Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 20.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 2168 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 19.07.2019г., постановено по гр.д. № 35868/2009г. по описа на СРС,
ГО, 33 състав, е уважен предявеният от П.С.С. срещу Н.П.Б. иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от деликт, извършен на 26.05.2007г., около 00, 45 часа, в гр. София,
в ресторант „Дивака”, находящ се на ул. „*****, при който ответникът се
приближил до ищеца с думите: „Какво се смеете, нещо смешно ли е? Знаете ли кой
съм аз? Сега ще видите кой съм!”, извадил от кобур на кръста пистолет
/стандартно огнестрелно оръжие „Щаер – М9”, калибър 9 мм, „Пара”, с фабричен
номер 035895/, заредил го с патрон /стандартен боеприпас 9 мм, „Пара”/ в цевта
и го опрял в гърба на П.С.С., ведно със законната лихва от 26.05.2007г. до
окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за
разликата над сумата от 3 000 лева до пълния предявен размер от 5 000
лева, както е отхвърлен изцяло и предявеният насрещен иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на П.С.С. да заплати сумата от 1 500
лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от деликт,
извършен на 26.05.2007г., около 00, 45 часа, в гр. София, в ресторант „Дивака”,
находящ се на ул. „*****, при който бил нападнат, обиждан, бит от ответника,
като му били причинени наранявания.
Срещу
решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният първоначален иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 3 000 лева до
пълния предявен размер от 5 000 лева, е подадена въззивна жалба от П.С.С..
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се поддържа, че съдът е нарушил принципа на справедливост по чл. 52
от ЗЗД, като е определил обезщетение в занижен размер, несъответен на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Счита, че решаващият орган не е
съобразил степента на преживения страх и отражението на негативните последици от
инцидента върху живота на пострадалия, като е определил страхът като
краткотраен, макар и с висок интензитет. Твърди, че в ситуацията, в която е бил
поставен, пострадалият е изпитал силно чувство на страх и безпокойство, дължащо
се на опряното в гърба му огнестрелно оръжие. Още повече, че пострадалият чул
как нападателят поставил патрон в цевта. Макар че ситуацията е била овладяна
сравнително бързо, благодарение на намесата на приятелите на пострадалия, това
не можело да омаловажи изпитаните чувства на страх у пострадалия и стресът,
който причинява у всеки нормален човек насочен и зареден пистолет. В случая
пистолетът бил опрян в гърба на пострадалия и последният е бил безпомощен да
окаже съпротива. В жалбата са изложени съображения, че прекратяването на
действията на нападателя не прекратява автоматично преживения стрес или пък не
намалява неговото въздействие върху пострадалия, поради което счита, че
размерът на нанесените неимуществени вреди не може да бъде преценен по критерий
времетраене на деликта. Освен това счита, че първоинстанционния съд неправилно
е посочил, че употребата на алкохол е оказала значително въздействие върху
пострадалия, тъй като не са ангажирани доказателства, че ищецът е имал външни
прояви на опиване. Ето защо поддържа, че употребата на алкохол не е повлияла
върху възприятията на пострадалия, нито може да се приеме, че е оказала влияние
върху интензитета на изпитания страх и стрес. По тези съображения е направено
искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с
което предявеният иск да се уважи в пълен размер.
Насрещната
страна Н.П.Б. не изразява становище по
жалбата.
По
делото е постъпила въззивна жалба и от ответника Н.П.Б. срещу
първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният първоначален
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3 000 лева, както
и в частта, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се твърди, че по делото
не са събрани доказателства, че ищецът е претърпял вреди от процесния деликт,
конкретно – не било установено, че ищецът не е бил в състояние да върши
работата си и да взима правилни решения, както и че се е затворил в себе си и
престанал да се вижда с неговите приятели. Оспорва се и размерът на присъденото
обезщетение по възражения, че същият е прекомерен и не съответства на
установените по делото конкретни обстоятелства. По отношение на предявения
насрещен иск се поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че
същият подлежи на отхвърляне, тъй като авторът на твърдяното противоправно
деяние не е персонализиран.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – П.С.С. е подал отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че
решението в обжалваната от ответника част е правилно, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Навеждат се доводи, че
по делото не е установено твърдяното от дееца съпричиняване на вредоносния
резултат, поради което предявеният насрещен иск правилно е бил отхвърлен. С
оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в частта, в
която уважен предявеният първоначален иск и отхвърлен предявеният насрещен иск.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Предявен
е от П.С.С. срещу Н.П.Б. първоначален иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, от престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което
ответникът е бил признат за виновен с влязла в законна сила присъда.
В
хода на производството е приет за съвместно разглеждане насрещен иск от Н.П.Б.
срещу П.С.С. с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в
резултат на извършено от ответника по насрещния иск противоправно поведение,
изразяващо се в груба физическа сила и нанасяне на удари в областта на главата
и тялото на пострадалия.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел въз основа на влязлата
в сила присъда по НОХД № 5755/2010г. по описа на СРС, че твърдяното в исковата молба деяние е
извършено от ответника Б., като поведението на последния е виновно и
противоправно, поради което ищецът се легитимира като кредитор по спорното
вземане за репариране на претърпените от деянието неимуществени вреди. По
отношение на размера на претенцията е съобразил, че от събраните гласни
доказателствени средства се установява, че ищецът е претърпял страх от
зареденото оръжие с патрон в цевта, който бил опрян в гърба му, поради което е
преживял изключително силен психически страх. Не били събрани обаче
доказателства относно твърдението, че пострадалият не е бил в състояние да
върши работата си и да взима правилни решения, както и че се е затворил в себе
си и престанал да се вижда с приятелите си. При съобразяване на посочените
обстоятелства и предвид установеното, че ищецът е употребил значително
количество алкохол, което е от значение за възприятията му, е направен извод,
че претенцията е основателна до размер на 3 000 лева. Предявеният насрещен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен, тъй като съдът е
приел, че не може да се установи авторството на твърдяното деяние.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По изложените във въззивната жалба
оплаквания намира следното:
Предявени
са първоначален и насрещен иск с правна квалификация на претенциите по чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД.
За
да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищецът той следва да докаже
факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт, а именно -
противоправно деяние /действие или бездействие/; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди /чл. 45, ал. 1 от ЗЗД/. Доколкото това са правопораждащи факти ищците следва да проведат пълно и
главно доказване. Законодателят е презюмирал небрежната вина /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, следователно наличието на такава не е необходимо да се доказва.
Останалите правопораждащи факти следва да се докажат от ищеца при условията на
пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Липсата на която и
да е от тези кумулативни предпоставки водят до неоснователност на претенцията.
Материално-правната
разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за репарация на вреди,
претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на
вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен.
Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно
доказване да установи това свое качество.
Вредата
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от
закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото
имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му.
Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е
вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е
засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено
увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на
този фактически състав. Само по отношение на него причинителят на вредите,
респективно лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават
длъжници.
Основният
обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване
на противоправно деяние т.е. такова действие или бездействие, което обективно
да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право
или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
По
предявения първоначален иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:
В
конкретния случай ищецът релевира твърдения, че е пострадал от извършено от
ответника престъпление. Това обстоятелство се установява от представения препис
от влязла в законна сила на 20.07.2017г. присъда, постановена по НОХД № 5755/2010г.
по описа на СРС, НО, 107 състав, с която Н.П.Б. е признат за виновен в това, че
на 26.05.2007., около 00, 45 часа в гр. София, в заведение „Дивака”, находящо
се на ул. „*****, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като с думите: „Какво се
смеете, нещо смешно ли е? Знаете ли кой съм аз? Сега ще видите кой съм!”,
извадил от кобур на кръста пистолет /стандартно огнестрелно оръжие „Щаер – М9”,
калибър 9 мм, „Пара”, с фабричен номер 035895/, заредил го с патрон /стандартен
боеприпас 9 мм, „Пара”/ в цевта и го опрял в гърба на П.С.С., като деянието се
отличава с изкючителна дързост – с действията си Б. в много груба форма
засегнал интересите на отделната личност, при липса на личен мотив във
взаимоотношенията им и проявил грубо нахалство, демонстрирайки безнаказаност и
пренебрежение към установените правила на обществен ред, като заредил
огнестрелното си оръжие с патрон в цевта и го опрял в гърба на С. на обществено
място, всявайки паника и страх сред присъстващите, поради което и на основание
чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, б. „б” от НК е осъден на наказание
пробация при конкретно посочени в присъдата пробационни мерки. Срещу присъдата
била подадена въззивна жалба, като с решение от 20.07.2017г., постановено по
ВНОХД № 2423/2017г. по описа на СГС, първоинстанционният съдебен акт бил
потвърден.
По
искане на защитник на осъдения Б. било образувано производство по реда на чл.
424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК пред САС, като с решение от
09.03.2018г., постановено по НД № 1553/2017г. по описа на САС, наказателното
производство по делото било възобновено, като въззивно решение № 865 от
20.07.2017г., постановено по ВНОХД № 2423/2017г. по описа на СГС, НО, било
изменено, като извършеното от Н.П.Б. деяние било преквалифицирано от
престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК в такова по чл. 325, ал. 1 от НК, за което
не го наказва поради изтекла давност на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 4 от НК.
Според
съдопроизводственото правило на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. По тези съображения следва да се
приеме, че в настоящото производство е установено със задължителна сила, че
ответникът е извършил виновно и противоправно деянията, за които е признат за
виновен с влязлата в сила присъда. По аргумент от нормата на чл. 300 от ГПК
следва да се приеме за установено със задължителна сила и извършването от
ответника на посочените като част от непристойните действия, съставляващи
изпълнителното деяние на престъплението по чл.
325, ал. 1 НК, действия, а именно: спирането при компанията на ищеца в посоченото
заведение, отправянето на реплики към тази компания - „Какво се смеете,
нещо смешно ли е? Знаете ли кой съм аз? Сега ще видите кой съм!”, изваждането
на оръжие, зареждането му и опирането му в гърба на ищеца.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите я М.М., Х.Д.,
К.В.и К.К., чиито показания следва да се кредитират като логични, непротиворечиви
помежду си и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора
обстоятелства, се установява механизма на деянието, съответстващ напълно на описания
такъв в постановената по наказателното производство присъда, която е задължителна
за гражданския съд /чл. 300 от ГПК/. От същите показания се установява и състоянието
на ищеца непосредствено след претърпения инцидент. Той пребледнял, видимо много
се изплашил, а около месец след случката продължавал да бъде стресиран,
разочарован от факта, че на извърителя не било повдигнато обвинение за
престъпление – заплаха за убийство. Станал много мълчалив, притеснявал се, не
излизал никъде, освен това напуснал работа.
По
спорните на етапа на въззивното производство въпроси свързани с размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди и с наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия /с оглед своевременно направеното от ответника възражение
в срока за писмен отговор на исковата молба – чл. 131 от ГПК/, настоящият
съдебен състав приема следното:
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Релевантни за размера на
обезщетението и за прилагане на критерия „справедливост” са характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление
във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увредените лица.
Както е
прието в решение № 88 от 17.06.2014г. на ВКС по т.д. № 2974/2013г., II ТО, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При съобразяване на посочените критерии съдът счита,
че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени
в резултат от извършените от ответника непристойни действия, възлиза на сумата
от общо 3 000 лева. За да стигне до този извод съобрази времето и мястото на
извършване на деянието – в тъмната част от денонощието и на публично място /заведение/,
механизма на деянието – отправяне на непристойни и провокативни изрази,
съпроводени с действия по
изваждане на огнестрелно оръжие, зареждането му и опирането му в гърба на
ищеца, което безспорно е от естество да предизвика основателен силен страх за
живота и здравето на пострадалия. В резултат на така описаното деяние ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и ужас от преживяното,
чувство на безпомощност, предизвикан от обоснования страх, че може да бъде
застрелян. Отражението върху психиката на пострадалия се е проявявало в
продължителен период от време – около месец, което е довело до промяна в
емоционалното му състояние, станал е по-затворен, не искал да общува със своите
приятели. От друга страна по
делото липсват данни за настъпването на
специфични и трайни тежки последици върху социалните контакти, семейния и
професионален живот на ищеца, както и липсват данни за неблагоприятни бъдещи прояви в
психическото му състояние. Прекратяването на служебното правоотношение на ищеца
е по негова молба, считано от 01.07.2007г., което се установява от
представеното писмо от Дирекция „Човешки ресурси” – МВР. От показанията на разпитаните
свидетели – колеги на ищеца, не може да се направи извод за наличие на причинно-следствена
връзка между инцидента и молбата на ищеца за напускане, нито такава може да се
изведе от правилата на формалната логика.
В този смисъл и с оглед
обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта,
присъждането на по-голяма от горепосочената сума би довело до несъответстващо
на изискванията на справедливостта имуществено разместване. Присъждането на
обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение, като размерът на
паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не може да
служи за обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като "справедливостта"
до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални ценности,
а в сферата на последните равенството в обществото намира най-чист израз /така
решение № 110 от 25.05.2017г. на ВКС по гр.д. № 2808/2016г., IV
ГО/.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат при фактически
твърдения, че е бил провокиран от отправени спрямо него и приятелката му
нецензурни подмятания от страна на ищеца и неговите приятели. Така наведено
възражение според настоящият съдебен състав е неоснователно. В тази връзка
следва да се има предвид обстоятелството, че за да се приеме, че са налице
действия, с които ищецът С. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
то те трябва да са такива, че да доведат до освобождаване на Н.Б. от
наказателна отговорност или до квалифицирането на извършеното от него по по-лек
състав от НК. Ако с поведението си П.С. е предизвикал действията на ответника,
то последният трябва да е действал в състояние на неизбежна отбрана, крайна
необходимост или силно раздразнение. В
случая ответникът твърди хипотеза на силно раздразнение, което обаче не е
доказано. Не се установи ответникът да е бил нападнат от П.С. или последният да
е предизвикал в него силно раздразнение с
насилие, с тежка обида или с друго противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или
негови ближни. Ето защо релевираното възражение за съпричиняване е недоказано.
Поради изложеното определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
не следва да се редуцира по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По
насрещния иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:
По
делото е предявен насрещен иск за обезвреда на претърпени от Н.П.Б.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат от
извършено от П.С.С. противоправно деяние – прилагане на груба физическа сила и
нанасяне на удари в областта на главата и тялото на пострадалия.
От
събраните по делото писмени доказателства – съдебно медицинско удостоверение №
АП 217/2007г. от 30.05.2007г. от Специализиран съдебно-медицински кабинет „А.
Паре” ООД и епикриза от 29.05.2007г., издадена от МБАЛСМ „Пирогов” ЕАД – София,
се установява, че на 26.05.2007г. Н.Б. е бил приет за лечение в медицинското
заведение поради установени множество контузии по лицето и главата. Пациентът
имал травматични увреждания: контузия с травматичен оток в тилно-теменната
област на главата в ляво, контузия с оток и кръвонасядане в слепоочната област
на главата в дясно, ивицовидно кръвонасядане на шията в ляво, контузия с кръвонасядане
в дясна раменница и лява поясна област.
По
делото са разпитани свидетелите Н.К.и К.К., от чиито показания се установява,
че ищецът по насрещния иск е пострадал по време на инцидента в заведение
„Дивака” на 26.05.2007г. Той бил повален на земята от компанията на П.С., тези
мъже го ритали и удряли по тялото и главата. Показанията им в тази част
кореспондират на показанията на другите свидетели, които също изнасят данни, че
е имало боричкане между тях и Н.Б., в резултат на което Б. бил повален на
земята и задържан от тях до идването на полицията.
При
съвкупната преценка на ангажираните писмени
и гласни доказателства се налага извод, че на Н.Б. са причинени травматични
увреждания, с медико-биологичен признак - временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Уврежданията са в резултат на нанесени удари с юмруци и
ритници по главата, тялото и крайниците, което се установява от представеното
съдебно-медицинско удостоверение. Независимо от изложеното не са налице
предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по
насрещния иск за репариране на причинените неимуществени вреди. За да стигне до
този извод съдът съобрази обстоятелството, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест в процеса, не проведе пълно и главно доказване на твърдяното
противоправно поведение на П.С.. Отговорността за вреди, причинени в резултат
на непозволено увреждане по общия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е лична и
се ангажира за извършено противоправно деяние – действие или бездействие. В
случая не се установи такова поведение на П.С., което да сочи на съпричастност
към нанесения на Н.Б. побой. Нито един от свидетелите – очевидци на инцидента,
не дава сведения, че конкретно П.С. е участвал в нанасянето на удари върху
ищеца по насрещния иск или че поведението му е било насочено към сломяване на
съпротивата на пострадалия по друг начин. С оглед изложеното и предвид липсата
на един от елементите на претенцията по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се налага извод,
че предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Като
е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
Предвид
обстоятелството, че и двете въззивни жалби са неоснователни и следва да се
отхвърлят, то нито една от страните в производството няма право на присъждане
на сторените от нея разноски.
С
оглед цената на предявените искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК /не подлежат на касационно обжалване въззивни решения, постановени по
искове по граждански дела с цена на иска
до 5 000 лева, включително – в този
смисъл определение № 39 от 29.01.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 463/2015г., IV
ГО/, настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171479 от 19.07.2019г., постановено
по гр.д. № 35868/2009г., по описа на СРС, ГО, 33 състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.