№ 214
гр. Б.град, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Гергана М. С.а
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. С.а Административно наказателно
дело № 20221210201998 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от А. С. Т. с адрес гр. Б.град, ул. „К. №, с ЕГН
********** против Заповед за задържане на лице с рег. № 1899-зз-247/09.12.2022 г.,
издадена от Г. Ц. И. – к. на отделение към 01 РУ при ОДМВР Б.град, с която на
основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок
до 24 часа.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната
заповед, както и че същата е постановена при съществени процесуални нарушения и в
разрез с целта на закона. Твърди се, че от страна на полицейските служители не е
отправяно разпореждане по силата на техните правомощия. Навежда се, че
полицейските служители допуснали упражняване на произвол по отношение на
жалбоподателя. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваната заповед
за задържане.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. Р., като поддържат депозираната жалба по изложените в нея
доводи. Адв. Р. излага позицията си за установената от доказателствата фактическа
обстановка. Счита, че не бил доказан нито един от елементите, обосноваващ
задържането на жалбоподателя на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР.
Ответникът Г. И., редовно призован се явява лично. Оспорва жалбата и
поддържа законосъобразност на издадената заповед за задържане.
Съдът, след като служебно провери обжалваната заповед за задържане,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
На 09.12.2022 г. Г. И. и К. С. – служители на 01 РУ Б.град били в състав на
автопатрул, обслужващ територията на гр. Б.град. На посочената дата полицейските
служители били изпратени на ул.„Даме Груев”, за да окажат съдействие на екип на
1
„Паргинги и гаражи” към Община Б.град при репатрирането на неправилно паркирани
на ул. „Даме Груев” автомобили предвид ограничаването на движението по улицата
поради извършвани ремонтни дейности. Като пристигнали на място там вече били
служители на „Паркинги и гаражи” към Община Б.град и репатрирали паркирани на
улицата автомобили на предназначен за това наказателен паркинг в гр.Б.град. Около
12.20ч към полицейските служители се приближил жалбоподателят, който видимо
недоволен от репатрирането на автомобилите извършвал видеозаснемане с телефона си
и обяснявал, че репатрирането се извършва без преди това да са поставени
необходимите обявления, които да информират предварително засегнатите лица за
това действие. Жалбоподателят изразявал негативното си мнение към извършваното
репатриране на автомобили без предварително информиране на живущите на тази
улица и настойчиво, с изразяващ раздразнението му тон изисквал от полицейските
служители обяснения къде е обявено, че на тази дата ще бъде извършвано репатриране
на автомобили.
Полицай И. неколкократно търпеливо обяснил на жалбоподателя, че Община
Б.град организира и провежда репатрирането на автомобилите и всички въпроси
следва да бъдат насочени към Общината.
В хода на провеждания разговор полицай И. преценил, че следва да провери
документите за самоличност на жалбоподателя и му разпоредил да предостави
документ за самоличност или друг заместващ документ.
Жалбоподателят отговорил, че не е длъжен да предоставя документ за
самоличност, като този отказ е част от неговите права, обърнал се с гръб към
служителите на 01 РУ Б.град и тръгнал в посока към ул. „Шишман”. Полицай И. за
втори път разпоредил на Т. да представи личната си карта, при което жалбоподателят
отново отказал. Полицейските служители помолили Т. да ги придружи до сградата на
01 РУ Б.град, където да бъде установена самоличността му и след като отказал спрямо
него била приложена физическа сила, изразяваща се в захват за мишниците и
отвеждането му към полицейския автомобил, обозначен със съответните знаци, като Т.
оказвал съпротива. При доближаването до полицейския автомобил Т. започнал да
вика, че са му взели телефона и призовавал преминаващия наблизо свидетел Н. Й. да
снима. Вдигнал дясната си ръка над главата и докато държал в нея лична си карта
казвал „Ето ми личната карта” и отново се обръщал към Й. и го питал дали снима. Т.
не предоставил на полицейските служители личната си карта и влязъл сам в
полицейския автомобил.
След като бил отведен в сградата на полицейското управление жалбоподателят
предоставил на полицейските служители личната си карта, при което била установена
неговата самоличност.
Т. е прегледан от лекар от Медицинска служба при ОДМВР – Б.град, който
изразил становище, че здравословното му състояние позволява задържането му, като в
издадената медицинска бележка е вписано, че не съобщава оплаквания. От
медицинския специалист са му предоставени медикаменти за орален прием.
Ответникът Г. И. изготвил Заповед за задържане на задържане на лице с рег. №
1899-зз-247/09.12.2022 г.
В сградата на полицейското управление били оформени документите във
връзка с издадената заповед, като Т. отказал да подпише и получи екземпляр от
издадената Заповед за задържане и Декларация Приложение №1, към чл.15, ал.2 от
Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г, като отказът му е удостоверен с подписа на
свидетелката Л. М. – служител на РУ Б.град.
На жалбоподателя е предоставена възможност да се свърже с адвокат, като
2
същият телефонирал на свой приятел, когото уведомил, че е задържан.
Т. е освободен в 17.05ч. на същата дата.
След депозирана от него молба, на 21.12.2022 г. му е връчен екземпляр от
издадената заповед за задържане.
В сградата на полицейското управление на 09.12.2022 г= срещу Т. е съставен и
АУАН за нарушение на чл.64, ал.2 и ал.4 ЗМВР. Актът бил връчен на същата дата на
жалбоподателя, който го подписал като вписал, че веднага след поискване
предоставил личната си карта. Съставен е и протокол за предупреждение на основание
чл.65 ЗМВР.
В основата на фактическите си констатации съдът постави обясненията на
ответника и показанията на свидетелите П. Г., Л. М. и К. С.. Обясненията на И. и
показанията на тримата свидетели са последователни, хронологично издържани и
безпротиворечиви, като пресъздават непосредствените им възприятия за относими към
предмета на доказване обстоятелства. Изводът за достоверността им се основава и на
подкрепата им от кредитираните части на обясненията на жалбоподателя, показанията
на Й., приетите по делото писмени доказателства и приложените от жалбоподателя
видеозаписи.
Следва да се акцентира и на наличието на съответствието в обясненията на
ответника и показанията на свидетелите и изложеното в съставената на същата дата
докладна записка от свидетеля С..
В обясненията на И. и показанията на тази група свидетели се съдържат
незначителни противоречия, извън обстоятелствата, релевантни към предмета на
делото, което намира своето обяснение в индивидуалната способност на всеки един
човек да запаметява и възпроизвежда съответните факти в различна детайлност.
Съдът се довери и на показанията на свидетеля Й., за когото също отсъстват
данни за заинтересованост от изхода на делото.
При установяване на спазване на процедурата по издаване на обжалваната
заповед за задържане, съдът съобрази и показанията на свидетелката М. предвид
тяхната последователност и обективност. Показанията на М. установяват отказа на Т.
да подпише и получи екземпляр от издадената заповед за задържане и Декларацията,
Приложение №1, към чл.15, ал.2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г.
Съдът подложи на внимателен анализ обясненията на жалбоподателя, като
съобрази заинтересоваността му от изхода на делото, променяща отношението му към
фактите със значение по делото. Ето защо преценката за достоверност на обясненията
на Т. следва да бъде извършена като се отчете наличието на противоречия, логически
несъответствие и корелацията им с доказателствената съвкупност. Извършвайки
посочената проверка, настоящият съдебен състав намира, че обясненията на Т. следва
да бъдат кредитирани частично.
Като достоверни съдът приема обясненията на жалбоподателя в частта им за
датата, мястото на репатрирането на автомобили от служители на „Паркинги и гаражи”
при Община Б.град, извършваното от него видеозаснемане и съдържанието на
насочените към пол. И. въпроси, както и това, че държал във вдигната над главата си
ръка лична карта, без да я предоставя на полицейските служители и последвалото му
отвеждането в полицейското управление. Съдът се довери и на обясненията на Т., че
при отвеждането му в полицейското управление е прегледан от медицинско лице,
предоставени му са медикаменти и му е осигурена възможност да проведе телефонен
разговор, отказът му да подпише издадената заповед за задържане и Декларация
Приложение №1, към чл.15, ал.2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г, както и
връчването на обжалваната заповед след подадена от него молба. В тези им части
3
обясненията на Т. са пълни и непротиворечиви и се подкрепят от показанията на
полицейските служители, служителите на Община Б.град, свидетеля Й. и писмените
доказателства.
Не следва да бъдат кредитирани обаче обясненията на Т. в частта им, че не му е
издавано разпореждане да предостави документ, удостоверяващ самоличността му,
отнемането на мобилния му телефон от полицейските служители и приложена спрямо
него физическа сила и от служителите на Община Б.град. В посочените части
обясненията на жалбоподателя се опровергават от показанията на Й., Г., М. и С. и
приложените видеозаписи. Нещо повече в тези части обясненията на жалбоподателя
съдържат вътрешни противоречия и са нелогични, тъй като от една страна заявява, че
полицейските служители не са му разпореждали да им представи документ за
самоличност, а след това сочи, че извадил личната си карта и започнал да им я показва.
С оглед опровергаването им от писмените документи, показанията на М. и
обясненията на И., съдът не кредитира и обясненията на Т. в частта им, че не му е
предоставена възможност да се свърже с адвокат.
Обясненията на И., кредитираната част на обясненията на жалбоподателя,
показанията на свидетелите Г., М. и С. и приобщените по делото писмени
доказателства са доказателствен източник за действията на полицейските служители,
издаденото разпореждане на жалбоподателя и отказа му да предостави документ,
удостоверяващ самоличността му. Данни за това, че жалбоподателят държал във
вдигната над главата си ръка лична карта, без да я предоставя на полицейските
служители, както и оказаната от него съпротива да влезе в патрулния автомобил се
съдържат и в показанията на Й. и приложените по делото видеозаписи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на заповедта, в
регламентирания с чл.149, ал.1 АПК срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Атакуваната пред РС Б.град заповед за задържане представлява принудителна
административна мярка, като по силата на чл.72, ал.4 ЗМВР нейната
законосъобразност подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл.168, ал.1 АПК съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146, като на основание чл.146 АПК проверката на законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и
преценка за спазването на изискуемата от закона форма, материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на
закона.
Според разпоредбата на чл.72, ал.1 полицейските органи могат да задържат
лица в изчерпателно посочените в т.1- 7 хипотези.
Заповедта за задържане, предмет на настоящия съдебен контрол е издадена от
компетентен орган, доколкото към датата на издаването й ответникът е заемал
длъжността к. на отделение и като действащ служител на 01 РУ Б.град е и полицейски
орган по смисъла на чл.57, ал.1 ЗМВР.
Обжалваната заповед за задържане е издадена и в предвидената с чл.74, ал.1
ЗМВР писмена форма, като съдържа регламентираните с ал.2 реквизити. Посочени са
4
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, като е вписано
и правото да обжалва законността на задържането. В заповедта е посочено и правното
основание за постановяването й – чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР, както и фактическите
основания за задържането – "неизпълнение на полицейско разпореждане във връзка с
ДЗ рег.№ 1899-23431/09.12.2022 г.". Фактическите основания за задържането в
заповедта се допълват в съпътстващата заповедта за задържане докладна записка,
приложена към административната преписка, в която фактическите обстоятелства,
дали основание за задържането са подробно описани. Тази възможност е изрично
предвидена с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд,
съгласно което неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и
конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ
издаването на акта или в последващ такъв. Същото становище се застъпва и от
съставите на ВАС - Решение № 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015 г.,
V о, Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г., V о , Решение
№ 1027 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5928/2017 г., V о, Решение № 2463 от
20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2018 г., V о. Решение № 16507 от 4.12.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 7097/2019 г., VIII о, както и Решение № 7486 от 22.06.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 7331/2015 г., V о., в което изрично е посочено, че допълнителното
излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него.
Тук е мястото да се посочи, че отразеното в заповедта за задържане фактическо
описание „неизпълнение на полицейско разпореждане ” ведно с фактическите
обстоятелства, отразени в ДЗ с рег.№ 1899р-2341/09.12.2022 г. формират всички
елементи на посочената в чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР хипотеза, при която полицейските
органи имат право да задържат лица. Релевантните за фактическото основание
признаци са описани по ясен и конкретен начин, така че да осигурят на задържаното
лице възможността да узнае основанието за задържането си.
Съдържащите се в заповедта за задържане и цитираната докладна записка
фактически обстоятелства позволяват да бъдат квалифицирани като предвиденото в
чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР основание за задържане, а именно след надлежно
предупреждение съзнателно пречене на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба.
По смисъла на посочената разпоредба данните, които законът изисква да са
налице при издаването на заповед за налагане на ПАМ е наличие на поведение от
страна на конкретно лице, представляващо пречка за изпълнение на служебните
задължения на полицейски орган, наличие на предупреждение, отправено до същото
лице и отказ от негова страна да преустанови поведението си. Тези обстоятелства се
съдържат в направеното в ДЗ рег. № 1899р-2341/09.12.2022 г. описание на фактите.
Нещо повече в Решение № 3580 от 21.03.2018 г. по адм. д. № 10581/2016 г., V о,
съставът на ВАС е посочил, че нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР оправомощава
полицейските органи да задържат лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба и това
означава, че законът не изисква от полицейския орган да дава правна квалификация на
извършеното деяние. Достатъчно е да са извършени такива действия от задържаното
лице, с които същото да се опитва да осуети проверката на полицейските органи и да
им попречи да изпълнят задълженията си.
В аналогичен случай, в който в заповедта за задържане е посочено, че се издава
5
на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с неизпълнение на надлежно
издадено устно полицейско разпореждане, ВАС е приел, че са налице предпоставките
за задържане на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР / Решение № 5727 от 2.05.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 11741/2016 г., V о., Решение № 1162 от 1.08.2016 г. на АдмС - Б.град
по адм. д. № 271/2016 г /
Предвид изложеното, съдът не констатира допуснати при издаването на
заповедта за задържане съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи
отмяна на обжалвания административен акт.
Районният съд намира оспорената заповед за задържане и за материалноправна
законосъобразна и издадена в съответствие с целта на закона.
По силата на чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР полицейските органи могат да задържат
лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба. Предвиденото с посочената разпоредба
основание за задържане цели създаването на условия за полицейските органи да
изпълняват служебните си задължения дори и в случаите, при които съответните лица
създават такива пречки. В цитираното вече Решение № 3580 от 21.03.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 10581/2016 г. V о е посочено, че поведение, което е преценено, като
нарушение на полицейското разпореждане и е насочено към осуетяване на служебните
задължения на полицейските органи във връзка с възложената им превантивна и
правоохранителна дейност покрива хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Задържането на лице, което и след предупреждение не преустановява
действията си, с които препятства реализирането на предвидените със ЗМВР
правомощия има за цел да отстрани създадените от това лице затруднения и да
предостави възможност на полицейския орган да изпълни възложените му задачи. В
така посочената хипотеза задържането на лицето не е насочено към неговото
санкциониране, а по същността си представлява временна мярка, отстраняваща
създадената от същото това лице пречка в съответствие с регламентираната с чл.22
ЗАНН цел, според която разпоредба за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки
Законосъобразността на задържането на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР
основание е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е
надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си
функции.
Конкретиката на настоящия случай безспорно установява наличието и на двете
предпоставки.
Полицейският орган е изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с
разпоредбите на ЗМВР, доколкото чл. 30, ал.1, т.2 ЗМВР предоставя право на
полицейските органи да извършват проверки на документи и на място, като съгласно
чл.64, ал.1 и ал.2 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като
разпорежданията могат да се издават устно. На основание ал.4 от същата разпоредба
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му.
В случая полицейските служители са оказвали съдействие на служители на
Община Б.град при репатриране на автомобили от улица с временно ограничение на
движението поради извършващи се ремонтни дейности.
6
Полицейските служители са счели за необходимо да извършат проверка на
личните документи на жалбоподателя с цел установяване на самоличността му,
каквото правомощие освен с разпоредбата на чл.30, ал.1, т.2 ЗМВР им е предоставено и
с чл.70, ал.1 ЗМВР.
Доказателствената съвкупност по делото установява по изискуемия се
несъмнен начин, че жалбоподателят е възпрепятствал извършването на проверка на
документи на място – въпреки двукратните разпореждания категорично е отказал да
представи документ за самоличност, заявил, че не е длъжен да предостави такъв и
същото е част от неговите права, като се обърнал и тръгнал към ул. „Шишман“.
Предвид горното съдът приема, че след надлежно предупреждение и след отправено
устно разпореждане жалбоподателят не е преустановил поведението си, а е продължил
съзнателните си действия, насочени към осуетяване изпълнението на служебните
задължения на органите на реда да извършат проверка на документите му за
самоличност.
Действията на Т. наложили ограничаване на свободното му предвижване чрез
задържането и отвеждането му в сградата на 01 РУ Б.град, без което е било затруднено
изпълнение на служебните задължения на полицейските служители. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано,
защото на практика чрез нея полицейският орган е изпълнил служебните си
задължения, които са били възпрепятствани от поведението на задържаното лице. В
този смисъл е и Решение 16507/04.12.2019г. по адм. д. № 7097/2019 г., VIII о., в което
съставът на ВАС е приел, че полицейският орган е изпълнявал свое задължение по
служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР, като е предприел извършване на
проверка на документи. /Така и Решение № 3580 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10581/2016 г. V о /.
Същото становище е изразено и в Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 3456/2015 г., V о, съгласно което по смисъла на чл.72, ал.1, г.2 ЗМВР
данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за налагане на
ПАМ е наличие на поведение от страна на конкретно лице, представляващо пречка за
изпълнение на служебните задължения на полицейски орган и наличие на
предупреждение, отправено до същото лице и отказ от негова страна да преустанови
поведението си. ВАС е посочил, че при установеното от показанията на свидетелите,
че жалбоподателят е препятствал извършването на проверката му за самоличност,
самоволно се е отдалечил от проверяващите го полицай, влязъл е в словесна разправа с
тях се установяват действията му, с които е пречил на полицейските служители да
изпълнят задълженията си по служба.
В конкретния случая са налице регламентираните с чл.72, ал.1 1, т.2 ЗМВР
предпоставки за задържането на жалбоподателя, доколкото първоначално не се е
подчинил на полицейско разпореждане да представи документ за самоличност и се е
опитал да избегне полицейската проверка, като след като бил надлежно предупреден,
не изпълнил повторно отправеното му разпореждане. Предвид изложеното,
полицейският орган е наложил законосъобразно предвидената с чл.72, ал.1 т.2 ЗМВР
мярка.
В този смисъл е и Решение № 10749 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №
15129/2018 г., VIII, в което е разяснено, че законосъобразност на заповедта за
задържане е обусловена от установеното по делото съзнателно пречене на полицейски
орган, след предупреждение, да изпълни задължението си по служба за извършване на
проверка на самоличност на водача и документите за правоспособност и на
автомобила, и да загаси двигателя на автомобила, опит за осуетяване на проверката,
7
като се е опитал да потегли с автомобила в нарушение на чл. 64 и чл. 65 от ЗМВР.
С разпоредбата на чл.4, ал.2 АПК, съгласно който административни актове се
издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона се въвежда
принципът на законност, като принципът на съразмерността е регламентиран с чл.6,
ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава.
Районният съд приема, че с оглед конкретните факти, обусловили задържането,
може да бъде направен извод, че същото е в съответствие с целта на закона -
премахване на създаваните от жалбоподателя пречки на полицейските органи да
изпълнят задълженията си по служба. При упражняване на законоустановението
правомощия е спазен и принципът на съразмерност, тъй като издаването на заповедта е
било единственият начин полицейският служител да може да изпълни служебните си
задължения /в случая да провери документите за самоличност на Т./, като задържането
е продължило по-малко от пет часа. Мярката е приложена съобразно нормативните
изисквания и наложените ограничения са били насочени към постигане на
предвидените в закона цели, поради което е налице пропорционалност на държавната
принуда.
Ограничаването на правата на жалбоподателя е временно и само, за да се
осуети възможността на лицето да пречи на полицейския орган да изпълни
задълженията си по служба. По този начин са спазени изискванията на чл. 5, §. 1, б. "б"
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като свободата
на задържаното лице е ограничена временно, на основание, предвидено в закона.
Предоставена е и възможност съгласно чл. 5, §. 4 от ЕКПЧ да обжалва заповедта за
задържане, от която възможност лицето се е възползвало.
Задържането на Т. фактически е започнало от момента на изявлението на
полицейския орган, че жалбоподателят е задържан и е предприето ограничаване на
правото му на свободно предвижване, чрез отвеждането му в 01 РУ Б.град. Съгласно
чл.13 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. срокът за задържане на лица по реда
на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно
придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от
времето на нейното фактическо издаване. Самата заповед представлява привеждане в
изискуемата по закон писмена форма на едно правно действие, предприето от
служител на МВР в хода на изпълнение на дадените му правомощия. Именно за
изпълнението на формалните изисквания по вече осъщественото задържане е била
налице необходимост от задържането и отвеждането на лицето в районното
управление, където е била оформена обжалваната заповед.
Прецизността на изложението изисква да бъде посочено, че предвид
установеното от доказателствата, че заповедта за задържане не е връчена в деня на
нейното издаване, поради изричния отказ на Т. да я подпише и получи, неоснователни
са възраженията за нарушаване на правата му за връчването на оспорваната заповед.
Доказателствената съвкупност установява, че жалбоподателят е считал, че не е
длъжен да предостави на полицейските служители документ за самоличност. Както
беше посочено вече съгласно чл.64, ал.4 ЗМВР разпорежданията на полицейския орган
са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Жалбоподателят е възприел ответника като полицейски служител, като същевременно
разпорежданията да представи личната си карта по никакъв начин не попадат в
хипотезите по чл.64, ал.4 ЗМВР, при които разпорежданията могат да не бъдат
8
изпълнявани. Ето защо той е бил задължен да изпълни дадените му разпореждания,
като при несъгласие е следвало да оспори тяхната законосъобразност по установения
за това ред. Задължение на гражданите е да изпълняват полицейските разпореждания
/чл.64, ал.4 ЗМВР/, като посочените разпореждания са задължителни за всички, без
значение пол, раса, етническа и политическа принадлежност, заемана длъжност и
позиция в обществото.
За сигурността на живота, здравето и собствеността на гражданите и
осигуряването на обществения ред, законодателят е регламентирал редица
правомощия за полицейските органи, насочени именно към обезпечаването на
общественото спокойствие. Част от тези правомощия са проверка на документи и на
място /чл.30, ал.1 ЗМВР/ и проверка за установяване на самоличността на при
осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност /чл. 70, ал.1,
т.3 ЗМВР/. Отказът на жалбоподателя да изпълни полицейското разпореждане и
осуетяване на проверката за самоличността му освен, че индицира, че Т. е разбрал ясно
значението на отправеното му разпореждане, представлява и демонстрация на
незачитане на установения правов ред и показва отношението му, че не се счита за
обвързан от задължителните за изпълнение разпореждания на контролните органи.
Действително доказателствата по делото установяват, че след задържането на
жалбоподателя и преди същият да се качи в полицейския автомобил във вдигната над
главата си ръка държи личната си карта. Следва да се акцентира обаче, че той не е
предоставил личната си карта на контролните органи, като изявлението му е насочено
по-скоро към свидетеля Й., който извършвал видеозапис /“Ето ми личната карта, бе!
Снимаш ли бе, пич? /.
Несъгласието с извършваните от полицейските органи действия поради
личните му разбирания по никакъв начин не освобождава жалбоподателя от
задължението по чл.64, ал.4 ЗМВР и не обуславя правомерност на действията му.
Действително разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗМВР предвижда и други не
толкова надеждни начини на за установяване на самоличността, но в рамките на
оперативната си самостоятелност полицейският орган има право на преценка за
начина, по който да установи самоличността на съответното лице. Отделно от горното
обсъждането на възможността за установяване самоличността на лицето по някой от
другите предвидени с чл.70, ал.2 ЗМВР начини е относимо при съдебен контрол на
задържането на лице на основание чл.72, ал. 1, т. 4 ЗМВР.
Не следва да бъдат обсъждани и релевираните с жалбата доводи, че
законосъобразността на заповедта на задържане е поставена в зависимост от посочване
на фактическите обстоятелства, въз основа на които е направен извод за авторството на
престъплението, доколкото тези доводи са релевантни при задържането на лице, за
което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения
ред на основание чл. 70, ал.1, т. 1 ЗМВР.
Неоснователни са и оплакванията, че вписването на личните данни на
жалбоподателя в съставения АУАН доказвали, че самоличността му била установена,
предвид това, че събраните по делото доказателства установяват, че АУАН е съставен
в сградата на полицейското управление след фактическото задържане на
жалбоподателя.
Предвид това, че изменението в чл.15, ал.1, т.5 от Инструкция № 8121з-78 от
24.01.2015г., съгласно което задържаното лице има право да запази мълчание е в сила
от 01.04.2023 г., неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради отсъствието на информацията в попълнената по реда на
посочената Инструкция декларация за правото на задържаното лице да не отговаря на
9
въпросите на полицейските органи.
По изложените съображения, настоящият състав на РС Б.град намира, че
заповедта е материално законосъобразна, при издаването й не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата
съответства на целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото право на разноски възниква за ответника, но предвид
отсъствието на искане в установения за това срок, такива не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 АПК Районен съд Б.град, НО, 7-ми
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. С. Т. с адрес гр.Б.град, ул. „К. №, с ЕГН
********** против Заповед за задържане на лице с рег. № 1899-зз-247/09.12.2022 г.,
издадена от Г. Ц. И. – к. на отделение към 01 РУ при ОДМВР Б.град, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР на Т. е наложена принудителна административна
мярка "задържане за срок до 24 часа".
Решението подлежи на обжалване по пред Административен съд Б.град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
10