РЕШЕНИЕ
№ 26
гр.
Враца 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА трети състав,
в публично заседание на 13.01.2022 г.
/тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря Даниела Ванчикова и с участието
на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Василева адм.
дело № 507 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на Д.С.И. ***, против Заповед № 1117/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, с
която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в
УПИ І-55, кв.27 по плана на гр. ***, ж.к. ***
пред бл. ** .
В жалбата са изложени
твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради постановяването
ѝ в несъответствие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалноправните норми. Сочи се, че ответникът неправилно е
възприел процесния гараж като строеж, по
смисъла на § 5, т 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е изследвал характеристиките на
обекта, не е описал начина на свързване с терена, възможността да бъде
преместван в пространството и използван на друго място, със същото или подобно
предназначение. Твърди се, че описанието на процесния гараж в Констативния акт
не отговаря на обективната истина, тъй като не е с метална конструкция и
ограждащи стени от LT ламарина, а е обемна стоманобетонна
клетка, представляваща готово заводско изделие. Излагат се доводи, че така
както е изграден, гаражът притежава характеристиките на преместваем обект по
смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и се иска отмяна на заповедта за
премахването му, като незаконосъобразна, с присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. жалбоподателят
не се явява и не се представлява. От същия по делото е депозирано становище с
искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие и изложени бележки по хода
на делото и съществото на спора.
Ответникът по жалбата
– Кмет на Община Враца, редовно призован, не се представлява в с.з. и не
ангажира становище по жалбата.
Прокурорът от ОП –
Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, а оспорения с
нея административен акт, намира за законосъобразен, тъй като гаражите
представляват строежи от допълващото застрояване и когато са изградени в
нарушение на чл. 148 от ЗУТ, следва да бъдат премахнати.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 07.05.2021 г.
работна група от трима служители на ответника в състав: * Д. „С. и и.“, ** „К.
по с.“ и ** в Д. „С. и и.“ извършили проверка на строеж „Гараж“, намиращ се в
гр. *** административен адрес: *** , УПИ I-55,
кв. 27 по плана на гр. *** и идентификационен № 12259.1010.55 по кадастралната
карта на гр. ***. Имотът е собственост на Община Враца, съгласно Акт № **** за
частна общинска собственост от 09.07.20** г., вписан в Служба по вписванията
Акт № ***, том **, рег. № ****, дело № **** от 13.08.20** г. В хода на
проверката е установено, че строежът е изпълнен от неизвестен строител, с
неизвестен възложител, но по служебна информация от Общинско предприятие „П. и
г.“ ползвател на обекта е жалбоподателят Д.С.И.. Констатирано е, че строежът е V
категория и представлява гараж, изграден от метална конструкция с покрив и
ограждащи стени от LT ламарина, разположен върху част от
описания по-горе урегулиран поземлен имот, отреден за „К. о. о.“ в прилежащото
предблоково пространство пред бл. ** в ж.к. *** , с площ от 20.46 кв. м,
захранен с ел. енергия, въздушно, чрез кабел от бл. **, изграден в условията на
свързано застрояване и завършен в периода 2012 г. – 2021 г. При проверката не
са представени одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части на
проекта, съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, протокол за
откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и
заповедна книга. Установено е, че строежът е извършен в чужд УПИ, без правно
основание и без да е разрешен по реда н а ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата
на чл. 148, ал.1 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 5/07.05.2021 г.,
съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от 15.06.2021 г.,
залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в сградата на Община
Враца. В административната преписка е представен и Констативен протокол от
14.07.2021 г. /л.31 от делото/, от който е видно, че след извършена справка в
деловодството на регистъра на входяща поща в Община Враца и документите по
административната преписка по съставения Констативен акт няма постъпили възражения в законоустановения
срок.
Приемайки констатациите в представения по
делото констативен акт, ответникът е издал
оспорената заповед, с която е разпоредил премахването на строежа
като незаконен. В заповедта е
посочено, че подлежащият на премахване строеж
попада под правната квалификация
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,
от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акт, с
който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно
от известието за доставяне /л. 25 от делото/ заповедта е получена от адресата
на 05.08.2021 г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 13.08.2021
г., с оглед на което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно
изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно
ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Заповедта е
издадена от Кмета на Община Враца в съответствие с
предоставените му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с акта е
по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е
изискуемата се писмена форма, като преди издаването ѝ са извършени
действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е допуснато и
нарушение на процедурата за установяване
на незаконно строителство, каквито доводи са изложени в жалбата. При издаване
на заповедта правилно е приложен и материалният закон. На премахване по реда на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ подлежат
незаконни строежи или части от тях, като в §5 т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа
легална дефиниция на понятието „строеж“. Независимо, че в констативния акт не
се установени възложител, строител или строителен надзор няма спор относно собственика
и ползвателя на гаража и това е именно жалбоподателя. Като допълнителен
аргумент за собствеността и ползването на гаража, жалбоподателя представя
Договор за покупко-продажба на движима вещ от 28.11.2017 г., от който се
установява, че на същата дата в качеството си на купувач, оспорващият е придобил
собствеността върху преместваем обект – гаражна клетка с площ от 18 кв. м пред
жилищен бл. ** в ж.к. ***, гр. ***. Позовава се и на писмо от О. п. „П.и г.“, с което е уведомен,
че е поставил преместваем обект – гаражна клетка с площ от 18 кв. м в
междублоковото пространство, за което на основание чл. 59 от ЗЗД дължи на ОП
„П. и г.“ обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на общинската
земя за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., в размер на месечна наемна
цена от 16,20 лева, изчислена съгласно утвърдена от ОбС – Враца тарифа.
Спорен е въпросът
дали това е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект
по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, каквито твърдения поддържа оспорващият. Последната
разпоредба действително регламентира преместваемите обекти, като според
предназначението си са разделени на четири основни групи с изчерпателно
изброяване на вида им: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно
обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната - ДВ, бр. 16 от 2021 г. в сила от 23.02.2021 г.,
т.е. действаща към момента на издаване на оспорения акт. Анализът на цитираната
разпоредба показва, че начинът на свързване на обекта с терена е без значение,
но за да отговаря на законодателната идея за преместваем, следва в условията на
кумулативност да носи характеристиките по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.е. след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
предназначение и едновременно с това да обслужва обществени потребности.
Процесната гаражна клетка не е предназначена за увеселителни, търговски,
административни и други обслужващи дейности, свързани с потребностите на
обществото. Гаражите, както правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са
обекти на допълващо застрояване съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ,
като независимо от вида им, в това число и гаражните клетки, служат за
паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди
на собствениците на тези превозни средства.
Поради това, независимо от възможността да бъдат премествани в
пространството, гаражните клетки не са обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, защото с тях трайно се променя начина на ползване на земята, което ги
определя като „строежи“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от представения
с административната преписка Констативен акт, който не е оспорен, по време на
проверката, нито след това от оспорващия не са представени никакви строителни
книжа - разрешение за строеж и съпътстващите го документи, което определя
строежът като незаконен по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед периода на
изграждането му – 2012 г. – 2021 г. не са налице и условията за търпимост по §16,
нито на §127 от ПЗР на ЗУТ, а обстоятелството, че е разположен в общински имот
го прави и неузаконяем.
Действително описанието
на процесния гараж в съставения при проверката Констативен акт не кореспондира
с приложената към същия фотоснимка, от която се установява, че същият не е
изграден от метална конструкция и ограждащи стени от LT
ламарина, а представлява стоманобетонна клетка, но това е обстоятелство без
правно значение и в случая по никакъв начин не променя формирания от ответника
извод за незаконосъобразност на строежа, с оглед на което възраженията в тази
насока са неоснователни. Както беше изтъкнато по-горе, за да е преместваем
обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, следва едновременно да притежава възможността да
бъде преместван в пространството без да губи индивидуализацията си и да
обслужва обществени потребности, като материалът, от който е изграден обекта –
желязо, бетон, дърво и др. е без значение. В случая не е налице втората
кумулативна предпоставка, като не обслужва обществени, а лични нужди на
собственика.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна. От страна на ответника
такива не са поискани, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този
въпрос.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.И. ***, против Заповед № 1117/26.07.2021
г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е
разпоредено да бъде премахнат незаконен
строеж “ГАРАЖ“, находящ се в УПИ І-55, кв.27 по плана на гр. *** , ж.к. *** пред бл. ** .
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд, чрез Врачански административен съд в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: