Решение по дело №6503/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 521
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 9 април 2022 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20211100106503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100106503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от ХР. Р. П. иск, с правно основание чл. 42, б.„б“, вр.
чл.25, ал. 1 от ЗН срещу ЦВ. Л. Ц., за прогласяване недействителност на саморъчно
завещание, съставено от Р.А.П. от 16,01,2020год., тъй като не е написано и подписано от
завещателя.
Излагат се доводи, че ищецът е наследник по закон на Р.А.П., а ответникът твърди, че
по силата на оспорваното завещание е придобил собствеността върху посочен в него
недвижим имот: Апартамент № **, находящ се в гр. София, жк.****. Поддържа се, че
завещанието е нищожно, като същото нито е съставено, нито подписано от Р.А.П..
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-ЦВ. Л. Ц. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК
излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че завещанието е
саморъчно написано от завещателя и подписано от него.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията
на чл.235, ал.1 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със завещание от 16,01,2020год. Р.А.П. е завещала на ЦВ. Л. Ц. с лична карта №
****, с адрес гр.София –„апартамента ми с всичкото имущество, което притежавам“.
Видно от договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредба за държавните
имоти Р.А.Х. е придобила, чрез договор за покупко-продажба апартамент №**, **,
1
жилищна сграда-бл.1В, жк.Младост, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения с
площ от 66,96кв.м., заедно с 0,639% ид.части от правото на строеж, заедно с избено
помещение.
Не е спорно ищецът да е законен правоприемник -син на Р.А.П., починала на
19,03,2020год.
С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 28,10,2020год. процесното
завещание е обявено от Ц.Л. Ц..
Видно от изготвеното заключение на съдебно-почеркова експертиза, което като
обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на
съдебния акт се установява, че ръкописния текст в саморъчно завещание от името на Р.А.П.
от 16,01,2020год., както и подписа за „завещател“ от името на Р.П. не са изпълнени от
лицето Р.А.П..
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл.42, б.“б“, пр.2 от ЗН, вр.чл.25 от ЗН за
признаване нищожност на завещание от 16,01,2020год.
За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията
на чл. 25, ал. 1 от ЗН - да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение
на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен
след завещателните разпореждания. Липсата на която и да е от горните предпоставки
обосновава нищожността на завещанието съгласно чл. 42 б. "б ЗН.
При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдение, че не е
написано и подписано от завещателя, страната която се ползва от него следва да установи
неговата истинност чрез пълно и пряко доказване в случая това е ответникът по делото.
От ответника по делото не се ангажираха доказателства в посочения по–горе смисъл.
Изслушаната съдебно-почеркова експертиза категорично обосновава извод, че завещанието
от 16,01,2020год. не е написано и подписано от завещателят Р.А.П..
Ето защо исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца,
които съдът намира за доказани в размер на 1625,80лв., от които 625,80лв.-д.т. и 1000,00лв.-
адвокатско възнаграждение. /Възражението на ответната страна на осн.чл.78, ал.5 от ГПК,
съдът намира за неоснователно. Адвокатското възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, вр.ал.6
от НМРАВ е в размер на 2407,40лв., поради което договореното и платено от 1000,00лв. не
е прекомерно/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
2
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ по предявен от Х.Р. П., с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.София, ул.**** срещу ЦВ. Л. Ц., с ЕГН **********, с адрес гр.София,
жк.**** иск с пр.осн.чл.42, б.“б“, пр.2, вр.чл.25, ал.1 от ЗН саморъчно завещание от
16,01,2020год., с което Р.А.П. завещава цялото си недвижимо и движимо имущество в полза
на Ц.Л. Ц. като ненаписано и подписано от завещателя.
ОСЪЖДА ЦВ. Л. Ц., с ЕГН **********, с адрес гр.София, жк.**** да заплати на
Х.Р. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.**** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
сума в размер на 1625,80лв.- разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3