Р Е Ш Е Н И
Е № ..…
Гр. Враца, 01.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
гр. ВРАЦА, ГО, VII състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 679 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 и чл. 10а, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт
М.С., против А.Г.Б., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следните суми: 600 лева /шестстотин лева/ – главница, представляваща непогасено
задължение по сключен с „Вива кредит” ООД Договор за паричен заем № 5358744 от
23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 03.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от
105,15 лева /сто и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 22.06.2017 г. до
17.02.2018 г., сумата от 283,50 лева /двеста осемдесет и три лева и петдесет
стотинки/ - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит,
сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - такса разходи за събиране на
просрочени вземания, сумата от 70 лева /седемдесет лева/ - такса разходи за
дейност на служител, сумата от 283,50 лева /двеста осемдесет и три лева и
петдесет стотинки / – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, сумата от 34,73 лева /тридесет и четири лева и
седемдесет и три стотинки/ – лихва за забава върху главницата за периода от
23.06.2017 г. до 02.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
2628/10.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 4110/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
В исковата молба се твърди, че въз основа на Договор за
паричен заем № 5358744/23.05.2017 г., сключен между ответника и „Вива кредит”
ООД, последното дружество в качеството му на заемател предоставило на А.Б.
паричен заем в размер на 600 лева. Договорът бил сключен при общи условия.
Уговорената между страните възнаградителна лихва била в размер на 105,15 лева.
Ответникът се задължил да върне кредита в срок до 17.02.2018 г., на 9 равни
двуседмични вноски, всяка в размер на 78,35 лева, с падеж на първата на
22.06.2017 г. и падеж на последната вноска – 17.02.2018 г. Общата дължима сума
по договора е 705,15 лева. Сочи, че с подписването на договора заемателят
удостоверява получаването на сумата, за което договорът служи като разписка,
като получаването на сумата е удостоверено с подписан разходен касов ордер № 45
от 23.05.2017 г.
Заявява, че съгласно договора, в случай на забава в
плащанията на погасителна вноска, на четвъртия и на осемнадесетия ден забава
заемателят дължи заплащане на 10 лева, а на единадесети и двадесет и петия ден
забава – 15 лева, като максималният размер на разходите не може да надвишава
175 лева. Тези суми са за покриване на разходите от заемодателя за телефонни
разходи, писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочените
задължения. Уговорено е още, че при забава вплащанията с повече от 57
календарни дни, на 58 ден забава заемателя дължи еднократна сума в размер на 70
лева, представляващи разходи за дейността на служител по събиране на
вземанията.Заемодателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора
да предостави обезпечение на задълженията си – поръчител физическо лице, което
да отговаря на подробно описани условия
или банкова гаранция с бенефициер заемодателя. Тъй като ответникът не е
изпълнил това договорно задължение, същата дължи неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 283,50 лева, която
страните са разсрочили на 9 равни месечни вноски, всяка по 31,50 лева, дължими
на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. При подписване
на договора заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга
за експресно разглеждане на документи за одобрения на паричния заем, за което
дължи такса в размер на 283,50 лева. Страните са се съгласили да разсрочат
дължимата такса на 9 равни месечни вноски, всяка по 31,50 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Сочи, че на 02.02.2018 г. било подписано Приложение №
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, по силата на който вземанията спрямо ответника Б. са прехвърлени
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Заявява се, „Вива кредит” ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ ООД да уведоми всички длъжници за извършената
цесия. До ответника било изпратено писмо за ивършената цесия, ведно с покана за
доброволно изпълнение, което се е върнало в цялост с отбелязване, че адресатът
се е преместил. На 30.01.2019 г. било изпратено ново писмо, което също се
върнало в цялост. Към исковата молба се прилага уведомление с искане да бъде
връчено на ответницата.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът А.Г.Б., ЕГН **********, дължи на ищцовото
дружество следните суми: 600 лева /шестстотин лева/ – главница, представляваща непогасено
задължение по сключен с „Вива кредит” ООД Договор за паричен заем № 5358744 от
23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 03.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от
105,15 лева /сто и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 22.06.2017 г. до
17.02.2018 г., сумата от 283,50 лева /двеста осемдесет и три лева и петдесет
стотинки/ - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит,
сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - такса разходи за събиране на
просрочени вземания, сумата от 70 лева /седемдесет лева/ - такса разходи за
дейност на служител, сумата от 283,50 лева /двеста осемдесет и три лева и
петдесет стотинки / – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, сумата от 34,73 лева /тридесет и четири лева и
седемдесет и три стотинки/ – лихва за забава върху главницата за периода от
23.06.2017 г. до 02.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
2628/10.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 4110/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор
от ответника Б..
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 4110/2018 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление против А.Г.Б., ЕГН **********, е издадена Заповед № 2628/10.09.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 600 лева /шестстотин лева/
– главница, представляваща непогасено
задължение по сключен с „Вива кредит” ООД Договор за паричен заем № 5358744 от
23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението – 03.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 105,15 лева
/сто и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 22.06.2017 г. до
17.02.2018 г., сумата от 283,50 лева /двеста осемдесет и три лева и петдесет
стотинки/ - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит,
сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - такса разходи за събиране на
просрочени вземания, сумата от 70 лева /седемдесет лева/ - такса разходи за
дейност на служител, сумата от 283,50 лева /двеста осемдесет и три лева и
петдесет стотинки / – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, сумата от 34,73 лева /тридесет и четири лева и
седемдесет и три стотинки/ – лихва за забава върху главницата за периода от
23.06.2017 г. до 02.09.2018 г., както и сумата от 31,04 лева /тридесет и един
лева и четири стотинки/, представляваща разноски в производството за държавна
такса и 50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил иск за
установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
От представения по делото Договор за
паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5358744/23.05.2017 г., сключен между „Вива
Кредит“ ООД като заемодател и ответника Б. като заемател, се установява, че заемодателят
е предоставил на заемателя сумата от 600 лева, която заемателят се задължава да
върне на 9 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 109,85 лева
съгласно падежни дати, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 от договора. Последната
вноска е с падеж на 17.02.2018 г. В чл. 2, ал. 1, т. 5, т. 7 и т. 8 от договора са уговорени фиксиран
годишен лихвен процент от 40,29%, годишен процент на разходите от 49,45% и общ
размер на задължението от 988,65 лева.
В чл. 2, ал. 2 от договора е
посочено, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя заемната сума, за което договорът служи като разписка. Получаването
на заемната сума от 600 лева се установява и от приложения разходен касов ордер
№ 45/23.05.2017 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечение: 1. Поръчител – физическо лице, което
да представи на заемодателя бележка от работодателя и и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход 1000 лева, пред последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР на БНБ или кредитната му история да е със статут не по –
лош от 401 „Редовен“, да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем като
заемател; или 2. Банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа заплащане на договора.
Съгласно ал. 2, при неизпълнение на горното задължение, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 283,50 лева, като страните се уговорят
неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни месечни части към всяка от
погасителните вноски и месечната вноскае в размер на 141,35 лева, а общото
задължение по договора става в размер на 1 272,15 лева.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора,
при забава в плащане на задълженията заемателят дължи законната лихва върху
дължимата сума за всеки ден забава.
Според чл. 12, заемателят е запознат
и е съгласен с Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, актуална към датата на сключване на
договора.
Видно от предложение за сключване на
договор за паричен заем от 23.05.2017 г., ответникът Б. е заявил желанието
заявката му за кредит да бъде разгледана приоритетно, като заплати съответната
такса за експресно разглеждане и получи становище до 20 минути.
Представена е Тарифа на „Вива
Кредит“ ООД, съгласно която за договори за паричен заем с погасяване на месечни
погасителни вноскисе дължат следните такси: 1. На четвърти и осемнадесети ден
забава от всяка погасителна вноска – по 10 лева, на единадесетия и двадесет и
пети ден – по 15 лева, като максималният размер при заемни суми от 500 до 1500
лева е 175 лева, както и 2. На 58 ден забава еднократно 70 лева – разходи за
събиране на просрочени задължения, включващи ангажиране на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В тарифата се
съдържа и таксата за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен
заем, която при заемна сума от 600 лева и изплащане на 9 месечни вноски е
283,50 лева.
Представен е Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., по силата на който
цедентът „Вива Кредит“ ООД прехвърля на цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ООД свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора.
След справка в електронната страница
на Търговски регистър се установява, че ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е универсален правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“
ООД от 21.08.2015 г.
Представено е извлечение от Приложение
№ 1 от 02.02.2018 г., подписан от представители на „Вива Кредит“ ООД и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, видно от който под № 35 е вписан вземането с
кредитополучател А.Г.Б., ЕГН **********, с дата на кредита 23.05.2017 г. с
отпусната главница от 600 лева. Представено е писмено потвърждение за
извършената цесия от цедента. Представено е пълномощно, с което цедентът „Вива
Кредит“ ООД упълномощава цесионера да уведоми от името на цедента всички
длъжници по вземанията, цедирани по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г.
Представени са 2 бр. уведомителни
писма за извършената цесия до длъжника Б., като видно от обратните разписки, първото
от тях се е върнало на 19.02.2018 г. с отбелязване „преместен“, а второто се е
върнало с отбелязване, че няма никой на адрес, телефонният номер е изключен.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Видно от същото, по договора не са постъпвали никакви
плащания и остатъкът от задължението на ответника съгласно погасителния план е
общо 1 272,15 лева, както следва: 600 лева главница, 105,15 лева –
договорна лихва, 283,50 лева – такса за експресно разглеждане на заявка, 283,50
лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Освен
това съгласно чл. 12 от договора и Тарифата са начислени 175 лева разходи за
събиране на просрочени задължения и 70 лева – разходи за дейността на служител
по осъществяване и администриране дейността по събиране на вземането, като с
тези суми общият размер на задължението става 1 517,15 лева. Лихвата за
забава за периода от 23.06.2017 г. до 02.09.2018 г. е 112 лева.
Други относими доказателства в производството
не са ангажирани.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 и чл.
10а, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът А.Г.Б., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество
следните суми: 600 лева /шестстотин лева/ – главница, представляваща непогасено задължение
по сключен с „Вива кредит” ООД Договор за паричен заем № 5358744 от 23.05.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението – 03.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 105,15 лева
/сто и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 22.06.2017 г. до
17.02.2018 г., сумата от 283,50 лева /двеста осемдесет и три лева и петдесет
стотинки/ - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит,
сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - такса разходи за събиране на
просрочени вземания, сумата от 70 лева /седемдесет лева/ - такса разходи за
дейност на служител, сумата от 283,50 лева /двеста осемдесет и три лева и
петдесет стотинки / – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, сумата от 34,73 лева /тридесет и четири лева и
седемдесет и три стотинки/ – лихва за забава върху главницата за периода от 23.06.2017
г. до 02.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 2628/10.09.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4110/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
За
основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи следните
предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между „Вива кредит” ООД
и ответника Б. по силата на валидно сключен Договор за паричен заем № 5358744
от 23.05.2017 г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер;
3. Настъпване на падежа на вземанията; 4. Валидно сключен договор за цесия
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по
силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; 5.
Уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД; и
6. Настъпило правоприемство между ищеца и „Агенция за събиране на вземания“
ООД.
От представените по делото
доказателства се установява, че между „Вива кредит” ООД и ответника Б. е било
налице валидно облигационно правоотношение по силата на валидно сключен Договор
за паричен заем № 5358744 от 23.05.2017 г., съгласно който заемодателят е
предоставил на ответника кредит в размер на 600 лева, сумата е предадена в брой
от заемодателя на заемополучателя, за което договорът служи като разписка. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът
на договора е бил изтекъл, като падежът на последната вноска е на 17.02.2018 г.
Установи се и наличието на валидно
сключен договор за цесия между цедента „Вива кредит” ООД и цесионера „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, чийто универсален правоприемник е ищцовото дружество
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията спрямо
ответника А.Б. по процесния договор за кредит са надлежно прехвърлени на ищеца.
Съдът намира, че е доказана и последната
предпоставка, а именно надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия
по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
На първо място, следва да се
отбележи, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по
уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай.
Упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД е допустим и валиден метод на уведомяване съгласно установената
съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД договорът за цесия
има действие спрямо длъжника от деня, в който той бъде съобщен на последния от
предишния кредитор (цедента). Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
изпрати съобщението до длъжника, доколкото не се касае до лично и незаместимо
действие. В този случай новият кредитор (цесионерът) не действа от свое име и
за своя сметка, а като представител на предишния кредитор (цедента) /в този
смисъл Решение № 137/ 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/ 2014 г., ВКС, ІІІ г.о.,
Определение № 274/ 26.05.2015 г. по гр. д. № 2748/ 2014 г., ВКС, ІІ т. о., и
много други/.
По делото е представено пълномощно
от законния представител на цедента, с което ищцовото дружество е надлежно
упълномощено да уведоми длъжниците от името на цедента за извършеното
прехвърляне на вземането, съгласно чл. 99 ЗЗД. Следва да се има предвид, че не
става въпрос за прехвърляне от цедента на цесионера на задължението му за
уведомяване, а за упълномощаване за извършване на самото действие от негово име
и за негова сметка. Тъй като съобщаването на цесията не е лично непрехвърлимо
право, няма законова пречка извършването му да бъде възложено на пълномощник, в
това число и на цесионера, като при наличието на това упълномощаване цесионерът
действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него
цедент. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до
когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен,
че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, нито е определен срок за това. Видно от представеното
уведомление, адресирано до ответника, в същото изрично е упоменато, че същото е
от името на цедента „Вива кредит“ ООД
чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Уведомлението за цесията е било
изпратено до ответника на посочения от него в договора постоянен адрес, но пратките,
видно от обратната разписка, са се върнали с отбелязване „Преместен“ и „няма
никой на адрес, изключен телефон“. При това положение, следва да се приеме, че
цесионерът от името на цедента добросъвестно е изпълнил задължението да уведоми
длъжника за цесията, като личното връчване е осуетено, но не по вина
на взискателя. Независимо от това дали длъжникът е променил адреса си или
умишлено бездейства и не се явява да получи писмото, с цел да осуети
връчването, то следва да се счита, че за целите на уведомлението, това е
абсолютно достатъчно. Във всички случаи при този вид уведомления, съдът
изследва дали кредиторът е добросъвестен, предвид на това положил ли е
достатъчно усилия за уведомяване на длъжника. В случая е изпратено на адреса на
длъжника, посочен в договора като адрес за кореспонденция писмо с
обратна разписка, съдържащо уведомление за извършената цесия. Същото е било
доставено на коректния постоянен адрес, но длъжникът не е открит, тъй като е
напуснал адреса. В срок от 20 дни не се е явил в пощенската служба да получи
писмото и същото е върнато заедно с обратната разписка със съответното отбелязване.
Следва да се приеме, че от ищеца като пълномощник на цедента са положени
достатъчно усилия за връчването му на ответника, който е напуснал посочения в
договор адрес без да уведоми кредитора за новия си адрес.
В случай че изпращането на уведомлението
по пощата след връщането му с отбелязване, че получателят се е преместил, не се
счете за редовно връчване, то следва да се приеме, че ответникът е уведомен с
връчването на уведомлението за цесия заедно с преписа от исковата молба.
Съгласно установената съдебна практика, приложеното към исковата молба
уведомление и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника /в този смисъл
Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ВКС, ІІ т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., ВКС, I т. о., Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС, II т. о./. Приема се, че
получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването,
то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск
за прехвърлянето вземане не може да бъде игнорирано /в този смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС, ІІ т. о./. От значение е само
фактът, че ответникът е бил редовно уведомен в хода на производството за
извършената цесия. Ответникът е получил исковата молба и приложенията към нея
лично на 25.03.2019 г.
С оглед всичко гореизложено, напълно
неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба, че цесията не била
съобщена на ответника по надлежния предвиден в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД ред.
След като вещото лице е установило,
че по процесния договор не са постъпвали никакви плащания, то се доказва и
размерът на претендираната главница от 600 лева. Искът е основателен и следва
да бъде уважен. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението – 03.09.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
За основателността на този иск в
тежест на ищеца е да установи освен горните предпоставки и размера и периода на
възнаградителната лихва.
Същата се претендира в размер от 105,15
лева за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г. Съгласно заключението на
вещото лице, неоспорено от страните, просрочената възнаградителна лихва за този
период е в размер на 105,15 лева.
В изпълнение на служебните си задължения
да следи за нищожност на договорните клаузи, съдът намира, че клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора, с
която е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,29%, е нищожна.
Съдебната практика приема ориентировъчна стойност, над която уговореното по
кредитния договор възнаграждение е прекомерно и поради това противоречащо на
добрите нрави – в случай че надвишава трикратно размера на законната лихва, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Основният
лихвен процент на БНБ за исковия период е 0,01%, а увеличен с 10 пункта се
равнява на 10,01%. За да бъде законосъобразно уговорен, лихвеният процент
следва да е до 30,03% /или незначително да надвишава тази стойност/. В случая е
видно, че уговореният в договора фиксиран лихвен процент от 40,29% надвишава с
повече от четири пъти размера на законната лихва, поради което съдът намира, че
клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Принципно висок размер на
възнаградителната лихва би бил обоснован при дълъг срок на договора – когато
кредиторът е лишен от ползване на средствата за по – дълъг период и съответно е
икономически обосновано да изисква и получи по – високо възнаграждение за това.
В случая е уговорено заемната сума да бъде върната за 9 месеца, което не може
да се счете за дълъг срок и в никакъв случай не обосновава такъв висок процент
на възнаградителната лихва. Налице е явна нееквивалентност между двете
престации. Данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП по процесния договор в такъв висок размер, водещ до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема от
600 лева и липсата на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за
краткия срок на договора, които да оправдават договарянето на лихвен процент от
40,29%.
С оглед горните изводи, искът
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в
тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Настъпила изискуемост
на вземанията и 2. Размер и период на лихвата за забава.
Лихвата за забава се претендира в размер
от 34,73 лева за периода от 23.06.2017 г. до 02.09.2018 г. Предвид изтичането
на срока на договора с настъпване на падежа на последната погасителна вноска – 17.02.2018
г. преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, е настъпила изискуемостта на всички вземания по договора и
ответникът е в забава. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от
страните, просрочената лихва за забава за този период е в размер на 112,00 лева.
С оглед диспозитивното начало в процеса съдът не може да присъди повече от
поисканото от ищеца, поради което искът следва да бъде уважен така, както е
предявен – за сумата от 34,73 лева за периода от 23.06.2017 г. до 02.09.2018 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест
на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на клауза за неустойка
за неизпълнение на задължения като елемент от съдържанието на сключения
договор, както и 2. Размера на неустоечното вземане.
Искът е предявен за сумата от 283,50
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.
От представените по делото писмени
доказателства се установява процесното облигационно правоотношение, възникнало
между „Вива Кредит“ ООД и ответника, вземането по което е прехвърлено на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. От чл. 4, ал. 1 от сключения договор за
паричен заем от 23.05.2017 г. се установява, че заемателят А.Б. е поел
задължение в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечение: 1. Поръчител – физическо лице, което да представи
на заемодателя бележка от работодателя и и да отговаря на следните изисквания:
да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход 1000 лева, пред последните 5 години да няма кредитна история
в ЦКР на БНБ или кредитната му история да е със статут не по – лош от 401
„Редовен“, да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем като
заемател; или 2. Банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа заплащане на договора.
Съгласно ал. 2, при неизпълнение на горното задължение заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 283,50 лева, като страните се уговорят
неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни месечни части към всяка от
погасителните вноски и месечната вноска е в размер на 141,35 лева, а общото
задължение по договора става в размер на 1 272,15 лева.
Съдът намира, че клаузата в
подписания от страните договор, уреждаща задължение за заемателя за заплащане
на неустойка при неизпълнение на това негово договорно задължение, е нищожна
поради накърняване на добрите нрави и не пораждат задължения за ответника Б..
Добрите нрави са неписани правила и критерии
за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава
правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на
обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на
конкретен правен субект. При преценката за нарушаване на принципа на
справедливостта правоприлагащият орган изхожда от законодателството, своето
правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Липсва нормативно ограничение и в
рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните
по договор за заем могат да включат клауза за неустойка при неизпълнение на
конкретно договорно задължение. Нужно е обаче така уговорената от страните неустойка
за вредите от неизпълнението на това договорно задължение да е в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации:
заемодателят се задължава да предостави на заемателя парична сума, а заемателят
да я върне в уговорения срок.
От друга страна, съдът намира, че
предвиденото задължение в чл. 4, ал. 1 от договора за представяне на
обезпечение е изначално трудно изпълнимо от заемополучателя предвид множеството
изисквания към поръчителя, който изисква заемодателят, както и трудно изпълнимо
е и изискването за предоставяне на банкова гаранция, доколкото ако разполагаше
със сума в размер на заемната, за да учреди банкова гаранция, то сключването на
договор за кредит от ответника би било безсмислено.
За да предостави обезпечението по т.
1 заемателят следва да осигури поръчител, който да отговаря на множество на
брой поставени от заемодателя изисквания /да представи на заемодателя бележка
от работодателя и и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж
при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход 1000 лева,
пред последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР на БНБ или кредитната
му история да е със статут не по – лош от 401 „Редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем като заемател/.
На първо място, такива високи
изисквания заемодателят не е поставил дори към заемателя. Поставянето им към поръчителя
навежда на извод за изначално затрудняване на заемателя да изпълни задължението
си по предоставяне на обезпечение, което пък от своя страна води до възникване
на задължението за заплащане на неустойка за неизпълнение. На следващо място,
за заемателя е обективно невъзможно в предвидения тридневен срок да се снабди с
тази информация за поръчителя, за да я предостави на заемодателя. Освен това
част от изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62,
ал. 2 ЗКИ, поради което заемателят следва да ангажира поръчителя да се снабди
лично с тази информация, което допълнително препятства възможността да се
изпълни договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора.
Втората алтернативно предвидена
обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума от заемателя в полза на
заемодателя като банкова гаранция, като е предвидено, че сумата следва да е в
размер на цялото задължение на заемателя по договора – главница и
възнаградителна лихва. Не може да се очаква от ответника, че в тридневен срок
от сключването на договора той ще разполага със сума, равна на сбора от
заемната сума и възнаградителната лихва за целия период на договора, която да
предостави като банкова гаранция. Ако разполагаше с тази сума, сключването на
договор за кредит би било изначално излишно и не необходимо за ответника.
Не на последно място, видно от
разпоредбата на чл. 4, ал. 2, още със сключването на договора, страните са
уговорили, че неустойката ще се изплаща разсрочено на равни месечни вноски заедно
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съдът намира, че от тази
уговорка е видно, че заемодателят изначално е знаел за невъзможността за
изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 4, ал. 1 от договора,
поради което и в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка
– разсрочването й и прибавянето й към погасителните вноски.
Неустойката е уговорена в изключително
завишен спрямо задължението по договора размер – равнява се на повече от 1/3 от
общото задължение по договора. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл
би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Следователно уговорената по този
начин неустойка за обезщетяване неизпълнението на договорно задължение излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка за неизпълнение на едно от договорните
задължения на заемателя, определена в размер близък до размера на предоставения
паричен заем, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл.
26, ал. 1, пр. трето ЗЗД /в този смисъл е константната практика на ВКС –
например Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ВКС, I т. о.,
Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ВКС, I т. о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о./.
Следва да се посочи още, че
предвиденото задължение на заемателя да заплати необосновано висок размер на
неустойка представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
която е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съдът следи служебно за нищожността
на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие
на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото /в този смисъл Решение № 178/26.02.2015
г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/ 21.01.2013 г. по т.
д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.
С оглед изложеното, искът с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 10а, ал. 1 ЗПК:
За основателността на този иск в
тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Реалното извършване на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, за които
ответникът дължи такси и/или разноски, както и 2. Размерът на дължимите такси
и/или разноски.
Искът е предявен за следните суми:
сумата от 283,50 лева - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане
на кредит, сумата от 175 лева - такса разходи за събиране на просрочени
вземания, и сумата от 70 лева - такса разходи за дейност на служител.
Относно такса разходи за събиране на
просрочени вземания и такса разходи за дейност на служител:
Въпреки
указаната му с доклада по делото доказателствена тежест, че не сочи
доказателства относно реалното извършване на допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, за които ответникът дължи такси и/или
комисиони, такива доказателства ищцовото дружество не ангажира в
производството. Ето защо искането за присъждане на сумите за такса разходи за
събиране на просрочени вземания и такса разходи за дейност на служител е
неоснователно, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, обуславящи
възникването и съществуването на вземането. Не са представени доказателства за
реалното извършване на разходи за събиране на вземането по договора /изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни обаждания, лични
посещения и др./, нито какви конкретни разходи за дейността на служител са
направени. Тук следва да се има предвид, че вменяването на задължение на
заемателя да изплаща трудовото възнаграждение на служителите на ищеца чрез
заплащане на „такси и разноски“ е недопустимо и абсолютно противоречи на ЗПК и
ЗЗП. Наемането на служители и изплащането на техните възнаграждения е
задължение на дружеството и е част от паричните потоци при осъществяване на
дейността му по кредитиране. Включването на подобни разходи в общия размер на
задълженията на кредитополучателите грубо нарушава закона и принципа за
добросъвестност.
Относно таксата за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит:
Клаузата в договора, предвиждаща
заплащане на такса експресно разглеждане на заявката за кредит, е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона
и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при
сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и
плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на
становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор
за заем, или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава
заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост
от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере
опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран
размер – 283,50 лева за кредити в рзмер на 600 лева, изплащани на месечни
погасителни вноски, или в случая почти 1/2 от главницата на заема и повече от 1/3
от размера на общото заемно задължение. Липсва каквато и да е еквивалентност
между размера на таксата и извършената от заемодателя услуга. В попълненото от
заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не е посочен
размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, което означава, че
ответникът не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото
сключване на договора. Размерът на тази такса е посочен в Тарифата на „Вива
Кредит“ ООД, с която ответникът е декларирал, че се е запознал едва при
сключването на заемния договор – чл. 12 от договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП,
неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В
чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП –
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Ответникът е потребител на финансова услуга по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално
уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи в предвидения в договора размер. Оттук така предвидената
клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла
на чл. 144, т. 9 ЗЗП.
На следващо място, дори и да се
приеме, че клаузата не е нищожна или неравноправна, то в производството не са
доказани от ищеца обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а
именно, че „Вива Кредит“ ООД е разгледал заявката на заемателя в срок от 20 минути.
Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който
е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е
представено становище по искането за заем в посочения срок от 20 минути от
подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради
което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно
разглеждане документите. Освен това се установява, че между параметрите на
желания от А.Б. заем, посочени в предложението за сключване на договор за
паричен заем, и параметрите съгласно сключения договор за паричен заем липсва
съвпадение. Заемателят е поискал кредит в размер на 1 500 лева, а „Вива Кредит“
ООД му е отпуснал кредит в размер на 600 лева.
С оглед
горните мотиви, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора
право на разноски възниква за двете страни.
Ответникът не претендира
и не е представил доказателства да е сторил разноски в производството, поради
което и такива не му се дължат.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество. С оглед задължителните
указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на
спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство
на ищеца са присъдени разноски, както следва: 31,04 лева – платена държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с уважената
част на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество разноски за заповедното производство, както следва: 12,70 лева –
държавна такса и 20,45 лева – юрисконсултско възнаграждение – общо 33,15 лева.
В настоящото
производство ищцовото дружество претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК
следните разноски: държавна такса в размер на 318,96 лева, депозит за вещо лице
в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
Съгласно доказателствата по делото, претендираните държавна такса и депозит за
вещо лице са платени от ищеца.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП юрисконсултското възнаграждение се определя от съда в
размери по Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Съдът определя 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с уважената
част на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
за настоящото производство в размер на 232,71 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Г.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от изпълнителните директори Н.С. и М.Д., следните суми: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 600
лева /шестстотин лева/ – главница, представляваща
непогасено задължение по сключен с „Вива кредит” ООД Договор за паричен заем №
5358744 от 23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението – 03.09.2018 г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 34,73 лева
/тридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ – лихва за забава върху
главницата за периода от 23.06.2017 г. до 02.09.2018 г., за които суми е
издадена Заповед № 2628/10.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4110/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Н.С.
и М.Д., против А.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 105,15 лева /сто и пет лева и петнадесет стотинки/,
представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от
22.06.2017 г. до 17.02.2018 г., с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 283,50
лева
/двеста осемдесет и три лева и петдесет стотинки / – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
10а, ал. 1 ЗПК за сумите:
сумата от 283,50 лева /двеста
осемдесет и три лева и петдесет стотинки/ - такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит, сумата от 175
лева /сто седемдесет и пет лева/ - такса разходи за събиране на просрочени
вземания, сумата от 70 лева
/седемдесет лева/ - такса разходи за дейност на служител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК А.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Н.С. и М.Д., сумата от 232,71 лева /двеста тридесет и два лева
и седемдесет и една стотинки/ - разноски в настоящото производство съразмерно с
уважената част на исковете, както и сумата от 33,15 лева /тридесет и
три лева и петнадесет стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч.
гр. д. № 4110/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съразмерно с уважената част на исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………