№ 1482
гр. Варна, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. В.
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502006 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Ю. Б. А.
чрез адвокат С. С. срещу решение № 2801 от 28.07.2023 г., постановено по
гр.д.№ 6965 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесети състав, в
частта, с която е отхвърлен иска на въззивницата за осъждането на В. Д. М. да
заплаща в полза на детето Д. В. Д. ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Ю. Б. А. месечна издръжка за разликата над
присъдената сума от 220 лева до претендираната от 300 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба /30.05.2023 г./, платима до пето число
на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване
на основание член 143 от СК; както и в частта, с която е отхвърлен иска на
въззивницата против В. Д. М. да заплати в полза на детето Д. В. Д. ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител Ю. Б. А. сумата за
разликата над присъдената сума от 1317,50 лева до претендирания размер от
3 600 лева, представляваща сбор от месечни издръжки за периода 30.05.2022
г. до 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба /30.05.2023 г./ до окончателното плащане, на
основание член 149 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, като се твърди, че ответникът е в
1
трудоспособна възраст, а доводите му, че не може да полага трудовва дейност
поради здравословен проблем са голословни, тъй като и преди катастрофата
не е работил. Освен това съдът не е взел предвид, че въззивницата има
алиментни задължения и към друго дете. Оспорва се изводът на съда, че
бащата е предоставял на детето по 50 лева месечно, защото детето е на три
години и е нелогично да му се дават пари на него, без да се знае какво прави
то с тях. Иска се отмяна на отхвърлителните части на решението и уважаване
изцяло на предявените искове.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Ю. Б. А. като
майка и законен представител на Д. В. Д. против В. Д. М., като се твърди,
страните по делото са родители на Д. В. Д., роден на 05.10.2019 г. Излага, че
40 дни след раждането на детето родителите се разделили, като понастоящем
майката сама отглежда детето с помощта на родителите си. Сочи, че бащата
се дезинтересирал от детето, което инцидентно е получило лакомства от него
за Коледа 2022 г. Сочи се, че майката отглежда сама и още едно ненавършило
пълнолетие дете с помощта на родителите си. Твърди се, че детето се нуждае
от храна, лекарства, дрехи, играчки, които ежедневни нужди задоволява сама
и с помощта на родителите си. Твърди се, че бащата няма други низходящи,
за които да се грижи, финансово обезпечен е и работи с баща си в сферата на
строителството.
Поради това и предявява искове с правно основание член 143 от СК и
член 149 от СК да бъде осъден ответникът да заплаща на ищеца издръжка в
размер на 300 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба
/30.05.2023 г./, платима до пето число на текущия месец, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване, както и да заплати сумата от 3600 лева,
тоест по 300 лева месечно, за периода 30.05.2022 г. до 30.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба
/30.05.2023 г./ до окончателното плащане.
Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил исковете. Твърди, че
не се е дезинтересирал от детето, търсил начин да осъществи контакт с
детето, интересувал се от здравословното му състояние и е заплащал суми от
50-200 лева, когато е имал възможност. Излага, че е безработен, работата му
била спорадична и не осигурявала достатъчно средства, изплащал кредит,
изтеглен във връзка с влошеното му здравословно състояние – травма на
коляното. Разчитал на помощта на родителите си и близки, поради което иска
2
издръжката да се определи в минимален размер. В открито съдебно заседание
оспорва и иска за издръжка за минало време и се моли за отхвърляното му,
евентуално за присъждане на издръжка в минимален размер. Подчертава се,
че е подпомагал отглеждането на детето и му е закупувал скъпи играчки,
дрехи и му е давал пари. Сочи се, че след катастрофата не се е възстановил и е
на борсата. размер. Навежда, че ищцата понастоящем има нов партньор,
който разполагал с финансови средства.
Конституирана по реда на член15 от ЗЗДт Дирекция „Социално
подпомагане” – Долни чифлик е представила социален доклад, в който се
сочи, че връзката между бащата и детето не е прекъсната.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред
въззивната инстанция доказателства.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
Д. е на четири години, не страда от хронични или тежки здравословни
проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на това и
обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид
презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година,
съдът намира за адекватен за нуждите на Д. да определи общ размер на
издръжката от 400 лева.
В хода на производството е установено, че майката няма трудови доходи,
получава социални надбавки в размер на 110 лева. Няма спор, че тя полага
преките грижи за детето, което живее с нея.
3
Бащата е в трудоспособна възраст, няма алиментни задължения към
други непълнолетни. Представил е доказателства за влошено здравословно
състояние поради настъпил на 03.11.2022 г. инцидент, което предпоставя
генериране на разходи за лечение и възстановяване. В хода на производството
обаче тези му твърдения /че не се е възстановил и, че продължава лечението
си в Г./ не бяха доказани. От инцидента е изминала една година и с оглед на
недоказване на твърдяното невъзстановяване, за което ответникът носи
доказателствена тежест според нормата на член 154, алинея 1 от ГПК,
въззивният съд счита, че предвид възрастта на ответника и неговата
трудоспособност, за която не са представени доказателства да е намалена с
решение на компетентните органи /ТЕЛК/, не са пречка за реализиране на
доходи за заплащане на издръжка на малолетното му дете. Доводите,
изложени от ответника, че плаща кредит, за което представя доказателства, са
неоснователни не могат да обосноват по-нисък размер на месечната
издръжка. В тази връзка съдът съобразява трайната съдебна практика, според
която, за определяне издръжката на ненавършили пълнолетие деца, относими
са брутните доходи на родителите, а не нетните такива, поради което
следващите се по закон удръжки, както и разходите, които някой от
родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на битовите си
условия, включително чрез кредит, не следва да се приспадат от общия му
доход.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените
ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата
следва да поеме сумата от 250 лева месечно, която съдът преценява като
напълно съобразена с възможностите му, а майката ще следва да поема
разликата.
Също така следва да се отбележи, че няма спор между страните, че след
раздялата им грижите за детето са поети основно от ищцата. Твърденията на
ответника, че е участвал през този период в издръжката не са доказани. В тази
връзка следва да се отбележи, че отглеждането на едно дете не се изчерпва
със закупуване на играчки, сладости и бижута. За издръжката на детето са
нужни и други неща, а също така и заплащане на месечни разходи за режийни
разноски. Дадените пари от дядото по бащина линия за играчки и дрехи не
могат да бъдат приети като такива за издръжка на детето, те са обичайните
подаръци, които прародителите правят на внуците си.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото пред първата инстанция
гласни доказателства съдът намира за доказано предоставен размер на
издръжка от 900 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че издръжката за минало време
следва да бъде определена в минимален размер. В процесния период
минималната работна заплата, на база на която се определя размера на
минималната издръжка /в размер на ¼ от МРЗ/ е променяна двукратно,
поради което за периода от 30.05.2022 г. до 31.12.2022 г. същата следва да се
определи в размер на по 177,50 лева месечно /общо 1 242,50 лева/, а за
4
периода от 01.01.2023 г. до 30.05.2023 г. в размер на 195 лева месечно /общо
975 лева/. Или общият размер на издръжката за детето за минало време
възлиза на сумата от 2 217,50 лева за периода от 30.05.2022 г. до 30.05.2023 г.,
която следва да се намали с установено предоставените 900 лева. Поради
изложеното искът за заплащане на издръжка за минало време е основателен за
сумата от 1 317,50 лева.
С оглед изложените мотиви първоинстанционното решение в частта
по иска с правно основание член 149 от СК е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено, а решението в частта по иска с правно
основание член 143 от СК следва частично да бъде отменено съобразно
изложеното по-горе и да се постанови ново в посочения смисъл.
По разноските
На основание член 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 и член 78,
алинея 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да дозаплати по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 43,20 лева, както и
дължимата за въззивното разглеждане на делото държавна такса в размер на
158,40 лева по сметка на Окръжен съд – Варна.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание член
78, алинея 1 от ГПК следва да бъде постановено въззиваемият да заплати
сторените от въззивната страна разноски пред настоящата инстанция
съразмерно с уважената част от иска. Въззивницата е претендирала такива в
размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, за което е представила
доказателства, тоест на репариране подлежат 416,67 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2801 от 28.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 6965
по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесети състав, в частта, в
частта, с която е отхвърлен иска на Ю. Б. А. за осъждането на В. Д. М. да
заплаща в полза на детето Д. В. Д. ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Ю. Б. А. месечна издръжка за разликата над
присъдената сума от 220 лева до 250 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба /30.05.2023 г./, платима до пето число на текущия месец,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване на основание
член 143 от СК; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Д. М. ЕГН ********** с адрес в *** да заплаща в полза на
Д. В. Д. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител на Ю.
5
Б. А. ЕГН ********** с адрес в *** още 30 /тридесет/ лева месечна издръжка
/общо месечно 250 лева/, считано от 30.05.2023 г., ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи,
до настъпването на законово основание за прекратяване или изменяването на
издръжката, на основание член 143 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част по иска с
правно основание член 143 от СК – за разликата над 250 лева до 300 лева,
както и по иска с правно основание член 149 от СК.
ОСЪЖДА В. Д. М. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Варна още сумата от 43,20
/четиридесет и три 0,20/ лева, представляваща дължима държавна такса за
производството пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 6 от
ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. М. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати в полза на
държавата по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 158,40 /сто петдесет и
осем 0,40/ лева, представляваща дължима държавна такса за производството
пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. М. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на Ю. Б. А.
ЕГН ********** с адрес в *** сумата от 416,67 /четиристотин и шестнадесет
0,67/ лева, представляваща платено от нея адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6