О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….../…….. 10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 950 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „ЕВРОФУУД ГРУП“ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление област
Пловдив, община Родопи, с. Марково, ул.“Здравец“17, срещу „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.”Владислав Варненчик”258, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата
от 25070.08 лева, представляваща стойността на начислена без правно основание
електроенергия за периода 30.05.2017г. – 29.05.2018 г. в обект, находящ се в с.
Попович, с клиентски № **********, аб. №**********, за което е издадена фактура
№********** от 03.06.2019г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел.енергия е получил уведомление от
ответното дружество за извършена на 29.05.2018г. контролна проверка на
средството за търговско измерване и констатирано неточно измерване или
неизмерване на количеството ел.енергия, поради което въз основа на съставен
констативен протокол е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е
начислена посочената сума. Поддържа, че липсва правно основание за извършване
на корекционна процедура, поради отмяна на ПИКЕЕ. Действащите към 29.05.2018г.
чл.48-51 от ПИКЕЕ не могат да запълнят съществуващата нормативна празнота, тъй
като те регламентират само материалноправните предпоставки, но не и реда и
условията за извършване на корекционната процедура, още повече, че същите също
са отменени впоследствие. Изготвеният констативен протокол за проверка не е
обвързващ за ищеца, тъй като в него е посочено наименованието на друго
дружество – „Еврофууд 2011“ЕООД.
В срока по чл. 367 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който е обективирано
възражение за неподведомственост на спора поради арбитражна клауза, предвидена
в Констативен протокол №1901003 от 29.05.2018г., подписан от Стоян Тодоров Димитров в
качеството му на упълномощен представител на ищеца, който с подписа си се е
съгласил с арбитражната клауза. Ищцовото дружество използва консумираната
ел.енергия за стопанска дейност, поради което няма качеството потребител по см.
на пар.13, т. 1 от ЗЗП.
В постъпилата
допълнителна искова молба ищецът поддържа, че не е изразял воля възникналите
между страните спорове да бъдат решавани от арбитражен съд. Оспорва представителната власт на лицето,
подписано констативния протокол, с твърдения, че същото не е служител на
дружеството и няма правомощия да го управлява и представлява. Представеното с
отговора пълномощно е неотносимо към момента на съставяне на констативния
протокол, тъй като пълномощията са прекратени поради настъпила впоследствие
промяна в собствеността и управлението на дружеството. Констативният протокол е
оспорен от ищеца веднага след узнаването за него още с исковата молба, с
твърдения, че проверката е извършена на посоченото в него друго дружество.
Констативният протокол е типова бланка, а не споразумение. Клаузата не обвързва
страните за отношения, възникнали преди съставянето на протокола и по конкретно
за процесния корекционен период. Спорът не е арбитрируем, тъй като ищецът има
качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41б, „а“
от ЗЕ.
Постъпил е
допълнителен отговор, в който ответникът се позовава на арбитражна клауза,
предвидена в искане №**********/05.06.2019г. за получаване на документи, които
касаят начисляване на процесната сума, подадено от „Еврофууд Груп“ЕООД чрез
Светослав Стоянов Димитров, в качеството му на пълномощник на управителя
Красимира Димитрова. Оспорва възраженията на ищеца за неприложимост на
арбитражната клауза.
За да се произнесе по обективираното в отговора на
исковата молба възражение за неподведомственост на спора съдът съобрази
следното:
Съгласно чл.7 ал.2
от ЗМТА арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Приема се, че
писмената форма е спазена, ако волеизявлението е направено в документ, подписан
от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за
съобщения.
В разглеждания
случай арбитражната клауза, на която се позовава ответникът, е инкорпорирана в
искане №**********/05.06.2019г. за получаване на фактура за допълнително
начислена изразходвана ел.енергия, в което се съдържа обективирано съгласие при
възникване на спор, отношенията между страните да се отнасят за решаване пред
Арбитражен съд гр.Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник.
Искането е подадено
от ищеца „Еврофууд Груп“ЕООД, представляван от управителя Красимира Димитрова,
чрез пълномощник Светослав Стоянов Димитров. Представителната власт на
пълномощника произтича от представеното с отговора на исковата молба пълномощно
с нотариална заверка на подписите рег. №1064/22.04.2013г., с което е
упълномощен от действащия към този момент управител да представлява дружеството
пред електроразпределителните дружества, включително с правата да сключва
всякакви договори при условията каквито намери за добре. Липсват наведени
твърдения и представени доказателства пълномощното да е оттеглено в изискуемата
форма, която следва да е идентична с формата, в която е сключена едностранната
сделка. Промяната в персоналния състав на представителния орган на дружеството
не води до автоматично прекратяване на сключените от него сделки, включително и
упълномощителните. Налага се изводът, че при подписване на искане
№**********/05.06.2019г. пълномощникът е действал в обема на валидно учредената
му представителна власт.
Посоченото писмено
изявление съставлява документ, подписан и от двете страни по спора, при
спазване на изискуемата от закона писмена форма. Фактът на включването на
арбитражната клауза във формуляр на заявление не я опорочава. Липсват пречки
ищецът да подпише искането, отказвайки се от предложената арбитражна клауза или
да направи изявлението си в свободна форма. Липсват и доказателства, че „Енерго
– Про Продажби“ АД е поставило приемането на арбитражната клауза като изискване
за депозиране и разглеждане на искането за снабдяване с документи, поради което
не би могло да се приеме a priori, че е упражнена
принуда от страна на енергийното дружество за приемане на арбитражната клауза.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице валидно
сключено споразумение за арбитражна клауза, което е обвързващо за страните.
Клаузата не е
нищожна, тъй като предметът на спора, така както е очертан от обстоятелствената
част и петитума на исковата молба, не попада в приложното поле на изключенията
по чл.19 ал.1 ГПК. Ищецът е „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на §1,
т.41б от ДР на Закона за енергетиката, но не е „потребител“ по смисъла на §13,
т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, какъвто може да бъде само
физическо лице, а не и търговец. Следователно за него не важи забраната
по чл.3 ал.4 от ЗЗП, нито тази по чл.19 ал.1 ГПК и няма пречка спорът да
бъде отнесен пред арбитраж при наличието на уговорена валидна арбитражна
клауза.
За валидността на арбитражната клауза е
достатъчно арбитражът да е определяем. В коментираната клауза
арбитражната институция е индивидуализирана като Арбитражен съд гр.Варна, при
Сдружение „ППМ“, чиято правосубектност е служебно известна на съда. Законодателната уредба не съдържа лимитативно изброяване на легитимните
арбитражните институции, нито предвижда нарочно производство по регистрация или
лицензиране. Още повече, че по силата на чл.4 от ЗМТА спорът може да бъде
отнесен както до институционализиран арбитраж, така и до арбитраж "ad hoc", който представлява определено от страните предварително физическо
лице или лица, които се ползват с доверието и на двете страни по един договор и
в случай на спор следва да го решат. В този смисъл са Решение № 75/27.04.2015г. по т.д. №
324/2015г. на ВКС, първо т.о. и Определение №632/16.10.2018г. по
в.ч.т.д. №510/2018г.
на Апелативен съд – Варна.
С оглед изложеното
съдът приема, че е налице валидна арбитражна клауза, поради което отводът за
неподведомственост на спора на съда следва да бъде уважен, а производството следва да бъде прекратено на основание
чл.19 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното, Варненският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 950/2019г.
по описа на Варненския окръжен съд, търговско отделение, поради
неподведомственост на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните с Приложение №9 към чл.2, т.9 от Наредба
№7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването
по ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: