Определение по дело №907/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 944
Дата: 17 декември 2019 г.
Съдия: Върбина Ганчева Мълчиниколова
Дело: 20194400600907
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                    

…………..                 17. 12. година 2019 г.                   гр. Плевен

                              

В И М Е Т О   НА   НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД            ІІ- ри наказателен състав

на  десети декември     ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година

в открито съдебно  заседание в следния състав

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ВЪРБИНА  МЪЛЧИНИКОЛОВА                  

                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИАН  ИВАНОВ

                                                             ГЕОРГИ  ГРЪНЧАРОВ

                                                       

Секретар:   Велислава Трифонова

Прокурор:   Георги  Лазаров

 

като разгледа докладваното от съдията  Мълчиниколова…………….

ВЧНД № 907    по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производство по реда на глава „Двадесет и втора“ НПК, вр. с  чл. 161,ал.1 от Закона за здравето.

            

             Образувано е на основание постъпилия ПРОТЕСТ Вх. рег. №32359/ 20.11.2019г. подаден от  прокурора Борислава Александрова при Районна прокуратура – Плевен, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 18.11.2019г. на  Плевенския районен съд , VІІІ н.с, постановено по ЧНД № 2309/ 2019г.

             Със съдебния акт, предмет на въззивния протест, първоинстанционният съд, ПРЕКРАТЯВА на основание чл.159, ал.4 от Закона за здравето производство по ЧНД №2309/2019г. по описа на Плевенски районен съд, образувано по искане на Районна прокуратура – Плевен срещу Е.И.И. *** , на основание чл.158 от Закона за здравето.

             В протеста се съдържа оплакване ,че така поставеното определение е незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото. Твърди се в същото ,че районният съд неоснователно е отказал да назначи съдебно-психиатрична експертиза по отношение на Е. И., тъй като по делото било установено, че тя вдига скандали и хвърля покъщнина. Сочи се също така ,че съдът не е взел предвид становището на психиатъра д-р Н. Л., че следва да се назначи тройна съдебно- психиатрична екнпертиза, която да се произнесе по въпроса ,страда ли Е.И. от психично заболяване и нуждае ли се от лечение.

             Предлага на Окръжния съд да отмени определението ,предмет на въззивен контрол  и върне делото на Районния съд за продължаване на производството по чл. 158 от Закона за здравето. Направени са доказателствени искания.

             С Определение от 03.12.2019г., постановено в закрито заседание, окръжният съд  е уважил частично искането на прокурора ,за допускане до разпит на свидетеля П.С.С. във въззивното производство.

             Протестът се поддържа от прокурора в открито съдебно заседание  пред окръжния съд. Излага подробни съображения , в подкрепа на оплакванията в протеста, като сочи, че без да бъде назначена съдебно- психиатрична експертиза и изслушано заключението на вещите лица, не може да се отговори на въпросите предмет на изясняване по делото.

             Ответницата по протеста лично и чрез защитника си – адв. Л. Г. моли съда, да остави протеста без уважение и да потвърди определението на Районния съд- Плевен.

             Защитата излага доводи, че неразбирателството между Е.И. и св. П.С., с когото са живели на съпружески начала , изразено  епизодични битови скандали, не е основание за освидетелстване на ответницата и подлагането й на стационарна психиатрична експертиза, нито на задължително лечение. Изтъква се от защитата, че по делото няма  убедителни доказателства, че Е.И. ,която от два месеца живее отделно и сама се грижи за маловръстното дете, страда от психично заболяване и е опасна за себе си или за околните.

             Плевенският окръжен съд, като съобрази основанията изложени в протеста, доводите на страните и след обсъждане на доказателствата по делото, събрани в двете съдебни инстанции, намира за установено следното:

             В Районния съд – Плевен е внесено предложение от РП- Плевен, по реда на чл.155 от Закона за здравето, с което се иска да бъде открито съдебно производство  по настаняване на задължително лечение на Е.И.И. ***.  Повод за това бил ,подаден сигнал от лицето , с което тя живее на съпружески начала, съдържащ данни, че тя е неуравновесена , хвърля покъщнина и предмети в присъствието на детето, оправя обидни думи и с крясъци смущава спокойствието на  съседите. Тези прояви довели до посещение от органите на МВР.

             От показанията на разпитаните свидетели се установяват следните факти:

             До средата на м. октомври 2019г. Е.И. и св. П.С. са живели на съпружески начала, в неговото жилище в гр. Плевен, ж.к.“***“ бл.11,вх.“А“,ап.14. От съжителството си двамата има малко дете,за възрастта ,на което няма данни по делото.  В момента от два месеца живеят разделени, като майката се грижи за детето сама и няма съдебно решение за възлагане на родителските права, издръжката на детето и контактите с другия родител.

             Повод за подадения от П.С. сигнал станал, скандалът между него и Е.И. , вечерта на 8-ми срещу 9-ти октомври 2019г. От обясненията на Е.И. и показанията на св. П.С. се установява ,че поводът е битов, във връзка с това ,че телефонът й звънял и тя пожелала да излезе, като му оставила да гледа детето. Това го подразнило, освен това детето очевидно имало непоносимост към баща си – плачело мрънкало. След като се И. се върнала в жилището, двамата се скарали, Е.И.  се дразнела,че С. не я пуска да ходи никъде,както и ,че и не съумява да успокои и гледа детето. П.С. й счупил телефона, защото искала да се обади в полицията, а тя на свой ред хвърлила слушалката на домашния телефон.

             Разпитаните свидетели установяват, че действително  понякога се чувал тропот и виковете на Е. от техния апартамент, както и ,че нещо се чупи, но нямат възприятия кой от двамата хвърля и троши. 

             Свидетелката Л. – леля на П.С. и  св. Дървенкова дават показания, че са чували от жилището на П.С. викове на Е., плач на детето и шум от хвърляне на предмети, но нямат възприятия кой ,какво хвърля.Веднъж Е. я помолила да извика полица, но свидетелката й отказала, защото идват хора, не им отварят вратата.

            Свидетелите Н. и Г. дават показания ,че Е. е разбран и толерантен човек.  Обича детето и съвестно се грижи за него, но не се разбира с П.С., който е мълчалив, не й обръща внимание и освен това не умее да  се занимава с детето. Твърдят също ,че той е недоволен , когато тя му оставя детето и излиза с приятелки, като след половин час започва да звъни и я подканва да се прибира.   Твърдят,че виждали Е. с подут  и посинял глезен и подуто лице ,за което тя споделяла ,че е удряна от П..

             От показанията на св. Г. и св. Р.М. – братовчед  Е.И. се установява ,че тя  се е грижела за майка си , която била зле, говорела си сама, не е могла да се обслужва до смъртта й. Освен това имало и котки , за които се грижела, винаги пазарувала, намирала приятели, които да закарат майка й до болнично заведение, когато се налагало. С помощта на свидетелката известно време я обличали и хранели.  След като Е. родила,  свидетелката през свободното си време ходела да й помага , като гледа детето ,за да може Е. да изчисти, да простре и да се изкъпе.  Била притеснена и споделила, че приятелят й Плавен е затворен, като се прибере пие и й създава грижи,  заплашвал да я изхвърли от вкъщи и твърдял ,че е луда.  Един път й разбил носа , като се наложило свидетелката с приятеля си да я приберат в дома си, където стояла до 22:00ч. и се прибрала заради детето.  След скандала през м. октомври т.г. ,помогнала заедно с приятели и св. Р.Мирчев да почистят нейното жилище, да направят ремонти и да се премести да живее самостоятелно.

             Свидетелят Р.М. - , дава показания, че познава Е. от малка, тъй като са близки роднини. От 2014 г., когато е починал нейния баща, сама се грижела за болната си от Алцхаймер майка. Твърди, че тя е Познава и П.С. от миналата година. За втори път го видял след инцидента на 08.10.2019г., след като сутринта Е. пристигнала с детето в кантората му и казала ,че с П. са се разделили и го помолила да й заеме пари, за да си наеме квартира.  Споделила, че се скарали за битови въпроси, счупил й е телефона и повече не могат да живеят заедно. Освен това имали неразбирателство, във връзка с нежеланието на сестра й , П. да изкупи нейния дял  от съсобственото жилище. С такава цел той даже се подготвил да вземе кредит, като искал да изкупи включително и дела на Е., с което тя и сестра й не се съгласили. Поради несъгласието на сестрите, той останал разочарован и влошил отношенията с приятелката си.

       Св. Мирчев, нямал възможност да приеме Е., тъй като правел в дома си ремонт. Затова направил проучване и помогнал на Е. да бъде настанена в кризисен център за около 20 дни, като през това време организирал почистване на собственото й жилище, осигурил средства и помогнал за необходимите ремонти и преместването й там , заедно с детето.  Твърди, че пред него П. се оплаквал ,че тя не е добра домакиня, но не е споделял да има някакви психични проблеми. Относно инцидентното й лечение за няколко дни през 2015г. в психиатрично заведение, свидетелят сочи , че това се е наложило поради  кризата , която Е. е преживяла , в резултат поведението на  гост, който  пиян и надрусан заплашил нея и майка й с нож, тичал да я гони из стаите. Наложило се тя, ужасена да вика за помощ от терасата и да се обажда на 112. Пристигналите полицаи не са го открили в апартамент( скрит под кревата) и решили ,че И.  не е добре психически, като я откарали в психодиспансера.

             В показанията си дадени пред Окръжния съд, св. П.С. говори най- общо , че двамата с Е. не са се разбирали. Тя била напрегната, избухвала често, тъй като детето в негово отсъствие било нервно , мрънкало, хленчело, отказвало да се храни и изобщо било превъзбудено.  Вечерта на 08.10.2019г. телефонът й звъннал и тя веднага поискала да излезе за да купи бира, което него го подразнило много.  Върнала са след пет минути  и започнала да го обвинява ,че само при него реве детето.  Той пък и казал да се изнесе ако иска и така избухнал скандала, като тя счела ,че я  гони от дома си.  Счупил й телефона, тя от своя страна счупила слушалка на домофона и викала,че го мрази. Комшиите взели да чукат по парното и така докато той се обадил на тел.112 и пристигнали служители от 2-ро РПУ. Подал сигнал, защото искал да й помогне.  От тогава двамата са разделени, тя живее с детето в нейното жилище. Твърди,че не са водили дело за родителските права и издръжката, като той помагал – купувал памперси и каквото трябва друго за детето, включително и зимна количка.

             От данните по делото е видно ,че  Е.И. се е снабдила с ограничителна заповед № 78/14.10.2019г. по реда на чл. 18,ал.1 от ЗЗДН срещу П.С. до приключването на гр. д. 6713/ 2019г на РС- Плевен.

             От приложената Епикриза от 10.10.2015г. издадена от УМБАЛ „***“ – Плевен, видно, че Е.И.  доброволно е останала на лечение четири дни във ІІ-ра психиатрична клиника, като не е регистрирана с психично заболяване.

             На основание анализа на доказателствата по делото, окръжният съд намира ,че изводите на първоинстанционния съд, относно наличието на основания за прекратяване на делото са правилни, обосновани и изцяло се споделят от въззивната инстанция.

             По делото няма никакви данни, че Е.И. страда от психично заболяване. Няма доказателства, от които да се направи извод, че тя , която сама  живее и се  грижи за малкото дете- вече повече от два месеца,  е имала или има прояви, с които застрашава здравето и живота си или е опасна за околните.

             Скандалът със св. П.С. на 08.10.2019г.вечерта е с напълно битов характер, дължи се на взаимното им неразбирателство и недоволство един от друг, което естествено е довело до раздялата им. 

В  техния случай , този край на отношенията им е най- добър, както за тях двамата, така й за детето.

             Обстоятелството ,че през 2015 г. Е.И. инцидентно е била доброволно лекувана в психиатрична клиника в продължение на четири дни, не дава основание да се заключи, че тя страда от психично заболяване. Нервните разстройства и случайните , временни разстройства на психиката, могат да сполетят всеки индивид, при наличието на необичайни и стресиращи обстоятелства. Това, обаче не е повод да бъдат непременно полагани на психиатрично освидетелстване .

           В случая, Е.И. продължително време е била  поставена в изключително трудно житейско положение: преживяла смъртта на баща си, сама се грижела  и обслужвала  болната си от Алцхаймер  майка до нейната смърт. По време на съжителството си със св. П.С. двамата не са успели да създадат хармонични отношения. Освен това тя е била целодневно ангажирана с отглеждането на малко дете и ограничена в социалните си контакти. Той не се справял с детето, имал различни претенции към нея, ограничавал контактите с приятелки. Съществуват данни и за употребено насилие. В това положение, всеки може да изпадне в психическо изтощение, да стане потиснат, избухлив. Липсата на съпричастност и адекватна подкрепа от страна на нейния партньор – П.С. ,както и и взаимно недоволство един от друг , са довели до скандали и окончателната им раздяла след последното скарване на 08.10.2019г. Този изход в случая е най- добър за всички, което е видно от данните ,че вече два месеца Е. сама се грижи за детето, св. С.  оказва материална помощ, като няма никакви данни, нито основание да се предполага, че са налице предпоставките по чл. 146, чл.155 от Закона за здравето. П.С., сам е заявил пред Районния съд“Има ли вариант да се прекрати делото“.

         Ето защо не се налага Е. Иванов да бъде подложена на стационарно освидетелстване за изготвяне на психиатрична  експертиза. За да допусне такава експертиза, съдът следва да разполага с достатъчно сигурни и убедителни данни, че съответното лице, действително има редовни прояви, с които  застрашава здравето и живота си или че е опасно за околните,  които да сочат на психично заболяване. Такива данни по делото категорично липсват.

             Е.И. се нуждае ,не от настаняване на задължително лечение в психиатрично заведение, а от, сигурност,  социални контакти,   съпричастност, приятелска подкрепа и материална помощ ,т. е – нормална и здравословна среда, в която да живее и спокойно да отглежда детето.

             С оглед тези изводи, окръжният съд намира протестът за неоснователен и следва да потвърди определението за прекратяване на делото, като правилно и законосъобразно.

            

              Мотивиран от горното ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКЪЖЕН СЪД

 

                                

О П Р Е Д Е Л И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 18.11.2019 г. на  Плевенския районен съд , VІІІ н.с, постановено по ЧНД № 2309/ 2019г., с което съдът ПРЕКРАТЯВА на основание чл.159, ал.4 от Закона за здравето производство по ЧНД №2309/2019г., образувано по искане на Районна прокуратура – Плевен, срещу Е.И.И. *** , на основание чл.158 от Закона за здравето.

 

             Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

Председател:                                                  Членове: