№ 711/5.10.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на осми септември, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 791 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационната жалба на
Р.Ф.Д. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Д. *** против Решение №
260051/05.05.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 382/2020 г. по описа на Районен
съд гр. Велинград, в частта, в която е потвърдено наказателното постановление.
С наказателното постановление на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва: 1./ глоба в размер на 2 000 лв., на основание
чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП, за нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България; 2./ глоба в размер на 2 000 лв., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП,
за нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България; 3./ глоба в размер
на 2 000 лв., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, за нарушение на чл. 66, ал.
1, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България; 4./ глоба в размер на 200 лв., на основание
чл. 105 ЗАвП, за нарушение на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България; и 5/ глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 105 от ЗАвП, за нарушение
на чл. 67, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България.
С обжалваното решение съдът е отменил наказателното постановление
по т. 1 и т. 4 и е потвърдил същото в останалата му част по т. 2, 3, и 5.
В касационната жалба се
твърди, че решението на районния съд обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. Моли се да бъде
отменено решението в обжалваната му част, съответно да бъде отменено
наказателното постановление. Претендират се направените по делото разноски пред
двете инстанции.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Д.,
който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени
решението в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, редовно призовани, не се
представляват.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд гр. Велинград в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе
предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С наказателното постановление на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1./ глоба в размер
на 2 000 лв., на основание чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП, за нарушение на чл. 66, ал.
1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България; 2./ глоба в размер на 2 000 лв., на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, за нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България; 3./ глоба в размер на 2 000 лв., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП,
за нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България; 4./ глоба в размер
на 200 лв., на основание чл. 105 ЗАвП, за нарушение на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България; и 5/ глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 105 от ЗАвП,
за нарушение на чл. 67, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че на 29.07.2020 г., около 15,30 часа, на главен
пъп II 84, км. 35+860 до сушилня „Хмел“, управлява автобус с per. № ***, ***, собственост
на „Стиф-34" ЕООД, ЕИК: *********, като извършва обществен превоз на пътници
„специализиран превоз" на 16 броя пътници от с. Щърково за с. Грашево, като
извършва следните нарушения: 1./ водачът не представя удостоверение на ППС №
025366 към лиценз 003222 за обществен превоз на пътници на територията на Република
България на фирма ЕТ „Ориент-ЯД-Я. Л.", ЕИК: *********; 2./ без пътен лист;
3./без маршрутно разписание, съгласувано с АА Пазарджик; 4./ 16 броя пътници са
без карти за специализиран превоз на пътниците; 5./ автобусът не е обозначен с табели
за превоз за „специализиран превоз". Прието е, че с това са нарушени съответно
чл. 66, ал. 1 т. 1 , чл. 66, ал. 1 т. 2, чл. 66, ал. 1 т. 3 чл. 62, ал. 1, изр.
1 и чл. 67, т. 1 от Наредба № 33 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България.
Въз основа на тези констатации
е съставен АУАН и е издадено оспореното наказателно постановление.
С решението си районният съд е
отменил наказателното постановление по т. 1 и т. 4 и е потвърдил същото в
останалата му част по т. 2, 3, и 5. При постановяване на
обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен
съставът на административното нарушение на посочените по-горе основания. Нарушенията са безспорно установени
от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното
решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка
настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е
частично потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното
решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно
е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин
не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение.
Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради
което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В решението на районния съд е застъпено
и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като
е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал.
1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е приел,
че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения,
както и, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
При разглеждане на делото първоинстанционният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Велинград да бъде оставено
в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
По делото не е направено искане
за присъждане на разноски от ответната страна, поради което съдът не следва да се
произнася в частта за разноските.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260051/05.05.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 382/2020 г. по описа на Районен
съд гр. Велинград, в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)