РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 08.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1442 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявен от
Е. Л. ***ЕГН **********,***, в качеството си на
майка и законен представител на детето *** В. ЕГН ********** срещу С.Н.В.
ЕГН ********** с адрес *** с правно основание чл.127а СК за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата както да бъде издаден паспорт на детето, така и то да
пътува извън пределите на Република България – до Германия и другите страни
членки от ЕК, за период от три години.
В обстоятелствената част на исковата
молба ищцата твърди, че с решение по гр.д. №4612/2017 г. на РС Плевен е
прекратен сключеният между нея и ответникът граждански брак и упражняването на
родителските права по отношение на малолетното им дете са предоставени на нея.
Излага, че като загрижен родител желае да се развива и да осигури по – добри
възможности на детето си. Твърди, че има възможност да си намери работа във
Федерална република Германия. Сочи, че засега няма намерение да се установи да
живее там, но че иска да взема детето при себе си, както и да пътува с него в
страните членки на ЕС, тъй като счита че по този начин ще обогати неговата
култура и ще поддържа емоционална връзка между тях. Твърди, че към момента
бащата не дава своето съгласие детето да пътува в чужбина. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск, тъй
като е изцяло в интерес на детето да пътува при майка си в Германия, както и в
др. европейски страни за срок от 3 години, както и да му бъде издаден
международен паспорт. Претендира и присъждането на разноски по делото. В
нарочни писмени бележки моли съда да уважи молбата. Сочи, че от представените по делото
доказателства безспорно се е установило, че ищцата е подсигурила отлични
условия за пребиваването на детето в чужбина. Излага, че ищцата подробно е
обяснила възгледите си относно отглеждането на малолетното си дете в ФР Германия. Сочи, че детето е емоционално
привързано към майка, въпреки че през последните три години преимуществено се
отглежда от бащата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника по делото. В обстоятелствената част на отговора си сочи,
че действително с решение по гр.д.
№4612/2017 г. родителските права по
отношение на детето са предоставени на майката. Твърди, че до този консенсус се
е стигнало, след като тя се е прибрала в Република България и заявила, че ще
поеме отговорност за детето, което до този момент се отглеждало от него.
Твърди, че от месец февруари 2018 г. обстоятелствата по отглеждането на детето
коренно са се променили, тъй като майката, му оставила детето и заявила, че
заминава за Германия, където смятала да се установи за постоянно. Сочи, че от
този момент той не знае дали тя е започнала работа и дори къде живее. Излага,
че към момента има образувано дело в ПлРС с правно основание чл.127, ал.2 СК,
като са определени и привременни мерки и упражняване на родителските права по
отношение на детето са предоставени на него. Твърди, че от раждането на детето
преимуществено той се е грижил за него. Подробно описва и развилите се
отношения между него и майката на детето. Поради изложеното моли съда да остави
молбата без уважение.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
присъждането на разноски. В нарочна писмена защита сочи, че с решение по гр.д.
№1714/2018 г. родителските права по отношение на малолетното дете са
предоставени на него. Сочи, че от разпита на свидетелите се е установило, че бащата
е този, който полага грижи за детето. Твърди, че извеждането на детето в
чужбина би го изложило отново на риск и на несигурен начин на живот. Излага, че
в молбата на ищцата не се сочат обстоятелства от изключителен и извънреден
характер, които да налагат даване на такова разрешение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното по
делото удостоверение за раждане на детето *** В. ЕГН ********** е, че негови
родители са страните по делото.
Видно е от
приобщеното по делото решение №1250/27.07.2017 г. по гр.д. №4612/2017 г., по
описа на ПлРС че родителските права по отношение на детето ***са предоставени
на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.
От приложеното по
делото определение по гр.д. № 1714/2018 г. по описа на ПлРС се установява, че
са постановени привременни мерки по предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК и родителските права по отношение на детето ***са предоставени на бащата.
По делото е приобщено и Удостоверение за
потвърждение на гражданска регистрация съгласно §24 пар.2 BMG- Федрален закон за гражданска
регистрация ФР Германия, от която се установява, че ищцата има регистрирано
местоживеене в Хайделберг, в самостоятелно жилище.
Установява се от
приложения по делото Трудов договор, сключен между ищцата и ***, че Е. ***работи
по трудово правоотношение в ФР Германия от 01.03.2018 г. с шестмесечен
изпитателен срок.
От изготвения по
делото социален доклад, след проведена среща с двамата родители се установява,
че към настоящия момент основни грижи за детето полага неговия баща с пълната
подкрепа на своите родители, като за периода, в който майката е в България
детето пребивава при нея. Сочи се, че детето е изразило желание да пътува до ФР
Германия, за да гостува на майка си, дори и да живее при нея.
По делото са
събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите ***, *** В., В.И.И..
Свидетелката *** ***майка на
ищцата, сочи че ***живее при баща си откакто майка й отишла в Германия. Сочи,
че дъщеря й живее в Германия, защото там работи като медицински представител в
издателство с работното й време е от 8 – 17 часа. Излага, че дъщеря й живее на квартира и
предприела действия да осигури детска градина на ***. Сочи, че тъй като тя е
пенсионерка и е свободна може да отиде в Германия и да помага. Твърди, че
детето е ходило с нея в Германия и, че е останало да живее там три месеца.
Сочи, че детето не останало при майка си, защото родителите му са се карали и
тя не е искала детето да бъде свидетел на техните отношения. Излага, че след като са се върнали в България
детето е живяло при баща си, а впоследствие с решението за развод родителските
права са били предоставени на майката и то заживяло с нея, докато дъщеря й не е
заминала в чужбина. Разказва, че през
Свидетелката
*** колежка на ищцата от МУ Плевен разказва, че е изключително близка на
Е.. Сочи, че покрай отглеждането на децата си са се сближили. Сочи, че ищцата е
отишла в Германия през есента на
Свидетелката В. ***
В., майка на ответника сочи, че детето в момента живее с баща си. подробно разказва
как и защо сина й, ищцата и внучката й преди няколко години са отишли да живеят
в Германия. Сочи, че откакто са се върнали в България бащата преимуществено
полага грижи за детето, като те му помагат при нужда. Сочи, че внучката й
поддържа връзка с майка си по телефон с вайбър и по телефон „майки“, както и от телефона на баща си. Твърди,
че ***не е казвала, че иска да ходи в
Германия, че нищо не говори за там, както и, че казва, че не й харесва. Сочи, че умишлено не е разпитвала ***, какво
й се е случило в Германия, защото при посрещането й на летището другата й
бабата казала, че детето е преживяло много и по-добре да остане при тях на
село. Уточнява, че поне първите й впечатления от завръщането й от там са били
такива. Излага, че не поддържа връзка с
ищцата. Разказва, че след заминаването
на ищцата за Германия, майка й – „***“ останала да живее в къщата на С., за да
му помага, но се случвало в петък ***да идва при тях на село, а тя заминавала
при другата си внучка в Русе. Сочи, че повечето време тя в Русе или пътува за
Италия. Твърди, че не е знаела за намеренията на ищцата да вземе детето в
Германия.
Свидетелката В.И.И.,
сочи че познава страните. Твърди, че от раждането на ***баща й се грижи за нея.
Излага, че детето не е имало и година, когато майка й е заминала в чужбина,
като впоследствие се върнала за кратък период. Разказва, че с детето се е
виждала през лятото, като то разказало за почивките на море, но не е споделила,
че иска да ходи при майка си. Твърди, че
в настоящата семейна среда детето се чувства много щастливо, доволно,
усмихнато, с радост разказва за своите преживявания, както и, че е изключително
щастлива, че ще има братче. Излага, че е обгрижвана с любов от новата приятелка
на ответника. Твърди, че е била свидетел когато майката се обадила по телефона
и детето отказало да говори с нея.
По делото са
изслушани и страните – Е.Л. ***и С.Н.В..
Ищцата Е.Л. ***Изразява категоричното си
желание детето да пътува с нея в чужбина и да му се издаде задграничен
паспорт. Разказва, че в Германия има
жилище от две стаи и половина, представляващо детска стая, хол и кухня,
отделно баня и тоалетна. Твърди, че не е
проблем детето да се запише в детска градина. Сочи, че за нея е важно детето да
пътува при нея, защото тя й е майка и, че е по - добре детето да израсне покрай
нея. Излага, че няма да огранича контактите й с баща й. Разказва подробно как е организирано работното й време
в Германия, както и каква детска градина е избрала за ***и къде се намира. Сочи
и, че при нужда може да разчита на помощта на майка си.
Ответникът С.В. сочи, че той полага грижи за
дъщеря им. Излага, че детето на него му е споделило, че не иска да ходи в
Германия, че иска да учи в България, където в момента е в подготвителна група.
Подробно разказва защо са отишли в чужбина. Твърди, че с майката на детето
водят разговори само по отношение на ***, която е силно привързана съм него.
Счита, че България е не по-малко добро място за живеене от колкото Германия,
Франция и други страни.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 127а, от СК.
Разпоредбата на чл.76, т.9 ЗБЛД предвижда
да не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от
своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на
чл.127а СК.
Съгласно чл.127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се
установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали
съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на
съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на същото.
Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в
максимална степен детето, така и да охрани от друга страна неговите права, като
не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен
интерес.
Безспорно е по делото, че молителката и ответникът са родители на
малолетната ***В., както и, че същите не са постигнали съгласие за пътуване
извън страната на детето, вкл. и за издаване на необходимите лични документи за
това.
Не е спорно между страните, че
към датата на приключване на устните състезания майката на детето работи
по трудово правоотношение във Федерална Република Германия, във връзка с което
живее там. Искането на молителката да бъде разрешено пътуване в посочения в
молбата период на детето до тази държава и другите държави членки на ЕС е
оспорено от ответника.
При
формиране на изводите си по спорните въпроси съдът следва да се ръководи изцяло
от целта на нормативната уредба, касаеща децата, за всестранна защита
интересите на детето. Съобразно §1, т.5
ДР ЗЗДет, „най-добър интерес на детето” е преценка на желанията и
чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител, с оглед
на горните обстоятелства препятства излишно правото на детето на свободно
придвижване, регламентирано и защитено от закона. Принципно пътуването на
детето в посочената в молбата европейска държава и другите държави членки на ЕС
ще благоприятства формиране на непосредствени представи за света и разширяване
на познанията му, а оттук и за оформянето му като личност.
Заявените държави не са място на размирици и природни бедствия, поради
което не се поставят в риск физическия и психически интегритет на детето. Последното
е вече във възраст, в която пълноценно може да възприема информацията, с която
ще се обогати при пътуването си и пребиваването извън страната няма да създаде
затруднения по полагането на ежедневните грижи за него. Детето ще има
възможност да развива и езиковите си умения. От друга страна с пътуването на
детето в чужбина ще се даде възможност то пълноценно да общува с майка си и да
не прекъсва връзката с нея. Съдът счита,
че с оглед пола на детето и възрастта, в която се намира то, ограничаването на
пътуването му в чужбина, съответно виждането и общуването с майката, която
работи в Германия не е в негов интерес и ще наруши връзката, която е изградена
с нея.
Служебно известен и посочен от страните е фактът на наличието на висящо
производство за родителски права, което към датата на о.с.з. не е приключило. С
определение по гр.д. № 1714/2018 г. по описа на ПлРС по реда на чл. 323 ГПК за
привременни мерки, упражняването на родителските права е предоставено на
бащата, като е определен режим на личен контакт на майката с детето.
Съдът, преценявайки по вътрешно убеждение всички горепосочени фактори,
обуславящи решението му, намира че следва да се уважи исковата молба за
посочения в молбата срок.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че доколкото
не е сезиран с иск за промяна на местоживеенето на детето не следва да обсъжда
наведените от ищцовата страна доводи относно осигуряване на подходяща детска
градина на същото в ФР Германия. Следва да се отбележи и, че даването на настоящето
разрешение не е свързано с промяна на местоживеенето на детето, а същото е свързано само
с това да може да напуска пределите на
Република България с майка си, без трайно да се установява да живее в друга
държава.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК молителката има право
на разноски в размер на 475 лева, включващи адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо
съгласието на С.Н.В. ЕГН ********** с адрес ***, баща на *** В. ЕГН **********,
за това да бъде
издаден паспорт на *** В. ЕГН ********* както и *** В. ЕГН *********, да пътува неограничен
брой пъти до ФР Германия и държавите членки
на ЕС, придружавано от своята майка Е. Л. ***ЕГН
**********,*** за
период от 3 години, считано от датата на влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА С.Н.В. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Е. Л. ***ЕГН
**********,***
сторените по делото разноски в размер на 475 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: