Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.02.2020 г.
гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Въззивен граждански
състав
На
11
февруари 2020
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
секретар
Л. Р.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №359 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с ЕИК-*********, гр. София, жк. „Младост 4", Бизнес парк София, сгр. 14, чрез юрисконсулт П.П. против Решение № 649/07.10.2019 г. постановено по гр. д. №1006/2019 г. на ЯРС, в частта му, с която предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск е частично отхвърлен. С атакуваното решение /коригирано с Решение №857/27.11.2019г./, ЯРС е приел за установено по отношение на Д.Х.Х., с ЕГН **********, че дължи на жалба "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с ЕИК-*********, гр. София, сумата от 5513, 55 лв. -главница, представляваща задължение по договор за потребителски паричен заем, сключен на 05.07.2017 г., , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 31.01.2019 г. до изплащане на вземането, като иска за главница за разликата над 5513, 55 лв. до пълния предявен размер от 6147, 50 лв. , за сумата от 4689,45 лв. -възнаградителна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 05.07.2022 г. и сумата от 695, 79 лв. - мораторна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 14.01.2019 г., като неоснователен е ОТХВЪРЛИЛ, и е осъдил Д.Х.Х., ЕГН ********** да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с ЕИК-*********, гр. София сумата от 134, 17 лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата 240, 38 лв. - разноски в исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно. Жалбоподателят твърди, че съдът е направил неправилен извод относно размера на шрифта на
договора и без да се обоснове е приел, че същия е такъв водещ до недействителност на договора
по чл. 22 ЗПК. Оспорен е извода на съда, че е налице несъобразяване на договора с изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, представляващо самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за
недействителност. Твърди се, че ЯРС неправилно е
приел, че договорът за кредит не отговарял на изискването на чл. 11, ал. 1, т.
12 ЗПК, тъй като в същия бил инкорпориран погасителен план, съдържащ броя,
размера и падежа на погасителните вноски, но липсвало разпределение на
отделните суми във вноските. Предвид посоченото и по съображения
изложени в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част
и уважаване на иска изцяло, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява се
становище, че решението на ЯРС в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно. Претендира
се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в атакуваната му
част.
В с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмена молба,
подадена от юрисконсулт П. П., заявява, че поддържа жалбата си. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва жалбата.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи
следното:
ЯРС е бил сезиран с иск от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България
против Д.Х.Х., с който се претендира установяване съществуването на
паричното задължение на ответника в общ размер на 11532,74 лв., от които: 6147, 50 лв.-главница; 4689,45 лв. -възнаградителна лихва за
периода от 05.10.2017 г. до 05.07.2022 г. и 695,79 лв. - мораторна лихва за
периода от 05.11.2017 г. до 14.01.2019 г. по Договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-15047263 от 05.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №371/2019г. по описа на ЯРС.
По делото не се спори
относно сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-15047263 от 05.07.2017 г. за сумата от 6000 лв., със срок
на погасяване до 05.07.2022 г. на 60 равни месечни вноски от по 216,45лв. /съгласно
погасителния план/, при годишен процент на разходите – 32,84%; годишен лихвен
процент 26,89%, с общ размер на кредита - 12987лв., в т.ч. и застрахователна
премия в размер на 2016 лв. /Видно от
приложено по делото заверено копие на Сертификат №
PLUS-15047263
по Групова застрахователна полица и от договора за кредит, за ищеца е сключена
и застраховка „Защита на плащанията", по пакет „Стандарт" и пакет
„Комбинирана защита", с премия в размер на общо 2016 лв. Според чл.2 от договора
размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" ще
бъде платен директно на застрахователен агент „Директ Сървисис"ЕАД.
Посочената в договора застрахователна премия е разделена на равен брой вноски и
е част от всяка месечна погасителна вноска/.
В чл.5 от договора е посочено в случай, че длъжникът
просрочи плащането на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без кредиторът да изпраща
уведомление.
Представена е Покана от 17.04.2018г. до длъжника, с което
кредиторът заявява едностранно прекратяване на
договора поради неизпълнение на задълженията по него,
и обявяването му за предсрочно изискуем. Същата е била връчено на длъжника
на 27.04.2018г.-видно от приложената обратна разписка.
Установено е по делото и издаването на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за претендираното с ИМ вземане, видно от приложеното ч.гр.д.
№371/2019г. по описа на ЯРС. В срока по
чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед. В срока
по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията
си, който е предмет на настоящото дело.
По искане на
ищеца, пред ЯРС е била изслушана ССЕ. Видно от заключението на същата уговорената по кредита сума е била
усвоена на 05.07.2017 г. Общият размер на платените от ответника суми по
кредита е 486,45 лв., с които са били погасени: главница-
50,55 лв.; възнаградителна лихва за периода 05.07.2017 г. - 04.10.2017 г. ;
281,55 лв.; застрахователна премия- 104,35 лв. и 50 зак. лихва до 03.12.2017г.. Определен е и размерът на
задълженията към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда: главница - 6147,50 лв., в т.ч. 5949,45 лв.- невърнат кредит и застрахователна премия 198,05 лв.; възнаградителна лихва за
периода 05.10.2017г. - 05.07.2022г. - 4689,45 лв. и законна
лихва за периода 04.12.2017 г. -
14.01.2019 г. - 694,59 лв. върху главница от 6147,50 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна по следните
съображения:
ЯОС счита за неправилен изводът на първоинстанционният съд,
че договорът за заем е недействителен на осн. чл. 22
вр. с чл.10 ал.1, и чл.11, ал.1, т.11
и т.12 ЗПК и следва да се дължи само чистата стойност на кредита
съгл. чл.23 ЗПК.
Въззивният съд счита, че
процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно
изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл.
11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т.
8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК / последния факт не се оспорва и от
ответника видно от отговора на ИМ/.
Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, относно
размера на шрифта на процесния договор, и че същият е такъв
водещ до недействителност
на договора по чл. 22 ЗПК. По делото не са събрани доказателства
/липсва изслушана съдебно- почеркова или събедно- техническа експертиза/, от които
да може да се направи категоричен извод, относно вида и размера на шрифта на
договора, респ. че този шрифт е с размер по-малък от 12.
В случая е налице и погасителен
план. Той е посочен в договора, с точни дати за погасяване и с фиксирана точна
сума. За да е действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е
договорена точно, не е необходимо погасителният план да съдържа
разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. В решение на Съда на
ЕС по дело С-42/15 е прието, че чл. 10, пар. 2,
букви "з" и "и" от Директива 2008/48 трябва да
се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата, чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, пар. 1 от
тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова
изискване н националната си правна уредба. Законът за потребителския кредит
е транспонирал Директива 2008/48- пар. 2 от ДР на
ЗПК, поради което съдът следва да съобрази практиката на Съда на ЕС
по тази директива.
Това означава, че не е необходимо погасителният план да съдържа такава разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и
допълнителните разходи. Що се отнася до погасителните вноски, чл.11, т.11 от ЗПК
предвижда, че договорът за кредит следва да съдържа на разбираем език условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В конкретния договор за кредит се съдържа на ясен и разбираем
език размерът на месечната погасителната вноска- 216,45 лв.; броя на вноските –
60; периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; що се отнася до
последователността на разпределение на вноските между неизплатени суми, тя се
изисква когато лихвения процент не е фиксиран, докато в договора той е фиксиран
-26,89 % годишен лихвен процент.
Пред изложеното, ЯОС приема че между страните е възникнало
валидно договорно правоотношение по повод на процесния договор.
Между страните липсва спор, че Х. е получил цялата сума по кредита, но е погасил само две вноски от същия, като след втората вноска е спрял плащанията. След което едва на 03.07.2018г. е направил плащане от 50лв., с което е била погасена част лихвата за забава.
От доказателствата по делото е видно, че с оглед спирането
на плащанията от въззиваемия Х., преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, която е надлежно съобщена на
длъжника, с писмо, изпратено с обратна разписка на адреса, посочен в договора и
получено на 27.04.2018г. Т.е. преди датата на 10-та погасителна вноска - 05.05.2018г.
е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно задължителната съдебна практика- ТР №3/2017 от
27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите
на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да
достигне до насрещната страна /в настоящия случай това е станало на 27.04.2018г./, но не се нуждае от приемане и същото
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя
в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако
страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на
санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. С волеизявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на
основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя
длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за
изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.
Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е
забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането
вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото
на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната
лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален
закон не е предвидено друго. Даденото от ВКС решение е, че размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му.
Видно от Таблица 1 към
заключението на ССЕ, месечната погасителна вноска от 216,45лв., включва:
главница по договора, договорна възнаградителна лихва и застрахователна премия
от 33,60лв. В заключението е посочено, че с извършените плащания общо в размер
на 436,45 лв., са
погасени: главница- 50,55 лв.; възнаградителна лихва за периода 05.07.2017 г. -
04.10.2017 г. 281,55 лв. и
застрахователна премия- 104,35 лв. Претендирана по делото главница от 6147,50 лв.,
включва остатъка от получения кредит в размер на 5949,45лв. и падежиралите
вноски за застраховка преди настъпване на предсрочната изискуемост на кредита /до
05.04.2018г. включително/ в общ размер на 198,05лв. По делото липсват
доказателства тези суми да са били заплатени от Х., поради което предявения
установителен иск по отношение на главницата се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен и за сумата от 633,95 лв. / по отношение на останалата
част от главницата в размер на 5513,55
лв., искът е уважен от ЯРС и решението, като необжалвано е влязло в сила/, след като бъде отменено
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, касаещо главницата по
процесния договор, в разликата над
5513,55 лв. до пълния предявен размер от 6147,50 лв.
С
оглед горецитираното ТР на ВКС, при
предсрочна изискуемост по договор за върху непогасения остатък от главницата се
дължи законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. В случая предсрочната изискуемост е настъпила на 27.04.2018г., а претенцията в ИМ е за присъждане на лихва за
забава върху главницата от 6147,50лв. до 14.01.2019г. За този период размера на лихвата е 449,12
лв. /изчислена от съда, чрез онлайн калкулатор за изчисляване
на зак. лихва /www.calculator.bg/, тъй като в заключението на ВЛ-це неправилно
цялата главница от 6147,50лв. е била олихвена считано от 05.11.2017г. и е
определена законната лихва върху нея от 04.12.2017г./. За този размер искът по
чл.86 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, след отмяна на
първоинстанционното решение, в частта му в която искът до посочения размер и
период е бил отхвърлен. В останалата му обжалвана част, в която искът за
мораторна лихва в разликата над 449,12лв. до
размера 695,79лв., е отхвърлен, решението на ЯРС следва да бъде потвърдено.
Що се отнася да претенцията за възнаградителна
лихва. Такава се дължи за периода до настъпване на предсрочната изискуемост - датата на последната
падежирала вноска преди 27.04.2018г. е 05.04.2018г. Размерът на тази лихва е
887,78лв. и се определя от съда, въз
основа на данните съдържащи се в Таблица 1 към заключението на
ССЕ. За този период и размер искът се явява основателен и следва да бъде
уважен, след отмяна на първоинстанционното решение, в частта му в която искът до
посочения размер и период е бил отхвърлен. В останалата му обжалвана част, в
която искът за възнаградителна лихва в разликата над 887,78лв. до размера 4689,45лв., и за периода
28.04.2018г.-05.07.2022г. е отхвърлен, решението на ЯРС следва да бъде потвърдено.
Искането на въззивника за присъждане на разноски, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено, като се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковете, респ. от жалбата пред настоящата
инстанция. Пред
първата инстанция са му дължими разноски в размер на 326,32 лв., а пред
въззивната- 64,42 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното
производство в исковото производство. В заповедното производство са дължими
разноски съразмерно на уважената част от искането- 182,33лв.
Ето защо ЯОС
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №649/07.10.2019 г. постановено по гр. д. №1006/2019 г. на ЯРС
в частта му, с която е отхвърлен
искът на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, с ЕИК-*********, гр. София, ж.к. „Младост
4", Бизнес парк София, сгр. 14 против Д.Х. ***, с ЕГН ********** по чл.422 ГПК за сумата от 633,95
лв. /разликата над
5513, 55 лв. до пълния предявен размер от 6147, 50 лв./, представляваща
главница по Договор за потребителски паричен заем,
сключен на 05.07.2017г.; в частта му, с която е отхвърлен предявения от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с
ЕИК-*********, гр. София, против Д.Х.Х. иск
за възнаградителна лихва до размера на 887,78лв.,
за периода 05.10.2017г.- 27.04.2018г.; в частта му, с която е
отхвърлен предявения от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, с ЕИК-*********, гр. София, против Д.Х.Х., от иск за мораторна лихва до размера на 449,12лв.,
за периода 27.04.2018г.- 14.01.2019г.; както и в частта му за разноските, и вместо това
ПОСТАНОВЯВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Х. ***, с ЕГН **********, дължи на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, с ЕИК-*********, гр. София, въз основа на
Договор за потребителски паричен заем, сключен на
05.07.2017г., както следва: главница в размер на 633,95 лв. /разликата над уважения от
ЯРС размер 5513,55 лв. до пълния предявен размер от 6147,50 лв./, ведно
със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение -31.01.2019г. до окончателното й изплащане; възнаградителна лихва
в размера на 887,78лв., за периода
05.10.2017г.- 27.04.2018г.,
и мораторна лихва в размер на 449,12лв., за периода 27.04.2018г.-
14.01.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№216/01.02.2019г. по ч.гр.дело №371/2019г. по описа на ЯРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №649/07.10.2019
г. постановено по гр. д. №1006/2019 г. на ЯРС, в частта
му, в която е отхвърлен
искът за възнаградителна лихва в разликата над 887,78лв.
до размера 4689,45лв., и за периода 28.04.2018г.-05.07.2022г., както и частта му, в която е отхвърлен искът за
мораторна лихва в разликата над 449,12лв. до
размера 695,79лв.
В останалата му необжалвана част, решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д.Х.Х. да заплати на
"БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, с ЕИК-*********, гр. София, ж.к. „Младост
4", Бизнес парк София, сгр. 14, направените по делото
разноски за първата и въззивната инстанции общо в размер на 390,74 лв.
ОСЪЖДА Д.Х.Х. да заплати на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, с ЕИК-*********, гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес
парк София, сгр. 14, направените по заповедното производство
разноски в размер на 182,33 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.