Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3303                            27.02.2020 г.                              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На пети февруари                                                                   Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

              Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 3303 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от „ЕВН България Електроснабдяване” АД против Р.И.И. искова молба, с която се моли да бъде установено съществуването на вземания на ищеца към ответника за следните суми: 288,69 лв. - стойност на консумирана в обект на ответника ел. енергия през периода 26.08.2017 г. - 25.11.2017 г., 29,65 лв. – обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода 11.10.2017 г. 08.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8265/2018 г. по описа на БРС. Претендира се осъждане на ответницата да заплати на ищеца направените разноски в исковото и в заповедното производство. В исковата молба се твърди, че ищецът е снабдявал с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2547335, находящ се в гр. ******, като за Р.И. е открит клиентски № ********** и същата е била длъжна да заплаща консумираната ел. енергия в сроковете, определени в общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Твърди се също така, че през периода 26.08.2017 г. - 25.11.2017 г. в обекта на ответника е била доставена ел. енергия на обща стойност 288,69 лв., която сума не е била платена. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че в хода на процеса е извършено плащане на главницата и лихвите, но поддържа искането за присъждане на направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и е допустим.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата, в който искът е оспорен по основание и по размер и се моли същият да бъде отхвърлен. Оспорено е възникването и съществуването на правоотношение между ищеца и ответницата, тъй като липсва представен договор за това, както и не е установено дали имотът е собствен на ответницата или е в режим на СИО. Твърди се също така, че не е доказан и размерът на иска, тъй като са представени само копия на издадените фактури. На следващо място се твърди, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото, тъй като фактурите не са й били връчени и тя не е била поканена от ищеца да изпълни задължението си. Особеният представител на ответницата се явява в съдебно заседание, като поддържа отговора, не ангажира доказателства. Моли в тежест на ответницата да не бъдат присъждани направените от ищеца разноски за експертизи, тъй като процесните задължения са платени преди извършено преди извършването им.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8265/2018 г. на БРС, по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р.И.И. да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата от 288,69 лв., представляваща неплатена стойност на доставена ел. енергия за обект, находящ се в гр. *******, ИТН 2547335, за периода 26.08.2017 г. – 25.11.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 29,65 лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода 11.10.2017 г. – 08.11.2018 г., както и 75 лв. – разноски по делото.

В настоящото производство са представени три фактури, от които е видно, че ищецът е начислил на ответницата задължения за периода 26.08.2017 г. – 25.11.2017 г. в общ размер от 288,69 лв. за доставена ел. енергия в имот в гр. ******* с ИТН 2547335.

Представени са и доказателства, установяващи, че именно ответницата е абонат на дружеството за този имот в качеството й на негов собственик.

С оглед доказване на предявения иск и направените оспорвания в отговора на ответника, в първото открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2019 г., процесуалният представител на ищеца е поискал да бъдат назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като същите са допуснати от съда и заключенията по тях са приети в съдебно заседание на 05.02.2020 г.

От заключението по техническата експертиза се установява, че през горепосочения период в имота на ответницата е била доставена ел. енергията, за която са начислени процесните задължения, а вещото лице по счетоводната експертиза е установило, че както главницата, така и мораторната лихва са били платени на 26.09.2019 г. Поради това в последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че с оглед извършеното в хода на процеса плащане, претенциите на дружеството са само за разноските в исковото и в заповедното производство. Същият обаче не е направил оттегляне или отказ от иска, поради което съдът дължи  произнасяне по него.

При така събраните доказателства и с оглед установения по делото факт на извършено плащане на процесните задължения, съдът намира, че към настоящия момент не съществува вземане на ищеца към ответницата за процесните суми, тъй като тези задължения са погасени чрез извършено в хода на процеса плащане. Поради това установителният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен.

Предвид факта, че плащането е извършено на 26.09.2019 г. – след подаване на заявлението на издаване на заповед за изпълнение на 09.11.2018 г. и след образуване на исковото производство на 23.04.2019 г., съдът намира, че именно недобросъвестното поведение на ответницата е станало повод за съдебните производства, поради което тя следва да заплати на ищеца направените от него разноски по двете дела, с изключение на платените от ищеца суми за възнаграждения на вещите лица по двете експертизи, тъй като тези експертизи са поискани и допуснати в съдебно заседание на 04.12.2019 г., когато процесните задължения вече са били платени, поради което тяхното извършване не се е налагало и ако бе положил грижата на добър търговец, ищецът би могъл да си спести тези разходи. Ето защо съдът намира, че разходите за тези експертизи следва да останат в тежест на ищеца и не следва да бъдат възлагани върху ответницата. Поради това ответницата дължи на ищеца направените от него разноски в заповедното производство, които са в размер на 75 лв. (25 лв. – държавна такса и 50 лв. – ЮК възнаграждение) и част от разноските в настоящото производство в размер на 325 лв. (75 лв. - държавна такса, 150 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника и 100 лв. - ЮК възнаграждение), или общо разноски в размер на 400 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против Р.И.И., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 288,69 лв. (двеста осемдесет и осем лв. и шестдесет и девет ст.), представляваща стойността на консумирана ел. енергия през периода 26.08.2017 г. – 25.11.2017 г. в обект на потребление с ИТН 2547335, находящ се в гр. ******, сумата от 29,65 лв. (двадесет и девет лв. и шестдесет и пет ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода 11.10.2017 г. – 08.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 288,69 лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на Заповед № 4238/14.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8265/2018 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лв.) – разноски в исковото и в заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА