МОТИВИ към присъда №72/14.05.2015 г. на Радомирския районен съд по н.о.х.д. №118/2015 г. по описа на същия съд/изготвени на 15.05.2015 г./.

           Районна прокуратура гр.Радомир е повдигнала обвинение против Б.Ч.М., роден на *** ***, постоянен и настоящ адрес гр.Р., ж.к А. бл..,ап.., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, общ работник в „У. м.“ ЕООД гр.П.ЕГН: ********** за това, че след като е бил осъден със спогодба, одобрена от РС Радомир с протокол в съдебно заседание от 17.05.2011 г. по гр.д. № . г. по описа на Районен съд гр.Радомир, влязла в сила на 25.05.2011 г. да издържа свои низходящи – да заплаща месечна издръжка на децата си С.Б. Ч. с ЕГН ********** в размер на 100,00 лв. месечно и Р. Б. Ч. с ЕГН ********** в размер на 90,00 лв. месечно, чрез тяхната майка и законен представител М.Р.Т. с ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението си за повече от две месечни вноски, а именно: за С.Б. Ч. – за периода от месец март 2014 г. до месец февруари 2015 г. включително, представляващи 12 месечни вноски от по 100,00 лв. и за Р. Б. .Ч– за периода от месец март 2014 г. до месец февруари 2015 г. включително, представляващи 12 месечни вноски от по 90,00 лв., или общо за периода не е заплатил сумата от 2 280,00 лева за двете деца - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

           Представителят на обвинителната власт поддържа обвинението така, както е повдигнато, като предлага на подсъдимия да се наложи наказание пробация, изразяващо се в мерки по чл.42а, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от НК, а именно - :“Задължителна регистрация по настоящ адрес“, а именно: гр.Р., ж.к А., бл.ап.. за срок от 12 месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 12 месеца.

           Подсъдимият се явява в съдебно заседание, дава обяснения по обвинението, като заявява, че не може да изпълнява задълженията си за даване на издръжка, тъй като е с минимални доходи.

           Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, намери от фактическа и правна страна следното:

Свидетелката М.Р.Т. и подсъдимият Б.М. живеели около седем години на семейни начала без да имат сключен граждански брак. От съвместното им съжителство се родили две деца – С. Б. Ч.с ЕГН ********** и Р. Б. Ч. с ЕГН **********. От около преди пет години двамаса се разделили, като двете деца останали да живеят при майката М.Т.. С определение от 17.05.2011 г., Районен съд гр.Радомир е одобрил спогодба между двамата родители, по силата на която подсъдимият М. бил задължен да заплаща ежемесечна издръжка на децата си чрез тяхната майка и законен представител М.Т., както следва: за детето С.– в размер на 100,00 лева, а за детето Р.– в размер на 90,00 лева. Понеже подсъдимият бил безработен и не можел да изпълнява задълженията си за заплащане на издръжката, се разбрал със сестра си, която живеела и работела в Испания, тя да превежда сумите за издръжка на децата му ежемесечно. До месец февруари 2014 г. свидетелката М.Т. редовно получавала месечната издръжка за децата си. След това, обаче, сестрата на подсъдимия преустановила плащанията, тъй като имала финансови трудности. Подсъдимият съща не заплащал определената издръжка на двете си деца, като за периода от месец март 2014 г. до месец февруари 2015 г. същият дължал сума за издръжка на двете си деца в общ размер на 2280,00 лева. Подсъдимият е представил в съдебно заседание трудов договор, сключен между него и „У.М. ЕООД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”О. П.”№., съдържащ уславия за непълно разотно време – четири часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 200,00 лева.

           Така приетата за установена фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимия М., от показанията на свидетелката М.Р.Т., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК. Всички те кореспондират помежду си по отношение авторството на деянието, механизма на неговото извършване и формата на вината, поради което съдът им дава вяра.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери за доказано по делото, че подсъдимият след като е бил осъден с влязла в сила на 25.05.2011 г. спогодба по гр.д.№.. по описа на Районен съд гр.Радомир да издържа свои низходящи – да заплаща месечна издръжка на децата си С. Б. Ч. с ЕГН ********** в размер на 100,00 лв. месечно и Р. Б. Ч. с ЕГН ********** в размер на 90,00 лв. месечно, чрез тяхната майка и законен представител М.Р.Т. с ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението си за повече от две месечни вноски, а именно: за С. Б. Ч. – за периода от месец март 2014 г. до месец февруари 2015 г. включително, представляващи 12 месечни вноски от по 100,00 лв. и за Р. Б. Ч.– за периода от месец март 2014 г. до месец февруари 2015 г. включително, представляващи 12 месечни вноски от по 90,00 лв., или общо за периода не е заплатил сумата от 2 280,00 лева за двете деца, поради което същият е осъществил с деянието си от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

От обективна страна деянието е  извършено чрез бездействие.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл като форма на вината.

Причина за извършване на деянието е ниското му правно съзнание.

                При индивидуализацията на наказанието, отчитайки като смекчаващо отговорността обстоятелства липсата на минали осъждания, както и липсата на отегчаващи отговорността такива, съдът прие, че едно наказание “пробация”, изразяващо се в „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от девет месеца с периодичност два пъти седмично, както и „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от девет месеца би отговорило най-точно на целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК.

              В този смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: