№ 445
гр. Благоевград, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от П. Узунов Въззивно гражданско дело №
20241200500394 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. М. Н., ЕГН
**********, с.Е., общ. Благоевград, Г. П. П., ЕГН **********, с.Б., общ. Б.,
обл. Перник, ул. „**, В. Г. М., ЕГН **********, с.Н.с., общ. Н.с., обл. Видин,
ул. „**, М. Г. П., ЕГН **********, гр. Б., обл. Перник, ул. „**, В. Н. А., ЕГН
**********, П. И. А., ЕГН ********** и Р. И. А., ЕГН **********, тримата с
адрес в гр. Благоевград, **, всички със съдебен адрес: гр.Благоевград, ул. „**,
против решение №900204/20.12.2023 г. на РС-Благоевград по гр.д.
№1307/2020г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр.
осн. чл.258 и сл. ГПК.
С обжалваният акт е отхвърлен като неоснователен искът по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ.
Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го
считат за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Настояват за неговата отмяна и уважаване исковите претенции.
Въззиваемата Д. Ю., чрез особен представител, оспорва жалбата като
неоснователна, поддържа първоинстанционното решение, настоявайки за
1
неговото потвърждаване, за което също подробно се аргументира.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
установила родствените връзки, по силата на които ищците В. М. Н., Г. П. П.,
В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А. са наследници по закон на М. Г.
А., п. 20.03.1994 г. (вж. у-ние за наследници изх.№3/28.04.2020г). От своя
страна наследодателят М. Г. А. е наследник на Г. А. И., оставил следните
наследници по закон – Д. Г.а А. (съпруга); двама сина – С. Г. и М. Г. А., и
седем дъщери – К. Г.а Б.,п. 2016г, Н. Г.а Д., п. 1990г, Д. Г.а М., п. 2001г, Л. Г.а
Т., п.2005г, В. Г.а Н., Д.- Г.а и П. Г.а Т. (вж. у-ние за наследници изх.
№2573/25.06.2021г).
Не се спори, че ответниците К. Г. Ш., Р. Г.а И.а, С. Г.а Ю. (починала в хода
на делото и заместена по реда на чл.227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и
А. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д. Ж. и В. Д. Й. са наследници на Г. Т. Ш., б.ж. на
гр.Благоевград, п. 26.11.1990г (вж. у-ние за наследници изх.
№2662/03.08.2020г).
От приложения препис на историческа справка за ТКЗС „Г.Д.“
гр.Благоевград се установява, че същото е образувано на 28.01.1948г, като
пред август 1958г се кооперира и с. Д..
Със заявление-декларация от 16.08.1955г до председателя на ТКЗС, М.А.
е заявил желанието си за членство в кооперативното земеделско стопанство в
с.Д., като при влизането си ще внесе всичката обработваема от семейството му
земя в с.Д. – 21 декара ниви. Към заявлението е приложена и опис-декларация,
без да са описани имотите, които се внасят в ТКЗС.
Видно от приложените към делото преписки от ОСЗГ-Благоевград със
заявление от 11.05.1992г до ОСЗГ-Благоевград, М.А. е поискал
2
възстановяване правото на собственост на шест имоти, сред които и нива от 1,
5 дка в м.“Равнако“, без посочени съседи на имота. Към заявлението е
представена и Декларация за притежавани от М. А. непокрити земеделски
имоти от 03.06.1049г, в която под №3 е посочена нива от 1, 5 дка в
м.“Равнако“, земл. на с.Д., придобита по наследство. С протоколно решение
№287/09.03.1994г по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ, ПК-Благоевград е признала
правото на възстановяване в съществуващи стари реални граници всички
заявени имот, в т.ч. и нива от 1,5 дка в м.“Равнако“. С решение
№874/20.11.2012г на ОС „Земеделие“-Благоевград е отказано на наследниците
на М.А. възстановяването на правото на собственост върху въпросната нива
от 1, 5 дка в м.“Равнако“, землището на с.Д., поради това, че нивата попада
във възстановен имота на С.Ю. и е налице спор за материално право. С
решение по адм.д.№64/12г на РС-Благоевград така посоченото решение е
било отменено и преписката върната на ОС „З“ за ново произнасяне
съобразно дадените указания. С писмо изх.№ВС-02-426/18.10.2013г на ОС
„Земеделие“-Благоевград И.А. е уведомен, че нива с площ от 1, 500 дка в
м.“Равнако“, с.Д., попада върху имот №000210, който е възстановен по реда на
ЗСПЗЗ и общинската служба спира процедурата до решаване на спора в съда.
Видно от решение №RK/31.08.2006г на ОС „ЗГ“-Благоевград на
наследниците на Г. Т. Ш. е възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 6.128 дка в
м.“Д.“, представляваща имот №000120 по картата на землището. Към
заявлението за възстановяване на въпросната нива, наследниците на Г.Ш. са
приложили опис-декларация от 15.01.1957г за притежавани от Г. Т. А. имоти,
сред които под №5 е посочен и имот в м.“Д.“, без описани съседи за имота.
С нотариален акт №120/2006г на нотариус И.К., С. Г.а Ю. е прехвърлила
на И.М.М. правото на собственост върху нива с площ от 6.128 дка в м.“Д.“,
представляваща имот №000120 по картата на землището, при подробно
описани съседи.
С нотариален акт №15/2007г на нотариус И.К., И.Митов е прехвърлил на
С. Д. Ю. правото на собственост върху въпросната нива с площ от 6.128 дка в
м.“Д.“, в землището на с.Д., представляваща имот №000120 по картата на
землището, при подробно описани съседи.
С решение №5698/17.12.2018г на БлОС по в.гр.д.№807/18г по описа на
3
с.с. е отменено решение №6805/10.07.2018г на РС-Благоевград по гр.д.
№1934/15г по описа на с.с. и вместо това е признато за установено по
отношение на С. Д. Ю., че ищците по това дело (н-ци на А. Т.) са собственици
на 4067 кв.м. от имот №000210, в землището на с.Д., общ.Благоевград, м.“Д.“,
целият с площ от 6128 кв.м.
Според съдебно-графическата експертиза подписът за „началник“ в
решение №RK-11/31.08.2006г на ОС „ЗГ“-гр.Благоевград е положен от И. А.
Г., подписът за „зам.началник“ е положен от С.С.С., а подписите от името на
членовете са положени, както следва: срещу т.1 – от С. К.ова Н., срещу т.2 – от
П. И.а Б. и срещу т.3 – от М.Е.Х..
В заключението си вещото лице по съдебно-техническата експертиза
сочи, че не може да се установи идентичност между нива от 1.500 дка, девета
категория, в землището на с.Д., в м.“Равнако“, с.Д., по преписката по
заявление №33/11.05.1992г (подадено от М. А.) и нива от 5.000 дка в м.“Д.“,
с.Д., по преписката по заявление №К53/28.07.1992г (подадено от Тодор Ш.),
поради неописани съседи в документите, с които се доказват тези имоти и
поради липса на планове и карти, в които въпросните заявени за
възстановяване имоти да присъстват. Отделно от това, вещото лице сочи, че
основаната местност по КВС за района на СТЕ е м.“Вировете“, с подместност
„Армана“. По КВС м.“Равнако“ се намирала на около 1000м по права линия,
югозападно, между м.“Юрто“ и м.“Дългата нива“, а м.“Д.“ се намира на около
1000м по права линия, югоизточно, в района на бившия стопански двор на
ТКЗС, между м.“Преслапо“ и м.“Кошарите“, а хоризонталното разстояние
между двете заявени местности е около 1200м, по права линия.
Според вещото лице е налице частична идентичност за площ от 1 910
кв.м.между нива от 1.500 дка, девета категория, в землището на с.Д., в
м.“Равнако“, с.Д., по преписката по заявление №К33 от 11.05.1992г (подадено
от М. А.) с поземления имот, възстановен на наследодателя на ответниците с
решение №RK 11/31.08.2006г, описан като имот №000210 по картата на
землището на с.Д., м.“Д.“, само по скицата-извадка от КВС, на която по молба,
след показване на място от наследниците на ищеца на 15.04.2010г, по съставен
проткол за съвместно уточняване на границите след срока по чл.18д, ал.5
ППЗСПЗЗ, по реда на Наредба №49/2004г, за поддържане и осъвременяване на
КВС, от поддържащата фирма на КВС, са заснети показаните граници.
4
Вещото лице твърди също, че е налице частична идентичност за площ от
1910 кв.м. между поземления имот, възстановен с решение №RK
11/31.08.2006г, описан като имот №000210 по картата на землището на с.Д.,
м.“Д.“ и поземлен имот с идентификатор №20540.38.99 по КККР, за
неурбанизираната територия на с.Д., одобрена със заповед №РД-18-
185/13.03.2019г на ИД на АГКК. Имот №000210 по КВС, с площ от 6128 кв.м.
се е трансформирал в поземлен имот с идентификатор №20540.38.210, с площ
от 6128 кв.м. по КККР за неурбанизираната територия на землище на с.Д.,
като през 2020г по искане на С.Ю. този имот е разделен на два имота – ПИ с
идентификатори №20540.38.99 и №20540.39.100, като имота, обект на
експертизата е с идентификатор 205.38.99, с площ от 1910 кв.м.
Според вещото лице за първи път процесния имот на ищцовия
наследодател е заснет с неодобрения КП на с.Д. от 1984г, в който е отразен
като част от имот с пл.№7, с обща площ на имота от 5250 кв.м., като
конкретно частта, която попада в района на СТЕ е с площ от 1630 кв.м. В
одобрения КП на с.Д. от 2002г имота е отразен като част от имот с пл.№4,
дворно място, с обща площ от 5280 кв.м., като конкретно частта, която попада
в района на СТЕ е с площ от 1578 кв.м. В ПУП на с.Д. от 2005 г. имота на
наследодателя на ищците е отразен като имот с пл.№201, с площ от 1578 кв.м.
Вещото лице сочи, че е налице частична идентичност между имота, описан
като нива от 1.500 дка, девета категория, находящ се в землището на с.Д., в
м.“Равнако“, по заявление №К 33/11.05.1992г., с имот пл. №7 по КП от 1984г
за площ от 1630 кв.м., за площ от 1578 кв.м. и за площ от 1578 г. от имот пл.
№201 по ПУП-ПУП от 2005г. Вещото лице обаче не може да установи
идентичност между нива с площ от 1.500 дка, девета категория, в землището
на м.“Равнако“, с.Д. по преписката по заявление №К33/11.05.1992г (подадено
от М.А.) и нива от 5.000 дка в м.“Д.“, с.Д., възстановена на наследодателя на
ответниците.
Експертът е установил още, че ТКЗС „Г.Д.“-гр.Благоевград е образувано
на 28.01.1948г, по желание на група граждани от гр.Г.Джумая, като напълно се
масовизира през 1957г. През август 1958г към него се кооперирали още пет
села, между които и с. Д., а от 24.12.1958г то получава и наименованието
Обединено ТКЗС.
В показанията си св.З.П. посочва, че познава М. Г. А., съпругата му и
5
неговата майка. Посочва, че М.А. имал много имоти, както и имот в
м.“Равнако“. Имотът бил голям – над декар, декар и половина. Заявява, че не
знае със сигурност дали този имот е внасян в ТКЗС. След като починала баба
Д. (майката на М.А.), този имот бил обработван от М.А. и никой друг не е
виждала в имота. Посочва, че Г.Ш. имал имот, който е „от пътя надолу“, като
той нямал имот и място до техните и никога не е имал.
Св.Д.Д. сочи, че е роден в с.Д. през 1952г и познава М.А.. Съседи били с
него на къщата и имоти в м.“Равнако“. Имотът в м.“Равнако“ бил около декар
и половина, като М. имал този имот по наследство. Заявява, че имотът е
влизал в ТКЗС, когато се направила колективизацията и докато се жънело на
ръка там бил общия харман на селото. Твърди, че освен М., съпругата му и
баба Д. (майката на М.А.) не е виждал на имота да работи друг. Не познава
Г.Ш. и не го е виждал никога.
Св.В.Ш. сочи, че с М.А. били съседи навсякъде. Същият имал имот в
м.“Харманите“. Заявява, че М.А. и неговата майка обработвали имота преди
ТКЗС, а след това харманите се ползвали от ТКЗС, в т.ч. и имота на М..
Посочва още, че имотът бил повече от декар, като след смъртта на майката на
М.А., имотът бил обработван от М. и съпругата му, като други хора не е
виждала в имота.
При тези данни РС правилно е отхвърлил собственическия установителен
иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Изложените в тази връзка съображения се споделят
изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на доказателствения
материал, закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг.
на чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, според които неправилно
районният съд е приел за недоказано внасянето на процесния имот в ТКЗС от
М. А.. Както в заявлението-декларация до ТКЗС, така също и в опис-
деклрацията към него, вносителят М.А. не е посочил изобщо, че внася в ТКЗС
имоти в м.“Равнако“, а още по-малко е посочено, че внася и процесният такъв
с площ от 1.500 дка. В заявлението-декларация до ТКЗС наследодателят на
ищците е заявил, че ще внесе в ТКЗС ниви от 21 декара, но поради липсата на
индивидуализиращи белези на въпросните ниви, в това число и описание на
местността, където се намират, както в заявлението-деклрация, така и в
придружаващата я декларация, не може да се установи каквато и да е
6
идентичност с процесния недвижим имот, т.е. по делото не се установява, че
именно процесният недвижим имот е бил внесен в ТКЗС от ищцовия
наследодател. В тази насока са и категоричните изводи на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, според която не може да се установи
идентичност между нивата с площ от 1.500 дка, в землището на с.Д., в
м.“Равнако“ по преписката на наследниците на М.А. и нивата от 5.00 дка в
м.“Д.“, с.Д. по преписката на ответниците. Разпитаните по делото свидетели
също не установяват както внасянето на описания в исковата молба недвижим
имот в ТКЗС от наследодателя на ищците, така също и идентичност между
процесния имот и имота, възстановен на ответниците. Така св.З.П. заявява, че
не знае със сигурност дали имота на М.А. е бил внасян в ТКЗС. Св.Д.Д. и
св.В.Ш., макар да сочат, че имотът е бил внесен в ТКЗС, не установяват с
категоричност въпросното обстоятелството, доколкото към датата на
внасянето (1958г) са били на възраст, която не позволявала да възприемат
внасянето на имота в ТКЗС. Ето защо и доводите на жалбоподателите, че било
установено внасянето на имота в ТКЗС, са неоснователни.
Дори горното да се игнорира и да се приеме, че наследодателят на
ищците М.А. е внесъл процесния имот в ТКЗС през 1958г, то
неоснователността на собственическия иск произтича и от следното:
Въпреки принципа за разпределение на доказателствената тежест,
задължаващ ищците да докажат изгодните за себе си факти, по делото не се
установи възникването на сложния юридически факт на придобивната
давност, легитимиращ наследодателя на ищците за собственик на процесния
имот. Придобивната давност включва господство над веща, намерение за
своене и изтичането на определен от закона срок. Отсъствието на който и да е
от изброените елементи, осуетява придобиването на имота.
По делото липсват данни за установено фактическо господство от страна
на М.А. върху процесния имот в изискуемия от чл.34 Закона за давността
(отм.) двадесетгодишен срок. Изнесеното от св.З.П., Д.Д. и В.Ш. в тази насока
не е достатъчно. Така показанията на св. П. не съдържат информация относно
срока на владение на процесния имот от наследодателя на ищците.
Твърденията й в тази насока са бегли и повърхностни, поради което не
установяват нито началото, нито края на упражняваното от наследодателя на
ищците владение. Същото важи и относно показанията на св.Д.Д. и св.В.Ш..
7
Макар да заявяват, че имотът се обработвал от майката на М.А., а след
смъртта й от последния, не установяват да са осъществявали владение в
изискуемия от закона срок по чл.34 от Закона за давността (отм.), необходим за
придобиване на имота по давност. Според чл.34 Закона за давността (отм.)
може да се придобие недвижим имот с непрекъснато владение в продължение
на 20 години. Този закон е отменен на 16.12.1951 г. с влизане в сила на ЗС.
Съгласно § 4 ЗС, започналата да тече придобивна давност при действието на
отменения Закон за давността продължава да тече, като ако за завършването й
е необходим срок по-дълъг от 10 години, се прилага правилото на чл. 79 ЗС, т.
е. 10-годишния срок. Ако за изтичане на давността е необходим срок по-малък
от 10 години, то давността изтича с изтичане на този по-кратък срок.
Доколкото към датата на влизане в сила на ЗС (17.121951г.) изтеклият
давностен срок е близо 13 години, то е бил необходим по-кратък срок от 10
години, така че давността би се считала за изтекла с изтичането на този по-
кратък срок, т.е. би се считала изтекла през 1958г, когато е образувано ТКЗС в
с.Д.. Както правилно е посочил районния съд, разпитаните по делото
свидетели не установяват, че наследодателят на ищците (М.А.) е владял
процесния имот през необходимия 20-годишен период от време, още повече,
че същите в началото на периода дори и не са били родени, респ. през
времетраенето са били на изключително ниска възраст, която не предполага
възприемане на осъщественото от наследодателя на ищците владение. Поради
това настоящият състав не приема за доказано установяването на твърдяната
фактическа власт през 1938г, упражнявана до кооперирането през 1958г. Не се
установи такава фактическа власт да е упражнявал и бащата на наследодателя
на ищците. Оттук и неоснователността на развитите в тази насока оплаквания.
Впредвид изложеното изследването на останалите елементи оот
фактическия състав на придобивната давност, е безпредметно. Следва да се
отбележи, че декларацията за притежавани от М.А. непокрити земеделски
земи, в която е посочен имот – нива от 1,5 дка в м.Равнако, също не подкрепя
ищцовата теза. Въпросната декларация, макар да не е сред посочените в чл.
12, ал.2 ЗСПЗС документи, следва да се приеме за “друго писмено
доказателство” по смисъла на цитираната разпоредба, което няма пряко
доказателствено значение, но следва да се цени във връзка с останалите
доказателства по делото (Р№249/13.07.2010г на ВКС по гр.д.№559/09г., I г.о. и
др.). В случая, ценена с останалите доказателства по делото, въпросната
8
декларация не установява собственост на наследодателя на ищците върху
процесния имот, доколкото не се установява идентичност между имота,
посочен в декларацията и този, посочен в исковата молба, което се установява
и от съдебно-техническата експертиза по делото.
Не се установиха и другите признаци на владението – да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно.
Реституционните преписки от ОСЗГ не променят горните изводи, тъй
като не съдържат доказателства в подкрепа на исковите претенции.
След като не се доказа ищцовия наследодател да е придобил имота по
давност, респ. по наследство, то искът правилно е отхвърлен като
неоснователен.
В този контекст атакуваното решение се явява правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните,
които са от значение за правилното решаване на спора.
Разноски пред настоящата инстанция в полза на въззиваемите не следва
да се присъждат, тъй като не са доказани такива.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №900204/20.12.2023 г. на РС-Благоевград по
гр.д.№1307/2020г по описа на с.с.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9