№ 2056
гр. Варна, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20213100102977 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:33 часа се явиха:
Ищецът Б. А. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от особения
представител адв. С. Д., назначена по Закона за правната помощ.
Ответникът С. Д. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И. З.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, редовно призовани, не
изпращат представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Становище с вх. № 29774/16.12.2022 г., депозирано
от юрисконсулт Р.Ч. – процесуален представител на третото лице – помагач ЗК “ЛЕВ ИНС”,
в която същата заявява, че не могат да осигурят представител за днешното съдебно
заседание, но при липса на процесуални пречки не възразява да бъде даден ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа
страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни
1
фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.
Адв. Д.: Трудно ми е да предявя нови факти и обстоятелства, защото последното,
което направих като опит да отговоря на поставените въпроси беше да изпратя Вашите
указания във Врачанския затвор, където е ищеца. Той ми се обади във вторник тази седмица,
като твърдеше, че е изпратил писмо с всички свои обяснения. До днес обаче такова писмо не
е получено. Уведомила съм и Окръжен съд и Адвокатска колегия, ако се получи нещо да ми
се обадят. Не знам кога ще пристигне това писмо. Снощи са разрешили на ищецът да ми се
обади, той ми звънна и каза, че намалява на 50 000 лв. иска си. Каза, че пак ще праща писмо.
Обясних му, че няма смисъл да го праща, но това е неговата воля. Това, което е по делото,
само това мога да представя на съда. Казах му, че така голословно изявление 50 000 лв.
много ме ангажира, защото все пак аз съм особен представител. Ако съда реши да го приеме,
това е телефонен разговор.
Моля, тъй като в доклада не е посочено кога всъщност е установено по безспорен
начин, че Ф. И. е починал, да прибавим, че това става известно с Решение на ВРС от
08.02.2019 г. тъй като имаме спор относно погасителната давност и Застрахователната
компания се позовава на датата на смъртта, то реално погледнато към него момент нямаме
акт за смърт, а той е впоследствие. Твърдя от името на доверителя ми, че той е узнал, че
починалото лице на автомагистрала Хемус на 03.05.2015 г. е неговия брат едва миналата
година, когато е бил търсен от следовател от Окръжна следствена служба във връзка с това
дело. Каза ми, че е знаел от миналата година, но примерно достоверен е фактът на
съдебното решение.
Моля, във връзка с това, което ми сподели доверителя ми в разговор снощи иска да
бъде намален от 90 000 лв. на 50 000 лева, като Б. И. ми заяви, че желае да се откаже от
разликата над 50 000 лв.
Адв. З.: По отношение на намаляването на исковата претенция считам, че е
допустима, направена в първото по делото съдебно заседание, изцяло в прерогатив на ищеца
и следва да бъде уважена.
По отношение на наличието на нови факти и обстоятелства тези, които заяви
колегата особен представител на ищеца, на практика не са неизвестни. От наша страна няма
нови факти и обстоятелства, които считаме, че са релевантни за процеса и следва да бъдат
въведени.
Адв. Д.: Не става въпрос за нов факт. Аз поисках допълване на проекто – доклада с
указване кога всъщност е станало известно.
2
СЪДЪТ на основание чл. 214 от ГПК намира, че искането за допускане на изменение
на размера на предявения иск следва да бъде уважено. Допустимо направено е в първото по
делото съдебно заседание, поради което размерът на иска следва да бъде изменен до сумата
от 50 000 лв., неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на настъпилата на
03.05.2015г. смърт на брат му Ф. А. И. при ПТП с участието на ответника на автомагистрала
Хемус в посока от гр.Варна- към гр.Девня, след пътен възел Летище Варна около 21:30ч.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на осн. чл. 214 от ГПК изменение на цената на иска чрез намаляне на
същия и приема, че съда е сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответника С. М. Д. да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени
вреди – болки и страдания в размер на 50 000 лева в следствие на настъпилата на
03.05.2015г. смърт на брат му Ф. А. И. при ПТП с участието на ответника на автомагистрала
Хемус в посока от гр.Варна- към гр.Девня, след пътен възел Летище Варна около 21:30ч.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 03.05.2015г. до окончателното й
изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Б. А. И. против С. М. Д. иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на разликата над
50 000 лева до 90 000 лева, на основание чл. 233 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от днес, за явилите се страни и от получаване на съобщението за
третото лице – помагач.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Б. А. И. с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника С. М. Д. да заплати на ищеца обезщетение
за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 50 000 лева в
следствие на настъпилата на 03.05.2015г. смърт на брат му Ф. А. И. при ПТП с участието на
ответника на автомагистрала Хемус в посока от гр.Варна- към гр.Девня, след пътен възел
Летище Варна около 21:30ч., ведно със законната лихва върху сумата считано от
03.05.2015г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата и уточняващата молби ищецът Б. А. И. твърди, че неговият брат Ф. А. И. е
починал след пътен инцидент на 03.05.2015г., когато предвижвайки се пеша на
автомагистрала Хемус в посока Варна-Девня, след пътен възел Летище Варна около 21:30ч.
3
е бил ударен от лек автомобил марка „Сузуки“ с рег.№ В 0377 ВВ управляван от ответника
С. Д. М., което е причинило смъртта му. Твърди, че след извършена проба за алкохол на
ответника е установено наличие на алкохол в кръвта му над 1,2 промила. Посочва, че
изтърпява наказание лишаване от свобода и новината за смъртта на брат му го е сринала.
Твърди, че приживе с Ф. са живели заедно и са разчитали един на друг, а смъртта му е
причинила болки и страдания, за обезщетяването на които претендира обезщетение в размер
на 50 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на смъртта – 03.05.2015г. до
окончателното изплащане. Уточнява, че самоличността на починалото в следствие на ПТП
лице е установена едва на 20.07.2018г., но към този момент не е бил издаден акт за смърт,
поради което счита, че не е изтекла погасителна давност за иска за вреди.
В уточняваща молба от 09.03.2022г. ищецът посочва, че в постановление на
ОП[1]Варна по досъдебното производство е прието, че смъртта на Ф. И. е настъпила в
следствие на това, че същият се е движил в активната лента на движение на
автомагистралата в нарушение на правилата по ЗДвП, при висока концентрация на алкохол
в кръвта, като това е било основната причина за настъпване на ПТП, но въпреки това счита,
че отговорен за смъртта му е водачът на автомобила причинил катастрофата и смъртта му.
Посочва, че е налице влязло в законна сила постановление на прокурор при ОП-Варна по ДП
№ 114/2021г., с което е постановен отказ от образуване на наказателно производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. М. Д. е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в които заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявеният иск. Не оспорва, че Ф. И. – брат на ищеца е починал на
03.05.2015г. в следствие на настъпил пътен инцидент с участието на ответника С. М..
Твърди обаче, че с постановлението от 21.10.2021г. по преписка № 1470/2015г. по описа на
ОП Варна и ДП № 114/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Варна е прието, че е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и същото не е извършено виновно от С. М..
Посочва, че пострадалият Ф. И. е допринесъл за вредоносния резултат с факта, че е бил в
състояние на алкохолно опиянение с 4,7 промила алкохол в кръвта. Отделно от това прави
възражение за погасяване по давност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени
вреди.
По искане на ответника с определение от 23.08.2022г. е конституирано като трето
лице-помагач на страната на ответника С. М. Д. - Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ № 67А, на основание чл.219 от ГПК.
В предоставения срок за отговор е депозирано становище от третото лице помагач на
ответника за недопустимост и неоснователност на предявения иск, поради предявяването му
извън давностния срок за това – искът е предявен в съда повече от 5 години след настъпване
на смъртта на Ф. И. на 03.05.2015г.
Оспорва се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди-болки и страдания от
настъпилата смърт на Ф. И., както и наличието на родствена връзка между двамата. Дори да
се приеме, че са братя, то се твърди, че легитимирани да претендират обезщетение за
4
смъртта на Ф. И. са неговите най-близки роднини – дете и съпруга, а не и неговият брат, с
който не са били в трайна и дълбока емоционална връзка. Оспорва се ищецът да е имал с
пострадалия отношения, които да обосновават правото му на обезвреда. Оспорват се и
твърденията в исковата молба, че вина за настъпване на смъртта на Ф. И. има водачът на
МПС, с което е причинена смъртта – ответникът С. М., като се посочва, че същото е
случайно деяние.
Оспорва се твърдението, че Ф. И. е починал единствено в резултат на ПТП, като се
посочва, че за това е допринесло и състоянието му на силно алкохолно опиянение. Твърди
се, че водачът на МПС – С. М. е управлявал автомобила със съобразена за пътната
обстановка скорост, а причината за настъпилата смърт на лицето се заключва изцяло 2 в
неговото виновно поведение, т.е налице е пълно съпричиняване на вредата от страна на
пострадалия изразяващо се в излизане в активната лента на пътното платно във време с
намалена видимост в състояние на силно алкохолно опиянение. В случай на извод за
основателност на исковата претенция се твърди, че е прекомерно завишен размерът на
претендираното обезщетение. По отношение на акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва, прави се възражение за погасяването й по давност с изтичане на 3 годишен
срок считано от датата на настъпване на произшествието.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни
твърдения, а именно: че е претърпял неимуществени вреди – психически стрес, болки и
страдания от посочения вид, които са следствие на настъпилата на 03.05.2015г. смърт на
неговия брат Ф. И. в следствие на неправомерното и противоправно поведение на ответника
причинил на посочената дата ПТП, довела до смъртта на брат му, както и размера на
претенцията и твърденията си за момента, в който е узнал кога е настъпила смъртта на
неговия брат;
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че следва да
установи правоизключващите си възражения, включително че на 03.05.2015г. е управлявал
автомобила си във времето и на мястото на настъпване на ПТП при спазване на правилата
на ЗДвП; че настъпилата смърт на Ф. И. е случайно деяние, както и възражението си за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалия с факта на появата му в активната лента
на пътното платно на 03.05.2015г. с концентрация на алкохол в кръвта от 4,7 промила;
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на третото лице-помагач, че
следва да установи правоизключващите си възражения, включително че е налице случайно
деяние, както и възражението си за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия с
факта на появата му в активната лента на пътното платно на 03.05.2015г. с висока
концентрация на алкохол в кръвта и при нарушение на правилата на ЗДвП.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО
УСТАНОВЕНО и ненуждаещо се от доказване, че на 03.05.2015г. на автомагистрала Хемус
в посока Варна-Девня, след пътен възел Летище Варна около 21:30ч. Ф. И. е бил ударен от
5
лек автомобил марка „Сузуки“ с рег.№ В 0377 ВВ управляван от ответника С. Д. М., което е
причинило смъртта му.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не е ангажирал
доказателства за установяване, че Ф. А. И., починал на 03.05.2015г. е негов брат; за
установяване на точния момент, в който е установена самоличността на починалото при
ПТП на 03.05.2015г. лице; за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
– болки и страдания причинени от смъртта на Ф. И..
В тежест на ищеца и да установи кога е узнал за настъпилата смърт на брат му.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изисканото и постъпило ДП № 114/2021 г.по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна, пр. пр. № 1470/2014 г. по
описа на Окръжна прокуратура – Варна.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че със Становище с вх. № 29774/16.12.2022 г., депозирано от
юрисконсулт Р.Ч. – процесуален представител на третото лице – помагач ЗК “ЛЕВ ИНС”,
същата заявява, че няма възражения във връзка с разпределението на доказателствената
тежест и във връзка с доклада на делото.
Адв. Д.: Поддържам иска. Нямам възражения по доклада и указаната доказателствена
тежест. Да се приеме изисканото и постъпило дело.
Адв. З.: Оспорвам исковата молба съобразно доводите и възраженията направени в
отговора на исковата молба. Нямам възражения по доклада и указаната доказателствена
тежест. Да се приеме изисканото и постъпило дело.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 29447/13.12.2022 г., депозирана от
адв. С. Д. – особен представител на ищеца, към която прилага Удостоверение, издадено от
Община Варна, видно от което Ф. А. е брат на лицето Б. А. И..
ВРЪЧВА препис от същата на процесуалния представител на ответника.
Адв. З.: Относими и допустими, моля да бъдат приети и ценени по съществото на
спора.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № 29696/15.12.2022 г., депозирано от
ст. К.И.С. – Началник на затвора гр. Враца, относно получено писмо от адв. С. Д., в което се
твърди, че ищецът Б. И. трябва да отговори на някои въпроси и молят да бъде уточнено дали
същият следва да бъде призован по делото.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА страните, че е отговорено на предходно запитване от Затвора
6
– гр. Враца, че не е необходимо явяването на ищеца в съдебно заседание, тъй като има
особен представител, който да защитава неговите интереси.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 29449/13.12.2022 г., депозирана от
адв. С. Д., в която същата моли да й бъдат възстановени направените разходи по опис.
СЪДЪТ УКАЗВА на адв. С. Д., че същата е назначена за особен представител по
Закона за правната помощ, разходите трябва да бъдат заплатени от Бюрото за правната
помощ, както и те ще определят възнаграждението за положения труд, а няма как да бъдат
заплатени от бюджета на съда.
СЪДЪТ УКАЗВА на адв. С. Д., че ищецът не е освободен от заплащането на
разноски, така че би следвало той да заплаща съдебните разходи, а не адвокатът като особен
представител.
Освен това лично адв. Д. като особен представител не дължи заплащането на
разноски, такси и всичко останало съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г.
Адв. Д.: Известно ми е, но нямам друга възможност да кореспондирам с него. Освен
това писмата са ми най- сигурния вариант, защото утре мога да бъда обвинена, че не съм
изпълнила задълженията си.
Други доказателства освен представените по делото нямам.
В такъв случай, доколкото моето представителство е по Закона за правната помощ,
моля съда да ми върне представените с молбата от 13.12.2022 г. писмени доказателства, за да
ги представя пред Бюрото за правна помощ.
Адв. З.: Аз също няма да представям други доказателства и нямам доказателствени
искания.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че със Становище с вх. № 29774/16.12.2022 г., депозирано от
юрисконсулт Р.Ч. – процесуален представител на третото лице – помагач ЗК “ЛЕВ ИНС”,
същата поставя въпроси в случай на евентуален разпит на свидетели.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
Съдът намира, че доколкото доказателствата за сторените разноски от особения
представител не са необходими в настоящото дело, доколкото възнаграждение и разходи на
7
особения представител следва да бъдат заплатени по Закона за правната помощ от Бюрото за
правната помощ, намира че следва да върне представените писмени доказателства с молбата
от 13.12.2022 г. на адв. С. Д..
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващата молба копия на писмени доказателства, както следва: Искане от
22.11.2021 г.; Молба – заявление от 22.11.2021 г.; Декларация от 22.11.2021 г.; Служебна
бележка рег. № 8930/12.11.2021 г.; плик рег. № 7301/22.11.2021 г.; Решение №
524/08.02.2019 г. по гр. д. № 14341/2018 г.-3л.; плик от 18.01.2022 г.; Удостоверение рег. №
АУ016269ВН/16.02.2022 г.; Декларация от 18.02.2022 г.; Искова молба от 28.02.2022 г.;
Системен бон от 14.02.2022 г.; Декларация за материално и гражданско състояние от
18.02.2022 г.-3л.;плик от 22.02.2022 г.; Удостоверение рег. № 1470/2015 г./28.02.2022 г.;
Разяснение от 17.03.2022 г.; Системен бон от 17.03.2022 г.; Постановление № 1470/2015
г./21.10.2021 г.-4л.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, изисканото и постъпило ДП
№ 114/2021 г.по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна, пр.
пр. № 1470/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна.
ВРЪЩА на адв. Д. представените с молбата от 13.12.2022 г. писмени доказателства
във връзка със сторените от нея разходи.
Адв. Д.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. З.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноски и
доказателства за извършването им.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства в днешно
съдебно заседание, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Като назначена за особен представител на ищеца имам ограничени
възможности за доказване основателността и размера на неговата претенция. Базирайки се
първоначално на писмените изявления, които същия направи като ми изпрати писмо в
размер на 90 000 лв., което е безспорно доказано от неговия почерк и направеното в
телефонен разговор намаляване на иска на 50 000 лв., което няма как да го докажа, но
твърдя, че е факт, молим да уважите предявения от него иск като му бъде заплатено
8
обезщетение в посочения от него размер от 50 000 лв. Същият твърди, че е изпитвал болка и
страдание за това, че брат му е починал и че той е поддържал много тясна и близка връзка с
този си брат. Същият пак в телефонен разговор ми каза, че никой не се интересувал от него,
нито съпруга, нито братя, които били вече в чужбина, а единствен той се е грижил за брат си
и тази загуба му нанесла трайни психически вреди. Твърди, че е изпаднал в стресово
състояние. Моли да бъде обезвъзмезден с исканата сума за тези страдания, които имат
неимуществен характер.
Моля да уважите претенцията му или, ако съда счете, че тя е прекалено висока и
съобразно направените изявления от ответната и подпомагаща страна, ако прецени, че
следвало в по- малък размер да му бъде изплатено обезщетение, то ние ще се съгласим с
това решение на съда.
Моля за решение в тази връзка.
Адв. З.: Моля да отхвърлите предявената претенция с присъждане на разноски.
Считам претенцията за неоснователна, поради което няма да има основание и да се обсъжда
размера на предявената претенция. Твърдението за близки родствени отношения и
вследствие на това причинени неимуществени вреди, остана недоказано по делото. Освен
чиста роднинска връзка, че са двама братя, нищо повече. Факт е че от момента на
настъпване на смъртта през 2015 г. до 2019 г. по твърдение на ищеца той не е знаел, че брат
му е починал, дефинитивно показва, че е нямало никакъв контакт между тях. Що се отнася
до това, доколко е налице деликт, в случая считам, че не е налице деликт в тази посока,
доколкото се твърди настъпване на смъртта вследствие на ПТП. От материалите по ДП се
установява пълно съпричиняване от страна на починалото лице заради прекомерната
употреба на алкохол и неадекватното, неуместното разположение на починалото лице върху
автомагистрала в неблагоприятни метеорологични условия. Всичко това е довело до този
фатален край за починалото лице, но вина за това не носи водача на МПС, т.е моят
доверител. Освен всичко останало, и когато се говори за погасителна давност в този случая,
тя тече от датата на деликта, а не от датата на узнаването за деликта, както твърди ищеца.
Вярно е че не бил съставен акт за смърт. Той не е съставен, но събитието е настъпилото.
Юридическият факт на смъртта е настъпил. Дали актът за смърт ще бъде издаден един
месец, една година или 10 години по- късно, той би констатирал вече настъпИ. юридически
факт със съответната си дата и момент на настъпване и причина на настъпване. От тази
гледна точка считам, че и възражението за погасяване на иска по давност също е доказано и
правещо по този начин и иска неоснователен.
Моля да присъдите сторените разноски съобразно представените доказателства.
Нямам искане за писмени бележки.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 16.01.2023 г.
9
ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от протокола на процесуалния представител на третото
лице – помагач, с оглед възможността за обжалване на прекратителното определение.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:57 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10