РЕШЕНИЕ
№ 1031
06.01.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова…………………………………….………………………... в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева…………………………...……….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 1145 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Р. К. И.-Б. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №164/07.08.2019г., постановено по АНД № 294/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №……, издаден от ОД на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила на етапа на даване ход на делото в открито съдебно заседание, доколкото жалбоподателката не била редовно уведомена за същото. Пояснява се, че жалбата срещу наказателното постановление била подаден от адв. В.Д. от Софийска адвокатска колегия, на който не било връчено съобщение за образувано и насрочено дело. Съобщение не било получено и до момента на постановяване на решението по делото. Смята се, че дори да било изпратено съобщение до самата жалбоподателката, то неизпращането на такова до адвоката ѝ било съществено нарушение. Необоснован бил изводът на съда, че наказаното лице носило административнонаказателна отговорност в качеството си на управител на дружеството– собственик на МПС. По делото било установено, а и в обжалвания съдебен акт било посочено, че това МПС било собственост на „Сожелиз-България“ ЕООД, а не на „Веникс-БГ“ ЕООД. Необоснован бил и изводът на съда за доказаност на значимото обстоятелство, че бил поставен предупредителен знак за участък от пътя, на който се извършвал контрол на скорост с автоматични технически средства. Счита се, че от преписката и намиращата се в нея снимка не ставало ясно къде бил поставен знакът и дали бил относим към случая. Моли се за отмяна на атакуваното решение и на издадения електронен фиш, алтернативно се иска обезсилване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът – ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима. Разгледана
по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №….. на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 25.04.2017г. нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на Р. К. И.-Б. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева.
За да постанови решението си, районният съд приел, че електронният фиш не противоречи на материалния и процесуалния закон, като същият формално отговарял на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Констатирал, че мястото на нарушението било достатъчно ясно и конкретно описано в обжалвания акт. Отбелязал, че не са били изложени възражения за това, че на посочената дата на нарушението и момента на извършването му автомобилът, собственост на дружествата „Сожелиз-България“ ЕООД и „Веникс-БГ“ ЕООД, да бил управляван от друго лице, а не от управителката на „Веникс-БГ“ ЕООД Р.И.-Б.. Не била представена и декларация от страна на оспорващата, като управител на дружеството, че друго лице управлявало автомобила. Посочил, че засичането на скоростта било извършено от одобрен тип средство за измерване със срок на валидност 24.02.2020г. и същото преминало технически преглед, наличен бил и протокол за използване на техническото средство. Обсъдил е и поставянето на пътен знак Е24 в съответствие с нормативните изисквания към момента на нарушението. Разгледал поотделно предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, а именно установяване и заснемане на нарушението в отсъствието на контролен орган и нарушител, като установил, че в случая същите са налице. Приел, че изложените от жалбоподателя възражения не били от категорията на съществените, които да налагат отмяна на електронния фиш. Не установил несъответствие между императивните процесуални изисквания на законодателството и процеса по издаването и връчването на санкциониращия акт.
При извършената служебна проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен е валиден и допустим, но неправилен поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Въззиввният съд е дал ход на делото в първото и единствено проведено по делото открито съдебно заседание на 23.07.2019г., като е възприел че независимо от нередовното призоваване на жалбоподателката,доколкото то се дължи на ненамирането й на посочения от него адрес в жалбата, съгласно разпоредбите на ЗАНН не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото.
Настоящият съдебен състав, счита че делото е разгледано при наличие на процесуални пречки затова. Не отговарящи на фактите по делото са констатациите на РС-Димитровград, че призовката до жалбоподателката е върната в цялост, с отбелязване, че при многократно посещение на адреса по различно време, същата не е открита.
Действително призовката е върната в цялост, но в нея длъжностното лице по връчването е отбелязало, че при посещението си на адреса на 19.07.2019г., не е намерен адв.Д.(пълномощник на жалбоподателката) в кантората и не отговаря на даденият за контакт телефон. Отбелязано е също, че призовката е получена от призовкаря на 19.07.2019г.
При така отразените в призовката факти се оборват изцяло констатациите на районният съд. На практика е търсен пълномощник на жалбоподателя, на адрес който е служебен- адвокатска кантора, и то еднократно, на дата, която предхожда датата на насроченото открито съдебно заседание с едва четири дни. От така установеното може да се направи извода, че не са сторени надлежни опити за търсене на жалбоподателката за връчване на призовка, с която да бъде уведомена на датата на насрочената дата за провеждане на о.с.з. и по този начин е препятствана изцяло възможността й да вземе участие в съдебното производство. При наличие на процесуални пречки за това и в нарушение на съдопроизводствените правила, районният съд е дал ход на делото, разпитал е свидетелите в отсъствие на жалбоподателката и упълномощен от нея представител и е дал ход по същество. Нарушението на правото на жалбоподателя да присъства в съдебно заседание засяга правото му на защита. Допуснатото от съда процесуално нарушение е съществено и обосновава наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, поради което атакуваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото съдът, следва да пристъпи към даване ход на делото едва след като изпълни задължението си по чл. 180 от НПК за надлежно призоваване на жалбоподателката.
Водим от гореизложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №164/07.08.2019г., постановено по АНД № 294/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград
ВРЪЩА делото на Районен съд- Димитровград за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.