Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 40

  

гр. Видин  05.08. 2020 г.

 

                    В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение  в публичното

заседание на ...шестнадесети юли

през две хиляди и двадесета година в състав :

              

                                       Председател: Л.Л.

                                                      Членове: В. С.

 

 Р.Д.

                                                                                                                                             при секретаря     ... Н. К.   ..        и в присъствието на

прокурора  ...    ....    като разгледа докладваното от СЪДИЯТА СТОЯНОВ  ВНЧХ д. № .79.. по описа за 2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на В.М.П. *** против Присъда  № 29 / 2020 г. на Районен съд – Видин, постановена по                          НЧХ д. № .897. /2019 г. по описа на същия съд.

В жалбата се развиват съображения, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила. 

Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото срещу нея обвинение. 

Подсъдимата Д. Л.С. заяви в съдебно заседание, че иска присъдата да бъде потвърдена.

Обвинението е по  чл. 182  ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

 

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:

 

Депозираната въззивна жалба е допустима -  подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.

С атакуваната присъда  Районен съд -  Видин е признал подсъдимата  за невинна и я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 182  ал. 2  вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е извършил правилна  преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.

С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства не може да се направи несъмнен и безспорен извод, че подсъдимата е извършила престъплението, предмет на настоящото обвинение.

Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

С оглед на събраните във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че :

 

По т.1 от обвинението ВРС правилно е направил извод, че не е доказано по несъмнен начин неизпълнението на съдебното решение за свиждане на тъжителя с децата.

По този пункт от обвинението, в който не е конкретизирано изпълнително деяние не са представени доказателства от частния обвинител.

 

По т. 2 от обвинението, касаеща периода около Великден от 26 април до 30 април 2019 г.

По този пункт е безспорно установено, че подсъдимата предварително е резервирала бунгало на „***********“, където отишла с децата на чист въздух. Тъжителят бил предупреден и казал, че ще отиде да види децата там /това е видно от показанията на свид. М.Б./. От обстоятелството, че тъжителят е отишъл до ******** и е видял децата /през прозореца на бунгалото/ ВРС правилно е направил извод, че тъжителят е бил предварително уведомен, че подсъдимата и децата са извън гр. Видин и се намират точно в компекса на *******, а не някъде другаде.

 

 Точка 3 от обвинението касае поведението на подсъдимата на 06.07.2019 г. Безспорно установено е, че свид. К.И. е приятелка на бабата на децата и майка на частния тъжител С. И..

Поради съдебна забрана на тъжителя да се доближава до подсъдимата /те са бивши съпрузи с общи деца/ свид. К. И. с нейно съгласие била използвана за посредник, който взема децата от майката и ги води при бащата.

На 06.07.2019 г. К. И. по искане на С. И. отишла да вземе децата от дома на подсъдимата. Подсъдимата С. представила децата на С. И., но те не пожелали да тръгнат с нея за да се видят с баща си. Дотук няма осъществен състав на престъпление. По същата точка от обвинението е установено, че на следващия ден 07.07.2019 г. подсъдимата отишла с децата в с.К.

По делото са били налични две групи свидетели. В първата група свидетели са включени близки на частния тъжител П. П. - брат на тъжителя, С.И. – майка на тъжителя, К. И. - приятелка на С. И.. Те твърдят, че отношенията между бившите съпрузи са влошени.

Това се потвърждава и от приложената съдебна Заповед за незабавна защита от 07.05.2019 г. на ВРС, която забранява на тъжителя да доближава подсъдимата на разстояние по-малко от 500 метра и от последваща Присъда по НОХД № 1318/2018 г. на същия съд, с която тъжителят е осъден за неизпълнение на тази заповед. Наказанието е „лишаване от свобода“, което е условно. Наложена е и глоба.

 

Майката на частния тъжител твърди, че двамата й синове вечерта на Великден внезапно тръгнали да запалят свещ за здраве в някакъв манастир „******“ /цитат/. Тръгнали само двамата. Кратка справка сочи, че ********* се намира на 2 км. от гр.В. и разстоянието от В. до В. е повече от             150 километра.

Във втората група свидетели се включва М.Б., която твърди, че подсъдимата винаги с готовност представя децата за свиждане с частния тъжител.

М. Б. твърди, че подсъдимата е предупредила частния тъжител, че на Великден с децата ще ходят на „*********“. Същото твърди и подсъдимата. Това твърдение се подкрепя и от факта, че подсъдимият и брат му П.П. вечерта на Великден изведнъж решили да отидат да палят свещ в манастир, който се намира на повече от 150 километра от В.. Не са отишли в манастир, който се намира по-близо или е                    по-голям, а са отишли точно в този манастир, където „съвсем случайно“ са срещнали подсъдимата. Подобно твърдение не може да се приеме без съответни резерви.

От изложените обстоятелства съдът прави недвусмислен извод, че частният тъжител е знаел къде се намират бившата му съпруга и двете деца и затова е отишъл точно там. Не е бил правен опит да се поиска от подсъдимата да даде достъп на децата до частния тъжител. Частният тъжител и брат му след като видели едно от децата през прозореца на бунгалото се върнали във Видин.

От разпита на свидетелите в с.з. ВРС правилно е направил извод, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин деянията да са извършени от подсъдимата.

С оглед установената фактическа обстановка, която въззивния съд споделя, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за липса на съставомерно поведение на подсъдимата по чл. 182  ал. 2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

В настоящия казус са налице условията на чл.304 от НПК, поради което правилно ВРС е признал подсъдимия за невинна.

Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се възприема изцяло от въззивния съд. Разпитани са всички свидетели, които имат информация за извършеното престъпление и могат да установят факти по внесеното обвинение. Писмените доказателства подкрепят и допълват установената със свидетелски показания фактическа обстановка. Те са обстойно анализирани в мотивите към Присъдата.

Фактическата обстановка е установена коректно и точно и изцяло обезпечава разкриването на обективната истина по делото.

С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка Районният съд е постановил Присъда, която е обоснована от фактическа страна.

С оглед горните съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

      

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда  № 29 / 2020 г. на Районен                    съд – Видин, постановена по НЧХ д. № 897 /2019 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или протест.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.