№ 6351
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110125187 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу С. С. С., в качеството й на собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „КР.П.“, бл. 24, вх. В, ап. 54,
с присъединен абонатен № ****, с която моли от съда ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 5958,38 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.05.2023
г., до окончателното й изплащане, сумата от 692,85 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г., сумата от 62,23 лв.,
представляваща главница за ДР за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.05.2023
г., и сумата от 11,88 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
ДР за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г.
В исковата молба ищецът, поддържа, че ответникът, в качеството си на
собственик на топлоснабден имот Апартамент № 54, находящ се гр. София,
ж.к. „КР.П.“, бл. 24, вх. В, с присъединен абонатен № ****, по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които
имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период.
Поддържа, че с Общи условия от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от
1
датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в
интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „МХ Е.” ООД
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата.Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. Оспорва
се ответникът да е собственик на процесния имот. Оспорва между ответника и
С. С. С. да е възникнало наследствено правоприемство. Възразява срещу
твърдението, че между ищеца и собственика на процесния имот съществува
валидно облигационно отношение. Оспорва ищцовото дружество да е
доставило твърдяното количество топлинна енергия в процесния имот.
Оспорва средствата за търговско измерване на топлинна енергия да са
технически годни и да са минали през необходимата метрологична проверка.
Оспорва ищецът да притежава активна легитимация да търси сумите за
дялово разпределение. Оспорва да се дължи мораторна лихва. Оспорва
ищецът да е публикувал общите условия в един централен и един местен
всекидневник. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
сторените разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да установи и наличие на
обстоятелства водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е свързан с качеството на наследник на С. С. С.,
и дали е приела наследството на С. С. С..
2
По делото са представени удостоверения за наследници от които е
видно, че ответницата е в кръга на наследниците на покойния С. С. С. който е
бил собственик на топлоснабдения имот. Видно от представената декларация
по чл. 14 ЗМДТ ответницата е декларирала процесния имот като наследен от
С. С. С. ето защо съдът намира, че същата има кочеството на наследник на
покойния С. С. С..
Следващият спорен въпрос е дали С. С. С. е имал качеството на
потребител.
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на
потребители на доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
3
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
От представените доказателства се установява, че процесният имот през
исковия период е бил собственост на С. С. С., ето защо той се явява
потребител на топлинна енергия.
Следващият спорен въпрос е свързан с количеството на доставената
топлинна енергия.
По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно
компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че Сградата е с непрекъснато топлоснабдяване за
05.2020г.-04.2022г. Общ топломер е отчитан ежемесечно и е от търговски тип,
преминавал е метрологичен контрол съгласно Наредбата, и са отчислявани
технологични разходи за сметка на ’’Т.С.” ЕАД съгласно действащата
методика Дяловото разпределение, извършено от фирма „МХ Е.”ЕАД за ЕС и
процесния апартамент е в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.Изравнителната
сума за процесния период е -672,50лв. (за получаване).Общата сумата за
топлинна енергия начислена от ’’Т.С.” ЕАД във фактури за абоната през
процесния период е 6549,34лв., от която 5481,32 лв. за отопление на имот и
сградна инсталация общо, и 1059,02 лв. за битово горещо водоснабдяване.
Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на Н.П., аб.№
**** са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния период.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява че количеството топлинна енергия
отговаря на стойностите които са претендирани от ищеца, а именно 5958,38
лева –главница за доставена топлинна енергия.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно
чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в
случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е
възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради
което и искът е основателен. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието
да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
4
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на
обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за
извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по
силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от
продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата
е различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия -
доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото
да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен
период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не
доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии - например,
различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово
разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на
извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата
дялово разпределение се явява установен по основание и размер, а именно
62,23 лева.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за
главница за ТЕ е определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда
следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в
5
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се
формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на
ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма
пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в
настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални
такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат
падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и
изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците е установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 679,95
лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и
11,88 лева върху главницата за такса дялово разпределение.
Ето защо съдът намира, че за процесния период наследодателят на
ответницата е бил собственик на процесния имот и като такъв е имал
качеството на потребител. До процесния имот е доставена топлинна енергия в
размерите изложени по-горе.
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ЗН Наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават.
Както беше посочено по горе установява се че ответницата е приела
наследството и следователно е задължена за стойността на доставената
топлинна енергия.
Неоснователно е и възражението че процесуалният представител е
направил изменение на иска в съдебно заседание като е посочил че се касае за
апартамент 64, а не 54 както е посочено в исковата молба. Това изявление на
процесуалния представител на ищеца представлява уточнение на исковата
молба, а не изменение на иска доколкото не се претендира доставка на
топлинна енергия за различен топлоснабден имот, а се уточнява неговият
административен адрес.
По отношение на разноските.
Съдът намира, че при този изход на производството на ищецът се
6
следват разноски в размер на 779,02 лева разноски за държавна такса,
депозити по изготвените заключения по допуснатите съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертиза такси за издаване на съдебни удостоверения.
Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение което съдът
определя в размер на 100 лева като съобрази правилата залегнали в Наредбата
за заплащането на правната помощ.
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
******, на основание чл. 60, ал.1 ЗН вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 5958,38 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот гр.
София, ж.к. „КР.П.“, бл. 24, вх. В, ап. 64, с присъединен абонатен № **** за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба- 11.05.2023 г., до окончателното й изплащане,
сумата от 692,85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021
г. до 19.04.2023 г., сумата от 62,23 лв., представляваща главница за ДР за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба- 11.05.2023 г., и сумата от 11,88 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от
16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., в качеството и на наследник на С. С. С..
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ******, на основание чл. 78, ал.1 ГПК 779,02 лева –разноски в
производството и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „МХ Е.“
ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7