№ 2
гр. Шумен , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ростислава Я. Георгиева
Секретар:Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Я. Георгиева Гражданско дело №
20203630101894 по описа за 2020 година
Предявени са четири обективно съединени осъдителни иска: с правна квалификация
чл.128, т.2 от КТ, във във вр. с чл.245 от КТ по отношение претенцията за изплащане на
главницата, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месеците
април, май и юни 2020 год., с правна квалификация чл.224, ал.1 от КТ по отношение
претенцията за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, с правно
основание чл.221, ал.1 от КТ по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие и с правна квалификация чл.245, ал.2 от КТ, във вр. с чл.86 от ЗЗД –
по отношение на претенцията за лихви върху дължимото допълнително трудово
възнаграждение за посочения по-горе период.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Й. К. Й., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №3, чрез адв.Х. С. от ШАК срещу
„***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, кв.***,
представлявано от Г. М. Г..
Ищецът твърди, че работил в ответното дружество до 01.07.2020 год. по трудов
договор №376/15.07.2014 год.. Със Заповед №10 от 01.07.2020 год. трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че при
напускане на дружеството не му били изплатени трудовите възнаграждения за месеците
април, май и юни 2020 год., в общ размер 1750.00 лева, от който дължимо месечно трудово
възнаграждение за месец април 2020 год. – 450.00 лева, за месец май 2020 год. – 650.00 лева
и за месец юни 2020 год. – 650.00 лева. Счита, че с оглед изпадането си в забава ответното
дружество му дължи и обезщетение за забава в общ размер на 32.97 лева, от които 12.75
лева – обезщетение за забава заплащането на дължимото трудово възнаграждение за месец
1
април 2020 год. за периода от 25.05.2020 год. до 03.09.2020 год.; 12.62 лева - обезщетение за
забава заплащането на дължимото трудово възнаграждение за месец май 2020 год. за
периода от 25.06.2020 год. до 03.09.2020 год. и 7.40 лева - обезщетение за забава
заплащането на дължимото трудово възнаграждение за месец юни 2020 год. за периода от
25.05.2020 год. до 03.09.2020 год. В същото време счита, че съгласно разпоредбата на чл.224
от КТ работодателят му дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20
дни в размер на 818.18 лева, както и обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ в размер
на 900 лева.
С настоящата искова молба предявява четири обективно съединени осъдителни иска,
като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: сумата от
1750.00 лева, представляваща незаплатени трудовите възнаграждения за месеците април,
май и юни 2020 год., от която дължимо месечно трудово възнаграждение за месец април
2020 год. – 450.00 лева, за месец май 2020 год. – 650.00 лева и за месец юни 2020 год. –
650.00 лева; сумата от 32.97 лева - обезщетение за забава, от която 12.75 лева – обезщетение
за забава заплащането на дължимото трудово възнаграждение за месец април 2020 год. за
периода от 25.05.2020 год. до 03.09.2020 год.; 12.62 лева - обезщетение за забава
заплащането на дължимото трудово възнаграждение за месец май 2020 год. за периода от
25.06.2020 год. до 03.09.2020 год. и 7.40 лева - обезщетение за забава заплащането на
дължимото трудово възнаграждение за месец юни 2020 год. за периода от 25.05.2020 год. до
03.09.2020 год.; сумата от 818.18 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 20 дни и сумата от 900 лева - обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител – адв.Х. С. от ШАК, като прави заявява, че ищецът е получил претендираните
в настоящото производство суми, като претендират единствено разноските по делото,
доколкото сумите са били заплатени след депозиране на исковата молба.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
дружеството – ответник, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил
депозиран писмен отговор.В отговора ответното дружество излага, че намира предявените
искове за допустими, но неоснователни. Твърдят, че трудовото възнаграждение на ищеца за
месец април 2020 год. по ведомост е в размер на 646.85 лева, като сумата от 200 лева е
била изплатена на 18.06.2020 год., а остатъкът от 446.85 лева е бил преведен на посочена от
лицето банкова сметка на 01.10.2020 год. Трудовото възнаграждение за месец май 2020 год.
било в размер на 646.85 лева, като твърдят, че същото е било изплатено по банкова сметка
на 01.10.2020 год. Трудовото възнаграждение за месец юни 2020 год. било в размер на
650.58 лева и също било изплатено по банкова сметка на 13.10.2020 год. В отговора на
исковата молба твърдят, че са изплатили на ищеца и останалите претендирани суми, както
следва сумата от 833.60 лева /бруто/ и 750.24 лева /нето/ - обезщетение с правно основание
чл.221 от КТ е било изплатено на 13.10.2020 год., а обезщетението за неползван платен
годишен отпуск в размер на 4 дни за периода от 01.01.2020 год. до 30.06.2020 год. в размер
2
на 185.24 лева /бруто/ и 166.72 лева /нето/ е било изплатено на 13.10.2020 год. Изразяват
готовност да заплатят на ищеца и възнаграждение за един адвокат в най-скоро време.
В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Й. К. Й. работил в ответното дружество „***“ ЕООД, с ЕИК*** по силата на
трудов договор №376/15.07.2014 год. до 01.07.2020 год. Със Заповед №10 от 01.07.2020 год.
трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. При
напускане на дружеството не му били изплатени трудовите възнаграждения за месеците
април, май и юни 2020 год., в общ размер 1750.00 лева, от който дължимо месечно трудово
възнаграждение за месец април 2020 год. – 450.00 лева, за месец май 2020 год. – 650.00 лева
и за месец юни 2020 год. – 650.00 лева. В същото време счита, че съгласно разпоредбата на
чл.224 от КТ работодателят му дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 20 дни в размер на 818.18 лева, както и обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ в
размер на 900 лева. С исковата молба претендира и обезщетение за забава в конкретно
посочени размери.
След образуване на съдебното производство ответното дружество е превело по
сметка на ищеца сумата от 1093.71 лева на 01.10.2020 год. и сумата от 1567.54 лева на
13.10.2020 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Трудов договор №376/15.07.2014 год.;
Заповед №10/01.07.2020 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско
пълномощно, Разчетно-платежни ведомости за месеците април, май и юни 2020 год.,
Ведомост за получени суми за месец април 2020 год., Фиш за заплати, Платежни
нареждания – 2 бр.
При така установената фактическа обстановка по отношение на предявените
обективно съединени искове съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
трудови правоотношения по силата на сключения между тях трудов договор
№376/15.07.2014 год., който е бил прекратен със Заповед №10 от 01.07.2020 год.
Не се спори между страните по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, поради което на същия са били дължими претендираните трудови
възнаграждения, а с оглед на прекратеното трудово правоотношение и съответните
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за неспазено предизвестие. Не се
3
спори между страните и че претендираните от ищеца суми са му били заплатени с платежни
нареждания от от 01.10.2020 год. и 13.10.2020 год., след завеждане на настоящото съдебно
производство.
Поради изпадането си в забава, ответното дружество дължи и заплащане на законната
лихва върху дължимите главници, като претендираните и в тази насока суми са били
изплатени, което се установява и от изявлението на упълномощения процесуален
представител на ищеца, направено с съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното, поради постъпилите плащания на претендираните суми
след датата на завеждане на исковата молба предявените искове следва да бъдат отхвърлени,
именно поради постъпилото плащане.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 200 лева, включващи заплатено
в настоящото производство адвокатско възнаграждение. При преценка на иска за заплащане
на посочените разноски съдът съобрази обстоятелството, че с поведението си ответникът е
станал причина за завеждане и на четирите обективно съединени осъдителни иска и
въпреки, че същите следва да бъдат отхвърлени, поради постъпилото плащане след датата на
образуване на настоящото производство, то разноските следва да бъдат поети от тях в
посочения размер. В тази връзка съдът взе предвид именно обстоятелството, че
извършеното плащане е постъпило в банковата сметка на ищеца на 01.10.2020 год.,
респективно на 13.10.2020 год., т.е. след датата на подаване на исковата молба.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси в общ размер на
220 лева /70 лева за първия обективно съединен иск и по 50 лева – за втория, третия и
четвъртия иск/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. К. Й., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.Шумен, ул.“***“ №3, чрез адв.Х. С. от ШАК срещу „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: гр.Шумен, кв.***, представлявано от Г. М. Г. обективно съединени
осъдителни искове, от които първия за сумата от 1750.00 лева /хиляда седемстотин и
петдесет лева/, представляваща незаплатени трудовите възнаграждения за месеците април,
май и юни 2020 год., от която дължимо месечно трудово възнаграждение за месец април
2020 год. – 450.00 лева, за месец май 2020 год. – 650.00 лева и за месец юни 2020 год. –
650.00 лева; втория за сумата от 32.97 лева /тридесет идва лева и деветдесет и седем
4
стотинки/ - обезщетение за забава, от която 12.75 лева – обезщетение за забава заплащането
на дължимото трудово възнаграждение за месец април 2020 год. за периода от 25.05.2020
год. до 03.09.2020 год.; 12.62 лева - обезщетение за забава заплащането на дължимото
трудово възнаграждение за месец май 2020 год. за периода от 25.06.2020 год. до 03.09.2020
год. и 7.40 лева - обезщетение за забава заплащането на дължимото трудово възнаграждение
за месец юни 2020 год. за периода от 25.05.2020 год. до 03.09.2020 год.; третия за сумата от
818.18 лева /осемстотин и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки/- обезщетение за 20 дни
неизползван платен годишен отпуск и четвъртия за сумата от 900 лева /деветстотин лева/ -
обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ, поради постъпило плащане на посочените
суми след датата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
кв.***, представлявано от Г. М. Г. на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА Й.
К. Й., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №3, чрез адв.Х. С. от ШАК
сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
кв.***, представлявано от Г. М. Г. на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на
държавата по сметка на ШРС сумата от 220 лева /двеста и двадесет лева/, представляваща
държавна такса във връзка с предявените исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5