Решение по дело №7399/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                  11.05.2021 г.                                   Град     София                                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав

На пети март                                                                                                  Година  2021                                                                                                                                                            

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА                                                                              

Секретар: Диана Борисова

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 7399 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното: 

         Ищецът С.А.А. поддържа, че е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.4, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. С присъда на СГС, постановена по нохд №2781/2017г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана от прокурор при СГП и обжалвана от другия подсъдим Св. Ж.. С решение на САС по внохд №634/2018г. присъдата била потвърдена. Решението на САС било атакувано пред ВКС от подсъдимия Ж., като по образуваното н.д .№1062/2018г. съдът се произнесъл с окончателно решение, с което изменил решението на САС по отношение размера на наложеното наказание на подсъдимия Ж., като оставил в сила решението в останалата му част. Оправдателната присъда влязла в сила на 02.01.2019г.

От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени. Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане за тежко умишлено престъпление и др., се оценява на сума в размер на 100 000 лв.

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че недоказани са твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение. Прави възражения във връзка с твърдението, че по отношение на ишеца оправдателната присъда е влязла в сила на посочената в исковата молба дата. Сочи, че поради липса на протестиране на решението на САС от страна на ответника, присъдата спрямо ищеца е влязла в сила на много по-ранна, неустановена дата, при което оспорва да е легитимиран по иска за обезщетение за периода след тази дата.

С уточнителна молба от 17.02.2021г. ищецът е коригирал претенцията си за законна лихва, като е посочил начален момент – 30.08.2018г.

Предявен   е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  за заплащане на сумата от 100 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от органите на Прокуратурата, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъдата по отношение на ищеца -  30.08.2018г.

Съдът  обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с постановление от 12.10.2015г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем за това, че на 10.10.2015г. за времето от 21:00 ч. до 22:00 ч. в гр. София, ж.к. „********, в апартамент №11, в съучастие като извършител със С.Ж., умишлено умъртвил Г.И.чрез нанасяне на множество удари по главата и тялото – престъпление по чл.115, ал.1 от НК. От същото постановление е видно, че спрямо обвинения е била взета мярка за процесуална принуда – задържане на срок от 72 часа.

Между страните не е спорно, че след изтичане на срока за задържане, спрямо ищеца е билка взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение от 14.10.2015г. по нчд №4016/2015г. на СГС, НО.

Видно от постановление за привличане на обвиняем от 22.07.2016г. деянието е преквалифицирано, поради събиране на достатъчно доказателства за извършването на престъплението по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост – чл.116, ал.1, т.5 и 6, пр.3 и 4, вр.чл.115, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

От протокол от съдебно заседание, проведено на 02.06.2016г. по нчд №2427 по описа за 2016г. на СГС се установява, че на същата дата мярката за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца е била изменена в „домашен арест“. Определението на СГС е потвърдено с окончателен акт на САС от 14.06.2016г. по внчд №597/2016г.

С постановление от 13.06.2017г. на прокурор при СГП образуваното срещу ищеца дознание е внесено в съда с обвинителен акт за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.4, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

В обвинителния акт е отбелязано, че от 11.10.2015г. до 14.06.2016г. Обвиняемият А. е бил задържан под стража в следствения арест. С постановление от 28.04.2017г. е отменена и последващата мярка за неотклонение „домашен арест“.

С присъда от 21.03.2018г. На СГС, НО по нохд №2781 по описа за 2017г. ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.  С присъдата е признат за виновен в извършването на посоченото в същата престъпление другия обвиняем – С.Ж..

С въззивно решение на САС от 19.07.2018г., постановено по внохд №634 по описа за 2018г., първоинстанционната присъда е потвърдена.

По касационни жалби на подсъдимия Ж. и служебния му защитник било образувано к.н.д. №1062/2018г. на ВКС, преключило с окончателно решение от 02.01.2019г.,  с което решението на САС е изменено, като е намалено наложеното на подсъдимия Ж. наказание от 17 на 15 години лишаване от свобода. В останалата си част решението е оставено в сила.

Така посочените обстоятелства не са спорни между страните, а и се установяват от приетите и неоспорени писмени доказателства.

В тази връзка, съдът намира, че е основателно възражението на Прокуратурата относно първоначално посочената в исковата молба дата, на която е влязла в сила оправдателната присъда по отношение на ищеца. Действително, водено е касационно производство и върху първоинстанционната присъда е отбелязано по съответния начин, че същата е влязла в сила в деня на постановяването на решението на ВКС – 02.01.2019г. Това обаче се отнася само до тази част от присъдата, която е потвърдена с въззивното решение и е била предмет на разглеждане в производството пред ВКС, защото съгласно чл.347, ал.1 от НПК касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. Съгласно ал. 2 на същата норма касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, само ако основанията за това са в тяхна полза. Както беше отбелязано по-горе, ищецът е бил оправдан още с първоинстанционната присъда, потвърдена с решението на САС. Той не е обжалвал това решение, доколкото същото е в негова полза. Решението не е протестирано и от прокурора, нито е била налице правна възможност същото да бъде отменено от ВКС по отношение на ищеца по реда на чл.347, ал.2 от НПК, доколкото ищецът вече е бил в най-благоприятното за него положение на оправдан. Следователно, по отношение на него оправдателната присъда е влязла в сила в деня след изтичането на срока за обжалване на въззивното решение. Както е указано в самото решение, същото подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му. По делото са ангажирани доказателства за датата, на която решението е било съобщено на ищеца чрез адв. А. – 14.08.2018г. Ето защо, съдът приема от фактическа страна, че по отношение на ищеца оправдателната присъда е влязла в сила на 30.08.2018г. и това е моментът, в който е приключило наказателното производство спрямо него.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Н.– майка на ищеца и Л.М.– негова сестра.

Свидетелката Н. заявява при разпита в съдебно заседание, че ищецът много тежко изживял задържането си. Веднага след като от НСС разрешили свиждане, тя го посетила в ареста, той плачел и казвал, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Не желаел да се вижда с дъщеря си, защото изпитвал срам и неудобство, тъй като се водел убиец. Искал да се вижда само със сестра си. На всяко свиждане казвал, че ако бил извършил деянието, досега да си е признал, за да се свършва. Отслабнал видимо. След като го пуснали по домашен арест, се прибрал вкъщи физически и психически сринат. Зрението му било отслабнало, наложило се да извади всичките си горни зъби. Бил напрегнал и не разговарял с близките си. Не искал да контактува с никого, защото изпитвал срам. По-късно се опитвал да си намери някаква работа, работел „на парче“, защото не успявал да намери нищо постоянно. Страдал, че не може да помага пълноценно вкъщи.

Свидетелката М.заявява при разпита, че брат й преживял много тежко задържането си и съдебния процес. Два пъти го посещавала в ареста, бил отслабнал, не се хранел, споделил, че не вижда от светлината в помещението. Казвал, че не е извършил престъплението и че би си признал, ако го беше извършил, за да се свърши тази история. Не искал да се вижда с дъщеря си от срам, заради етикета „убиец“,който му бил даден неоснователно. След като го пуснали под домашен арест, състоянието му вместо да се подобри, се задълбочило. Продължавал да не се храни, плачел, общувал само с майка си и сестра си, други роднини и приятели се отдръпнали. Казвал, че не е виновен и не знае как ще живее оттук нататък с този етикет, който му е залепен. Изпитвал притеснение от мярката за неотклонение, имал нужда от зъболечение, което се осъществявало трудно, защото за всяко напускане на адреса имал нужда от разрешение. Вечер не смеел да си легне, докато не мине патрулиращият полицай да го провери дали е на място вкъщи. Целият процес се отразил и на отношенията му с неговата дъщеря, която по това време била в девети клас. Търсел начин с подходящи думи да й обясни, че е несправедливо обвинен, че има достойнство и че ако го беше извършил, досега да си е признал. Към онзи момент свидетелката работела като медицинска сестра, купувала му медикаменти за язвата, от която страдал отдавна, и обезболяващи – помагала, с каквото можела.

         Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са логични и последователни, отразяващи непосредствени възприятия относно правно-релевантни за спора обстоятелства и без противоречие с останалите събрани по делото доказатества, независимо от възможната им заинтересованост от изхода на спора.

         От приетата по делото справка за съдимост се установява, че ищецът не е осъждан. Има наложено административно наказание по нахд №2520/2001г. на СРС „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ и глоба от 500 лв. за това, че на 05.03.2000г.  е управлявал МПС  с концентрация на алкохол в кръвта 2.6 промила.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/. спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.

Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение, описано подробно по-горе, при установяването на фактическата страна на казуса.  По повдигнатото обвинение ищецът е бил признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. Наличието на оправдателна присъда характеризира всички извършени в хода на наказателното производство процесуални и процесуално-следствени действия като незаконосъобразни, независимо, че към момента на извършването им същите може да са отговаряли на вътрешното убеждение на съответния орган за виновност на дееца и да са били продиктувани от събраните по делото към този момент доказателства. Следователно крайният съдебен акт, с който подсъдимият се оправдава, прогласява процесуалната и материалната незаконосъобразност на извършените спрямо него действия и отрича по категоричен начин необходимостта от извършването им.

Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3, пр.1-во, във вр. с чл.4 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

От събраните гласни доказателства се установява с категоричност, че повдигнатото обвинение е довело до негативни изживявания у ищеца. По делото се установи по несъмнен начин чувството на стрес, срам и тревога, а уронването на честта и достойнството му следва да се приеме за установено дори и без събиране на формални, външни доказателства като гласни доказателства, доколкото повдигането и поддържането на обвинение за извършено престъпление въздейства негативно на чувството за самооценка и лично достойнство на всеки член на обществото.

Ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност на 12.10.2015г. - към който момент е бил на 44 години – в трудоспособна и социално активна възраст.  Наказателното производство срещу ищеца е продължило малко над 2 г. и 10 месеца – разумен срок, през който обаче безспорно ищецът е търпял негативни  психически изживявания и стрес досежно качеството му на подсъдим и свързаната с това възможност за налагане наказание.

Съдът следва да съобрази и това, че е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което законът е предвидил наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна – тоест най-тежките наказания, предвидени в системата на българското наказателно право. Следва да бъде съобразен също и факта, че по отношение на обвиняемия е била взета най-тежката възможна мярка за неотклонение – задържане под стража за период от около 8 месеца. Вредите от наложените мерки за неотклонение следва да бъдат взети предвид при определяне на размера на обезщетението. В конкретния случай, съдът намира, че взетата мярка за неотклонение тежко се е отразила върху личната сфера на ищеца, от една страна, накърнявайки защитени от Конституцията на РБ основни човешки права и ценности, а от друга – поставяйки го в невъзможност да функционира социално като баща, да контактува и да полага грижи за семейството си, което е причинило негативни емоции - нервно напрежение и безпокойство, потиснатост и тревожност, страх от осъждане. От обсъдените свидетелски показания се установява, че повдигането на обвинението и наложените мерки за неотклонение са причинили на ищеца душевни страдания, неудобства и терзания, които са били допълнително утежнени от продължителността на задържането под стража и последвалия го домашен арест за срок от 10 месеца, който съдът също съобразява при определянето на размера на дължимото обезщетение. Общо за период от 18 месеца ищецът е бил неоснователно лишен от правото да се придвижва свободно.

Следва да се вземе предвид и факта, че по делото няма данни нито преди, нито след процесното наказателно производство ищецът да е бил задържан, което се потвърждава и от свидетелските показания. Еднократно, 14 години по-рано, ищецът е бил обект на наказателно преследване, но е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това обуславя преценка за значителна степен на засегнатост на личната му сфера от привличането му като обвиняем за посоченото по-горе тежко умишлено престъпление и вземането на мерките за неотклонение, свързани с ограничаване на правото му на свобода и свободно придвижване.

Следва да бъде отчетено и доказаното отражение на повдигнатото обвинение върху социалната сфера на ищеца. Установи се от свидетелските показания, че макар най-близкия му кръг от роднини да не е вярвал в неговата вина и да го е подкрепял, други роднини и приятели са се отдръпнали , което е засегнало възможностите на ищеца за  пълноценно социално функциониране. Изпитвания от него срам допълнително е формирал поведението му, изразяващо се в стремеж към самоизолация и ограничаване на общуването, включително и с най-близките.

Като взе предвид установените по делото и изложени по-горе обстоятелства, а също и социално-икономическите условия на живот в страната, настоящият състав на съда намира за справедливо обезщетение сумата от 35 000 лв., която би репарирала претърпените от ищеца неимуществени вреди, доколкото те изобщо могат да намерят парично изражение и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно не води до неоснователно обогатяване. При определяне на този размер съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на Прокуратурата, подвигнала и поддържала незаконното обвинение, има основно репариращо действие, предвид моралния, а не имуществения характер на подлежащите на обезщетяване вреди /реш. от 30.11.2018г. по гр. д. №125/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО/. До пълния предявен размер претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.

Претенцията за лихва е основателна, както е поискана с уточнителната молба от 17.02.2021г., а именно – считано от датата, на която е влязла в сила оправдателната присъда по отношение на ищеца – 30 08.2018г.

 

По отношение на разноските:

Ищецът  претендира направените по делото разноски, които съгласно доказателствата по делото възлизат на 10 лв. за платена държавна такса. На осн. чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А., осъществила безплатна правна помощ, съгласно представения договор за правна защита и съдействие на л.219 от делото, и адвокатско възнагрждение, съразмерно с уважената част от иска, а именно 1 235,50 лв.

С оглед изложените съображения съдът

                          

Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на С.А.А., ЕГН ********** ***, партер сумата от 35 000  лева по иска с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.4, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК,  за което ищецът е оправдан с присъда по нохд №2781/2017г. на СГС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 35 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на С.А.А., ЕГН ********** ***, партер сумата от 10 лв.  – съдебни разноски за държавна такса.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на адв. Й.А. от САК, адв. №*********, с адрес гр. София, ул. „*********, сумата от 1 235,50 лв.  -адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                

                                                                            СЪДИЯ: