Р Е Ш Е Н И Е
№ 877
гр.
Хасково, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при участието на
секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело
№ 918 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба от Н.Р.К. ***, подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***,
**, против Решение №1012-26-364-1/01.09.2022г. на Директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на К. против разпореждане №**********/прот.N01278/22.07.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.99 ал.1 т.2 буква „д“ от КСО, във вр. с чл.10 ал.2 от НПОС е
изменена отпуснатата и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било приложено
материалното право относно незачитането на трудовия стаж на жалбоподателката за
периода от 01.05.1992г. до 05.02.1995г. на изборна длъжност „Председател на
синдикат“ на синдикална организация при „Т. б.“ ООД ЕИК – ********* (невалиден)
град София, към Сдружение „Синдикат на автотранспортните работници в България“.
Сочи се, че констативните протоколи на контролните органи на ТП на НОИ били
изготвени при тенденциозно отразяване на правно значимите факти. Нарушени били
и разпоредбите на НПОС. УП-3 от 21.05.2021г. било незаконосъобразно отменено.
При непълно зачитане на целия наличен трудов стаж бил изчислен неправилен
по-нисък размер на отпуснатата ЛПОСВ. Моли се да бъде отменено обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане, и да бъде върната преписката на ТП
на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право и
отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателката, при правино зачитане на целия наличен
трудов стаж. Претендира се присъждане на разноски.
Ответната страна – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален
представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в
жалбата, становището на страните и след като анализира събраните писмени
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
От данните по административната преписка се установява, че от Н.Р.К. е
подадено до ТП на НОИ – Хасково заявление с вх. № 2113-26-25 (2116-26-103) от
10.01.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и
добавка от починал съпруг. Към заявлението са представени документи,
включително Трудова книжка №574/05.10.1979г., издадена от ДАП „Автостопанство“,
в която на стр.15 има запис за положен осигурителен стаж за периода от
01.05.1992г. до 06.02.1995г. в Синдикална организация при „Т. б.“ ООД, на
посочена длъжност, като отбелязаното относно прослуженото време е подписана
само от председател, както и Удостоверение обр. УП-3 с №020/21.05.2021г.,
издадено от Синдикална организация при „Т. б.“, в което е удостоверен
осигурителен стаж за периода от 01.05.1992г. до 05.02.1995г. – 02г. 09м.,
полаган от лицето, на длъжност „председател на синдикалната организация при „Т.
б.“ ООД гр. Х.“. В заявлението е декларирала, че е наследник на И. М. К. и
получава наследствена пенсия, че няма осигурителен стаж, придобит в друга
държава и че не е встъпила в нов брак след смъртта на наследодателя. Посочила,
че имената Н.Р. Делчева и Н.Р.К. са нейни.
С разпореждане №**********/№15/прот.№Y01094 от
09.03.2022г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково, на Н.Р.К. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 10.01.2022г. пожизнено
по чл.68 ал.1, 2 КСО по заявление, подадено на 10.01.2022г. Посочено е, че
пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето на размера
ѝ по реда на КСО. Със същото разпореждане е отпусната и добавка от лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО на И. М. К., починал
на 16.08.2010г.
За изясняване на достоверността и продължителността на стажа на лицето е
извършена проверка в „Т. б.“ ООД, гр. Х., констатациите от която са обективирани в съставен Констативен протокол
№ КП-5-26-01102316/22.03.2022г. От същия е видно, че предвид липсата на
разплащателна ведомост за плащане на председателя на синдикалната организация
при „Т. б.“ ООД е невъзможно да се потвърди достоверността и продължителността
на осигурителния стаж по издаденото удостоверение обр. УП-2 изх.
№020/21.05.2021г. на Н.Р.К., за периода от 01.05.1992г. до 05.02.1995г. от
осигурителя „Синдикат на автомобилните работници в България“ с ЕИК ********* за
синдикалната организация при „Т. б.“ ООД гр. Хасково.
С разпореждане №**********/2146-26-44/09.05.2022г., издадено от ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл.98 ал.2 т.1 буква „а“ от КСО е
спряно образуваното административно производство по заявление
№2113-26-25/10.01.2022г. на Н.Р.К.. В разпореждането е посочено, че със сигнал
изх. №2113-26-25-8/05.05.2022г. / 4022-21-93#8/09.05.2022г. / до сектор „КР на
ДОО“ при ТП на НОИ – София град, е изискана проверка относно достоверността и
продължителността на стажа от 01.05.1992г. до 06.02.1995г. към „Синдикат на
автотранспортните работници в България“, Синдикална организация при „Т. б.“ гр. С., удостоверен в
обр. УП-3 №20/21.05.2021г. Посоченото разпореждане №**********/2146-26-44/09.05.2022г.
е връчено на Н.Р.К. на 10.05.2022г. срещу подпис.
Извършена е проверка в Сдружение „Синдикат на автотранспортните
работници в България“ гр. София, резултатите от която са отразени в Констативен
протокол №КП-5-21-01167246/19.07.2022г. Във връзка с проверката, от
председателя С.С.С. е представена декларация вх. №4022-21-93#10 от 19.07.2022г. в ТП на НОИ
– София град, в която е декларирал, че трудовия стаж, отразен в трудовата
книжка е действителен и е нанесен след представяне на протоколи от общото
събрание на синдикалната организация, подписан от председателя на САРБ г-н И.А..
В декларацията е посочил също, че анулира издадения образец-3 изх.
№20/21.05.2021г. поради липса на разплащателни ведомости в Синдиката.
Предвид изложеното в констативния протокол и обстоятелството, че не са
съхранени разплащателните ведомости, контролният орган е посочил, че не може да
се произнесе относно достоверността на издаденото удостоверение обр. УП-3 изх.
№20/21.05.2021г. на Н.Р.К..
С разпореждане №**********-2135-26-46/22.07.2022г., издадено от ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.55 ал.1 от АПК е възобновено
спряното административно производство по заявление вх.
№2113-26-25-8/05.05.2022г.
С разпореждане №**********/№14/прот.№N01278 от 22.07.2022г., ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Хасково е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Н.Р.К. от 10.01.2022г. пожизнено по чл.99 ал.1 т.2 буква „д“ КСО във
връзка с чл.10 ал.2 НПОС. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж
за периода от 01.05.1992г. до 05.02.1995г. не е зачетен, тъй като представения
обр. УП-3 №020/21.05.2021г., издаден от Синдикат на автотранспортните работници
България, Синдикална организация при „Т. б.“ ООД , гр. С. с ЕИК ********* е отменен, а съгласно констативен протокол
№КВ-5-21-01167246/19.07.2022г. няма предадени разплащателни ведомости и други
оригинални документи. Разпореждане № **********/№14/прот.№N01278 от
22.07.2022г. е получено на 11.08.2022г. от Н.Р.К., която е обжалвала същото
пред директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх. №1012-26-364/19.08.2022г.
С Решение №1012-26-364-1 от 01.09.2022г. директорът на ТП на НОИ –
Хасково е отхвърлил жалбата, подадена от Н.Р.К. срещу разпореждане №**********№14/прот.N01278
от 22.07.2022г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Хасково, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 буква „д“ от КСО във връзка с
чл.10 ал.2 от НПОС е изменена отпуснатата и лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В решението са цитирани разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж и е прието, че съобразявайки същите, правилно
е отменено УП-3 с №20/21.05.2021г., издадено от Сдружение „Синдикат на
автотранспортните работници България“, поради липса на разходооправдателни
документи, договори за възлагане на труд и разплащателни ведомости. Посочено е
също, че правилно пенсионният орган не е зачел осигурителния стаж на лицето по
представената трудова книжка, т.к. същия не е удостоверен надлежно. Съгласно
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС/1993г.) приета с ПМС
№227/23.11.1993г. (обн. ДВ, бр.102/03.12.1993г.) в сила от 07.12.1993г.
продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при
работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение се записва
с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се
подпечатва с печата му, по аргумент на чл.6 ал.1 от Наредбата.
Решение №1012-26-364-1 от 01.09.2022г. е изпратено до Н.Р.К., чрез адв. Ч.,
като е получено от същия на 07.09.2022г., видно от представеното известие за
доставяне ИД PS 6300 01AL7M F.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково,
постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от
административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа
фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано.
Оспорваният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и не се установява
да се отклонява от изискванията към съдържанието, предвидени в чл.59 ал.2 от АПК. Не са нарушени и разпоредбите на чл.35, чл.36 и чл.39 от АПК, тъй като
преди издаване на акта органът е изяснил значимите за случая факти и
обстоятелства, включително чрез събиране на доказателства по служебен път и е
обсъдил всички направени от страна на заявителя възражения.
По отношение на съответствието на обжалваното решение и потвърденото с
него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема
следното:
Претенцията на жалбоподателката на практика касае зачитането като осигурителен
стаж на незачетения от пенсионния орган период от 01.05.1992г. до 05.02.1995г.
по съображения, че този период следвало да бъде зачетен изцяло по трудовата
книжка, като при евентуалното му зачитане размерът на осигурителния стаж на
жалбоподателката ще окаже влияние върху размера на отпуснатата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, който е посочен в разпореждането, потвърдено с
обжалваното решение.
На първо място съдът намира за неоснователна претенцията на
жалбоподателката да бъде зачетен осигурителен стаж за целия спорен период, по
представената от нея трудова книжка.
Трудова книжка №574, издадена на 05.10.1979г., е приложена (в заверено
копие) по делото. На стр.15 от същата е вписано, че Н.Р. Делчева е работила в
Синдикална организация при „Т. б.“ ООД, на посочена длъжност. Под колони 5, 6,
7, 8 и 9 на стр.15 от книжката е вписан текст: „Всичко прослужено време от
1.05.1992г. до 5.02.1995г. 2 години 9 месеца словом две години и девет месеца“
като заверката е подписана единствено от „Председател“.
Настоящият съдебен състав счита, че представената по пенсионната
преписка трудова книжка не се явява годно и достатъчно доказателство за
отразения в нея осигурителен стаж на оспорващата за спорния период.
Понятието „осигурителен стаж“ е дефинирано в чл.37 ал.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и съгласно чл.40 ал.1 от НПОС,
осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови,
служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според чл.40
ал.3 от НПОС, документите по ал.1 се издават въз основа на ведомости за
заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл.347 от Кодекса
на труда (КТ), тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като
официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен
орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в
нея. Тази доказателствена сила обвързва пенсионния орган, но само за
удостоверяваните в нея факти. Съгласно сега действащата разпоредба на чл.349
ал.1 т.9 от КТ, в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на
времето, което се признава за трудов стаж.
Съгласно чл.6 ал.1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
(НТКТС), при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на
трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се
подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата
му.
В случая трудовото правоотношение на жалбоподателката с осигурителя, при
когото предполагаемо е положила спорния стаж, е прекратено на 06.02.1995г.,
т.е. при действието на НТКТС, с оглед на което нейните разпоредби са били
изцяло приложими при оформянето на трудовата книжка. Трудовата книжка на
оспорващата обаче не е надлежно оформена съгласно изискванията на чл.6 ал.1 от
НТКТС, тъй като придобитият стаж е вписан на ръка / не е поставен правоъгълен
печат/ и най- вече липсва подпис на главния счетоводител. Наредбата изисква
императивно съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата
книжка след прекратяване на трудово правоотношение. Последицата от неспазването
им е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа. Засилените
технически гаранции при попълване на трудовата книжка имат за цел
удостоверяване на фактите от значение за установяване на трудовия
(осигурителен) стаж и при опорочаване на тази форма документът няма придадената
му от закона удостоверителна сила на официален документ. В тази насока е и
практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение
№9602 от 28.10.2022г. по адм. д. №2431/2022г., VI о.; Решение №14601 от
29.11.2017г. по адм. д. №9130/2016г., VI о.; Решение №2734 от 26.02.2021г. по
адм. д. №12218/2020г., VI о., Решение №1542 от 23.02.2004г. по адм. д.
№4865/2003г., I о. и др.
След като трудовата книжка не е оформена при спазване на нормативно
установените изисквания, не се ползва с официалната удостоверителна сила по
чл.347 от КТ, респективно не може да послужи за установяване на осигурителен
стаж съгласно чл.40 ал.1 от НПОС, поради което правилно пенсионният орган е
отказал да зачете спорния осигурителен стаж въз основа на трудовата книжка.
Процесният период не може да бъде зачетен за осигурителен стаж и въз
основа на издаденото удостоверение обр. УП-3 с №020/21.05.2021г., тъй като
същото е анулирано „поради липса на разплащателни ведомости в синдиката“, т.е.
такива липсват. В тази връзка не би могло да се извърши проверка за
достоверността на направения в трудовата книжка запис за спорния период, като
отразяването му в трудовата книжка се явява компроментирано.
При това положение, с оглед ненадлежното оформяне на трудовата книжка на
оспорващата и липсата на някой от другите документи, предвидени в чл.40 НПОС,
правилно пенсионния орган е отказал да зачете осигурителен стаж за спорния
период. Дейността по отпускане на пенсиите и определяне на техния размер се извършва при обвързана компетентност, като
административният орган е задължен да спазва стриктно материалните и
процесуални правила, регламентиращи признаването и упражняването на правото на
пенсия, в т.ч. относно доказателствата, с които се установява наличието на
осигурителен стаж. При липса на редовни документи по чл.40 от НПОС, за лицето
остава възможността да установи придобития осигурителен стаж по исков ред,
съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Като е потвърдил разпореждането на длъжностното
лице – ръководител на „Пенсионно осигуряване”, директорът на ТП на НОИ –
Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който е в
съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу
него жалба – отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с
чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 (сто) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172,
ал. 2 АПК, чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Р.К. ***, против Решение №1012-26-364-1/01.09.2022г. на директора
на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на К. против разпореждане
№**********№14/прот.N01278/22.07.2022г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 буква
„д“ от КСО, във вр. с чл.10 ал.2 от НПОС е изменена отпуснатата и лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА Н.Р.К. ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ Хасково направените
по делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
СЪДИЯ: