образуваното
по нея дело е разпределено от председателя Сл. Г., като от ЕИСС за
докладчик е избрана на същата дата съдия С. Г.. В периодите от 1 до 5 август,
от 9 до 11 август и от 15 до 19 август 2022 г. съдия Г. ползва отпуск. Т.е., при
постъпването на исковата молба на 19.08.22 г., който е петъчен ден, тя е в
отпуск, а обжалваното определение е постановено на 24.08.22 г., който е
сряда. Единственият акт по исковото производство – по гр.дело № 163/22 г., е
определение № 124 от 20.09.2022 г. на докладчика съдия Г., с което делото е
спряно на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по
заповедното ч.гр.дело № 112/2022 г. на ЧРС, по което е постановено
обжалваното сега определение. Съдия Г. не е извършвала проверка по
допустимостта на иска, по редовността на исковата молба и т.н.
С обжалваното определение РС-Чепеларе приема, че са
налице условията за обезсилване на издадената заповед за изпълнение поради
обстоятелството, че има валидно подадено възражение от длъжника против
заповедта и в указания срок кредиторът не е представил доказателства по
делото за предявен срещу длъжника иск за съществуване на вземането. В
разпореждането е посочено, че в този смисъл има съдебна практика: както
задължителните разяснения, дадени в т. 13 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и т. 2 на ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и в определение №
123/27.01.2010 г. по ч.т.д. № 736/2009 г. на ВКС, I т.о.; определение №
124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г., I т. о., ВКС; определение №
218/19.03.2012 г. по ч. гр. д. № 167/2012 г., IV г. о., ВКС и др./
Определението е правилно и следва да се потвърди.
За да предотврати обезсилването на заповедта за
изпълнение, заявителят следва в едномесечния срок по чл.415, ал. 4 от ГПК не
само да предяви иск пред съответния съд за вземането си, но и, съгласно ал.5,
да представи пред заповедния съд писмени доказателства за предявяването на
иска. Ако искът действително е предявен в срок, но не са представени
доказателства за това пред заповедния съд, заповедта подлежи на
обезсилване. Заповедният съд няма задължението да извършва служебна
проверка дали е предявен искът, касаещ именно вземанията по заповедта, и
3
дали е предявен в срок. Служебната проверка на заповедния съд се
ограничава единствено до това дали заявителят е представил доказателства за
предявяване на иска в срока, предвиден в чл. 414 ал. 4 от ГПК. В този смисъл
са множество определения на окръжни съдилища, както и Определение №
337/04.05.2021 г. по ч. гр. д. № 273/2012 г. ІV г.о., Определение №
123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на І т.о., Определение №
945/23.10.2012 г. по ч. т. д. № 631/2012 г. на ІІ т.о. на Върховен касационен
съд.
„Фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и
когато е налице съвпадение на институцията /един и същ конкретен районен
съд/ по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за
доказване, че са спазени изискванията на чл. 415, ал. 5 от ГПК.“ Последната
разпоредба е ясна и категорична и съдържа повелително правило. В случая
също така изрично е указано на заявителя, че следва да представи
доказателства за предявяване на иска и каква е последицата при
непредставяне на такива доказателства.
Както е прието в съдебната практика, която се споделя от настоящия
съдебен състав, „Касае се до различни производства в ГПК, които са
подчинени на различни процесуални правила. Само въз основа на
представените доказателства, съдът, който е издал заповедта за изпълнение,
би могъл да провери съществува ли идентичност между предмета и страните
в заповедното производство, от една страна, и предмета и страните в
исковото производство, от друга страна, което ще предопредели развитието
на заповедното производство.“
По т.2 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
6/2013 г., ОСГТК, на което се позовава частният жалбоподател, се приема
следното: „Когато законът задължава страната да представи доказателства за
настъпването на определен факт (аналогична хипотезата по чл. 415, ал. 2 ГПК
вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК), съдът няма служебно задължение да изследва дали
фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от
страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения. Изключение от
това правило е само случаят, когато съдът по обезпечението е извършил
съдопроизводствени действия по предявения в срок иск - когато искът е
предявен и разпределен за разглеждане на съдебният състав, произнесъл се по
4
допускане на обезпечението. Когато същият съдебен състав се е произнесъл
по допустимостта на иска и редовността на исковата молба (чл. 129 ГПК и чл.
130 ГПК), то фактът на предявяване на иска му е служебно известен и следва
да бъде съобразен - чл. 155 ГПК.“
На първо място, това разрешение се отнася до случаите на
допуснато обезпечение на бъдещ иск и свързаното с това предявяване на
обезпечения иск; т.е., все още не съществува задължително за съдилищата
разрешение от ВКС по въпроса, който е спорен по настоящото дело. На
следващо място, ако се приеме, че то следва да се приложи по аналогия и за
случай като сегашния, не е налице посочената в тълкувателното решение
предпоставка – няма данни фактът на предявяване на иска да е станал
служебно известен на съдията, постановил обжалваното сега разпореждане, за
да е бил длъжен той да го съобрази. Както се посочи по-горе, установява се,
че, преди да постанови обжалваното разпореждане на 24.08.2022 г., съдията-
докладчик по гр.дело № 163/2022 г. С. Г. не е извършвала
съдопроизводствени действия по предявения в срока иск по чл.422, ал.1 ГПК.
Такива са извършени чак на 20.09.2022 г., когато е постановено
определението за спиране на делото на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като преди
това няма например произнасяния по допустимостта на иска, по редовността
на исковата молба, за каквито става въпрос в т.2 на горното тълкувателно
решение. Ето защо, по никакъв начин не може да се приеме, че фактът на
предявяване на иска, по който е образувано гр.дело № 163/22 г. на ЧРС, е
станал служебно известен на съдията и е следвало да бъде съобразен.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че съдът бездействал и така
препятствал намеренията на заявителя да проведе редовно исково
производство. Ако заявителят беше изпълнил задължението си, указано му с
разпореждане № 246/06.07.22 г., не би зависил от действия или бездействия
на исковия съд. Както нееднократно се посочи, заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск; че следва заявителят да представи по
заповедното дело доказателства за това, както и каква е последицата от
непредставяне. Заявителят сам се е поставил в положение да не може да
проведе исково производство по установителен иск, като не е изпълнил
задължението си да представи по заповедното дело надлежното
доказателство.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 110/24.08.2022 г. по
ч.гр.дело № 112/2022 г. на Чепеларския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6