Р Е
Ш Е Н И Е
434/18.7.2012г. гр.Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито
заседание на двадесет и шести юни двехиляди и дванадесета година, в състав:
Председател:
Емилиян Ангелов
при секретаря В.С., като разгледа
докладваното от районния съдия ВНАХД № 165
по описа за 2012г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.
59 и сл.отЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление №НП349-*********/13.01.2012 год. на Директора на Офис
– Шумен при ТД на НАП, - Варна, с което на основание чл.31 ал.1 от ЗГВРС на Г.Б.Г.
с ЕГН ********** са наложени четири административни наказания
„глоба” в размер от по 100 /сто/ лева. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В
съдебно заседание се явява упълномощен представител – адв.А. А. от ШАК, която
поддържа жалбата, като излага допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, счита, че жалбата е
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 30.09.2011г.
при извършена проверка от компетентни
длъжностни лица в ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен по спазване на данъчното и
осигурителното законодателство на “ГБГ”
ЕООД, гр.Шумен. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят, като
представител и управител на посоченото дружество не е внесъл дължимите вноски
за ФГВРС, както следва: осигурителните вноски за ФГВРС за положен труд през
месец септември 2010г. в размер на 2.23 лв. до края на месец октомври 2010г.,
осигурителните вноски за ФГВРС за
положен труд през месец октомври 2010г. в размер на 2.77 лв. до края на месец
ноември 2011г., осигурителните вноски за ФГВРС за положен труд през месец
ноември 2010г. в размер на 2.68 лв. до края на месец декември 2010г. и
осигурителните вноски за ФГВРС за положен труд през месец декември в размер на
2.79 лв. до края на месец януари 2011г. Резултатите от извършената проверка били
подборно обективирани в Протокол за извършена проверка от 30.09.2011 год. За
констатираните нарушения на 06.10.2011 г. на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение АА № 0113198, като актосъставителят е
посочил, че с описаното по горе, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20
ал.4 от ЗГВРС. Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без
възражения. Впоследствие, същият се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите
в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
349-*********/13.01.2012г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП
– гр.Варна,
с което на основание чл.31 от ЗГВРС на Г.Б.Г. с ЕГН ********** били наложени четири административни наказания
„глоба” в размер на по 100 /сто/ лева.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителят К.Х.Г., както
и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.20, ал.4 от ЗГВРСНР
осигурителните вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и
служителите” държавното обществено осигуряване, които са за сметка на
осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение
или на част от него.
От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че същите не са били платени в
посочените по горе срокове. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на
представляващия дружеството-жалбоподател и процесуалния му представител.
В същото време съдът с оглед на
задължението си да извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление установи, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено и обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които
са накърнили правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. По смисъла на ЗАНН под откриване на нарушителя се разбира
установяване и индивидуализиране на физическото, респективно юридическото лице
– автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. В
настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от представените като
писмени доказателства по делото от страна на дружеството Акт за прихващане или
възстановяване №1105573/10.03.2011г., Акт за прихващане или възстановяване
№1108736/31.03.2011 год. и Акт за прихващане или възстановяване
№1112620/02.05.2011 год. се установява, че по повод искане за възстановяване на
ДДС на дружеството е била извършена проверка, която по първия акт е обхванала периода
01.01.2011г.-31.01.2011г., по втория периода 01.02.2011 год. – 28.02.2011 год.,
а по третия – периода 01.03.2011 год. – 31.03.2011 год. В третия акт за
прихващане проверяващия орган е посочил, че след извършена проверка в данъчно-
осигурителната сметка на юридическото лице е установено, че същото към датата
02.05.2011 год. има изискуеми задължения за осигурителни вноски в размер на
9043.27 лева – главница и 703.60 лева – лихви. Следователно, доколкото
дължимите осигурителни вноски за ФГВРС за положен труд през
месеците септември, октомври, ноември и декември 2010г. е следвало да бъдат внесени
съответно до края на месеците октомври, ноември, декември 2010г. и месец януари
2011г. , то същите са били предмет на извършената проверка, визираща периода
01.02.2011 год. – 28.02.2011 год. В този смисъл настоящия състав намира, че към
момента на издаване на акта за прихващане №1112620/02.05.2011 год. нарушението
е било констатирано и извършителя е бил установен по ясен и категоричен начин
от служителите на ТД на НАП-Варна, Офис – Шумен. Доколкото това е органа, чиито
служители впоследствие са издали акта за установяване на административно
нарушение, следва да се приеме, че именно от тази дата – 02.05.2011 год. е
започнал да тече и преклузивния тримесечен срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН. А наличието на предпоставките за съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в тримесечния срок, с оглед установяване на
нарушителя, изключва приложението на едногодишния, респективно двугодишния
срок, предвиден в същата законова разпоредба. С оглед гореизложеното, доколкото акта за
установяване на административно нарушение е издаден на 06.10.2011 год. се
налага извода, че същия е издаден след изтичане на указания тримесечен срок по
смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Неспазването на указаните срокове
е съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за
развитието на административнонаказателното производство и води до отмяна на
постановения в подобно производство акт.
Ето защо съдът намира, че
издаването на акта за установяване на административно нарушение след изтичане
на визирания в закона тримесечен срок е съществено нарушение на процесуалните
правила, което се явява достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, без да се разглежда спорът по същество и
останалите доводи, наведени от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление №349-*********/13.01.2012 год. на Директора на Офис –
Шумен при ТД на НАП, - Варна
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: