О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………../……...10.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №488 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба от ищеца “Планекс“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес: гр.Варна, ул.“Димитър Икономов“ №21, представлявано от Х. А.Д., действащ чрез адв.П.Г., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение №752 от 02.08.2019г., в частта за разноските, като се иска солидарното осъждане на масата на “Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/ да заплати присъдените деловодни разноски в полза на ответниците “Сано БГ“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД.
От ответника по молбата “Бара Груп“ ЕООД, е постъпил отговор, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, поради липса на основание за солидарното осъждане на масата на несъстоятелността да заплати присъдените разноски в полза на ответниците.
Останалите страни не са подали становища.
Наред с горната молба е постъпила такава и от Синдика на “Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/, с която се иска изменение на решението, в частта за разноските, чрез солидарното осъждане на масата на “Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/ да заплати присъдените деловодни разноски в полза на ответниците “Сано БГ“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД, и изменение на определената и възложена в тежест на масата на несъстоятелността държавна такса дължима за производството, като се намали нейният размер от 413533.48лв. на 137844.46лв., предвид защитаваният материален интерес и броя на претенциите.
Ответните страни по молбата, не са подали становища.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбите за изменение на решението в частта за разноските са допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни. Разгледани по същество молбите са неоснователни, по следните съображения:
С горепосоченото съдебно решение, съдът е разгледал съответно отхвърлил претенции на “Планекс“ ЕООД, против “Бара Груп“ ЕООД, “Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/ и “Сано БГ“ ЕООД, както следва: -с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, безвъзмездна сделка-Договор в полза на трето лице-“Сано БГ“ ЕООД, сключен между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Бара Груп“ ЕООД на 15.10.2015г., материализиран в клаузата на чл.7 от “Settlement Agreement“ /Споразумение за разрешение/; -с правно основание чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, безвъзмездна сделка, по която страна е свързано лице с длъжника, а имено Договор за цесия от 15.06.2015г., сключен между “Сано и Пи Си“ ЕООД и “Сано БГ“ ЕООД и -с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на “Сано и Пи Си“ ЕООД на получените от “Сано БГ“ ЕООД, по силата на посочените по-горе договори, парични средства в размер на 3446111.48лв., като неоснователни. С решението си съдът е осъдил ищеца “Планекс“ ЕООД, да заплати на ответника “Бара Груп“ ЕООД деловодни разноски в размер на 22510.03лв. и на ответника “Сано БГ“ ЕООД в размер на 18000лв., както и масата на несъстоятелността на “Сано и Пи Си“ ЕООД да заплати дължимата държавна размер на 413533.48лв.
По искането за солидарно осъждане на масата на несъстоятелността:
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Систематическото и логическо тълкуване на посочената норма, сочи че разноските, следва да се понесат от насрещната страна-ищец. В този смисъл е и постановеното по делото решение. Доводите на молителите за солидарното осъждане на масата на несъстоятелността за въпросните разноски, предвид разпоредбата на чл.649, ал.6 от ТЗ, са несъстоятелни. Посочената правна норма е изрична и не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. В този смисъл същата не може да дерогира приложението на чл.78, ал.3 от ГПК, още повече, че ако се приема обраното би се стигнало до вариант, в който несъстоятелният длъжник ще си дължи разноски на самия себе си.
По искането за изменение на размера на държавната такса:
Както е посочено в решението, чието изменение се иска, има за предмет три претенции, като дължимата за тях държавна такса е определена върху защитаваният с всяка от тях материален интерес. В случая разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК е неприложима, доколкото същата касае броя на ответниците, а не на разгледаните претенции.
В заключение съдът, приема че молбите за изменение на решението в частта за разноските са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молба вх.№25751 от 29.08.2019г. подадена от “Планекс“ ЕООД, с ЕИК ********* и молба вх.№26448 от 09.09.2019г. подадена от Синдика на “Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, с които се иска изменение на Решение №752 от 02.08.2019г. по т.д.№488/2018г. на ОС Варна, в частта за разноските, като неоснователни
Определението подлежи на
обжалване пред ВАп.С в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :