№ 18744
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110144568 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129 ГПК.
Депозирана е искова молба вх.№ 172106/17.08.2022 г. от „********“ ЕООД, против
С**********“, с която е отправено искане към съде да постанови решение, с което да
прогласи нищожносстта на чл. 9 от Раздел „Специална клауза“ на Споразумение за плащане
на финансово обезщетение от 15.10.2020 г., алтернативно нейната унищожаемост, поради
факта, че управителя на ищцовото дружество към момента на сключване на споразумението
К************* е бил умишлено въведен в заблуждение от представител на **********“.
При извършената служебна проверка за редовността на предявената искова молба вх.
№ 172106/17.08.2022 г. съдът установи, че същата е нередовна.
Предявяването на иска е процесуално действие на страната, с което се поставя
началото на исковия процес, с него се определя спорния предмет и чрез него надлежните
страни по делото; сочи се вида на търсената от ищеца защита като едновременно с това се
предопределя и защитата, която може да иска и до получи ответника; определя се предмета
на решението като отговор на иска. Правото на иск следва да бъде надлежно упражнено.
Законът поставя изискване за редовност на исковата молба. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т.
4 и т. 5 ГПК задължава ищецът да посочи предмета на делото - спорното материално право
чрез основанието и петитума на иска. Без уточнен предмет на делото, исковият процес не
може да се развие и исковата молба подлежи на връщане. Затова индивидуализирането на
спорния предмет, чрез посочване на основанието - фактите, от които произтича
претендираното с исковата молба спорно материално право и петитума, съдържащо вида на
търсената защита е съществена част от изискването за редовност на исковата молба /така
определение № 623 от 10.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6107/2013 г., III г. о., ГК,/.
Това е от съществено значение за ответника за да може правилно да организира
защитата си. За съда това е необходимо за определяне на обстоятелствата, които следва да се
установят по спора, на относимите и допустими за тяхното установяване доказателства, за
разпределението на доказателствената тежест между страните и за правната квалификация
на иска /в този смисъл определение № 273 от 11.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 943/2015 г.,
III г. о., ГК/.
Без изложение на тези обстоятелства /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, за съда не възниква
правомощие да разгледа подадената молба за защита по смисъла на чл. 2 ГПК. Съдът не
може служебно да подмени волята на страната и да посочи предмета и вида на целената от
нея защита /вж. определение № 605 от 26.09.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 2960/2013 г., I т.о.,
1
ТК,/.
В конкретния случай обстоятелствата, изложени в исковата молба са неясни и
неконкретизирани. Тълкуването от съда на волята на ищеца е абсолютно недопустимо, тъй
като при така изложените обстоятелства и факти, и при неясно формулирани искания,
тълкуването на това какво има предвид ищеца и какви конкретно са исканията й, могат да
доведат до подмяна на волята й. Поради това ГПК поставя пред формата и съдържанието на
исковите молби стриктни изисквания, спазването на които предпоставят разглеждането й.
Изискването исковата молба да има предвиденото в чл.127, ал.1 от ГПК съдържание цели да
постави необходимите рамки на правораздавателната дейност и индивидуализиране
предмета на делото.
Макар да не е длъжен да дава правна квалификация на исканията си, ищецът е
длъжен да изложи ясно, пълно и логически свързано фактическите си твърдения, както и да
формулира петитум /искане/, логически следващ от изложените фактически твърдения. Въз
основа на това изложение, съдът квалифицира предявените искове, като съдът не е длъжен
да изследва приложенията към исковата молба, за да тълкува волята на ищеца.
Предвид изложеното на ищеца следва да бъде указано и дадена възможност в
съответния срок да отстрани констатираните нередовности.
Преди отстраняване на сочените нередовности на исковата молба съдът не следва да
се произнася по заявената от ищеца молба по чл. 389 ГПК /в този смисъл са и указанията,
дадени с определение № 9351/29.09.2022г. по ч.гр.д. № 9344/2022г. по описа на СГС, ГК/
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх.№ 172106/17.08.2022г.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаването на съобщението, с писмена
молба, с препис за насрещната страна да формулира пълно, ясно и точно всички
обстоятелства, от които произтича правния спор, както и да посочи на какво конкретно
основава твърденията си за нищожност, респ. унищожаемост.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания исковата
му молба ще бъде върната.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2