Р Е Ш Е Н И Е
№ 2103
град Пловдив, 23.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети
състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през
две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Бойка Лулчева, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 2892 по описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по искова
молба, предявена от И.В.В., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив,
със съдебен адрес:***, чрез адв.В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Съгласно исковата молба и доклада
по делото, неоспорен от ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в общ размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2013г.
до окончателното изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение,
стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и т.н., причинени му при
пребиваването му в Затвора-Пловдив за периода от 14.04.2021г. до 07.10.2022г. вкл. Ищецът посочва следните
оплаквания: през цялото време на изтърпяване на наказанията е бил в пренаселени
килии - под 3 кв. м. нетна площ; липса на достъп до течаща топла вода; лоша
хигиена в килиите и наличие на мухъл в тях; наличие на гризачи, дървеници и
хлебарки;
Редовно призован, ищецът, в
съдебното заседание не се явява и не се представлява. С исковата молба се
претендира присъждане 10 лева ДТ.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Ч., в съдебно
заседание и в представен по делото писмен отговор оспорва предявените искови претенции
по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата
претенция.
По данни от писмен отговор, становища
и справки от Затвор Пловдив, се установява, че И.В.В. търпи наказание „лишаване
от свобода” в Затвора-Пловдив от 25.04.2013г. и до 07.10.2022г. е още там.
В становища /л.56 и л.58/ е
посочена подробна информация за спалните помещения, в които е настаняван
ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата
на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в
спалните помещения лица при 4 кв.м.
Видно от приложеното, за един
относително кратък период, а именно от 11.06.2021г. до 29.06.2021г. (20 дни) в стая
№ 33 в трета група, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по
отношение на него се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се
падали под 4 кв. м. нетна площ на човек.
По отношение на твърденията за
липса на достатъчно жилищна площ за дата 07.10.2022г., администрацията не е
представила доказателства и съобразно
указаната доказателствена тежест следва да се приеме, че през този ден не е
било спазено изискването за минимална жилищна площ.
За останалата част от исковия
период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от
свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 и
повече кв. метра нетна площ на човек.
В представените от ответника и
неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор
Пловдив, се посочва, че за всеки от настанените л.св., има постоянен достъп до
санитарен възел и течаща студена вода. Отоплението се извършва посредством
централно-локално парно отопление. Проветряването е по желание на лишените от свобода като
могат да правят това и чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните
помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се
осигуряват съответните прибори, които могат да бъдат закупени и от лафката в Затвора-Пловдив,
както и да им бъдат донасяни от близките им. На всички л.св. е осигурен достъп
до течаща топла вода, съгласно график за разпределение на времето на лишените
от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен
ден.
В становище рег. № 110/14.02.2023
г. от Затвора-Пловдив /л.68/ се посочва, че през периода на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода” от И.В. *** не са извършвани основни ремонти.
Извършват се текуши ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. През 2017г. в
Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено е
боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване в Затвора-Пловдив на
лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, а при желание от
страна на лишените от свобода домакинът
осигурява колокото комплекта са му необходими. Изпирането на личното и
постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от
свобода. Сушенето на дрехите се прави или в сушилна машина или на пригодени за това простори в общото
помещение на поста или отвън на карето. Във всяко спално помещение има течаща
вода и санитерен възел, до които лиш.св. имат неограничен достъп. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Санитарните
възли са плътно преградени и отделени от спалните помещения.
По делото е представена и
медицинската документация по отношение на В..
Към представения по делото писмен
отговор от ст. юрк.Ч. са приложени множество протоколи за изпълнени в
Затвора-Пловдив ДДД обработки за 2021г. и 2022г.
По делото е допусната и изготвена
съдебно-психиатрична екпертиза с вещо лице д-р Р.Д., според заключението на
която И.В.В. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. В
конкретния случай се касае за разстройство на личността от смесен тип, с
преобладаване на емоционална нестабилност и диссоциално поведение, които
затрудняват социалната адаптация на ищеца. Според вещото лице, по време на
изтърпяване на наказанието, В. е получавал адекватни грижи и са му предписвани
медикаменти, съответстващи но състоянието му. Съдът кредитира така изготвеното
заключение като компетентно изготвено и съответстващо на събраните по делото
доказателства и същото ще бъде коментирано по-долу в решението при
необходимост.
Административен съд – гр.
Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Исковата
претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.
На първо място следва да бъде
съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се
разглежда по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а
ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на
чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото
производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище
гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните
разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им,
обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.
За да бъде приета основателност
на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Твърденията за липса на достъп до
течаща топла вода, лоша хигиена в килиите и наличие на мухъл в тях, наличие на
гризачи, дървеници и хлебарки са оборени от представените от ответника
неоспорени справки и протоколи за ДДД обработка, като не се установяват
действия/бездействия на длъжностни лица, от които ищецът да е претърпял вреди в тази връзка, а от своя
страна ищецът не е направил никакви доказателствени искания по отношение тези
си твърдения. Поради изложеното тези оплаквания са изцяло неоснователни и
недоказани.
По отношение обаче на твърденията за липса на
достатъчно жилищна площ, неспазването на това изискване се установява от
представените справки за периода от 11.06.2021г. до 29.06.2021г. вкл. Същото се отнася и за 07.10.2022г., за която
дата дминистрацията не е представила
доказателства и съобразно указаната доказателствена тежест следва да се
приеме, че през този ден не е било спазено изискването за минимална жилищна
площ.
При така изложеното действително
се установява едно от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, тъй като ищецът е
пребивавал общо 20 дни при неспазване на изискването за минимална площ от 4
кв.м., при което следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите, както са посочено
по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди, както и поради
това, че е доказано само едно от твърдените нарушения, обезщетението следва да
бъде определено, като се вземе предвид частично успешното доказване, както и
размерът на претендираното обезщетение, така както е оценен и заявен от ищеца в
размер на 80 000 лв. за престоя в Затвора Пловдив. Справедливият размер на това
обезщетение според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 100 лв., като
се вземе предвид и продължителността на периода, съответно интензитета на
негативно въздействие върху ищеца, вследствие бездействията на администрацията
по отношение изпълнението на изискването за минимална жилищна площ.
По отношение на претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва за условията в Затвора Пловдив от 17.04.2013г. до
крайното изплащане, съдът счита същата за частично основателна. Съгласно т. 4
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004
от ОСГК: „При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата
и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението … е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни
действия или бездействия на административните органи – от момента на
преустановяването им“. В случая няма преустановяване на процесните
незаконосъобразни действия и бездействия. Ето защо лихви върху сумите на
обезщетението следва да му бъдат присъдени от датата на депозиране на исковата
молба - 09.11.2022 г. върху сумата 100 лева до окончателното изплащане на
съответните задължения.
Поради изложеното следва да бъде
осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.Столетов” №
21, да заплати на И.В.В., ЕГН **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 лв., за периода от 11.06.2021г. до 29.06.2021г.
вкл. и на 07.10.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 09.11.2022 г. до изплащането на сумата. В останалата част - за
разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв., както и за всички останали
периоди в обхвата на претендирания - 14.04.2021г.
до 07.10.2022г., искът следва да бъде
отхвърлен, поради изложеното по-горе.
С оглед изхода от спора,
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски,
съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че разноските,
направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.
Юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се
присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват
специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не
предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на
исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
ГД „ИН“ следва да бъде осъдена да
заплати и по сметка на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 280
лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.Столетов” № 21, да заплати
на И.В.В., с ЕГН **********, понастоящем
в Затвора гр.Пловдив, със съдебен адрес:***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 100 лв., за периода от 11.06.2021г. до
29.06.2021г. вкл. и на 07.10.2022г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.11.2022 г. до изплащането на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до пълния
предявен размер от 80 000 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на
претендирания - от 14.04.2021г. до
07.10.2022г. вкл.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на И.В.В., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със
съдебен адрес:***, сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по
делото разноски за ДТ.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.Столетов” № 21 да
заплати по сметката на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата
от 280 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатено
възнаграждение за вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на
разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- София.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: