Р Е Ш Е Н И Е
№ /гр. Варна, .01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
Варненският окръжен съд,
наказателно отделение,в откритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав
Председател: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
Членове: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Николета Николова
с участието на прокурора Деян
Душев
като разгледа докладваното от
съдия Ж.Шопова, ВНЧД № 1365 по описа за
2019 г. на ВОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XХІІ НПК-чл.341,ал.1,вр.чл.306,ал.1,т.3 от НПК.
Подадена е жалба от адв.А.А.-ВАК
,защитник на осъдения Б.Н.Д. срещу протоколно определение № 2111 от 14.11.2019 г.
на Районен съд-Варна по НОХД № 3575/2019 г., с което счита определението
за неправилно, необосновано и
постановено при съществени
нарушения на процесуалния закон.
Искането му е да се отмени така
постановеното от ВРС определение ,тъй като на подзащитният му Д. не е било
приспаднато времето през което е бил в следствения арест по НОХД № 1017/2018 г.
по описа на ВОС,считано от 14.02.2014 г. до 08.07.2014 г.-пет месеца. Тоест
жалбоподателят не оспорва така постановеното определение от ВРС за привеждане в
изпълнение на основание чл.68,ал.1 от НК
на наложеното наказание по НОХД №1017/2018 г., а прилагането на чл.59 от НК.
Тоест иска се отмяна на определението на ВРС,заради неприложението на чл.59 от НК-а именно неприспадане на времето през което
осъденият Д. е бил с мярка
„Задържане под стража“ по НОХД № 1017/2018 г. по описа на ВОС.
Окръжна прокуратура Варна чрез
своя представител изразява становище, че жалбата следва да се разгледа по друг
ред предвиден в НПК, а именно чл.417 от НПК,по който може да се произнесе
единствено прокурорът.
Защитникът адв. А. изразява
становище, че постановеното определение на ВРС е неправилно и незаконосъобразно
,не е следвало да протече по този ред,поради което и следва да бъде отменено.
Осъденият Д. не се явява и не
взема становище по жалбата пред въззивния съд.
ВОС, в настоящия съдебен състав
счита, че жалбата е допустима, доколкото е предявена в срока по чл.342,ал.1 от НПК от надлежна страна. Отправеното от защитата възражение е неправилно,тъй
като съгласно ПАС.чл.80,ал.3 от ПАС не се образува отделно производство. Смисълът на закона
е,че с отделно определение по чл.306,ал.1
от НПК,макар и в същото производство се гарантира правото да се обжалва
същото по реда на Глава XXI от НПК.
Предвид гореизложеното, ВОС
намира, че атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по
следните съображения: Възраженията на защитата не касаят произнасянето на ВРС по
чл.68 от НК, а съвсем друго производство,по което настоящата инстанция не може за първи път да се произнесе.
Компетентен относно приспадане на „Задържането по стража“, тоест
производство по реда на чл.59 от НК е прокурорът, видно от разпоредбата на
чл.417 от НПК.В тази насока и съдът не
следва да обсъжда по същество доводи на ВРС относно постановеното определение по реда на
чл.68 от НК. Изтъкнатите доводи относно приложението на чл.68 от НК в акта на ВРС
са законосъобразни и правилни, поради което определението на този съд следва да
бъде потвърдено.
По тези съображения и на основание
чл.345, ал.1-3,вр.чл.306,ал.1-3 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение № 2111 на Районен съд-Варна,
първи състав от 14.11.2019 г. по НОХД № 3575/2019 г. по описа на ВРС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: