Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Варна, ………………… 2012г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ЮНИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И
ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА В СЪСТАВ:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ДАРИНА МАРКОВА
ПРИ СЕКРЕТАРЯ К.М. КАТО РАЗГЛЕДА
ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ТЪРГ.ДЕЛО 1640 ПО ОПИСА НА 2011г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове от „Добруджанска
земя” ООД със седалище ****** срещу „Брайс – Бейкър
България” ЕООД със седалище гр.София за сумата
345 865.07лв., претендирана като получена при отпаднало основание след
разваляне на договор между страните за доставка от 22.11.2010г. и за сумата
3 337.70лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащане,
считано от 25.05.2011г. до предявяване на иска, претендира се законна лихва
върху главницата, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски.
Твърди
се в исковата молба, че между страните по делото на 22.11.2010г. е сключен
предварителен договор за доставка, по силата на който ответното дружество се е
задължило да достави и продаде на ищеца два броя силози и оборудване срещу обща
цена в размер на 147 365 евро без ДДС. Твърди, че цялата продажна цена е
заплатена, като на 23.11.2010г. е заплатена авансово сумата 138 346.03лв.,
а на 24.01.2011г. окончателно плащане в размер на 207 519.04лв., за които
плащания са издадени фактури № ********** от 24.11.2010г. и № ********** от
24.01.2011г. Излага, че срокът за изпълнение на задължението за доставка на
оборудваните силози е 8 месеца и започва да тече от деня на плащане на цената в
пълен размер и същият е изтекъл на 20.03.2011г. Излага, че за периода от
31.01.2011г. до 03.02.2011г. от „Брайс – Бейкър
България” ЕООД е извършило четири доставки, за които са съставени двустранно
подписани протоколи. Излага, че стоката е оставена пакетирана и неразопакована в техен склад, тъй като монтажът и следва да
се осъществи в присъствието на представител на ответника. Твърди, че от
04.02.2011г. ответното дружество е преустановило доставките. Сочи, че на
07.04.2011г. е започнал монтажа и в присъствието на представител на ответника е
извършено разпечатване на доставените елементи, за което е съставен двустранен
протокол. Констатирано е, че стоката е съхранявана в сух склад на купувача, не
е разпечатвана, но върху листите поцинкована ламарина и елементи от ламарина
има наличие на бяла и червена ръжда. Констатирано е наличие на повредени части,
на такива, които не са съответни на договорените в приложение № 1 към договора
и на липсващи елементи. Излага, че за липсващите, повредените и несъответстващи
части е извършена инспекция от „Булгарконтрола”,
резултатите от която са отразени в сертификат за инспекция. Твърди, че е
отправено искане до продавача за замяна на тези части, което той не е изпълнил.
Излага, че доставените му елементи са негодни количествено и качествено за
сглобяването на двата броя силози и за използването им по обикновеното им
предназначение. Сочи, че с изявление за разваляне на договора и покана за
плащане, получена от ответника на 19.05.2011г. е развалил сключения между
страните договор. Твърди, че е упражнил право на задържане спрямо доставените
от ответника елементи. Признава, че е получил от ответника на 16.06.2011г. сума
в размер на 17 500 евро начислена на основание чл.20а от договора
неустойка. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи, като претендира направените по
делото разноски.
Ответникът „Брайс - Бейкър
България” ЕООД със седалище гр.София в депозиран в срока по
чл.367 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
предявените срещу него искове. Твърди, че сключеният между страните на
22.11.2010г. договор не е развален, поради което и не дължи връщане на
получената по договора сума. Излага, че е изпълнил всички свои задължения като
продавач, съобразил се е с всички постигнати между страните допълнителни
договорки. Твърди, че е доставил качествени стоки, надлежно предадени на
купувача и приети от него като отговарящи на договорните изисквания. Излага, че
при доставката на стоките двете страни са били длъжни да осигурят свои
представители, които да прегледат стоката и да съставят двустранни протоколи, в
които е следвало да се отразят явните дефекти и липси на стоката. Твърди че и
за четирите доставки са съставени двустранно подписани протоколи №№ 1, 2, 3 и 4
съответно от 31.01.2011г., 31.01.2011г., 01.02.2011г. и 03.02.2011г., които са
подписани без забележки. Твърди, че на основание чл.6 от договора купувачът е
станал собственик на процесните стоки на
24.01.2011г., а в съответствие с чл.7 рискът е преминал у него след предаване
на стоката. Излага, че получените без забележка стоки са съхранявани от ищеца
близо три месеца при избрани от него условия на съхранение, поради което и „Брайс – Бейкър България” ЕООД не може да носи отговорност
за настъпилите по време на съхранението изменения в качеството на доставената
стока. Възразява, че доставените стоки са били достатъчно в количествено
отношение за извършването на цялостен монтаж на силозите и инсталиране на
доставеното оборудване. Сочи, че установените в протокола от 07.04.2011г.
липсващи и несъответстващи елементи не влияят върху възможността силозите да бъдат монтирани и в тях да бъдат
инсталирани всички останали съоръжения и оборудване, още повече, че те са
родово определени вещи и могат да бъдат заменени с други от същия род. Сочи, че
стойността на недоставената стока е в размер на 7 422 евро и е
незначителна в сравнение със стойността на цялата престация.
В отношение на евентуалност, ако се приеме, че той е отговорен за
констатираните в протокола от 07.04.2011г. заменени, несъответстващи и липсващи
части, с отправянето на искането до него от 07.04.2011г. за замяна, ищецът е
упражнил правото си по чл.195 ал.3 от ЗЗД предл.второ,
като съответно е получил от продавача и обезщетение по чл.20а от договора.
Твърди, че възможностите на купувача по чл.195 са алтернативни, поради което и
след избора на купувача да иска предаване на вещи без недостатъци няма право да
иска и разваляне на договора. Твърди, че по направеното от 07.04.2011г. искане
е доставил нови стоки, с които да бъдат заменени повредените, несъответстващи и
липсващите части, като доставките са извършени на 20.06.2011г., 28.06.2011г.,
04.07.2011г. и 05.07.2011г. Излага, че след новите доставки ищецът е започнал
действия по монтаж на силозите, които към момента са монтирани близо 70 % от
тях. В отношение на евентуалност в случай, че съдът уважи иска прави искане по
чл.90 ал.1 от ЗЗД за връщане на доставените от него части от силози и
оборудване, предмет на договора от 22.11.2010г. и за постановяване на
едновременно изпълнение на двете насрещни престации
на страните. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява представител, не изразява становище.
След
даване ход на спора по същество в съдебно заседание на 28.06.2012г. и преди
постановяване на настоящето решение, съдът извърши служебно справка с
електронния сайт на АВ, Търговски регистър по партидата на дружеството ответник
с ЕИК ********* и констатира обявена на основание чл.629 от ТЗ молба на
ответника за откриване на производство по несъстоятелност, както и постановено
по реда на чл.629а от ТЗ назначаване на предварителен временен синдик по молби
на кредитори. Доколкото към датата на постановяване на настоящето решение няма
обявено в търговския регистър решение за откриване на производство по несъстоятелност
съдът следва да постанови решение по предявения пред него търговски спор.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не
се спори между страните, че на 22.11.2010г. между тях е сключен договор за
доставка на силози и оборудване, съгласно приложение № 1, неразделна част от
договора за сумата 147 365 евро без ДДС. Съобразно уговореното между
страните сумата е платима авансово – в размер на 40 % от цената, а именно
58 946 евро, платими при подписване на договора и 88 419 евро преди
натоварване на оборудването. Видно от представените по делото фактури №
********** от 24.11.2010г. и № ********** от 24.01.2011г. и платежни нареждания
цялата продажна цена, с включен ДДС, е заплатена, като на 23.11.2010г. е
заплатена авансово сумата 138 346.03лв., а на 24.01.2011г. окончателно
плащане в размер на 207 519.04лв. Уговореният срок за извършване на
доставката е осем седмици с начало датата на окончателното плащане /чл.6 от
договора и приложение № 1 към договора/ и съобразно датата на извършеното
плащане изтича на 21.03.2011г.
Не
е спорно, че в срока са извършени четири доставки по договора на 31.01.2011г.,
01.02.2011г. и 03.02.2011г., за което са съставени четири двустранно подписани
протокола, приети като доказателства по делото. В протоколите няма отразени
забележки.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Иван Колев И., които съдът
кредитира изцяло като преки, неспосредствени,
депозирани непротиворечиво и убедително, съдът приема за установено, че при
доставките детайлите са обвити стегнато в пачка, като видими са само горната и
долната ламарина в пачката, като едва при монтажа се разопаковат. Свидетелят,
служител в дружеството ответник към момента на доставките и участвал при
доставките, сочи че при доставката на детайлите те не са разопаковани и са
прибрани в склад на дружеството ищец.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Р. Д. С., които съдът кредитира
изцяло като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и от
приетия като доказателство по делото протокол от 07.04.2011г., подписан от
свидетеля, съдът приема за установено, че монтажът на доставените съоръжения е
започнал в началото на м.април 2011г., на който
съобразно договора е присъствал свидетелят С. в качеството си на представител
на ответното дружество – продавач. Свидетелят сочи, че частите са съхранявани в
закрит сух склад и при разопаковането им са открити петна по листите ламарина.
Проверени са всички листи и при болшинството от тях е констатирана ръжда.
Констатирано е също така и несъответствие на части по размер. Свидетелят сочи,
че не е предавал инструкции за ръководство и монтаж на силозите, както и че той
е подписал съставения на 07.04.2011г. протокол с констатациите.
Съдът
намира, че в случая се касае за недостатъци на стоката, които не са могли да
бъдат забелязани при получаването и, а за скрити недостатъци, които са открити
при началото на монтажа и разопаковането на стоката, което е предвидено и в чл.12 б.а
от договора. Не е спорно, че в срок ищецът е изпратил на ответника съставения
на 07.04.2011г. протокол и поискал замяна на повредените и несъответстващи
части и доставка на липсващите. С това действие на ищеца съдът приема, че той е
избрал правото по чл.195 ал.3 от ЗЗД да запази договора между страните, като
поиска предаване на вещи без недостатъци и да получи обезщетение за вредите. На
основание чл.12 б.б от договора при установени липси
и дефекти на стоки, установени в двустранен протокол, срокът за отстраняването
им от продавача е 4 седмици, или в настоящия случай, срокът изтича на
05.05.2011г. Не се твърди от страните, че в този срок има доставени нови стоки
и съоръжения.
С
писмо, получено от ответното дружество на 19.05.2011г. ищецът е развалил
договора по реда на чл.87 ал.2 от ЗЗД.
Представени
са по делото международни товарителници, сочещи на извършени доставки на
20.06.2011г., 28.06.2011г., 04.07.2011г. и 05.07.2011г., но липсват двустранно
подписани протоколи за получаването на тези доставки от купувача, съобразно
договора. От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза
с приложенията към нея, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните
и, както и обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 26.04.2012г. съдът
приема, че ответникът след получаването на писмото за разваляне на договора е
заменил рекламирани детайли и съоръжения и е доставил липсващи. Но това е
направено след срока и след разваляне на договора от страна на ищеца с писмо от
19.05.2011г.
Съдът
намира направеното от ответника възражение, че е доставил качествени стоки, без
ръжда, и същата се е появила в резултат на лошо съхранение от купувача за
недоказано. От показанията на разпитаните по делото свидетели, предвид
естеството и опаковката на материала, съдът приема, че откритата на
07.04.2011г. ръжда представлява скрит недостатък. За установяване на причината
за появата и съдът е допуснал съдебно-химическа
експертиза, дал е възможност на ответника да внесе депозит за изготвянето и,
указал му е в с.з. на 26.04.2012г. последиците по
чл.161 от ГПК, поради което и на основание чл.161 от ГПК съдът приема за
доказано, че причината за ръждата не е в съхранението на стоката след
получаването и, а причините за появата на ръждата са съществували към момента
на доставката на стоката.
С
оглед на така изложеното и предвид неизпълнение на задължението на продавача да
отстрани в уговорените срокове продадените стоки с недостатъци и да достави
липсващите, констатирани в двустранно подписан протокол от 07.04.2011г. и с
изпращането на писменото изявление за разваляне на 19.05.2011г., договорът
между страните от 22.11.2010г. е развален. Поради което и на основание чл.55 предл.трето от ГПК ответникът – продавач дължи връщане на
получената от него продажна цена в общ размер на сумата 345 865.07лв.
Размерът
на законната лихва върху сумата от датата на поканата до завеждане на исковата
молба в съда е в размер на сумата 3 337.70лв., определен от вещо лице в
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните.
Предвид на така изложеното,
съдът намира, предявените искове за доказани и основателни изцяло и следва да
бъдат уважени.
На основание чл.86 от ЗЗД и направеното
искане в полза на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Искането
на ответника по чл.90 ал.1 от ЗЗД за връщане на доставените от него части от
силози и оборудване, предмет на договора от 22.11.2010г. и за постановяване на
едновременно изпълнение на двете насрещни престации
на страните, направено под формата на възражение е неоснователно:
След
разваляне на договора, всяка от страните дължи на другата връщане по полученото
на отпаднало основание. Поради което и двамата участници в създаденото от
закона правоотношение са едновременно кредитор и длъжник за връщане на
полученото по разваления договор. Чл.90 от ЗЗД не изключва възможността и тези
насрещни задължения, произтичащи от едно и също правоотношение да бъдат
изпълнявани едновременно. Съдът намира за недоказано по делото по безспорен
начин даденото от продавача на купувача по договора, доколкото се касае до
родово определени вещи, предавани с различни протоколи. Поради което и искането
не следва да бъде уважавано.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и
направеното искане в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на сумата 25 428.11лв., представляваща
държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение,
съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Брайс
– Бейкър България” ЕООД със седалище гр.София, адрес
на управление ******, ЕИК ********* да заплати на „Добруджанска Земя” ООД със
седалище ******, ЕИК *********, сумата 345 865.07лв. /триста четиридесет и
пет хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и седем стотинки/, получена на отпаднало
основание след разваляне на договор между страните от 22.11.2010г., сумата
3 337.70лв. /три хиляди триста тридесет и седем лева и седемдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането за периода
от 25.05.2011г. до завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.06.2011г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 25 428.11лв. /двадесет и пет хиляди
четиристотин двадесет и осем лева и единадесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: