Решение по дело №2296/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 447
Дата: 10 април 2020 г.
Съдия: Христо Георгиев Иванов
Дело: 20195300502296
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 447

Гр. Пловдив, 10. 04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

ЧЛЕНОВЕ:      Борис Илиев

Христо Иванов

 

при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело №2296 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

       Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Пълдин бус“ ЕООД - гр. Лом с която се иска отмяна на неприсъствено решение № 1144 от  03.04.2018 г., постановено по гр.д. №  16609/2017 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което е осъдено дружеството да заплати на Г.С. сумата от 3296 лв., представляваща брутен размер на неизплатени трудови възнаграждения за м.февруари 2015 г., м.юни 2015г., и за периода м.април 2016 г. до м.януари 2017 г.вкл., сумата от 327,52лв. – обезщетение в нетен размер за забавеното плащане на неизплатените трудови възнаграждения, считано от първо число на месеца, следващ последващия месец на полагане на труда до датата на предявяване на исковете – 17.10.2017 г. вкл., както и обезщетение в брутен размер за неползван платен годишен отпуск в размер на сумата от 560лв. - 20дни за 2015 г. и 20 дни за 2016 г., и сумата от 31,17 лв.  – обезщетение в нетен размер за забава на това обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за периода 01.04.2017 г. до завеждане на делото -17.10.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2017 г., до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 520лв. - разноски.

В молбата за отмяна са изложени съображения относно това, че дружеството не е било надлежно уведомено по законовия ред и се иска неприсъственото решение да бъде отменено. Има направено доказателствено искане за допускане на един свидетел, като съдът се е произнесъл  с определение от 08.10.2019 г.

      Посъпил е отговор от въззиваемата страна, в който са изложени аргументи, че дружеството е било редовно уведомено  и няма основание за отмяна на първоинстанционното решение.

       В молбата се поддържа, че е налице основанието по чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК – че е било лишено ответното дружество от възможността да участва в производството по делото, поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба и призовките за съдебно заседание. Твърди се, че на адреса на седалището на ответното дружество се намира офис, ползван от  търговското дружество.     

     Предвид изложеното моли съда да бъде постановена отмяна на атакуваното неприсъствено решение

     Ответникът по молбата  изразява становище за неоснователност на същата, като моли съда да я остави без уважение.

      Поддържа, че молителят е бил редовно призоваван в производството по делото по реда на чл. 50, ал.4, във вр. с чл. 47, ал. 5 ГПК по адреса на неговото седалище и адрес на управление.

     Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с доводите по молбата, намира следното:

      Молбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.240, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

       Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

       В извънинстанционното производство по чл. 240 от ГПК, предмет не е оспорването по същество на постановеното от районният съд решение, а се иска отмяната му поради неправилно прилагане на процесуални правила, обосновало незаконосъобразно постановяване на решение по чл. 238 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, когато ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска.

       Защитимото според закона право по чл.240, ал.1 от ГПК е лишаването на страната от възможност да участва в делото, а основанията, на които страната може да се позове са когато е била лишена поради изброените в ал.1, т.1- т.3 на същата разпоредбата причини. В чл.240, ал.1 от ГПК се предвижда, че в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

          В настоящето производство са разпитани двама свидетеля. С.Д.Т. дава показния, че познава  П. Л., управителя на дружеството от няколко години и са добри приятели.  Заявява, че през 2017-2018 г. ходил често в Лом и по-конкретно на процесния адрес, но не знаел дали управителят живеел там, както и дали апартамента имал спални. Свидетелства, че не знае  с какво точно се занимава П. Л., защото като се видят не говорят по работа.

           По делегация е разпитан и  свидетеля М.П.Д., който работи като *** към РС-Лом. Твърди, че през процесния период фирмата се е била помещава на следния адрес – „Пълдин бус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.“Стефан Караджа“ № 18. Свидетелят сочи, че през периода от м.ноември 2017 до м.май 2018г.   е посещавал няколко пъти адреса, като описва подробно къде е местонахождението му. Заявява, че никога не е намирал никой на този адрес, а е получавал информация от съседи. Имало достъп до входната врата, на която той звънял продължително време, като дава и показания, че е залепил уведомление по реда на чл.47 от ГПК.

          Връчването на призовки и съобщения, включително на преписа на исковата молба следва да бъде извършено съобразно Част І - "Общи правила", Глава „Шеста” от ГПК, приложими за всички видове съдебни производства.

           При връчване на съобщения на търговци и юридически лица, какъвто е настоящият случай, приложима е нормата на чл.50 от ГПК, която предвижда следните възможности за връчване - в канцеларията на юридическото лице, като връчването може да стане на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК в случаите, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението или чрез прилагане на съобщенията по делото, когато лицето е напуснало адреса и в регистъра му не е вписан нов адрес.

           В конкретния случай молителят се позовава на основанието по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК – ненадлежно връчване на препис от исковата молба и нередовно призоваване за съдебно заседание. От доказателствата по делото не се установява, че  е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея, както и съобщението, с което страната е уведомявана за насроченото съдебно заседание, са изпратени на адрес ул.***. гр. Лом. По първоинстанционното дело  се установява от изготвената справка от Търговския регистър, че седалището и  адресът на управление на молителя е именно този адрес, както и че дружеството не е сменяло адреса си, като това обстоятелство е безспорно по делото.

         Видно от приложеното по делото съобщение за връчване на препис от исковата молба с приложенията връчителят е отбелязал, че е посетил адреса на 02.11.2017г., 12.11.2017г. и 24.11.2017г.  Установил е, че апартаментът е необитаем, като сведенията са получени от конкретно лице- съседката Ива Иванова, като е оформил тази информация надлежно в призовката. Връчителят е залепил уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 06.12.2017г. на следния адрес - гр. Л., ул. ***на входната врата.  В пощенската кутия също е пуснато уведомление.

         Начинът на връчване на съобщенията по чл. 50, ал. 3 и 4 от ГПК е - в канцеларията на търговеца, на съответен служител, чиито имена и длъжност се упоменават от връчителя, а в случай, че не се намери такова лице или няма достъп до канцеларията на дружеството, длъжностното лице залепва уведомление при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК - еднократно. Извършването на тези действия следва да бъде удостоверено по съответния ред.

         Призовките по делото са надлежно оформени и имат материаланата доказтелствена сила на официален удостоверителен документ. Всички книжа по връчването изцяло кореспондират с показанията на свидетеля М.П.Д., като по никакъв начин не се и опровергават от гласните доказтелства на другия свидетел по делото С.Д.Т.. Показнията на двамата свидетели не са противоречиви и съдът стига до категоричния извод, че са спазени всички изброените по - горе процесуални изисквания на ГПК относно редовното връчване на книжа.

         Следователно по делото не се установява да е реализирано основанието за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, което е лишило молителя от възможност да участва в производството и да защити правата си. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, които обезпечават правото му на участие по делото, по което е постановено неблагоприятно за него решение.

        Молбата за отмяна е неоснователна и следва са е остави без уважение.

        С оглед изхода от производството ответникът по молбата има право на извършените разноски, като по делото  се съдържат доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 250 лева, който молителят следва да бъде осъден да заплати.

      Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

        

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата  подадена от „Пълдин бус“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П. В. Л., с която се иска отмяна на неприсъствено решение № 1144 от  03.04.2018 г., постановено по гр.д. №  16609/2017 г., по описа на Пловдивски районен съд

           ОСЪЖДА „Пълдин бус“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от управителя П. В. Л. да заплати на Г.С., с ЕГН ********** сторените разноски в производството в размер на  250 лв., предствляващи заплатен адвокатски хонорар.

           Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: