РЕШЕНИЕ
№ 3395
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330105998 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Искова молба на И. М. К., ЕГН ********** , от гр. **************** , против
„Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление във
София, ЖК „Младост 1 „ ул. Димитър Моллов“ № 16 и предявени обективно и
субективно съединени между същите страни искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД,
вр. с чл. 19 от ЗПК, чл. 146 от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК, съединени и с осъдителен иск по
смисъла на чл. 55 от ЗЗД между същите страни.
Според фактите в исковата молба ,между страните имало договор за кредит ****** от
дата 12.08.2019г, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца
заем в размер на 1500 лева. Договорен бил годишен процент на разходите от 48.05 % ,
и договорна лихва в размер на 39 % годишно , като кредиторът приел плащане,
разсрочено на общо 28 броя равни седмични вноски, при размер на всяка погасителна
вноска от 59.66 лв. Сумата била изцяло усвоена от К., а в договора било договорена и
неустойка, в случай, че кредитополучателя не изпълни задължението си да представи
обезпечение на вземанията на кредитора. Размера на тази неустойка бил общо 874.16
лв., но също била разсрочена като част от вноските, които по този начин се оскъпили с
още 31.22 лв. и станали с размер от 90.88 лева.
Изложени са обаче доводи, че договорът за кредит е недействителен в цялост на
основанията по чл.11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит;
1
клаузата, с която е договорена неустойка за непредставяне на обезпечение, е
недействителна, тъй като заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от същия закон (при
включването на неустойката него, ГПР ще надхвърли законоустановения лимит);
иска се от съда да прогласи за нищожна клаузата за неустойка при непредставено
обезпечение и да се осъди ответното дружество да плати на ищеца сумата от 50 лв.,
недължимо платена неустойка по договора за кредит за периода от 12.08.2019г. –
12.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Моли се за присъждане на
направените разноски .
Ответното дружество оспорва исковете. Отрича пороци на договора. Моли исковете
да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените разноски.
Вещото лице дава заключение , че договорената неустойка не е платена от ищеца.
Исковете са допустими.
По същество , съдът съобрази следното:
Искът е на потребител, каквото качество К. има съобразно § 13 т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона
за потребителския кредит.И двата закона са приложими в отношенията между
страните.
Сключването на договора е безспорен факт.
Основания за общата му недействителност според чл. 22 от ЗПК не се намериха, но е
недействителна - нищожна – клаузата на чл. 4 от ( „допълнителни условия „) в частта
си, предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на
кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на
представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази
неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на
кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на
задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина,
неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да
обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти
три четвърти части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази
неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответника – кредитор
не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по
чл. 146 от ЗЗП. Искът да се прогласи нейната нищожност е основателен. Доколкото
2
нормата на чл. 146 от ЗЗП е специална по отношение на общите основания за
недействителност на договорите в чл. 26 и сл. от ЗЗД , то най- напред съдът следва да
уважи иска по чл. 146 от ЗЗП.
Искът да се осъди ответното дружество да върне на ищеца сума от 50 лева ,
недължимо платена неустойка обаче не е основателен, тъй като не е доказан факта на
имущественот разместване – плащането от страна на ищеца на суми в изпълнение на
неравноправната договорка ; съдът кредитира заключението на вещото лице в това
отношение.
Разноските се присъждат съобразно изхода на спора по конкретния иск. За за защита
по уважения такъв , се дължи хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото
състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса
на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от
Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, съобразно цената на всеки от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
Признава за установено спрямо „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 „ ул. Димитър Моллов“ № 16, че в
отношенията на това дружество с ищеца И. М. К., ЕГН ********** , от
**************** е нищожна клаузата на чл. 4 от договор ******/12.08.2019г, в
частта й , с която е предвидена неустойка при непредставено обезпечение в размер от
874.16 лева, на основанието по чл. 146 от Закона за защита на потребителите.
Осъжда „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
във София, ЖК „Младост 1 „ ул. Димитър Моллов“ № 16, да заплати на И. М. К.,
ЕГН ********** , от ****************, сумата от 50 лева разноски по делото.
Осъжда „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
във София, ЖК „Младост 1 „ ул. Димитър Моллов“ № 16 да заплати на Е. Г. И.– М. ,
личен номер на адвокат **********, адрес на дейност ***************, сумата от 300
лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Отхвърля иска на И. М. К., ЕГН ********** , от ***********************, да се
осъди „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление във
София, ЖК „Младост 1 „ ул. Димитър Моллов“ № 16 да заплати на ищеца сума от 50
лева дадена без основание по нищожната клауза за неустойка в чл. 4 от договор
******/12.08.2019г.
Осъжда И. М. К., ЕГН ********** , от гр. *****************************, да
3
заплати на „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление във София, ЖК „Младост 1 „ ул. Димитър Моллов“ № 16, сумата от 150
лева разноски по иска по чл. 55 от ЗЗД – възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4