РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500018 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в. гр. д. № 18/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на С. М. Т., подадена чрез
адв. И. А., против решение № 260123/26.10.2022 г., постановено по гр.д. №
291/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлена молбата
му с вх. № 261750/23.09.2022 г., с която се иска съдът да поправи очевидни
фактически грешки в решение № 260141/28.06.2021 г. по гр.д.№ 291/2020 г.
по описа на съда, евентуално – да тълкува същото решение.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
незаконосъобразно (по изложени съображения за наличието на
предпоставките за поправка на ОФГ, евентуално за тълкуване на решението),
като е молил за отмяната му и за допускане на поправка на ОФГ в решението
на ДОС, като вместо „ промяна в бащиното и фамилното име на М. А. Д.
ЕГН… като същият се именува М. С. Д....“ да се чете: „ .. промяна в бащиното
и фамилното име на М. Д. ЕГН …в акт за раждане № 0076/21.01.2011 г., като
1
същият да се именува М. С. Д. …“, а в условията на евентуалност, при липса
на ОФГ в решението е молил за тълкуване на решението досежно
обстоятелствата в кой акт за раждане следва да бъде отразен произходът на
детето от баща и промяната на имената на детето.
А. Д. Д. и М. А. Д., чрез адв. С., са подали писмен отговор на жалбата,
с който са оспорили същата и по съображения за неоснователността й и за
правилността на обжалваното решение на окръжния съд (с доводи за липсата
на предпоставките за поправка на ОФГ и за тълкуване на решението) са
молили за потвърждаването му.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, чрез
процесуалния си представител, е поддържал жалбата.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
С решение №260141/28.06.2021г. по гр.д.№291/2020г. по описа на
Добричкия окръжен съд, е признал за установено по предявените от С. М. Т.
срещу А. Д. Д. и М. А. Д. искове по чл. 66, ал.2 СК, че С. М. Т. е биологичен
баща на детето М. А. Д. и е постановил промяна в бащиното и фамилното име
на М. А. Д., като същият да се именува М. С. Т.. С влязлото в сила решение №
59/26.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 424/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд, е потвърдено решенето на окръжния съд.
С подадената пред окръжния съд молба вх.№261750/23.09.2022г., С.
М. Т. е поискал съдът да поправи очевидни фактически грешки в решение
№260141/28.06.2021г. по гр.д.№291/2020г. по описа на съда, евентуално – да
тълкува същото. Изложил е, че окръжният съд, като е установил произхода на
ответника М. А. Д. от ищеца С. М. Т. и е постановил промяна на бащиното и
фамилното му име, като занапред да се именува М. С. Т., при разпореждането
за извършване на отбелязванията в акта за раждане на ответника М. А. Д. е
пропуснал да посочи в кой точно акт за раждане на ответника да се извършат
тези отбелязвания. За ответника били съставени два акта за раждане (при
раждането му и после при осиновяването му от другата ответница) и
служителите при Община – Добрич не знаели в кой от двата акта да
отбележат установения с решението произход на ответника от баща. Сочил е,
че съдът бил приел, че отбелязванията трябвало да се извършат в
първоначално съставения акт за раждане, но пропуснал да го отбележи в
диспозитива на решението си. Освен това с имената М. А. Д. ответникът бил
2
вписан във втория, съставен при осиновяването му акт за раждане, докато в
първоначалния акт за раждане бил с имената М. Д., поради което и промяната
на бащиното и фамилното име погрешно била постановена спрямо имената
във втория (при осиновяването), вместо спрямо имената в първоначално
съставения акт за раждане.
Ответниците А. Д. Д. и М. А. Д., чрез упълномощения адвокат са
подали писмен отговор на молбата, с който са оспорили същата и са молили
за отхвърлянето й.
Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива
или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението
очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. В настоящия случай, такова
несъответствие не е налице. Окръжният съд след като е уважил иска по чл.
66, ал.2 СК и е установил произхода на ответника М. А. Д. от ищеца С. М. Т.,
е постановил промяна на бащиното и фамилното име на детето, като занапред
то да се именува М. С. Т.. Постановил е след влизане в сила на решението
препис от него да се изпрати на Община Добрич за извършване на
отбелязвания в акта за раждане на детето М. А. Д.. При разглеждането на
делото и постановяване на решението, детето е било с имена М. А. Д. и
окръжният съд е постановил промяната спрямо тях. В мотивите на решението
си, съдът не е обсъждал и не е формирал извод относно акта за раждане, в
който да се отрази промяната, поради което и несъответствие с изразената в
диспозитива на решението воля в този смисъл няма. Освен това, съдът в
решението е формирал воля детето да се именува с имената М. С. Т. и именно
това е постановил в диспозитива на решението, като некореспондиращо с
това е искането на въззивника за допускане на поправка в решението относно
имената, като детето се именува с имената „М. С. Д.“. Затова и оплакванията
в тази насока във въззивната жалба също са неоснователни.
Доколкото се е поддържала и неяснота в диспозитива на решението на
окръжния съд и решението е влязло в сила и не е изпълнено, молбата в тази
част е била допустима. Тя, обаче е неоснователна. В съответствие с
разпоредбата на чл. 251 ГПК, на тълкуване подлежат влезлите в законна сила
решения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в
3
постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване са само пороци,
които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който
е постановил решението. С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 356 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 732/2011 г., II г. о., ГК, е посочено,
че тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно
тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения,
които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в
постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат
да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в
диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се
изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В настоящия
случай не се установява подобна неяснота. След като е установил, че
молителят е биологичен баща на детето М. А. Д., съдът е постановил промяна
в бащиното и фамилното име именно на М. А. Д., като същият да се именува
М. С. Т., както и изпращане на препис от влязлото в сила решение на Община
Добрич за извършване на отбелязвания в акта за раждане на детето М. А. Д..
Предвид това, диспозитивът на решението е ясен и не подлежи на тълкуване,
като оплакванията във въззивната жалба в тази насока също са
неоснователни.
Обжалваното решение на окръжния съд, като постановяващо
отхвърляне на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№260141/28.06.2021г. по гр.д.№291/2020г. по описа на Добричкия окръжен
съд, евентуално за тълкуване на решението в горепосочения смисъл, не
страда от визираните в жалбата пороци и като правилно следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр. Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260123/26.10.2022 г., постановено по
гр.д. № 291/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му, при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5