Решение по дело №1812/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е директорът на дирекция Контрол при ТД на НАП Бургас. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Ч.

Ответник по касация е Айди 555 ООД, ЕИК:********* гр.Царево, със съдебен адрес ***. Ответникът взема участие в касационното производството чрез пълномощник – адвокат В.В. ***.

В производството взема участие и прокурор от ОП Бургас.

Жалбата е насочена срещу решение № 787/02.08.2023г. по АНД № 2227/2023г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № К22-113-Ф668968-Ф650377/14.10.2-22г. на директора на дирекция Контрол при ТД на НАП Бургас, с което на Айди 555 ООД е наложена имуществена санкция 4098.64лв. за извършено административно нарушение по чл.182 ал.1 от ЗДДС.

Първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по постановлението, но формирал извод за непълнота на изложената от АНО фактическа обстановка, а именно, че не е била посочена датата, на която е следвало да се изпълни вмененото на жалбоподателя задължение. Предвид констатацията за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът го отменил.

В касационната жалба се оспорват изводите на съда за непълнота на обстоятелствената част на постановлението, съответно и за незаконосъобразността на последното, като се излагат доводи за липса на основания за оспорване. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Иска се присъждане на разноски, както и немотивирано възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. С писмено становище и в съдебно заседание излага съображения за законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение и иска оставянето му в сила. Иска присъждане на разноски. не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е допустима.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт настоящата инстанция извършва в рамките на оплакванията по жалбата, както и служебно – относно съответствието на решението с материалния закон, съобразно чл.218 от АПК.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства и като цяло са безспорни. Установено е от съда, че Айди 555 ООД е регистрирано по ЗДДС лице и не е отразило в дневника за продажби за м.декември 2021г. фактура № **********/31.12.2021г. с ДО в размер 81 972.80лв. и ДДС в размер 16 394.56лв. с предмет на доставката иглолистна дървесина с получател Монди Стамболийски ЕАД, което е довело до отчитане на ДДС в по-малък размер. Фактурата е отразена през данъчен период м.януари 2022г.

Правните изводи на първоинстанционния съд също са в съответствие със закона, а направените от касатора оплаквания в тази насока са неоснователни.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, но при наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на фактически констатации, позволяващи да се обосноват изводи за осъществен в пълнота фактически състав на визираното от АНО административно нарушение.

Съгласно приложимата норма на чл.182 ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което (…) не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва (…) с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.

Както е констатирал първоинстанционният съд, в съставения акт за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е посочена датата, до която е следвало да се изпълни задължението за отразяване в дневника за продажбите на посочената фактура, т.е. датата, на която е бил осъществен състава на административното нарушение. Изложените от БРС съображения в тази връзка напълно се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях на основание чл.221 ал.2 от АПК. Затова настоящата инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

В допълнение следва да се отбележи и това, че в наказателното постановление е дадена неправилна квалификация на констатираното нарушение. Както обстоятелствената част на постановлението (по-конкретно посоченото обстоятелство, че фактурата е отразена през следващия данъчен период), така и размера на наложената имуществена санкция (25 на сто от определения в по-малък размер данък) навеждат на извод за квалификация по чл.182 ал.2 от ЗДДС, но вместо това АНО е посочил като приложима административнонаказателна норма тази на чл.182 ал.1 от ЗДДС. Нарушен е материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Предвид неоснователността на направените от жалбоподателя оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила.

По повод направеното в срок искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК, вр. с чл.63д ал.1 от ЗАНН, НАП София следва да заплати на ответника по касация 800лв. разноски по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.63д ал.2 от ЗАНН. От една страна възражението е немотивирано, а от друга размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е определен близо до установения минимум по чл.36 от ЗА.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 787/02.08.2023г. по АНД № 2227/2023г. на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София да заплати на Айди 555 ООД, ЕИК:********* гр.Царево, със съдебен адрес ***, 800лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: