Р
Е Ш Е Н И Е
№ , .02.2020г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, Наказателно отделение, в публичното заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
с участието на
секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия Петрова ВЧНД №27 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
Образувано е по
въззивна частна жалба подадена от Н.П.Д., чрез адв. Т.Т. в качеството й на частен
тъжител по НЧХД №5166/2019 г. по описа на ВРС, втори състав срещу определение №
2186/28.11.2019г., с което е било прекратено съдебното производство по делото
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1пр.2 във вр. с чл.24ал.5т.2 от НПК.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, като
се сочи, че съдът неправилно е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на
чл.81 от НПК, тъй като не съдържала обстоятелства на престъпление, което се
преследва по частен ред. Сочи се, че с измененията на разпоредбата на чл.193а
от НК, обнародвани в ДВ бр.16 от 22.02.2019г., законодателят е регламентирал за
престъпленията по чл.182ал.2 от НК наказателното производство да се възбужда по
тъжба на пострадалия. Доколкото тъжбата съдържа факти за престъпление,
извършено след измененията на НК, то
моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, ведно с
произтичащите от това последици.
Г.И.Б.
представлявана от адв. К. заема становище за неоснователност на жалбата,
като счита, че ВРС е следвало да провери дали на датата, посочена в тъжбата е
имало определени лични контакти в изпълнителния лист. Сочи, че на тази дата
нямало определени контакти, което било допълнително основание да бъде
отхвърлена тъжбата на Н.Д..
В съдебно заседание жалбоподателката чрез своя
повереник поддържа депозираната жалба с
аргументите, изложени в нея. Счита, че престъплението, описано в тъжбата е
такова по чл.182ал.2 от НК, което се преследва по частен ред, като в
обстоятелствената й част са посочени деяния, извършени на няколко дати, част от
продължаваната престъпна дейност, поради което намира доводите на адв. К. за
неоснователни. Моли съда да отмени атакуваното от тях определение на ВРС.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното определение,
намира за установено следното от фактическа страна.
Първоинстанционното производство е
образувано по депозирана тъжба от частната тъжителка Н.П.Д., чрез адв. Т.Т. срещу Г.И.Б..
В тъжбата се сочи, че на няколко пъти-
на 18.05.2019г., 15.06.2019г. и 14.09.2019г. тъжителката ходила на адреса по
местоживеене ***, за да осъществи определения й режим на лични контакти със
своите внуци, съгласно Решение № 4121/16.10.2018г. по гр.д. № 4821/2018г. на ВРС, влязло в сила
на 18.03.2019г., но така и не успяла, тъй като тяхната майка в един от случаите
не позволила това, а в останалите случаи не открила никой на адреса. Тъжителката
дала правна оценка на изложеното в тъжбата, като посочила, че Г.И.Б.
е осъществила деяние по
чл.182ал.2 във вр. с чл.26ал.1 от НК.
С обжалваното определение от 28.11.2019г.
съдия-докладчикът по НЧХД № 5166/2019г. по описа на ВРС е приел, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като макар и подадена в
срока по ал.3 от същия текст, в нея не
се съдържат конкретни факти за обстоятелствата на престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, тъй като описаното представлява престъпление
от общ характер.
Въз основа на изложените факти за
съдържанието на тъжбата, въззивната инстанция намира следното във връзка с
въпросите от значение за правилното му решаване:
Депозираната
от Н.П.Д. частна жалба е в срок, подадена от лице имащо право на това и
срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което същата се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Като правно основание за прекратяване на съдебното
производство, съдия-докладчикът е
посочил разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1пр.2 във вр. с чл.24ал.5т.2 от НПК.
Към настоящият момент в правомощията на
съдия-докладчика се включва задължението му
след образуване на делото да
извърши проверка дали описаното в
тъжбата престъпление се преследва по частен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува
наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията,
посочени в чл. 81 НПК. За да бъде
сезиран валидно съдът, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да
бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава,
следва да съдържа обстоятелствата на престъплението. Това е така, тъй като
съдията, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, следва да
установи описаните в тъжбата факти на кое конкретно престъпление сочат и дали
същото се преследва по тъжба на пострадалия.
В конкретният случай настоящата инстанция счита, че атакуваното определение
за прекратяване на съдебното производство по НЧХД №5166/2019г. на ВРС е неправилно,
тъй като описаното в обстоятелствената част
на тъжбата престъпление, явяващо се такова по чл.182 ал.2 от НК се
преследва по тъжба на пострадалия, съгласно разпоредбата на чл.193а от НК.
Действително преди изменение разпоредбата на чл.193а от НК, обнародвано в ДВ
бр.16 от 22.02.2019г., за престъплението по чл.182ал.2 от НК наказателното
производство е било от общ характер и се е възбуждало по тъжба на пострадалия
до прокуратурата. Слез влизане в сила на
цитираното по- горе изменение обаче законодателят е променил реда за възбуждане
на наказателно преследване за престъплението по чл.
182, ал. 2, като е регламентирал това да става по тъжба на
пострадалия. Доколкото описаното в тъжбата касае период след влизане в сила на
чл.193а от НК/ ДВ бр.16/2019г./, то определението на ВРС се явява неправилно, като съдия-
докладчикът е следвало да извърши преценка единствено дали тъжбата съдържа обстоятелствата на престъплението по
чл.182ал.2 от НК, тъй като престъплението е такова от частен характер и да
осъществи правомощията си по чл.252ал.4 от НПК. Възражението на адв. К. относно датата, на която
тъжителката е посетила адреса по местоживеене на децата за осъществяване на
определения режим на лични контакти, според настоящата инстанция е въпрос по
същество на делото, а не по допустимост на тъжбата.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че
обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като в тъжбата се съдържат
обстоятелства на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия,
съгласно изискванията на чл.81ал.1 от НПК, поради което определението следва да
бъде отменено, а делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съгласно разпоредбата на т.14 от ТАРИФА
№ 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, за частни
жалби по наказателни дела от частен характер, се дължи държавна такса в размер
на 5 лева. ВРС не е дал указания на тъжителката да внесе следващата се такава с
оглед депозираната частна жалба, предвид което настоящата инстанция следва да
осъди Н.П.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОС- Варна, държавна такса
в размер на 5 лева с оглед предприетото от нея обжалване с настоящата частна
жалба.
Мотивиран така и на основание
чл.334, т. 1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА определение от 28.11.2019г., с което е било прекратено съдебното
производство по НЧХД № 5166/2019 г. на ВРС, Втори състав, образувано по тъжба на Н.П.Д..
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОСЪЖДА Н.П.Д.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на
ОС- Варна сумата от 5 лева за образуваното въззивно производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.