Решение по дело №5499/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 49
Дата: 13 януари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20194430105499
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Плевен, 13.01.2020год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  

              

                 ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 29.11.2019 година, в състав :

                                

                                                     

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

          

            при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №5499 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

         

                   Молба с правно основание чл.127а ал.2 от СК.

           Делото е образувано въз основа на депозирана молба от М.И.Т., ЕГН **********, с посочен в молбата  адрес *** против Е.Ю.М., ЕГН ********** ***,в която се твърди следното: молителката упражнява родителските права спрямо малолетното дете ***, ЕГН ********** по силата на съдебно решение от 16.06.2017год., постановено по гр.д. №1215/2017г. по описа на Районен съд-Плевен. На ответника по молбата е определен режим на лични отношения с детето, като същият понастоящем живее в ***. Молителката  се съгласила детето да гостува на баща си в чужбина, като за това подписала съответните документи, но бащата не върнал детето дълго време.

         Молителката твърди, че понастоящем живее на семейни начала с ***, от който има дете - ***, ЕГН **********; има и още една дъщеря - ***. Живеят и работят в ***. Имат просторно жилище под наем. Заявява, че се е установила в *** за постоянно, като в тази връзка желае да бъде заедно и с детето си ***, но бащата не дава разрешение то да напуска пределите на страната.

          Молителката твърди, че и двете й дъщери/*** и ***/ са записани в чужбина като ученички за учебната година 2019-2020год. Същевременно твърди, че ответникът има желание детето *** да учи при него, в ***, и отказва да върне задграничния паспорт на детето, въпреки, че тя упражнява родителските права.

          Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да разреши на малолетното дете *** да пътува в *** ***, с разрешение на съда, заместващо съгласието на бащата, за срок от 5 години, както и да бъде издаден международен паспорт на детето.

В о.с.з. молителката са явява и се представлява от ***, която поддържа молбата и навежда доводи в писмена защита.

В о.с.з.,  в което е даден ход по същество, ответникът не се явява и не се представлява. Наведени са доводи в представена по делото писмена защита от адв.С..

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона намира молбата за допустима, но по същество - за неоснователна.

          БЕЗСПОРНО е, че страните по делото са родители на малолетното дете  ***, чийто постоянен и настоящ адрес *** – л.37 от делото. Безспорно е, че по силата на съдебно решение, постановено  по гр.д.№ 1215/2017год. по описа на ПлРС, влязло в сила на 20.10.2017год., родителските правя спрямо малолетното дете са предоставени  на майката – молителката в процеса. На бащата, ответник по молбата, е  определен следният режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване на детето при бащата, два дни с преспиване на детето при бащата по Коледните празници- в четните години и два дни с преспиване на детето при бащата през Новогодишните празници- в нечетните години, и  правото на  Е.Ю.М. да взема детето при себе си всяко лято за по 30 дни, като този период не следва да съвпада с отпуска на майката М.И.Т.. Със съдебното решение съдът не се е произнесъл по въпроса за местоживеенето на малолетното дете ***. Т.к. посоченото по – горе дело, по което съдът се е произнесъл по предявена молба на основание чл.127 ал.2 от СК, е разглеждано през 2017год., се предполага, че към онзи момент молителката е имала местоживеене и е пребивавала трайно на територията на страната. Поради тази причина вероятно, при определяне на режима на лични отношения на бащата и детето, не е засегнат въпросът нито за евентуалното местопребиваване на бащата в чужбина/понастоящем трайно установил се в ***/, нито въпросът за евентуалното пребиваване, и то трайно, на майката на детето в чужбина /понастоящем в ***/ и съответно механизма на срещи между бащата и детето с оглед  различното им местонахождение. Видно е, че молителката М.Т. е родила детето си *** на 22.10.2018год., вече в ***- Удостоверение за раждане, приложено на л.22 от делото. Няма точни изявления на страните, респ. доказателства за това от кой момент всеки от родителите на детето *** се е установил трайно да живее и работи в чужбина, но е безспорно, че понастоящем всеки от тях се е устроил и трайно живее в ***-майката и в *** – бащата на детето. Установява се, от самото изявление на молителката, че преди депозиране на настоящата молба, същата е дала съгласие детето да отиде да гостува на баща си в чужбина, за което е бил издаден международен паспорт на детето и са подписани съответните необходими документи. Установява се също така обаче, че бащата е задържал при себе си детето за период, по-дълъг от уговорения с майката, че е имало проблем в тази връзка, но в крайна сметка детето се е завърнало в страната. Установява се също така, че майката М.Т. се е установила трайно да живее в ***, ***, където е сформирала  фактическо съжителство с  ***, от който  има  едно дете  ***, родено през 2018год. Самата тя заявява, че е записала детето *** като ученичка  в училище в този град, както и че възнамерява детето да живее с нея в чужбина. Следователно, несъмнено е, че ако съдът даде разрешение на детето да пътува в чужбина, това ще се използва от майката и веднъж изведено, то няма да бъде върнато в страната. При  уреждането на отношенията относно режима на лични отношения  между детето *** и неговия баща/ответник по молбата/ в предходен момент обстоятелствата са били различни от сегашните – молителката вече се е преместила и живее трайно в чужбина, макар да не сочи точен адрес на местопребиваването си. Съдът даде насока в о.с.з. на страните и конкр. на молителката да прецизира действията си във вр. с неуредените отношения с бащата на детето, т.к. приема, че от първостепенно значение  е да се определи местоживеенето на детето, което не е предмет на настоящото дело. Същевременно, в о.с.з. молителката заявява, че имало възможност да се  спогодят с ответника, т.к. принципно нямали толкова съществени разногласия по въпроса дали детето следва да бъде изведено от страната от майката, но е видно, че настоящата молба се поддържа  и че родителите нямат постигнато  съгласие по този въпрос. Или, съдът приема, че след като не е определено местоживеенето на детето по местоживеенето на майката, и след като впоследствие след приключване на гр.д. № 1215/2017год. по описа на ПлРС, същата е променила местопребиваването си от България в ***, то не следва да се дава исканото с настоящата молба разрешение, заместващо съгласието на бащата, на детето да пътува в чужбина и конкретно до *** ***.

          Не се претендират разноски от ответната страна и няма представени доказателства в тази връзка, вкл. списък по чл.80 от ГПК, поради което не следва да се присъждат.

          Воден от горното, съдът

 

          Р    Е    Ш    И    :

          

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл.127а  от СК на М.И.Т., ЕГН **********,***, като майка и законен представител на малолетното дете ***, ЕГН **********, за постановяване на съдебно решение, заместващо съгласието на бащата на детето то да пътува в чужбина, като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.

          Решението Може да бъде обжалвано с ВЪЗЗИВНА жалба в двуседмичен  срок  чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.

                                                       

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :