Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 13.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав в открито съдебно заседание на 29.11.2019 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №5499 по описа на съда за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното :
Молба с правно основание чл.127а ал.2 от СК.
Делото е образувано въз основа на
депозирана молба от М.И.Т., ЕГН **********, с
посочен в молбата адрес *** против Е.Ю.М.,
ЕГН ********** ***,в която се твърди следното: молителката упражнява
родителските права спрямо малолетното дете ***, ЕГН ********** по силата на
съдебно решение от 16.06.2017год., постановено по гр.д. №1215/2017г. по описа
на Районен съд-Плевен. На ответника по молбата е определен режим на лични
отношения с детето, като същият понастоящем живее в ***. Молителката се съгласила детето да гостува на баща си в
чужбина, като за това подписала съответните документи, но бащата не върнал
детето дълго време.
Молителката твърди, че понастоящем
живее на семейни начала с ***, от който има дете - ***, ЕГН **********; има и
още една дъщеря - ***. Живеят и работят в ***. Имат просторно жилище под наем.
Заявява, че се е установила в *** за постоянно, като в тази връзка желае да
бъде заедно и с детето си ***, но бащата не дава разрешение то да напуска
пределите на страната.
Молителката твърди, че и двете й
дъщери/*** и ***/ са записани в чужбина като ученички за учебната година
2019-2020год. Същевременно твърди, че ответникът има желание детето *** да учи
при него, в ***, и отказва да върне задграничния паспорт на детето, въпреки, че
тя упражнява родителските права.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да разреши на малолетното дете *** да пътува в *** ***, с
разрешение на съда, заместващо съгласието на бащата, за срок от 5 години, както
и да бъде издаден международен паспорт на детето.
В о.с.з. молителката са явява и се представлява от ***,
която поддържа молбата и навежда доводи в писмена защита.
В о.с.з., в
което е даден ход по същество, ответникът не се явява и не се представлява.
Наведени са доводи в представена по делото писмена защита от адв.С..
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона намира молбата
за допустима, но по същество - за неоснователна.
БЕЗСПОРНО е, че страните по делото са родители на
малолетното дете ***, чийто постоянен и
настоящ адрес *** – л.37 от делото. Безспорно е, че по силата на съдебно
решение, постановено по гр.д.№
1215/2017год. по описа на ПлРС, влязло в сила на 20.10.2017год., родителските
правя спрямо малолетното дете са предоставени
на майката – молителката в процеса. На бащата, ответник по молбата,
е определен следният режим на лични
отношения с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа
в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване на детето при бащата, два дни с
преспиване на детето при бащата по Коледните празници- в четните години и два
дни с преспиване на детето при бащата през Новогодишните празници- в нечетните
години, и правото на Е.Ю.М. да взема детето при себе си всяко лято
за по 30 дни, като този период не следва да съвпада с отпуска на майката М.И.Т..
Със съдебното решение съдът не се е произнесъл по въпроса за местоживеенето на
малолетното дете ***. Т.к. посоченото по – горе дело, по което съдът се е
произнесъл по предявена молба на основание чл.127 ал.2 от СК, е разглеждано
през 2017год., се предполага, че към онзи момент молителката е имала
местоживеене и е пребивавала трайно на територията на страната. Поради тази
причина вероятно, при определяне на режима на лични отношения на бащата и детето,
не е засегнат въпросът нито за евентуалното местопребиваване на бащата в
чужбина/понастоящем трайно установил се в ***/, нито въпросът за евентуалното
пребиваване, и то трайно, на майката на детето в чужбина /понастоящем в ***/ и
съответно механизма на срещи между бащата и детето с оглед различното им местонахождение. Видно е, че молителката
М.Т. е родила детето си *** на 22.10.2018год., вече в ***- Удостоверение за
раждане, приложено на л.22 от делото. Няма точни изявления на страните, респ.
доказателства за това от кой момент всеки от родителите на детето *** се е
установил трайно да живее и работи в чужбина, но е безспорно, че понастоящем всеки
от тях се е устроил и трайно живее в ***-майката и в *** – бащата на детето.
Установява се, от самото изявление на молителката, че преди депозиране на
настоящата молба, същата е дала съгласие детето да отиде да гостува на баща си
в чужбина, за което е бил издаден международен паспорт на детето и са подписани
съответните необходими документи. Установява се също така обаче, че бащата е
задържал при себе си детето за период, по-дълъг от уговорения с майката, че е имало
проблем в тази връзка, но в крайна сметка детето се е завърнало в страната. Установява
се също така, че майката М.Т. се е установила трайно да живее в ***, ***,
където е сформирала фактическо
съжителство с ***, от който има
едно дете ***, родено през
2018год. Самата тя заявява, че е записала детето *** като ученичка в училище в този град, както и че възнамерява
детето да живее с нея в чужбина. Следователно, несъмнено е, че ако съдът даде
разрешение на детето да пътува в чужбина, това ще се използва от майката и
веднъж изведено, то няма да бъде върнато в страната. При уреждането на отношенията относно режима на
лични отношения между детето *** и
неговия баща/ответник по молбата/ в предходен момент обстоятелствата са били
различни от сегашните – молителката вече се е преместила и живее трайно в
чужбина, макар да не сочи точен адрес на местопребиваването си. Съдът даде
насока в о.с.з. на страните и конкр. на молителката да прецизира действията си
във вр. с неуредените отношения с бащата на детето, т.к. приема, че от
първостепенно значение е да се определи
местоживеенето на детето, което не е предмет на настоящото дело. Същевременно,
в о.с.з. молителката заявява, че имало възможност да се спогодят с ответника, т.к. принципно нямали
толкова съществени разногласия по въпроса дали детето следва да бъде изведено
от страната от майката, но е видно, че настоящата молба се поддържа и че родителите нямат постигнато съгласие по този въпрос. Или, съдът приема, че
след като не е определено местоживеенето на детето по местоживеенето на майката,
и след като впоследствие след приключване на гр.д. № 1215/2017год. по описа на
ПлРС, същата е променила местопребиваването си от България в ***, то не следва
да се дава исканото с настоящата молба разрешение, заместващо съгласието на
бащата, на детето да пътува в чужбина и конкретно до *** ***.
Не се претендират разноски
от ответната страна и няма представени доказателства в тази връзка, вкл. списък
по чл.80 от ГПК, поради което не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл.127а
от СК на М.И.Т., ЕГН **********,***, като майка и законен представител
на малолетното дете ***, ЕГН **********, за постановяване на съдебно решение,
заместващо съгласието на бащата на детето то да пътува в чужбина, като
НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.
Решението
Може да бъде обжалвано с ВЪЗЗИВНА жалба в двуседмичен срок чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :