Р е ш е н и е
№ 613/6.12.2017г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на седми
ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 613, по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалба на С.Й.Б. ***, против Решение № 1012-12-62#2/18.07.2017
г. на директора на ТП на НОИ, гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е
потвърдено разпореждане от 29.04.2017 г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя С.Й.Б..
В жалбата се изказват
съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита се че е
неправилно, необосновано и недоказано и не е уважена претенцията за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Развиват се подробни съображения в тази насока.
Иска се от съда да постанови решение, с което се приеме, че оспорените
документи, издадени от ДФ „Стоймашинженеринг“ и СМИ „Строймашремонт“ са редовни
по смисъла на чл. 40 от НПОС и се ползват с доказателствена сила, която
обвързва административния орган, който няма компетентност да се произнася по
истинността и верността им.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ
Пазарджик, заявява, чрез процесуалния си представител – юрк. С., становище за
неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с жалбата, със становищата
на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира следното:
На 30.12.2016 г. жалбоподателят е подал заявление за
отпускане на пенсия до директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. Към заявлението е
приложил военна книжка, трудова книжка, УП 3 от 21.03.2016 г., 05.05.2016 г. и
от 15.01.1997 г. В хода на проведеното административно производство е изчислен
осигурителен стаж за периода от 24.06.1968 г. до 30.11.2016 г.: 24 години, 6
месеца и 12 дни осигурителен стаж от трета категория труд и 6 години, 10 месеца
и 18 дни осигурителен стаж от втора категория труд. Осигурителният стаж от
втора категория труд е зачетения от 21.11.1973 г. до 10.10.1978 г. – 4 години,
10 месеца и 19 дни, като майстор на смяна в „Импрегнация 2000“ АД Белово; от
11.11.1980 г. до 10.11.1982 г. – 1 година, 11 месеца и 29 дни като
акумулаторджия в „Автостопанство“ Белово. Пенсионният орган не е зачел
осигурителен стаж по удостоверение № 23-3 от 15.01.1997 г., издадено от ДФ
„Строймайшинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София за периода 12.11.1992 г.
– 31.12.1996 г. За установяване истинността на данните в представения документ,
е изискана проверка от ТП на НОИ гр. Кюстендил, ООА – съхраняващ изплащателните
ведомости на осигурителя. С писмо от 07.04.2017 г. отдел ООА при ТП на НОИ, гр.
Кюстендил е уведомил, че съгласно приетата изплащателна и трудовоправна
докуметация на осигурителя ДФ „Строймайшинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр.
София с различни приемо-предавателни протоколи от м. 11.1992 г. до м. 12.1996г.
липсват данни за лицето С.Й.Б.. След като е приел, че не е изпълнено условието
за наличие на осигурителен стаж от 38 години и 2 месеца, на жалбоподателя е
отказано отпускането на пенсия за ОСВ с разпореждане № 2140-12-154 от
29.04.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пазарджик.
По жалба на С.Б. срещу разпореждането, директорът на
ТП на НОИ Пазарджик се е произнесъл с оспореното решение, като е потвърдил
разпореждането, с което е отказана лична пенсия за ОСВ. В мотивите си
административният орган е посочил, че съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС,
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 т. 1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
Документите са издават въз основа на изплащателни ведомости, други разходо-оправдателни
документи и договора за възлагане на труд. Пенсионният орган, според
горестоящия административен орган, правилно е отказал да признае осигурителния
стаж за периода 13.11.1992 г. – 31.12.1996 г., тъй като няма данни за Б. в
изплащателните ведомости.
Въз основа на изложеното, директорът на ТП на НОИ е
приел, че в настоящия случай не е изпълнено едно от изискванията на чл. 68, ал.
1 и ал. 2 от КСО за придобиване на право на пенсия за ОСВ през 2016 г., а
именно лицето да има осигурителен стаж 38 години и 2 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия, при спазване на материалноправните разпоредби на закона и
не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването му. Спорният период за зачитане на осигурителен стаж на
жалбоподателя е този от 13.11.1992 г. до 31.12.1996 г. Извършена е проверка от
ТП на НОИ гр. Кюстендил, ООА, от която е видно, че в приетите изплащателни
документи за същия период липсват данни за оспорващия С.Б..
Предприетите в
хода на административното производство процесуални действия от административния
орган по проверка на достоверността на данните по издаденото на 15.01.1997 г.
удостоверение, са в правомощията на решаващия административен орган, тъй като
съгласно общото правило на чл. 35 от АПК, той е задължен да постанови
административен акт, след като изясни всички факти и обстоятелства от значение
за случая. Съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата в административното
производство се събират служебно от административния орган, освен в
предвидените в закона случаи, съгласно ал. 3 на същия член. Всички събрани
доказателства се проверяват и преценяват от административния орган, а съгласно
ал. 4, административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното
производство информация или документи, които са налични при тях или при друг
орган. В настоящия случай приложените към преписката доказателства са проверени
и преценени от административния орган, съобразно разпоредбите на АПК, в рамките
на неговата компетентност. При така представените от кандидатстващия за пенсия
удостоверения, пенсионният орган не само че е бил в правомощията си да извърши
проверка, относно посочените в същите осигурителен стаж и доход, но е бил и
служебно задължен, тъй като разпорежданията по чл. 98 от КСО за отпускане на
пенсия се издават след преценка на представените документи и след изясняване на
всички факти и обстоятелства от значение за правото на пенсия. При извършената
от органите по социално осигуряване служебна проверка, не са нарушени
законоустановени права на лицето. Удостоверението за осигурителен стаж и доход,
което се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен
документ. Характерът на документа не се променя от обстоятелството, че е издаден
от частно-правен субект (работодател и
осигурител), тъй като на този субект
държавата, по силата на нормативна разпоредба, е предоставила удостоверителна
функция и това придава на удостоверяването доказателствено значение.
В чл. 40, ал. 1 от НПОС е предвидено, че
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, с трудови,
служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Тези документи
се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни
документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в
който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните
ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ,
който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова
записванията в книжката трябва да съответстват на записванията в изплащателните
ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от
една страна, а от друга – трудовата, служебна и осигурителна книжка на лицето
за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не
обратното.
Този извод се налага от разпоредбата на чл. 40, ал. 3
от НПОС, съгласно който документите по ал. 1 и ал. 2 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори за
полагане на труд.
При тези факти, с оглед на цитираната законова
регламентация, правилно пенсионният орган не е зачел така представеното
удостоверение от 15.01.1997 г.
В настоящото съдебно производство жалбоподателят не
проведе успешно доказване на факти, различни от установените от
административния орган. Наличието на документи, които не отговарят на
нормативните изисквания, не може и не следва да се приемат от административния
орган като годно доказателство за осигурителен стаж. В случай че лицето
действително е работило при посочения осигурител, то има възможността да докаже
това по съответния законов ред. Трудов и осигурителен стаж може да бъде доказан
по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Правилно административният орган е приел, че общият осигурителен стаж на
жалбоподателя, превърнат към трета категория труд, е 33 години, 1 месец и 20
дни, вследствие на което условието за наличие на осигурителен стаж от 38 години
и 2 месеца не е изпълнено.
Като е потвърдил разпореждането на длъжностното лице –
ръководител на пенсионно осигуряване, директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик е
постановил материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на
закона. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него
жалба – отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията
на ответника по оспорването за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като същото следва да бъде присъдено в размера, предвиден в чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно
– 100 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на С.Й.Б.
***, против Решение № 1012-12-62#2/18.07.2017 г. на
директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА С.Й.Б.
***, да заплати в полза на ТП на НОИ гр. Пазарджик юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия:/П/