№ 80
гр. Радомир, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730101118 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № . г.
по описа на ЧСИ А.В., с район на действие Окръжен съд –Перник, с рег. № ., за погасяване
на дължими суми по договор за потребителски кредит, сключен на 08.07.2008 г. между него
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, а именно: главница в размер на 5545,49 лева,
възнаградителна лихва в размер на 1345,99 лева за периода от 30.07.2009 г. до 29.04.2011 г.,
мораторна лихва за забава в размер на 1258,70 лева за периода от 28.08.2009 г. до 02.09.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 163,00 лева – платена държавна такса и 100,00
лева – адвокатско възнаграждение. Взискател по изпълнителното дело бил ответникът
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Взискателят бил сключил договор за цесия с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който придобил вземането си срещу ищеца.
Твърди, че не дължи процесните суми поради изтекла погасителна давност, тъй като
от датата на издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело бил
изтекъл предвиденият в ЗЗД давностен срок.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните сумите, като
погасени по давност, а именно: главница в размер на 5545,99 лева по договор за
потребителски кредит, сключен на 08.07.2008 г. между С. ИВ. Б. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, възнаградителна лихва в размер на 1345,99 лева за периода от 30.07.2009 г.
до 29.04.2011 г., мораторна лихва за забава в размер на 1258,70 лева за периода от 28.08.2009
г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 163,00 лева – платена държавна
1
такса и 100,00 лева – адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответното дружество намира предявения иск за
допустим, а по същество – за неоснователен. Ответникът твърди, че е придобил вземането
по договор за кредит № . сключен на 08.07.2008 г., между С. ИВ. Б. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.05.2015 г., сключен с цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Сочи, че въз основа на подадена на 23.05.2012 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД молба, ведно с приложен към нея изпълнителен лист, било образувано изпълнително
дело № . г. по описа на ЧСИ А.В. и в рамките на образуваното изп. дело били предприемани
изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността.
На 11.08.2015 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател, а именно
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което също довело до прекъсване на погасителната
давност.
Впоследствие изп. дело № . г. било прекратено и на 11.04.2017 г. ответното
дружество депозирало в кантората на ЧСИ А.В. молба за образуване на ново изпълнително
дело въз основа на същия изпълнителен лист – изп. дело № . г., в която се съдържало искане
за извършване на изпълнителни действия - налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, ако се установи, че има действащ трудов договор, и
насрочване на дата за опис на движими вещи, с което давността отново била прекъсната. По
изпълнителното дело били извършвани изпълнителни действия, всяко от които водело до
прекъсване на погасителната давност, което на свой ред налагало извод за неоснователност
на предявения иск.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото заверено копие на изпълнително дело № . г. по описа на
ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник, се установява, че същото
е образувано на 23.05.2012 г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и приложен към нея изпълнителен лист от 23.11.2011 г., издаден по ч. гр. д. № . г. по
описа на РС – Радомир, срещу ищеца в настоящото производство – С. ИВ. Б., за следните
суми: 5545,49 лева – главница по договор за потребителски заем PLUS-./08.07.2008 г.,
1345,99 лева – договорна лихва за периода от 30.07.2009 г. до 29.04.2011 г., 1258,70 лева –
законна лихва за забава за периода от 28.08.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
2
задължение – 13.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и 163,00 лева – заплатена
държавна такса и 100,00 лева – адвокатско възнаграждение.
По така образуваното изпълнително дело е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, както и запорно съобщение от 03.07.2016 г. за наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника до размера на вземането по издадения
изпълнителен лист.
С постановление на ЧСИ от 31.03.2017 г. изпълнителното производство по изп. дело
№ . г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник, е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С молба от 10.04.2017 г., подадена от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е
посочено, че с договор за цесия от 15.05.2015 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
прехвърлил на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземането по изпълнителното дело,
поради което е поискал от частния съдебен изпълнител връщане на оригинала на
изпълнителния лист. По делото са приложени и доказателства за уведомяването на
длъжника за прехвърлянето на вземането срещу него на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД.
От приложеното по делото заверено копие на изпълнително дело № .. г. по описа на
ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник, се установява, че същото
е образувано на 11.04.2017 г. по молба на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
и приложен към нея изпълнителен лист от 23.11.2011 г., издаден по ч. гр. д. № . г. по описа
на РС – Радомир, срещу ищеца в настоящото производство – С. ИВ. Б..
По така образуваното изпълнително дело е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, както и запорни съобщения от 10.05.2017 г. и 17.05.2021 г. за
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и върху всички негови
вземания от „Обединена Българска Банка“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и
„Юробанк България“ АД на договорно и извъндоговорно основание, в т. ч. банкови сметки,
банкови касетки и открити акредитиви, до размера на вземането по издадения изпълнителен
лист.
С молби от 05.02.2019 г., 09.12.2019 г. и 10.03.2021 г. взискателят е поискал налагане
на запор върху банкови сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, както и
насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
На основание чл. 439, ал. 1 и ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Ищецът твърди погасяване на вземането на ответника по давност, което
представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК и обуславя допустимост на
производството. Това е така, тъй като изпълнителният лист е издаден на основание влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение № . г. по ч. гр. д. № . г. по описа на РС -
3
Радомир и длъжникът твърди, че след издаването на тази заповед са настъпили юридически
факти, които са довели до погасяване на задължението по заповедта за изпълнение, поради
което същият има правен интерес и може да заведе срещу кредитора си отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК (в същия смисъл е и трайната практика на ВКС, намерила
израз в редица съдебни актове, сред които: решение № 76/07.06.2011 г. по т. д. № 634/2010 г.
на ВКС, ТК, I т. о., определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I т.
о., определение № 831/17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и пр.).
Ето защо, съдът намира, че искът е допустим.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че съгласно влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение № . г. по ч. гр. д. № . г. по описа на РС - Радомир
ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД парични суми, за
които в полза на дружеството е издаден изпълнителен лист на 23.11.2011 г., както и че въз
основа на издадения изпълнителен лист първоначално е било образувано изпълнително дело
№ . г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник от
взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като впоследствие вземането срещу
длъжника е било прехвърлено по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 15.05.2015 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (цедент) на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (цесионер), след което по молба на новия кредитор е
образувано изпълнително дело № .. г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие –
Окръжен съд – Перник за принудително събиране на паричните суми, предмет на
настоящото производство. Не се спори, че посочената заповед за изпълнение на парично
задължение е влязла в сила.
Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, изпълнението по което се оспорва, е издаден на основание заповед за
изпълнение на парично задължение № . г. по ч. гр. д. № . г. по описа на РС – Радомир, като
вземането на ответника е за незаплатени суми по договор за паричен заем. На основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
В доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже изтичането на
погасителната давност за посочените суми. Ищецът не е ангажирал доказателства във връзка
с изискуемостта на вземането, от което и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест следва, че най-ранната, доказана по делото дата, от която е
започнал да тече давностният срок, е датата, на която е издаден изпълнителният лист –
23.11.2011 г.
Установено е, че оспорените вземания по чл. 439 ГПК са за суми за главница по
договор за кредит, възнаградителна и мораторна лихва, законна лихва, както и разноски,
произтичащи от договор за паричен потребителски кредит с . г., сключен между С.Б. и
предишния кредитор-цедент „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за които срещу С.Б. е
издаден изпълнителен лист от 23.11.2011 г. по влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Въз основа на същия по молба от 23.05.2012 г. е образувано изп. дело № . г., като в
4
продължение на две години след образуване на изпълнителното дело взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, поради което и на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 23.05.2014
г. Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно значение за това е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на
давностния срок за вземането. Датата на прекратяването е преди постановяването на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, при което относно погасителната
давност е приложимо тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г. и новата давност започва да
тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство – 23.05.2014 г.
Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите
към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият
случай (в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС).
На следващо място следва да се посочи, че влязлата в сила заповед за изпълнение (в
резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК) не представлява съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че вземанията се погасяват по давност в срока,
който се прилага за съответното вземане – предмет на заповедта за изпълнение, с оглед
неговото правно основание. За вземанията за главница по договор за кредит и разноски
давностният срок е 5-годишен – чл. 110 ЗЗД, а за възнаградителната и мораторната лихви е
3-годишен - чл. 111 ЗЗД. Вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер и се
погасява с изтичане на общата петгодишна давност, независимо дали са присъдени със
съдебно решение или заповед за изпълнение. Разноските не са посочени в нито една от
разпоредбите на чл. 111 ЗЗД, поради което разширително тълкуване, респ. прилагане по
аналогия на закона, е недопустимо, имайки предвид изчерпателно изброените хипотези на
чл. 111 ЗЗД. Предвид изложеното, считано от прекратяване (перемирането) на
изпълнителното производство на 23.05.2014 г., 3-годишната погасителна давност за
вземанията за възнаградителни и мораторни лихви изтича на 23.05.2017 г., съответно 5-
годишната погасителна давност за главницата и разноските – на 23.05.2019 г.
На 07.06.2016 г. по същото изпълнително дело № . г. е подадена молба от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за предприемане на изпълнителни действия, което действие
обаче е предприето, след като изпълнителното производство вече е било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, което е станало на 23.05.2014 г.
Съобразно това, не може да бъде преценявано като действие, прекъсващо давността, след
като е предприето в условията на прекратено изпълнително производство, дори и
действията да са били от вида на посочените в чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Действието е невалидно и
не е породило предвидения в чл. 116, б. „в“ ЗЗД ефект на прекъсване на давността (решение
№ 42/26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, решение № 223/12.07.2011 г.
на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК и пр.). По същата причина, без значение е и дали
след перемпцията на 23.05.2014 г. е било извършено друго действие, което е от вида да
прекъсне давността за вземането, тъй като би било предприето след като изпълнителното
5
производство вече е било прекратено по право, а такива действия не могат да имат нито
процесуалноправни, нито материалноправни последици. Прекратяването на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не води до погасяване на материалното
право и взискателят може да инициира по реда на чл. 426 ГПК наново изпълнително
производство, като се образува ново дело под нов номер въз основа на същия изпълнителен
лист срещу същия длъжник до изтичане на погасителната давност.
Новото изпълнително дело № . г. е образувано на 11.04.2017 г., но от прекратяване
(перемирането) на изпълнително дело № . г. на 23.05.2014 г. 3-годишната погасителна
давност за вземанията за възнаградителната и мораторната лихви не е изтекла, поради което
образуването на ново, второ по ред изпълнително дело № . г. е прекъснало погасителната
давност, тъй като е образувано на 11.04.2017 г., когато с молба от същата дата взискателят е
поискал образуването на изпълнително дело и с нея на ЧСИ са възложени всички
правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и да бъдат предприети необходимите
изпълнителни действия за обезпечаване на вземането и е направено искане за извършване на
опис на движими вещи в дома на длъжника, поради което и с депозирането ù е прекъсната
погасителната давност. Считано от следващия ден е започнал да тече нов давностен срок,
който е прекъснат отново с извършените последващи действия по изпълнително дело № . г.,
които са от вида да прекъснат давността за вземането. На 10.05.2017 г. е изпратено запорно
съобщение до работодателя на длъжника, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и с писма от същата дата ЧСИ е наложил запор върху
наличните сметки на длъжника в „Обединена Българска Банка“ АД, „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД и „Юробанк България“АД. С молба с вх. № 2527/05.02.2019 г. взискателят
е поискал налагането на запор върху разкрити банкови сметки на името на длъжника. С
молба с вх. № 28872/09.12.2019 г. взискателят е поискал насрочване на дата за извършване
на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
Призовка, уведомяваща длъжника за насрочена дата за опис на движими вещи, е изпратена
на длъжника на 18.09.2020 г., а на 17.05.2021 г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Следователно, към датата на предявяване на иска – 09.07.2021 г., вземането за
главница, лихви и разноски не е било погасено по давност, защото считано от всяко едно от
посочените по-горе изпълнителни действия по второто изпълнително дело давността е
прекъсвана, съответно са изтекли по-малко от пет, съответно три години, което на свой ред
обосновава извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Съобразно правилата на процеса и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя,
предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, съобразявайки и факта, че по
делото е проведено едно открито съдебно заседание.
6
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. ИВ. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК "А.", бл.
., ет. ., ап. . срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2,
иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че С. ИВ. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК "А.", бл. .,
ет. ., ап. . не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“,
ет. 2 следните сумите, а именно: главница в размер на 5545,99 лева (пет хиляди петстотин
четиридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) по договор за потребителски кредит,
сключен на 08.07.2008 г. между С. ИВ. Б. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
възнаградителна лихва в размер на 1345,99 лева (хиляда триста четиридесет и пет лева и
деветдесет и девет стотинки) за периода от 30.07.2009 г. до 29.04.2011 г., мораторна лихва за
забава в размер на 1258,70 лева (хиляда двеста петдесет и осем лева и седемдесет стотинки)
за периода от 28.08.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 163,00
лева (сто шестдесет и три лева) – платена държавна такса и 100,00 лева (сто лева) –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. ИВ. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК "А.", бл. ., ет. ., ап. . ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2
сумата в размер на 100,00 лева (сто лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7