№ 1911
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20211100109151 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 51 Закон за адвокатурата (ЗА) вр. чл.
82 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).
ИЩЦАТА-С.Т.С., твърди, че на 02.04.2014 г. между нея и адвокат Ч. Н. Д. бил сключен
Договор за правна защита и съдействие №**********, серия Б, с предмет изготвяне на
искова молба срещу К.П. и процесуално представителство по повод на предявените пред
СГС искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищцата търсела
от ответницата по договор за заем сумата от 70 000 евро – частична претенция от общо
дължимите 302 300 евро и 30 000 евро също частична претенция от общо дължимите 78 732,
36 евро – лихва за забава за периода от 01.12.2010 г. до датата на исковата молба, както и
законната лихва от датата на исковата молба до пълното изплащане на задължението.
Поддържа, че първоначалната уговорка с ответника Д. била да бъде предявен иск за цялата
дължима сума при изрично уверение от клиентката, че има финансовата възможност да
заплати цялата дължима държавна такса. Въпреки това адвокатът настоял, че било по-добре
да бъде предявен частичен иск за дадените в заем суми без да ѝ обясни последиците от това.
Твърди, че договорът за правна защита и съдействие бил сключен за цялата сума. Сочи, че
по време на делото многократно е повдигала въпроса за останалата част от вземането, но
адвокатът я уверявал, че всичко било наред. Въпреки това на 01.04.2016г. се стигнало до
погасяването по давност на 232 300 евро. Поради неизпълнение на договора за правна
защита и съдействие ищцата твърди, че за нея са настъпили вреди под формата на
пропуснати ползи в размер на 232 300 евро, които представляват разликата между
предявената и впоследствие уважена част от вземането срещу ответницата и пълния размер
на дълга от 302 300 евро. Счита, че настъпилата вреда е в причинно-следствена връзка с
1
бездействието на адвокат Д.. Въз основа на изложеното ищцата претендира от ответника
обезщетение за пропуснати ползи в размер на 391 166 лв., равностойността на 200 000 евро
настъпили от неизпълнението на Договор за правна защита и съдействие, ведно с мораторна
лихва в размер на 29 337, 45 лв. от 23.10.2020 г. (датата на която влиза в сила осъдителното
решение) до 19.07.2021 г. (датата на подаване на исковата молба), както и законна лихва
върху главницата от 19.07.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски в размер
на 9 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ- Ч. Н. Д., оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че между него
и клиентката му не е имало договорка искът да бъде предявен за цялото вземане. Индиция за
това бил размерът на заплатеното му адвокатско възнаграждение, което било в размер на
15 500 лв., което било в пъти по-малко от дължимото в размер на 114 433, 45 лв., ако искът
би бил предявен в пълен размер. Носителката на вземането разполагала с правни способи да
прекъсне вземането, като подаде заявление за започване на заповедно производство по чл.
417 ГПК предвид нотариално заверено споразумение от 29.11.2010 г., от която възможност
тя не се възползвала, а заявила само 69 652, 44 евро дължими лихви за периода 01.12.2008 г.
– 29.11.2010 г. В рамките на започналото въз основа на издаден изпълнителен лист
производство пред ЧСИ било установено, че длъжницата нямала налично имущество.
Твърди, че ищцата се явила в о.с.з.по гр. дело № 6278/2018 г., САС, 10 състав и заявила
лично, че потвърждава извършените до онзи момент от адвоката ѝ Ч.Д. действия, което било
показателно за липсата на воля за увеличаване на иска в пълен размер. Ответницата К.П. не
била направила възражение за изтекла давност. Невярно било твърдението, че увреждането
настъпило с влизане в сила на решението по гр. дело №6278/2018 г., тъй като, ако е имало
възможност за увеличаване на иска, то тя се е преклудирала с изтичането на срока по чл.
214, ал. 1 ГПК, конкретно на 27.06.2016 г. Сочи, че платил с лични средства 7 823, 20 лв. –
държавна такса; 6 404, 90 лв. – депозит за особен представител; 3 911, 66 лв. – държавна
такса за производството пред САС, и 6 404 лв. – възнаграждение за особен представител
пред САС. Това му поведение надхвърляло значително грижите за интересите на клиентката
си, които дължал според договора с нея. Прави възражение за погасяване на ищцовите
претенции по давност към 27.06.2019 г. на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Претендира
разноски.
С Определение № 3379/15.11.2021 г. са конституирани като трети лица помагачи на
страната на ответника ЗАД „А. и ЗК „У.“ АД.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ- ЗАД „А., в свое становище от 16.02.2022 г. е оспорило
исковете, счело е, че липсва противоправно поведение, вина и причинна връзка с твърдените
вреди. Твърди липсата на основание за погасяването на вземането по давност и
невъзникване на претенцията за имуществени вреди.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ- ЗК „У.“ АД, в свое становище, представено в о.с.з. от
18.02.2022 г., е възприело възраженията на ответника в отговора му срещу ищцовата
претенция. Отрекло е наличието на отговорност, тъй като правопораждащите събития са
настъпили извън срока на договорното с адвоката правоотношение, тъй като то е породило
2
действие от 07.01.2021 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени: Договор за правна защита и съдействие № **********, серия Б от
02.04.2014 г., сключен между С.Т.С. (клиент) и Ч. Н. Д.а (адвокат) с предмет: процесуално
представителство пред СГС – искова молба срещу К.П.. Договореното възнаграждение било
в размер на 15 500 лв.; Договор за правна защита и съдействие № ********** от 04.10.2017
г., сключен между С.С. (клиент) и Ч.Д. (адвокат) с предмет представителство по въззивно
гр. дело № 19780/2017 г., САС, 12 състав с договорено възнаграждение от 5 530 лв.; Договор
за правна защита и съдействие № ********** от 17.01.2018 г., сключен между С.С. (клиент)
и Ч.Д. (адвокат) с предмет представителство пред ВКС във връзка с касационна жалба по гр.
дело № 1978/2017 г., 12 състав и Договор за правна защита и съдействие № ********** от
13.06.2019 г., сключен между С.С. (клиент) и Ч.Д. (адвокат) с предмет процесуално
представителство по гр. дело № 6278/2019 г., САС, 10 състав с договорено възнаграждение
от 5 530 лв.
От споразумение за издължаване на паричен заем с дата 29.11.2010 г., сключено между С.С.
и К.П. е видно, че на 20.11.2008 г. заемателката П. е получила в брой 302 300 евро от
заемодателката С. върху която дължала лихва от 69 652, 44 евро за периода 01.12.2008 г. –
29.11.2010 г., които суми следвало да върне на 28.02.2011 г. Положените от двете страни
подписи били нотариално заверени, а в самото споразумение било предвидено при
неизпълнение, то да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК. С Анекс от 29.11.2010 г. страните са договорили крайният срок за
изпълнение на задължението да бъде 31.03.2011 г.
По делото са представени Решение № 511/24.01.2017 г. по гр. дело № 5231/2014 г., СГС, I-20
състав; Определение № 608/25.07.2018 г. по гр. дело № 657/2018 г., ВКС, III, г.о.,
Определение № 632/23.10.2020 г. по гр. дело № 1241/2020 г., ВКС, IV г.о. Решение №
2208/30.10.2017 г. по гр. дело № 1978/2017 г., САС, 12 състав, Решение № 182/13.12.2018 г.
по гр. дело № 657/2018 г., ВКС, III т.о., Решение № 2778/13.12.2019 г. по в. гр. дело №
6278/2018 г., САС, 10 състав. Всички с обезличени данни и без подпис. В протокол от о.с.з. с
дата 15.11.2019 г. по гр. дело № 6278/2018 г., САС, 10 състав жалбоподателката С.С. е
заявила, че потвърждава подписа си в съдържащия се по първоинстанционното дело №
1978/2017 г. , СГС договор за правна защита и съдействие и съдържащото се към него
пълномощно. Потвърдени са и всички процесуални действия от завеждане на делото до деня
на изявлението, като е извършено и устно упълномощаване за представителство пред ВКС.
Към отговора на исковата молба е приложена въззивна жалба с вх. № 21841/20.02.2017 г.
подадена до САС от С.Т.С. срещу решение от 24.01.2017 г. по гр. дело № 5231/2014 г., СГС,
I-20 състав.
По Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК с вх. №
3135340/21.10.2013 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ от 28.10.2013 г., с която е разпоредено на длъжника К.П. да заплати на С.С.
3
62 652, 44 евро, 5 250, 75 лв. – разноски по делото. В изпълнителен лист с дата 18.11.2020 г.
по гр. дело № 5231/2014 г., СГС, I-20 състав е посочено, че К.П. следва да заплати на С.С.
70 000 евро на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва от 11.04.2014 г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата 30 000 евро на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода
11.04.2011 г. – 11.04.2014 г., както и сумата от 20 378, 10 лв. – разноски по делото пред СГС;
15 846, 56 лв. – разноски по гр. дело № 1978/2017 г. САС; 5 530 лв. разноски по делото пред
ВКС и 5 530 лв. разноски по делото пред САС.
На 09.04.2014 г. Ч.Д. е превел по сметка на СГС 7 823, 20 лв. – държавна такса по искова
молба на С.С. –платежно нареждане от същата дата. На 21.03.2017 г. същото лице е превело
в полза на САС 3 911, 66 лв. – държавна такса за въззивна жалба по гр. дело № 5231/2014 г.,
СГС. На 07.06.2017 г. е преведена от Ч.Д. по сметка на САС сумата от 6 404, 90 лв. –
възнаграждение за особен представител по въззивно гр. дело № 1978/2017 г., САС, 12
състав.
По настоящето дело е приложено гр. дело № 5231/2014 г., Софийски градски съд, I-20
състав, образувано по искова молба на С.С. с вх. № 46047/11.04.2014 г., в която е посочено,
че ответницата К.П. й дължала по договор за заем 302 300 евро, ведно със законна лихва
върху тях, които не били върнати в срок, поради което била предявена и исковата претенция
за 100 000 евро частичен иск от 302 300 евро, като в тази сума се включват: 70 000 евро –
главница и 30 000 евро – лихва за забава от общо предявения иск в размер на 78 732, 36 евро
за периода 01.12.2010 г. – 11.04.2014 г. Към исковата молба е приложен Договор за правна
защита и съдействие № ********** от 02.04.2014 г. сключен между С.С. (клиент) и Ч.Д.
(адвокат) с предмет процесуално представителство пред СГС – искова молба срещу К.П..
Договореното възнаграждение било в размер на 15 500 лв. От същата дата е и
пълномощното за процесуално представителство. Заплатената по делото на 10.04.2014 г.
държавна такса била в размер на 7 823, 20 лв. с наредител Ч.Д.. Поради възникнала
необходимост от назначаването на особен представител на ответницата, по сметка на СГС
са били внесени на 09.10.2014 г. 6 404, 90 лв. като депозит с наредител Ч.Д.. За
възнаграждението на вещото лице по делото Ч.Д. заплатил на 29.05.2015 г. 150 лв. по сметка
на СГС.
Представено е и Споразумение за издължаване на паричен заем с дата 29.11.2010 г., в което
е договорено заемополучателката К.П. да издължи получената в брой сума от 302 300 евро
на заемодателката С. до 28.02.2011 г., ведно с лихва от 69 652, 44 евро за периода 01.12.2008
г. – 29.11.2010 г. С Анекс от 29.11.2010 г. страните са договорили крайният срок за
изпълнение на задължението да бъде 31.03.2011 г.
От заключението на ССчЕ е видно, че размерът на законните лихви за забава върху
главницата от 302 300 евро за периода 01.12.2010 г. – 11.04.2014 г. е 104 268, 50 евро.
По повод на изготвен по реда на чл. 80 ГПК списък на разноските на ищцовата страна са
представени разписка от 02.04.2014 г., в която Ч.Д. е удостоверил, че е получил от С.С. 6 000
лв. частично плащане по Договор за правна защита № ********** и разписка от 07.04.2016
4
г., в която получателят Ч.Д. е удостоверил получаването от С.С. на 9 500 лв. – окончателно
плащане по Договор за правна защита № **********.
Съдът в свое Решение № 511/24.01.2017 г. е отхвърлил предявените искове като
неоснователни, тъй като липсвали доказателства за възникнало заемно правоотношение
поради липсата на доказателства за предаване на процесната сума, което като реален
договор означавало невъзникването му, както и отсъствие на доказателства заемното
правоотношение да е било декларирано пред данъчните органи от заемодателката С.С..
С въззивна жалба с вх. № 21841/20.02.2017 г. постановеното решение било обжалвано от
С.С. пред САС. Към жалбата бил представен Договор за правна защита и съдействие с №
**********/04.10.2017 г. сключен между С.С. (клиент) и Ч.Д. (адвокат) с предмет
представителство по гр. дело № 19780/2017 г., САС, 12 състав срещу възнаграждение от
5 530 лв. Държавната такса за предприетото въззивно обжалване в размер на 3 911, 66 лв.
била платена на 21.03.2017 г. от Ч.Д.. Същото лице заплатило на 07.06.2017 г. по сметка на
САС и сумата от 6 404, 90 лв. – възнаграждение за особен представител.
С Решение № 2208/30.10.2017 г. по гр. дело № 1978/2017 г., САС, 12 състав е прието, че със
сключването на споразумението от 29.11.2020 г. е направено от К.П. признание на неизгоден
за нея факт, че е получила процесната сума и поради това решението на СГС е отменено в
отхвърлителната иска за главницата част и е уважена претенцията, а отставянето без
уважение на иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е потвърдено.
Срещу така постановеното решение е подадена от К.П. касационна жалба, дала повод за
образуваното гр. дело № 657/2018 г., ВКС, III г.о., за процесуално представителство по
което С.С. е сключила с адв. Ч.Д. Договор за правна защита и съдействие № ********** с
уговорено възнаграждение в размер на 5 530 лв.
С Решение № 182/13.02.2018 г. съдът е отменил процесното решение и е върнал делото за
ново разглеждане от САС със задължителни указания по приложението на процесуалния
закон. По висящия спор в САС било образувано гр. дело № 6278/2018 г., 10 състав, по което
С.С. била представлявана от адв. Ч.Д. – Договор за правна защита и съдействие №
**********/13.06.2019 г. срещу договорено възнаграждение от 5 530 лв. Поради извършено
оспорване на упълномощаването на адв. Д. по повод на участието му като процесуален
представител в инстанциите, в свое протоколно определение от 14.06.2019 г. съдът е
задължил С.С. да се яви в следващото съдебно заседание, за да потвърди процесуалните
действия извършени до онзи момент. Съдебният акт е изпълнен на 15.11.2019 г., когато в
о.с.з. се явила ищцата и е потвърдила напълно всички процесуални действия, извършени от
завеждане на делото.
В своето Решение № 2778/13.12.2019 г. САС след преценка на доказателствата по делото и
съобразяване с указанията на ВКС, е достигнал до същите правни изводи до които е стигнал
при първоначалното разглеждане на делото. Въпреки предприетото с кас. жалба с вх. №
1654/31.01.2020 г. обжалване, ВКС е счел в свое Определение № 632/23.10.2020 г., че не са
налице предпоставките за допускане на обжалване.
5
Събрани са и гласни доказателства:
В своите показания свидетелката Л. С. – снаха на ищцата посочва, че е виждала адв. Д. през
2015 г. – 2016 г. в магазина на С.С.. Не е чувала какво точно са си говорили, била се
отдръпвала, но знаела, че си говорят за делата, които тя води и че сумата по тях достигала
300 000 евро. Чувала да го пита дали е необходимо да се дават допълнителни пари. Той
понякога отговарял доста нервно, че делото върви, но не споменавал нищо повече. С.С. му
имала доверие. Не ги била чувала да се карат.
Свидетелката Л. С. – етърва на ищцата, твърди, че многократно е виждала ответника в
магазина на родН.та си и е присъствала на достатъчен брой разговори, за да направи своите
изводи. Темата на разговорите им била свързана с делата, които тя води, какво трябва да се
направи по тях и на какъв етап са. Не ги е чувала да се карат. Ищцата искала да си вземе
цялата сума, тъй като по повод даването ѝ в семейството имало неразбирателство. Знаела,
че първоначалното дело било за сумата от 70 000 евро, която била част от обща сума в
размер на 300 000 евро. С.С. поискала да се заведе дело и за останалата дадена в заем сума,
но адвокатът я успокоявал, че и това ще стане. Многократно го молила за това, но той не
предприемал действия. Едва при среща с ЧСИ разбрала за проблем по отношение остатъка
от сумата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Спорният по делото въпрос е свързан с това дали е налице неизпълнение на сключения
между страните Договор за правна защита и съдействие № **********/02.04.2014 г., от
което да са произлезли претендираните в исковата молба вреди. Иманентна характеристика
на този вид съглашение, чиято основа е договорът за поръчка, е сключването му с оглед
личността, поради което доверието между страните е приоритетно. Дефинитивно, с него
едната страна се задължава да извърши за сметка на другата възложените ѝ от последната
действия – чл. 280 ЗЗД. От тук се извежда и другата характеристика на процесния договор, а
именно неговия консесуален характер. Предвид сериозността на защитаваните интереси,
страните следва да конкретизират дължимите по договора действия. Това следва и от
повишената отговорност на едната страна, която винаги е професионалист – адвокат, който
е длъжен да защитава по най-добрия начин интересите на своя клиент – чл. 2, ал. 2 ЗА.
Изхождайки от горното, съдът счита, че по делото не се доказа неизпълнение на договора
предвид липсата на доказателствата страните предварително да са се договорили, че и
остатъкът от дължимата, но неизплатена сума по заемното правоотношение, ще бъде
съдебно предявен. В представения от 02.04.2014 г. писмен договор, който е вярно, че е по
предварително изготвена бланка, но и с възможност за подробно описание на задълженията
на адвоката и без да изключва възможността за подробно съставяне на договор, не е
посочено като задължение на адвоката в рамките на започнатото първоинстанционно
производство да предяви остатъка от вземането. Въпреки че от договора е видно, че той е
съставен преди подаване на исковата молба (11.04.2014 г.), ищцата е знаела за същността на
предприетите впоследствие действия, тъй като ги е потвърдила изрично и лично на
6
15.11.2019 г. пред САС.
Не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на Н. С., тъй като тя е
заинтересовано от положителния изход на делото лице. В изказаното пред съда е посочила,
че даденият заем е предизвикал голяма драма в семейството, тъй като дадените пари са
семейни, а свидетелката се явява родН. по сватство на ищцата.
Свидетелските показания на Л. С. са противоречиви. От една страна, тя твърди, че не може
да каже какво точно са си говорили ищцата и адвоката, тъй като от възпитание се
отдръпвала и не можела да ги чуе, но от друга страна твърди, че ищцата винаги го питала за
парите и за това как вървят делата. Не би могло да се приеме, че е чула конкретиката на
разговорите от разстояние, тъй като и двете свидетелки са категорични, че между адвоката и
клиентката разговорите са водени в спокоен тон.
Заплатеното адвокатско възнаграждение не би могло да бъде индиция за първоначалното
намерение на ищцата. За разлика от принципното правило на ЗЗД, че договорът за поръчка е
безвъзмезден, то адвокатската професия е източник на доходи за упражняващия я и
положеният труд следва да бъде възнаграден. Размерът на заплащането зависи от естеството
на извършената услуга и страните са свободни да договарят приемливите за тях суми, като
само минимумът е нормативно регламентиран - Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но не и максимумът.
Предвид липсата на доказателства за възникнало задължение непогасената сума по договора
за заем да бъде съдебно заявена от адвоката в цялост предявените искове следва да бъдат
оставени без уважение поради тяхната неоснователност.
При този изход на делото ищцата няма право на разноски. Ответникът е претендирал такива
в отговора на исковата си молба, но не е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
извършването им.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни предявените от С.Т.С., ЕГН **********,
срещу Ч. Н. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 40, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 51 ЗА
вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 391 166 лева, която представлява левовата
равностойност на претенцията от 200 000 евро, представляващи вреди под формата на
пропуснати ползи, произтичащи от виновното неизпълнение на задълженията на ответника,
7
като адвокат на ищцата, ведно със законна лихва от 19.07.2021 г. (датата на завеждане
исковата молба) до окончателното плащане, както и по отношение на иска за мораторна
лихва в размер на 29 337, 45 лева за периода 23.10.2020 г. – 19.07.2021 г.
Решението е постановено при участието на „З.А.Д. А. АД, ЕИК ******* и ЗК „У.“ АД, ЕИК
******* в качеството им на трето лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8