О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 06.12.2018г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в. гр. дело № 435 по описа за 2018 година на КнОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. във
вр. с чл.396, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, насочена срещу определение от 02.10.2018 г., постановено по ч.гр.д.№
1962/2018 г. по описа на РС- Дупница.
С атакуваното определение съдът е
допуснал обезпечение на бъдещи искове, който „***" ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
село ***, ще предяви срещу "***" ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
град *** с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
за присъждане на сумата в общ размер на 30 820.31 лева, представляваща
неизплатена продажна цена и мораторна лихва чрез налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника до размера на дължимата сума в следните банки и
техните клонове на територията на България: "Обединена българска
банка" АД, "УниКредит Булбанк" АД, Банка "ДСК" ЕАД, "Юробанк И Еф Джи България" АД,
Райфазенбанк (България)" ЕАД, "Сосиете Женерал Експресбанк" АД,
"Алианц Банк България" АД, "Първа инвестиционна банка" АД,
„ПроКредит Банк (България)“ АД, "Банка Пиреос България" АД,
„Централна кооперативна банка“ АД, "Общинска Банка" АД и "БНП
Париба С.А.- клон София". Оставил е без уважение искането на „***" ЕООД за допускане на втора
обезпечителна мярка - налагане на запор върху вземанията на длъжника от община
Дупница по договори за обществени поръчки, а именно до размер на сумите 12 951.
88 лева, 4 221.36 лева и 13 647.07 лева.
Частният жалбоподател намира така
постановения акт за неправилен, поради неговата необоснованост,
незаконосъобразност и допуснати при постановяването му съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорва се наличието на предпоставки за допускане
на обезпечението, доколкото съдът не бил конкретизирал причините и на база на
какви доказателства е формирал извод за вероятна основателност на предявимите
искове. Оспорва се наличието на доказателства, обосноваващи вероятната
основателност на бъдещите искове. Сочи се, че липсвали приемо – предавателни
протоколи, доказващи получаването на процесните стоки, а също така приложените
по делото фактури не били подписани от представляващия дружеството. Оспорва се
размерът на бъдещата искова претенция за лихва за забава като се твърди, че
същият е прекомерен и необосновано завишен. Сочи се, че дружествата не били
подписали договор, уговарящ размера на лихвата за забава. За неподходяща се
приема допуснатата обезпечителна мярка „запор на банковите сметки на
дружеството“, доколкото същата би възпрепятствала нормалната му търговска
дейност и би довела до нанасянето на значителни вреди на дружеството. Приема
се, че не е налице първата от кумулативно определените предпоставки за
допускане на обезпечение, а именно за ищеца да е налице опасност от
невъзможност или затрудненост при осъществяване правата му по евентуално бъдещо
осъдително решение. Оспорва се наличието и на втората предпоставка, а именно
съществуването на убедителни писмени доказателства, установяващи вземането на
бъдещия ищец. Иска се отмяна на обжалваното определение и вдигане на наложените
запори върху банковите сметки на дружеството.
В законоустановения 1-седмичен срок е
постъпил отговор от насрещната страна „***“ ЕООД чрез управителя И.С., която намира така депозираната
частна жалба за недопустима, алтернативно неоснователна. Процесуалната
недопустимост се обосновава с липсата на доказателства за датата на връчване на
частния жалбоподател уведомлението на съдебния изпълнител за наложения запор.
Алтернативно се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Приема се,
че районния съд правилно е преценил допустимостта и вероятната основателност на
бъдещите искове, с оглед приложените към молбата писмени доказателства. Обосновава се и наличието на обезпечителна
нужда с оглед характера на процесните вземания и продължителната забава в
изпълнението. Иска се потвърждаване на обжалваното определение.
По допустимостта на частната жалба.
След извършена служебна проверка
настоящият състав счита, че частната жалба е процесуално допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, доколкото видно от приложеното към делото
уведомление от ЧСИ Мирослав Колев, рег.№788, с район на действие СГС същото е
получено от дружеството жалбоподател, чрез неговия управител Светла Енчева на
26.10.2018 г., а частната жалба е депозирана на 30.10.2018 г. Жалбата също така
е подадена от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивният
съд я намира за неоснователна по следните съображения:
За
да бъде уважено едно искане за допускане на обезпечение, е необходимо да са
налице в кумулативна даденост следните предпоставки: 1/ предявеният иск да бъде
допустим; 2/ да се явява вероятно основателен и 3/ да е налице интерес за
молителя от обезпечението, тоест обезпечителна нужда. Не следва да се касае и
за някоя от хипотезите по чл.393 ГПК, за които обезпечението на иска е
недопустимо.
В
случая молбата за обезпечение на
бъдещите искове отговаря на
изискванията на чл.395, ал.1 ГПК,
доколкото същата произхожда от надлежна страна, спазена е изискуемата се форма
- в нея е посочена обезпечителна мярка, цената на исковете, чието обезпечение
се претендира, внесена е и държавна такса.
Въззивният
съд приема, че бъдещите искове са допустими и вероятно основателни с оглед на
събраните до този момент доказателства по делото, а именно приложените към
молбата по чл.390 ГПК фактури и експедиционни бележки, които водят до извод за
съществували между страните търговски отношения и за изпълнение задължението на
продавача да предаде продадените стоки. Доказана е и вероятната основателност
на иска за претендираната лихва за забава, доколкото в приложените към молбата
фактури е отбелязано, че при неплащане в посочения срок се начислява лихва за
забава в размер на 0.5% на ден.
Налице е обезпечителна нужда,
тъй като без обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението. Това е така доколкото бъдещите искове
са осъдителни, при които съобразно съдебната практика, обезпечителната нужда се
предполага. Това означава, че молителят не е длъжен да представя доказателства
в тази насока като в тежест на ответника е да представи доказателства за
отсъствие на обезпечителна нужда. /така Определение
№ 1823 от 1.06.2017 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2676/2017 г./. В
разглеждания случай настоящият състав не може да приеме, че жалбоподателят е
представил такива.
Исканата
обезпечителна мярка запор на банковите сметки е допустима и адекватна на
сочената обезпечителна нужда, предвид и това, че искът е осъдителен.
При
това положение и доколкото са налице останалите предпоставки за допускане на
исканото обезпечение, настоящият състав намира атакуваното определение за
правилно, а частната жалба за неоснователна.
С
оглед на гореизложеното, ОС- Кюстендил
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.10.2018г., постановено по ч.гр.д.№
1962/2018 г. по описа на РС- Дупница.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.