№ 379
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Николова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Милена Николова Административно
наказателно дело № 20213110201029 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Г. Г. срещу Наказателно постановление №
20-0819-005316 от 22.01.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“ , с което на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания:
- на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП;
- на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 12 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.
15, ал. 6 ЗДвП.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществено нарушение на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
1
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се
представлява от своя процесуален представител адв. П.Б., който поддържа
жалбата, като в пледоарията си по същество излага съображения за допуснато
нарушение на материалния закон.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. В писмени бележки е изразено становище за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Направено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна се установява следното:
На 08.10.2020 г., около 17:50 часа, жалбоподателят Г. управлявал лек
автомобил „Мерцедес Ц43 АМГ”, с рег. № В *** ВН, движейки се в гр.
Варна, по бул. „Васил Левски”, с посока на движение към бул. „Осми
приморски полк“. Автомобилът се движил в дясната пътна лента,
сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници. На 15 метра преди кръстовището с ул. „Св.
Ирина“ настъпил удар между управлявания от него автомобил и лек
автомобил „Форд Макс“ с рег. № В 2095 ВВ, управляван от св. ИЛ. БЛ. БЛ..
На мястото пристигнали пътни полицейски служители, измежду които и
св. Пл. Д. Г., които установили ПТП и съставили АУАН на водача на лек
автомобил „Мерцедес Ц43 АМГ” затова, че движейки се с несъобразена
скорост е причинил ПТП, както и затова, че се е движил по пътна лента,
сигнализирана за движение на ПС от редовните линии за обществен превоз на
пътници. АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило писмено възражение срещу
2
съставения АУАН, в което били изложени доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения и липса на извършено административно нарушение.
На 22.01.2021 г. Д.Г.Г. - началник група към сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Варна, издал обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Пл. Д. Г., ИЛ. БЛ. БЛ. и
М.М.М., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се
ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от
контролните органи факти се считат за установени до доказване на
противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията
на разпитаните по делото свидетели и събрани писмени доказателства
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
3
Относно нарушението по чл.20, ал. 2 ЗДвП (пункт 1. от НП):
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
„…В чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП се урежда "предвидимата опасност", при
която има обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва да
подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на
изискването за безопасност. Става дума за функция между стойността на
"избраната" скорост и пътните условия, охарактеризирани като опасни
обстановки на пътя. Тук в обобщителен план са изброени различни фактори,
представляващи по правило пътни препятствия - атмосферни условия,
видимост, състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и т. н.
Точно затова законът нарича появилата се опасност "предвидимо
препятствие"… Най-накрая, в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП е уредена
"непредвидимата опасност", въвеждаща задължение водачите на намалят
скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната
се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена
скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване
настъпването на ПТП. Казано по друг начин, когато обвинението касае
вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата
на чл. 20, ал. 2 ЗДП, е възможно да е налице такова по изр. 2 на ал. 2 на чл. 20
ЗДП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по
изр. 1.“ В този смисъл е Решение № 222 от 26.05.2014 г. на ВКС по н. д. №
539/2014 г., II н. о., НК.
По никакъв начин не е доказано по делото, че въпросното ПТП е
причинено поради несъобразена скорост на жалбоподателя. Няма никакви
доказателства, които да потвърждават това обстоятелство, нито свидетелски
показания, нито са извършени измервания или изследване на самото място на
ПТП, от които евентуално да се съди за скоростта на жалбоподателя.
4
Действително АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила.
Въпреки това съдът не може да направи изводи за осъществен състав на
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото липсва описание на скоростта, с
която се е движел жалбоподателят, за да бъде направен извод за това дали е
съобразена с установените предвидими пътни опасности. Това прави
визираното от АНО „нарушение“ недоказано от обективна страна и само по
себе си е основание за отмяна на НП в тази част.
Относно нарушението по чл.15, ал. 6 ЗДвП (пункт 2. от НП):
Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗДвП когато пътна лента е сигнализирана за
движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз
на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства. В
случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в
чл. 183, ал. 4, т. 12 е предвидил точно определено наказание за виновните
лица – „глоба” в размер на 50 лева. Съдът намира, че и това нарушение е
безспорно установено от обективна страна, тъй като от събраните по делото
доказателства (АУАН, протокол за ПТП и показанията на св. П.Г.) се
установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила в пътна лента,
сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл –
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че
управлението на автомобил в т.нар. „бус лента“ не е позволено от Закона за
движение по пътищата.
Относно наказанието съдът намира, че размерът на същото е точно
определен в закона, поради което за настоящия състав не съществува
възможност да го намали.
По изложените съображения в частта по пункт 2 обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от
страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването.
Въззивната страна не е направила искане за разноски, поради което
такива не следва да й бъдат присъждани.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото
в случая юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид това, че участието на юрисконсулта се изразява само в
представяне на писмени възражения срещу подадената въззивна жалба, от
които има право на 16 лв., пропорционално на отхвърлената част от
обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК
вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, които следва да бъдат присъдени на ОДМВР
– Варна като второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление
№ 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители
с бюджет към министъра на вътрешните работи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-005316 от 22.01.2021
г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“,
в частта по пункт 1., с която на Г. Г. Г. на основание разпоредбата на чл. 179,
ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП;
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0819-005316 от
22.01.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, в частта по пункт 2., в която на Г. Г. Г. на основание
6
разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 12 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 15, ал. 6 ЗДвП;
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „*** ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА сумата от 16 лв.
(шестнадесет лева), представляваща направени във въззивното производство
разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр.
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7